Мисля ,че тази тема ще е актуална вечно...всички са прави... няма по голяма мъка от това да си самотен във връзката си.Усещането за самота е в следствие от различни причини ,но справянето със самотата идва от това дали сме имали избор.Ако нямаш връзка и си сам по свой избор не те боли ,но когато въпреки ,че имаш половинка се чувстваш самотен ,това те смазва.Правиш опити да се доближиш до него,търсиш близоста му ,но нещо не се получава.В главата ти се насаждат обвинения ,съмнения ,страх и всичко това те кара да губиш вяра ,че ще си го върнеш.Лично аз се чувствам като Дон Кихот ,който се бори с вятърни мелници.Някой ,може да каже ,че не съм направила достатъчно ,за да си върна присъствието на любимия ,но вярвайте ми не е така.Някъде по пътят ни аз съм допуснала да се превърна в даденост а не в необходимост и сега се опитвам да изграждам разрушеното...дали ще успея?!? Не ,зная ,но се надявам и няма да се предам.За да се върна към темата ,ще ви кажа ,че никога ама наистина никога не забравяйте себе си ,не допускайте да се превърнете в даденост ,ако ви забелязват ,няма да ви забравят ,ако не сте забравени никога няма да сте самотни и бъдете поне малко егоести. Егоизма не е порок той е защитна реакция!На самотните като мен пожелавам ,силен дух и вяра в себе си а на самите ,но не самотни радвайте се на момента ,забавлявайте се докато не сте попаднали в капана на любовта и обвързването ,там нещата са различни!

Значи това ама хич не ти е половинката

Имам доста опит с такова Нищо,така че от теб зависи

И защо да не можеш да счупиш кафеза

И да полетиш отново - към някой някъде,който ще те обича наистина.

Ако пожелаеш , можеш да си сама ...понякога е полезно , ама самотна ...това на никого не го пожелавам ... няма по - страшно от това да си заобиколена от хора и да се чувстваш самотна ...

Вероятно ,имаш право!

Защо не счупя клетката....Наистина добър въпрос...

Може би защото още не съм загубила надежда ,защото съм влюбена та чак загубена , защото още имам сили да се боря , защото не съм спряла да го забелязвам ,защто все още макар и рядко ме забелязва, защтото не искам да обърна гръб на хубавите моменти ,които са изградили връзката ни ,защтото когато ме забележи ме прави безумно щастлива и това ме зарежда за утре, защото все още намирам причини ,които го оправдават и които го издигат в очте ми след като преди това други са го ударили в земята, защото винаги съм била човек, който прави компромиси и никога не забравя доброто, защото в живота си научих да отбирам спомените си ,хубавите и стойностни моменти да запомням и да не забравям но да прощавам обидите е злините ,които само тровят душата ми и в никакъв случай не ме правят щастлива.

Може да Ви се стори мазохистично и глупаво.... не съм нито мазохист ,нито съм глупава ,просто обичам ... а това е болест ,която трудно се лекува ,не че няма лек ....

Любов- това е тежка диагноза .... пациентите в първи стадий са еофорични ,подозрително щастливи ,говорят несвързано (или изобщо не говорят) ,усмихват се без причина ,мислят и говорят само само за обекта на болестта си.В ранна възраст ,лечението протича с успех и пациентите се повлияват бързо. При пациенти на възраст за женене е по сложно.Симптоми: започват да приличат на пациентите от ранната възраст(вдетеняват се) ,оглупяват , страдат от недовиждане и недочуване-при пациенти в тежко състояние се стига до пълна загуба на слуха и зрението .Прилагат се всякакви илачи и за съжаление не винаги помагат.При някои индивиди болеста протича тежко и понякога завършва с летален изход (опазил ме Бог).Пациенти на средна и пенсионна възраст - част от симптомите са са същите като при предните ,но се справят бързо с тях,но се наблюдава способноста да живеят нормално и да се приспособяват успешно към тази тежка болест ,някои дори спират да си вземат лекарствата....

