Здравейте, Имам да пиша теми със заглавие: 1.Мотивът за природата като отражение на душевното състояние в трите стихотворения на Николай Лилиев. 2."Музиката преди всичко" като основен художествен принцип в трите стихотворения на Николай Лилиев. 3.Сремежът към съвършен свят като худижествен принцип. (Става въпрос за стихотворенията "Тихият пролетен дъжд", "Светлото утро" и "Кръгозори") Ако някой може да помогне ще съм му много благодарен.

Редактирано 1 март 200719 г. от stanley56 (преглед на промените)

Здравейте,

Имам да пиша теми със заглавие:

1.Мотивът за природата като отражение на душевното състояние в трите стихотворения на Николай Лилиев.

2."Музиката преди всичко" като основен художествен принцип в трите стихотворения на Николай Лилиев.

3.Сремежът към съвършен свят като худижествен принцип.

(Става въпрос за стихотворенията "Тихият пролетен дъжд", "Светлото утро" и "Кръгозори")

Ако някой може да помогне ще съм му много благодарен.

Това дано поне малко ти помогне:

„ТИХИЯТ ПРОЛЕТЕН ДЪЖД”, „СВЕТЛО УТРО”, „КРЪГОЗОРИ НАДВЕСЕНИ”

ЗАКЛЮЧЕНИТЕ ПРОСТОРИ В ЛИРИКАТА НА ЛИЛИЕВ

Поезията на Лилиев разкрива един неповторим свят на нравствени тър¬сения и романтични видения, който пренася читателя в измеренията на копнежа по щастие и духовно съвър¬шенство. Със своята музикалност и специфична форма стиховете му съз¬дават неотразимо въздействие върху човешките възприятия и пробуждат желание за приближаване до един мечтан и бленуван свят.

Стиховете на Лилиев рисуват при¬родни картини, осезателно конкретни, внушават усещане за лично преживяно. В същото време поезията му не е пейзажна, защото описанието на природата не е основна авторова цел. Природните импресии са свързани с определени човешки настроения и със¬тояния, с изразяване на чувства и преживявания. „Тихият пролетен дъжд” пренася читателя в най-кра¬сивия период от годината - пролет¬та - време на цялостно пробуждане и обновление и в природата, и в човешката душа. Лирическият герой търси ново начало за себе си, защото е изпълнен с меланхолия и тъга. Про¬летта е времето, когато той вярва, че тъгата му ще си отиде, а сърцето му ще се изпълни с радост и надежда. Дъждът отмива натрупаната житейска умора:

Тихият пролетен дъжд

звънна над моята стряха...

Ненадейно, изведнъж се появява же¬ланието за живот и щастие - този смисъл носи глаголът „звънна”. Геро¬ят е мечтателна и чувствителна на¬тура. Тишината и меланхолията са негово естествено състояние. Той е далеч от шума и суетата на света, а съзерцанието раджа копнежа му към истинско духовно съвършенство. За¬това именно „тихият” дъжд е в със¬тояние да пробуди угасналата надежда и желание за обновление. Природ¬ният кръговрат е свързан с човешкия стремеж към щастие и радост. Про¬летта сменя зимата - символ на покоя и умирането в природата, на за¬леза на човешкия живот, на отчуждението и безнадеждността. За героя пролетта носи плаха радост и надежда, копнеж по друг, непознат, нов, по-красив и стойностен свят:

Колко надежди изгряха!

Стихотворението създава точен па¬ралел между природната нагласа на би¬тието и човешката душевност. Про¬летта възражда силите в природата, донася неповторимостта на сътво¬рението — „слуша земята и тръпне”. Пролетта променя душевната нагла¬са на човека - „сълзи, възторг и упла¬ха”. Лирическият герой е подвластен на радостните и оптимистични нас¬троения, но в същото време усеща мимолетността на пролетния миг. А с отминаването на пролетта угасва и надеждата в душата му. Той осъзна¬ва, че светът, в който живее, е разли¬чен от красивия блян, към който се стреми. Копнежът му остава неудов¬летворен, а онзи непознат и прекрасен свят, появяващ се като видение заедно с тихия пролетен дъжд, се из¬губва много бързо. Така в стихотво¬рението се противопоставят двете душевни състояния: „Колко надежди изгряха.” и „Колко искрици изтляха! ”. За героя е ясно, че тъгата и меланхо¬лията са негова духовна същност, а надеждата—само миг. Глаголите в ми¬нало свършено време подчертават невъзможността да бъде постигнато трайно духовно удовлетворение. Ця¬лата красота, която се съдържа в меч¬тата, се оказва един завинаги отминал за героя период от живота му. Пос¬тоянно повтарящият се стих „тихи¬ят пролетен дъжд” носи не само една неповторима поетичност и музикалност, но и усещане за безвъзвратна загуба, за съприкосновението с мечта¬та в най-чистия й вид. Повторението звучи по различен начин във всеки след¬ващ стих и наслагва чувството за безнадеждност и обреченост.

По-различно звучи стихотворение¬то „Светло утро”. То носи бодрост¬та и радостта от новото начало, без да внушава меланхолия и отчужденост. Тази лирическа миниатюра е из¬градена максимално прецизно и изискано откъм стилово-езикова страна. В съзнанието ни остава образът на пеперудите с„тънки сребърни крила” Като символ на окрилената надежда. Стихотворението звучи подчертано бодро и оптимистично. Утрото е не само част от природния кръговрат, а, подобно на пролетта, носи внуше¬ние за ново начало, за ведрост и светлина, за простор и нови хоризонти. Природната картина на утринното пробождане отново поставя знак за равенство с душевното състояние на лирическия герой. Светът е нов и раз¬личен с настъпване на утрото. То прогонва мрака - в природата и в ду¬шата:

Светло утро, ти пробуди

всяка пара и мъгла...

Утрото носи и надежда, и вяра в бъ¬дещето, и представа за един друг, раз¬личен от реалния, облагороден свят:

Ти безбрежна шир събуди

затрептяха изумруди...

С утрото мечтата като че ли ста¬ва реалност или поне вярата, че светът от бляна може да се превърне в реален свят. В мечтания свят най-важни са красотата и съвършенст¬вото. За бодрото, приповдигнато нас¬троение допринасят и създадените представи за светлина - „светло ут¬ро”, „мрежа светлина”, и за неспирно движение с образа на пеперудите. За внушение на чувството допринасят особено фонетичните изразни сред¬ства - асонансът (повтарят се „е”, „а”, „у”) и алитерацията („р”, „л”, „н”). Те носят благозвучност и мелодичност, а повторението: „пеперуди, пе¬перуди...." несъмнено има определя¬що значение за създаване на бодрост и лъчезарност на картината.

Стихотворението „Светло утро” е пример за поетична организация на стиха, характерна за символистите. Внушението се постига не толкова с нарисуваната картина, колкото с неповторимата музикалност, с играта на думи, с красотата на фразата. Стихотворението доказва, че лирическият герой на Лилиев може да дос¬тигне до духовно просветление и до светла вяра. Копнежът по светлината и по красотата са част от духов¬ната му същност. Но негово трайно състояние е тъгата, меланхолията, отчуждеността, обезвереността.

Стихотворението „Кръгозори надвесени” създава картината на безнадеждността в човешката душа. В тази импресия няма място за вед¬рина:

Ръми,

есен е.

Както в „Тихият пролетен дъжд”, и в това стихотворение е на¬рисувана картината на дъжда. Но то¬ва е друг, есенен дъжд, който не събужда надежда, не носи просветление, а внася в душата на човека пустота и печал. Есента отвежда към залеза - на природата и на човешкия живот. След есента идва зимата, тя е символ на отнетите хоризонти. Светът е пуст, мрачен и скръбен. Повторение¬то „Ръми,/ есен е. ”, създава музиката на една тъжна мелодия и носи усе¬щането за обреченост:

В глухи жалби унесени,

Самотата на човешката душа е пос¬тоянен мотив в поезията на символистите. Човекът е не само скръбен и самотен, а и примирен с една негос¬топриемна и нежелана действител¬ност. Жалбата е постоянното му състояние, а отчуждеността - не¬преодолима. В този свят няма уют¬но място за героя. Той броди безпъ¬тен в мрака, без да може да открие себе си. Целта в живота му е или не¬ясна, или пътят е загубен - важното е, че е невъзможно постигането на духовно удовлетворение.

Трите стихотворения на Лилиев създават представата за един хармони¬чен и красив свят, към който лирическият герой е устремен. Този свят неминуемо се противопоставя на от¬ношението му към реалната дейст¬вителност. Неудовлетворен от заключените простори на съвременност¬та и липсата на перспектива в живота, героят предпочита бягството в другия, мечтания свят, който не е истински, но е подвластен на благород¬ството и духовната извисеност.

ДУХОВНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГЕРОЙ В ПОЕЗИЯТА НА ЛИЛИЕВ

ЛИТЕРАТУРНОИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ

Олимпиада по БЕЛ

Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

Лирическият герой в Лилиевата поезия търси в поетичното преживяване живота и действителността на свят, който желае да докосне и да бъде щастлив. Авторът разкри¬ва красотата в мечтателния унес на героя си, устремен към щастие, пресъздава душев¬ното му състояние и търсенията му чрез описанията на природата в стихотворения¬та си. Конкретните природни обекти, описа¬ни в стихотворенията, са изразна вътрешната действителност на героя, образи на мечтата. Но въпреки копнежа по един по-добър свят и моментната радост, изпитана пред карти¬ната на възраждащата се природа, в своята същност героят остава една тъжна, обезве¬рена и меланхолично настроена личност. Неговият полет към щастието, макар и миг¬новен, е единствената цел на духовните му търсения.

В стихотворението „Тихият пролетен дъжд” Лилиев създава бодро и весело настроение. Настъпилата пролет променя душевната нагласа на героя. Той изпитва же¬лание за живот, у него се събужда стреме¬жът към щастие. Пролетта е символ на въз¬раждането, на новия живот, на възкръсва¬нето на света, отърсил се от тъгата и страда¬нието. Нейната картина внася радост в ду¬шата както на лирическия герой, така и на читателя. С пролетта идва и надеждата:

... с тихия пролетен дъжд

колко надежди изгряха!

Събужда се неутолимият копнеж на чове¬ка към онзи друг, непознат, по-красив и стой¬ностен свят. В своите духовни търсения ли¬рическият герой иска да го достигне, да се докосне до неговата магическа сила и така да намери покой за душата си. Многократ¬ното повторение на стиха „тихият проле¬тен дъжд” внася не само поетичност и музикалност в творбата, но чрез него сякаш се осъществява съприкосновението с мечтата. Пролетният дъжд е символ на надеждата, на радостта, на раждането, на възкресени¬ето. Напоена с него, природата се събужда след зимния сън. Разцъфтяват цветя и дър¬вета, поникват първите тревички. Като сигнал за събуждане, за отърсване на душата от меланхолията и тъгата звънна дъждът:

Тихият пролетен дъжд

звънна над моята стряха...

Пролетта силно въздейства върху съзна¬нието и чувствата на лирическия герой. И както променлив и нестабилен е този сезон, в който се редуват слънце и дъжд, така и настроенията динамично се сменят. От една страна е красивият блян за един по-добър свят, от друга страна, лирическият герой е неудовлетворен, изгу¬бил се в пътищата на живота човек. Стихът: „пролетни приказки шъпне”, допълва чувст¬вото за безнадеждност и обреченост, които изпитва героят. Осезаема е нуждата му от топлина и разбиране, но той не може да ги намери в действителността. Моментното му щастие: „колко надежди изгряха”, ярко се про¬тивопоставя на тъгата от помръкналата радост: „колко искрици изтляха”. Надежда¬та, радостта, красивите копнежи са само един миг от вечността, моментно състояние на героя, защото негови постоянни спътни¬ци са тъгата, безнадеждността, меланхолия¬та. Духовното търсене на щастието също е част от неговата същност, която осмисля жи¬вота, но въпреки това не е способна да го извади от нещастието и мъката.

Стихотворението „Светло утро” също звучи бодро и създава усещане за свежест, за ведрост и светлина. Долавят се радостта и приповдигнатото настроение на лиричес¬кия герой от настъпилото ново начало. В творбата символното значение на светлото утро се припокрива става на пролетта в „Тихият пролетен дъжд”. Поражда се усеща¬не за полет в утринния простор. Началото на деня се свързва с възраждането на душа¬та за нов живот. Всичко се пробужда от нови духовни устреми, прозвучали като музика в първия стих:

Светло утро, ти прокуди

всяка пара и мъгла...

Показателен в случая е глаголът „прокуди", който поражда очакване за промяна, за отхвърлянето на нещо нежелано и появата на новото. С пропъждането на тъгата и не¬щастието в душата остават красотата и ра¬достта пред чистото и свежо утро, символ на духовното прераждане и живота. Както в „Тихият пролетен дъжд”, така и тук при¬съствието на лирическия герой е подчерта¬но единствено с притежателното местоимение „моите”. Но въпреки това неговият об¬раз отново не остава скрит за читателя. Ге¬роят е в духовно търсене на красотата, стре¬ми се към нейната пречистваща сила. В твор¬бата повтарящият се стих:

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила...,

внася не само движение, бодрост и лъчезарност на картината, но е символ и на окриле¬на надежда. Прероден и щастлив, героят се чувства в „безбрежна шир” от красота и съ¬вършенство. Осезателна за читателя е цялата тази светлина, която блика от стиховете:

Затрептяха изумруди,

цяла мрежа светлина...

Тази светлина също е израз на надеждата, на вярата в бъдещето. Усеща се стремежът на лирическия герой към един облагороден свят, в който властват доброто и красивото. Чрез символиката на пеперудите, на изум¬рудите, на светлото утро, отвеждаща към радостните трепети на душата, открила тайнството на възкресението, на обновле¬нието, Лилиев създава изящно като звучене и оптимистично като внушение стихотво¬рение. Светлината, която струи от него, е символ на надеждата, на вярата, на пробуж¬дането, за което подсказват и изразните глаголи „звънна”, „затрептяха”, „събуди”. Стихотворението звучи с характерната за поезията на Лилиев неповторима музикалност, постигната чрез игра на думи, красиви фрази, благозвучни словосъчетания.

Съвсем различно настроение създава сти¬хотворението „Кръгозори надвесени”. В не¬го Лилиев разкрива безнадеждността и от¬чаянието, обхванали човешката душа. Ли¬рическият герой е в свят на скръбна пустота. Усеща се нещастието, мъката, самотността на един обезверен човек, изгубил пътя в жи¬вота си. В стихотворението описаната есен¬на природна картина е символ на залеза на човешкия живот. Тя поражда тъжни чувства, буди усещане за-обреченост. Повторение¬то на стиха:

Ръми,

есен е,

още повече засилва това усещане, като съ¬щевременно създава и музикално звучене на творбата. Есенният дъжд се свързва със символиката на скръбта, на отчаянието, на залеза, на нощта, на смъртта. Той не е необходим като пролетния, за да възкреси природата, няма прераждаща сила. Обри¬суваният пейзаж внушава чувство на неуютност, на студенина и тишина. Няма го звъна, липсва светлината, както и безбрежната шир. Всичко е прихлупено и мрачно, навяващо тъга и скръб:

Кръгозори надвесени

и сплъстени тъми...

Изградена е картината на един отчужден и тъжен свят, в който лирическият герой е самотен, унесен в „глухи жалби”. Той отново е в своето постоянно меланхолично състоя¬ние и броди сам.

Трите стихотворения сякаш представля¬ват един неразрушим цикъл, в който щас¬тие и нещастие вървят ръка за ръка, редуват се, преливат едно в друго и в крайна сметка се сливат в океан от чувства.

Поезията на Лилиев рисува един по-раз¬личен свят, разкрива духовните търсения и стремежи на една чувствителна и самобит¬на натура, кара читателя да търси красивото и доброто не само в света около себе си, но и в себе си.

Ето тук има следните теми:

!С десен бутон на мишката върху "изтегли", избирате Save Link As и го записвате някъде на компа си, разархивирате и готово!

IX. НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ Back to top

1. Николай Лилиев - лирика (обзор) - изтегли

2. Духовните търсения на лирическия герой в поезията на Лилиев - изтегли

3. Заключените простори в лириката на Лилиев - изтегли

Редактирано 31 януари 200719 г. от arti (преглед на промените)

Благодаря ти арти!!!! Дано помогне

здравейте !имам да пиша литературно есе на тема:"природата като огледало на душата"...мислите ли че втората тема съвпада понен а 90 %..?

Здравейте !!! Имам да съставя текст - образите на човека, които изграждат поетическите текстове на Дебелянов и Лилиев. Ако можете да помогнете ще съм ви много блогодарен!

Здравейте !!! Имам да съставя текст - образите на човека, които изграждат поетическите текстове на Дебелянов и Лилиев. Ако можете да помогнете ще съм ви много блогодарен!

Това ще ти помогне-http://www.belschool.net/razrabotkina.php

Имам да пиша есе по една от темите :

1.Възможен ли е съвършен свят ?

2.Природата като огледало на душата

3.Мечтата като нравствена мисия

Моля ви помогнете ми !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Предварително благодаря !!!!!

Имам да пиша есе по една от темите :

1.Възможен ли е съвършен свят ?

2.Природата като огледало на душата

3.Мечтата като нравствена мисия

Моля ви помогнете ми !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Предварително благодаря !!!!!

Тук има 2 есета за мечтата. Прочети ги и кажи няколко свои изречения, мисля, че ще станат за твоята тема-http://search.pomagalo.com/?keywords=.%CC%...p;x=28&y=20

Трябва ми есе на тема "Раждането на мечтата и нейното угасване в поезията на Лилиев и Багряна" .. И ми трябва за утре и съм 1 смяна.. Кажете ако можете да ми помогнете ако не да търся другаде

Здравейте. Ако можете да ми помогнете ще съм ви много благодарна. Трябва ми ЛИС - "Раждането на мечтите и раздялата с тях" - "Тихия пролетен дъжд" - Н. Лилиев. мерси предварително

Редактирано 12 февруари 200719 г. от KaNaRCheTy (преглед на промените)

Здравейте..хора имам голяма молба към вас..имам да пиша Литературно интерпретативно съчинение или ЛИС върху "Светло утро ти прокуди"-желание или античен химн на слънцето от триптиха на Николай Лилиев.Трябва ми спешно за днес,най-късно утре..разчитем на вас :[

За съжаление намерих много малко, но прочети и това, което предлага arti, ще ти помогне- Едно от емблематичните стихотворения за сиянието на светлината е „Светло утро, ти прокуди“, поставено като първо в „Птици в нощта“ (1919). Вл. Василев го определя като „единственото сензитивно усещане в цялата Лилиева поезия“, в което обектът и субектът са единени в магическия свят на съответствията, защото „поетът е във всеки атом на това утро, а росата му – в играта на пеперудите“9. Критикът не разчита текста като пейзаж, а като „дух, разлян в лъчите на радостта и светлината“. Картината е като спомен, действията са не случващи се в текстовото настояще, а представени в някакъв минал момент (прокуди, събуди, затрептяха), който е променил света сега. Пара и мъгла, образи от символния ред на мъртвата вода, са се стопили в безбрежната шир (алюзия за безграничността на всемира), която е озарена от ярката светлина, всеобемаща пространството, превърнато в „цяла мрежа светила“. Пеперудите (един от знаците на пролетта) са образи, свързващи земното с небесното. Сребърното сияние на тяхната ефирност („тънки сребърни крила“) буди асоциации с чистата лъчистост на трансценденталното пространство, възприета като докосване: „звънна в моите стъкла“. Светлината променя образния и звуковия облик на света. Всичко се слива в лекия ритъм, прозирен и нежен като рефрена, който пее за утрото на пречистения дух и трепти в пространството на несвършващото настояще – вечност в съзвучие с мелодията на битието. Новото раждане – на новия ден, на новия дух, е видяно като вълна, която поглъща тъмнината и установява движеща се, жива игра на сияния.

Редактирано 28 февруари 200719 г. от meri1966 (преглед на промените)

Mерси мн ..помогна ми и то доста :]]

ехо, ще можете ли да ми помогнете - ЛИС - "Раждането на мечтите и раздялата с тях" - "Тихия пролетен дъжд" - Н. Лилиев. мерси предварително..

ехо, ще можете ли да ми помогнете - ЛИС - "Раждането на мечтите и раздялата с тях" - "Тихия пролетен дъжд" - Н. Лилиев. мерси предварително..

Единственото, което намирам е това сравнение между "Тихият пролетен дъжд" и "Дамата с рентгеновите очи" на Минков - тук. Прочети и първия анализ тук и там има нещичко, за стихотворението, което търсиш.

Здравейте! Току що се регистрирах и мн спешно ми е нужно интерпретативно съчинение на тема: Човешките състояния и преживявания в "Светло утро" Моля ви се хора помогнете! Загубен съм без това нещо! Благодаря Ви предварително!

Хора много ще съм ви благодарна ако измислите някакво есе на тема "Искам или неискам да имам рентгенови очи"

Мислих много обача измислих само 5 изречения и до там трябва ми за утре до 11:30 някаде.Благодаря ви предварително.

Моля ако някой има или знае коко до нопровш ЛИС на тема: светлината и мрака в стиховете на лилиев че днес имам РД и немога да направя ЛИС а иначе тази по лит. ще ми пише 2-ка.Благодаря предварително пп.трябва ми за уре

Моля ви се помогнете ми.Трябва ми ЛИС на тема: Светът на надеждите в "Тихия пролетен дъжд" Николай Лилиев. Ако може ми го испратете днеска че ми трябва спешнолМерси многоооооооооо.може да ми го испратите на мейла [email protected] а може да го публикувате и тука.Отново мерси

Редактирано 12 януари 201016 г. от tinksi (преглед на промените)

Здравейте,

Имам да пиша съпоставка между две от тврбите на Лилиев : "Тихия пролетен дъжд" и "Кръгозори надвесени"..

Ако може някой да ми помогне ще му бъда много благодарна.. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Здравейте, Утре имам контролно по литература и ще е на една от две теми: Хармонията и музиката в "Тихият пролетен дъжд" Светът на надеждите в "Тихият пролетен дъжд" Благодаря предварително

Здравейте! Имам да пиша съчинение разсъждение на тема "Какъв е смисълът на заглавието "Тихият пролетен дъжд"". Ако някой ми помогне ще съм много благодарен!!!

Здравейте! Имам да пиша съчинение разсъждение на тема "Какъв е смисълът на заглавието "Тихият пролетен дъжд"". Ако някой ми помогне ще съм много благодарен!!!

Дано те свърши работа ...

Поезията на Лилиев разкрива един неповторим свят на нравствени тър¬сения и романтични видения, който пренася читателя в измеренията на копнежа по щастие и духовно съвър¬шенство. Със своята музикалност и специфична форма стиховете му съз¬дават неотразимо въздействие върху човешките възприятия и пробуждат желание за приближаване до един мечтан и бленуван свят.

Стиховете на Лилиев рисуват при¬родни картини, осезателно конкретни, внушават усещане за лично преживяно. В същото време поезията му не е пейзажна, защото описанието на природата не е основна авторова цел. Природните импресии са свързани с определени човешки настроения и със¬тояния, с изразяване на чувства и преживявания. „Тихият пролетен дъжд” пренася читателя в най-кра¬сивия период от годината - пролет¬та - време на цялостно пробуждане и обновление и в природата, и в човешката душа. Лирическият герой търси ново начало за себе си, защото е изпълнен с меланхолия и тъга. Про¬летта е времето, когато той вярва, че тъгата му ще си отиде, а сърцето му ще се изпълни с радост и надежда. Дъждът отмива натрупаната житейска умора:

Тихият пролетен дъжд

звънна над моята стряха...

Ненадейно, изведнъж се появява же¬ланието за живот и щастие - този смисъл носи глаголът „звънна”. Геро¬ят е мечтателна и чувствителна на¬тура. Тишината и меланхолията са негово естествено състояние. Той е далеч от шума и суетата на света, а съзерцанието раджа копнежа му към истинско духовно съвършенство. За¬това именно „тихият” дъжд е в със¬тояние да пробуди угасналата надежда и желание за обновление. Природ¬ният кръговрат е свързан с човешкия стремеж към щастие и радост. Про¬летта сменя зимата - символ на покоя и умирането в природата, на за¬леза на човешкия живот, на отчуждението и безнадеждността. За героя пролетта носи плаха радост и надежда, копнеж по друг, непознат, нов, по-красив и стойностен свят:

Колко надежди изгряха!

Стихотворението създава точен па¬ралел между природната нагласа на би¬тието и човешката душевност. Про¬летта възражда силите в природата, донася неповторимостта на сътво¬рението — „слуша земята и тръпне”. Пролетта променя душевната нагла¬са на човека - „сълзи, възторг и упла¬ха”. Лирическият герой е подвластен на радостните и оптимистични нас¬троения, но в същото време усеща мимолетността на пролетния миг. А с отминаването на пролетта угасва и надеждата в душата му. Той осъзна¬ва, че светът, в който живее, е разли¬чен от красивия блян, към който се стреми. Копнежът му остава неудов¬летворен, а онзи непознат и прекрасен свят, появяващ се като видение заедно с тихия пролетен дъжд, се из¬губва много бързо. Така в стихотво¬рението се противопоставят двете душевни състояния: „Колко надежди изгряха.” и „Колко искрици изтляха! ”. За героя е ясно, че тъгата и меланхо¬лията са негова духовна същност, а надеждата—само миг. Глаголите в ми¬нало свършено време подчертават невъзможността да бъде постигнато трайно духовно удовлетворение. Ця¬лата красота, която се съдържа в меч¬тата, се оказва един завинаги отминал за героя период от живота му. Пос¬тоянно повтарящият се стих „тихи¬ят пролетен дъжд” носи не само една неповторима поетичност и музикалност, но и усещане за безвъзвратна загуба, за съприкосновението с мечта¬та в най-чистия й вид. Повторението звучи по различен начин във всеки след¬ващ стих и наслагва чувството за безнадеждност и обреченост.

По-различно звучи стихотворение¬то „Светло утро”. То носи бодрост¬та и радостта от новото начало, без да внушава меланхолия и отчужденост. Тази лирическа миниатюра е из¬градена максимално прецизно и изискано откъм стилово-езикова страна. В съзнанието ни остава образът на пеперудите с„тънки сребърни крила” Като символ на окрилената надежда. Стихотворението звучи подчертано бодро и оптимистично. Утрото е не само част от природния кръговрат, а, подобно на пролетта, носи внуше¬ние за ново начало, за ведрост и светлина, за простор и нови хоризонти. Природната картина на утринното пробождане отново поставя знак за равенство с душевното състояние на лирическия герой. Светът е нов и раз¬личен с настъпване на утрото. То прогонва мрака - в природата и в ду¬шата:

Светло утро, ти пробуди

всяка пара и мъгла...

Утрото носи и надежда, и вяра в бъ¬дещето, и представа за един друг, раз¬личен от реалния, облагороден свят:

Ти безбрежна шир събуди

затрептяха изумруди...

С утрото мечтата като че ли ста¬ва реалност или поне вярата, че светът от бляна може да се превърне в реален свят. В мечтания свят най-важни са красотата и съвършенст¬вото. За бодрото, приповдигнато нас¬троение допринасят и създадените представи за светлина - „светло ут¬ро”, „мрежа светлина”, и за неспирно движение с образа на пеперудите. За внушение на чувството допринасят особено фонетичните изразни сред¬ства - асонансът (повтарят се „е”, „а”, „у”) и алитерацията („р”, „л”, „н”). Те носят благозвучност и мелодичност, а повторението: „пеперуди, пе¬перуди...." несъмнено има определя¬що значение за създаване на бодрост и лъчезарност на картината.

Стихотворението „Светло утро” е пример за поетична организация на стиха, характерна за символистите. Внушението се постига не толкова с нарисуваната картина, колкото с неповторимата музикалност, с играта на думи, с красотата на фразата. Стихотворението доказва, че лирическият герой на Лилиев може да дос¬тигне до духовно просветление и до светла вяра. Копнежът по светлината и по красотата са част от духов¬ната му същност. Но негово трайно състояние е тъгата, меланхолията, отчуждеността, обезвереността.

Стихотворението „Кръгозори надвесени” създава картината на безнадеждността в човешката душа. В тази импресия няма място за вед¬рина:

Ръми,

есен е.

Както в „Тихият пролетен дъжд”, и в това стихотворение е на¬рисувана картината на дъжда. Но то¬ва е друг, есенен дъжд, който не събужда надежда, не носи просветление, а внася в душата на човека пустота и печал. Есента отвежда към залеза - на природата и на човешкия живот. След есента идва зимата, тя е символ на отнетите хоризонти. Светът е пуст, мрачен и скръбен. Повторение¬то „Ръми,/ есен е. ”, създава музиката на една тъжна мелодия и носи усе¬щането за обреченост:

В глухи жалби унесени,

Самотата на човешката душа е пос¬тоянен мотив в поезията на символистите. Човекът е не само скръбен и самотен, а и примирен с една негос¬топриемна и нежелана действител¬ност. Жалбата е постоянното му състояние, а отчуждеността - не¬преодолима. В този свят няма уют¬но място за героя. Той броди безпъ¬тен в мрака, без да може да открие себе си. Целта в живота му е или не¬ясна, или пътят е загубен - важното е, че е невъзможно постигането на духовно удовлетворение.

Трите стихотворения на Лилиев създават представата за един хармони¬чен и красив свят, към който лирическият герой е устремен. Този свят неминуемо се противопоставя на от¬ношението му към реалната дейст¬вителност. Неудовлетворен от заключените простори на съвременност¬та и липсата на перспектива в живота, героят предпочита бягството в другия, мечтания свят, който не е истински, но е подвластен на благород¬ството и духовната извисеност.

ДУХОВНИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГЕРОЙ В ПОЕЗИЯТА НА ЛИЛИЕВ

ЛИТЕРАТУРНОИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ

Олимпиада по БЕЛ

Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

Лирическият герой в Лилиевата поезия търси в поетичното преживяване живота и действителността на свят, който желае да докосне и да бъде щастлив. Авторът разкри¬ва красотата в мечтателния унес на героя си, устремен към щастие, пресъздава душев¬ното му състояние и търсенията му чрез описанията на природата в стихотворения¬та си. Конкретните природни обекти, описа¬ни в стихотворенията, са изразна вътрешната действителност на героя, образи на мечтата. Но въпреки копнежа по един по-добър свят и моментната радост, изпитана пред карти¬ната на възраждащата се природа, в своята същност героят остава една тъжна, обезве¬рена и меланхолично настроена личност. Неговият полет към щастието, макар и миг¬новен, е единствената цел на духовните му търсения.

В стихотворението „Тихият пролетен дъжд” Лилиев създава бодро и весело настроение. Настъпилата пролет променя душевната нагласа на героя. Той изпитва же¬лание за живот, у него се събужда стреме¬жът към щастие. Пролетта е символ на въз¬раждането, на новия живот, на възкръсва¬нето на света, отърсил се от тъгата и страда¬нието. Нейната картина внася радост в ду¬шата както на лирическия герой, така и на читателя. С пролетта идва и надеждата:

... с тихия пролетен дъжд

колко надежди изгряха!

Събужда се неутолимият копнеж на чове¬ка към онзи друг, непознат, по-красив и стой¬ностен свят. В своите духовни търсения ли¬рическият герой иска да го достигне, да се докосне до неговата магическа сила и така да намери покой за душата си. Многократ¬ното повторение на стиха „тихият проле¬тен дъжд” внася не само поетичност и музикалност в творбата, но чрез него сякаш се осъществява съприкосновението с мечтата. Пролетният дъжд е символ на надеждата, на радостта, на раждането, на възкресени¬ето. Напоена с него, природата се събужда след зимния сън. Разцъфтяват цветя и дър¬вета, поникват първите тревички. Като сигнал за събуждане, за отърсване на душата от меланхолията и тъгата звънна дъждът:

Тихият пролетен дъжд

звънна над моята стряха...

Пролетта силно въздейства върху съзна¬нието и чувствата на лирическия герой. И както променлив и нестабилен е този сезон, в който се редуват слънце и дъжд, така и настроенията динамично се сменят. От една страна е красивият блян за един по-добър свят, от друга страна, лирическият герой е неудовлетворен, изгу¬бил се в пътищата на живота човек. Стихът: „пролетни приказки шъпне”, допълва чувст¬вото за безнадеждност и обреченост, които изпитва героят. Осезаема е нуждата му от топлина и разбиране, но той не може да ги намери в действителността. Моментното му щастие: „колко надежди изгряха”, ярко се про¬тивопоставя на тъгата от помръкналата радост: „колко искрици изтляха”. Надежда¬та, радостта, красивите копнежи са само един миг от вечността, моментно състояние на героя, защото негови постоянни спътни¬ци са тъгата, безнадеждността, меланхолия¬та. Духовното търсене на щастието също е част от неговата същност, която осмисля жи¬вота, но въпреки това не е способна да го извади от нещастието и мъката.

Стихотворението „Светло утро” също звучи бодро и създава усещане за свежест, за ведрост и светлина. Долавят се радостта и приповдигнатото настроение на лиричес¬кия герой от настъпилото ново начало. В творбата символното значение на светлото утро се припокрива става на пролетта в „Тихият пролетен дъжд”. Поражда се усеща¬не за полет в утринния простор. Началото на деня се свързва с възраждането на душа¬та за нов живот. Всичко се пробужда от нови духовни устреми, прозвучали като музика в първия стих:

Светло утро, ти прокуди

всяка пара и мъгла...

Показателен в случая е глаголът „прокуди", който поражда очакване за промяна, за отхвърлянето на нещо нежелано и появата на новото. С пропъждането на тъгата и не¬щастието в душата остават красотата и ра¬достта пред чистото и свежо утро, символ на духовното прераждане и живота. Както в „Тихият пролетен дъжд”, така и тук при¬съствието на лирическия герой е подчерта¬но единствено с притежателното местоимение „моите”. Но въпреки това неговият об¬раз отново не остава скрит за читателя. Ге¬роят е в духовно търсене на красотата, стре¬ми се към нейната пречистваща сила. В твор¬бата повтарящият се стих:

пеперуди, пеперуди,

тънки сребърни крила...,

внася не само движение, бодрост и лъчезарност на картината, но е символ и на окриле¬на надежда. Прероден и щастлив, героят се чувства в „безбрежна шир” от красота и съ¬вършенство. Осезателна за читателя е цялата тази светлина, която блика от стиховете:

Затрептяха изумруди,

цяла мрежа светлина...

Тази светлина също е израз на надеждата, на вярата в бъдещето. Усеща се стремежът на лирическия герой към един облагороден свят, в който властват доброто и красивото. Чрез символиката на пеперудите, на изум¬рудите, на светлото утро, отвеждаща към радостните трепети на душата, открила тайнството на възкресението, на обновле¬нието, Лилиев създава изящно като звучене и оптимистично като внушение стихотво¬рение. Светлината, която струи от него, е символ на надеждата, на вярата, на пробуж¬дането, за което подсказват и изразните глаголи „звънна”, „затрептяха”, „събуди”. Стихотворението звучи с характерната за поезията на Лилиев неповторима музикалност, постигната чрез игра на думи, красиви фрази, благозвучни словосъчетания.

Съвсем различно настроение създава сти¬хотворението „Кръгозори надвесени”. В не¬го Лилиев разкрива безнадеждността и от¬чаянието, обхванали човешката душа. Ли¬рическият герой е в свят на скръбна пустота. Усеща се нещастието, мъката, самотността на един обезверен човек, изгубил пътя в жи¬вота си. В стихотворението описаната есен¬на природна картина е символ на залеза на човешкия живот. Тя поражда тъжни чувства, буди усещане за-обреченост. Повторение¬то на стиха:

Ръми,

есен е,

още повече засилва това усещане, като съ¬щевременно създава и музикално звучене на творбата. Есенният дъжд се свързва със символиката на скръбта, на отчаянието, на залеза, на нощта, на смъртта. Той не е необходим като пролетния, за да възкреси природата, няма прераждаща сила. Обри¬суваният пейзаж внушава чувство на неуютност, на студенина и тишина. Няма го звъна, липсва светлината, както и безбрежната шир. Всичко е прихлупено и мрачно, навяващо тъга и скръб:

Кръгозори надвесени

и сплъстени тъми...

Изградена е картината на един отчужден и тъжен свят, в който лирическият герой е самотен, унесен в „глухи жалби”. Той отново е в своето постоянно меланхолично състоя¬ние и броди сам.

Трите стихотворения сякаш представля¬ват един неразрушим цикъл, в който щас¬тие и нещастие вървят ръка за ръка, редуват се, преливат едно в друго и в крайна сметка се сливат в океан от чувства.

Поезията на Лилиев рисува един по-раз¬личен свят, разкрива духовните търсения и стремежи на една чувствителна и самобит¬на натура, кара читателя да търси красивото и доброто не само в света около себе си, но и в себе си.

Успехи !

Здравейте имам да пиша ЛИС на тема Природата - израз на душевното състояние в "Тихия пролетен дъжд" . Благодаря ви предварително.

Здравейте искам да ви помоля за помощ имам една домашна трябва да отговоря на въпросите:

Символ на какво е пролетнеят дъжд? Какви теми поражда тази символика? С какво са ценни радостта и щастието за човека въприки тяхното мимолетие и илюзорност?

Благодаря Ви предварително