От 2 месеца си правя изследвания ,ама резултатите се бавят и не мога да си определя стадия .... като преболедувам , ще ми е смешно за какво съм се тревожила.....

Мисля ,че тази тема ще е актуална вечно...всички са прави... няма по голяма мъка от това да си самотен във връзката си.Усещането за самота е в следствие от различни причини ,но справянето със самотата идва от това дали сме имали избор.Ако нямаш връзка и си сам по свой избор не те боли ,но когато въпреки ,че имаш половинка се чувстваш самотен ,това те смазва.Правиш опити да се доближиш до него,търсиш близоста му ,но нещо не се получава.В главата ти се насаждат обвинения ,съмнения ,страх и всичко това те кара да губиш вяра ,че ще си го върнеш.Лично аз се чувствам като Дон Кихот ,който се бори с вятърни мелници.Някой ,може да каже ,че не съм направила достатъчно ,за да си върна присъствието на любимия ,но вярвайте ми не е така.Някъде по пътят ни аз съм допуснала да се превърна в даденост а не в необходимост и сега се опитвам да изграждам разрушеното...дали ще успея?!? Не ,зная ,но се надявам и няма да се предам.За да се върна към темата ,ще ви кажа ,че никога ама наистина никога не забравяйте себе си ,не допускайте да се превърнете в даденост ,ако ви забелязват ,няма да ви забравят ,ако не сте забравени никога няма да сте самотни и бъдете поне малко егоести. Егоизма не е порок той е защитна реакция!На самотните като мен пожелавам ,силен дух и вяра в себе си а на самите ,но не самотни радвайте се на момента ,забавлявайте се докато не сте попаднали в капана на любовта и обвързването ,там нещата са различни!

Мерси...Мерси...И аз мисля, че е много актуална темата...за съжаление казвам, защото самотността е бремето на днешното поколение...Имаме комуникации, а сме все по-самотни и по-самотни, което е много тъжно....

Вероятно ,имаш право!

Защо не счупя клетката....Наистина добър въпрос...

Може би защото още не съм загубила надежда ,защото съм влюбена та чак загубена , защото още имам сили да се боря , защото не съм спряла да го забелязвам ,защто все още макар и рядко ме забелязва, защтото не искам да обърна гръб на хубавите моменти ,които са изградили връзката ни ,защтото когато ме забележи ме прави безумно щастлива и това ме зарежда за утре, защото все още намирам причини ,които го оправдават и които го издигат в очте ми след като преди това други са го ударили в земята, защото винаги съм била човек, който прави компромиси и никога не забравя доброто, защото в живота си научих да отбирам спомените си ,хубавите и стойностни моменти да запомням и да не забравям но да прощавам обидите е злините ,които само тровят душата ми и в никакъв случай не ме правят щастлива.

Може да Ви се стори мазохистично и глупаво.... не съм нито мазохист ,нито съм глупава ,просто обичам ... а това е болест ,която трудно се лекува ,не че няма лек ....

Любов- това е тежка диагноза .... пациентите в първи стадий са еофорични ,подозрително щастливи ,говорят несвързано (или изобщо не говорят) ,усмихват се без причина ,мислят и говорят само само за обекта на болестта си.В ранна възраст ,лечението протича с успех и пациентите се повлияват бързо. При пациенти на възраст за женене е по сложно.Симптоми: започват да приличат на пациентите от ранната възраст(вдетеняват се) ,оглупяват , страдат от недовиждане и недочуване-при пациенти в тежко състояние се стига до пълна загуба на слуха и зрението .Прилагат се всякакви илачи и за съжаление не винаги помагат.При някои индивиди болеста протича тежко и понякога завършва с летален изход (опазил ме Бог).Пациенти на средна и пенсионна възраст - част от симптомите са са същите като при предните ,но се справят бързо с тях,но се наблюдава способноста да живеят нормално и да се приспособяват успешно към тази тежка болест ,някои дори спират да си вземат лекарствата....

От 2 месеца си правя изследвания ,ама резултатите се бавят и не мога да си определя стадия .... като преболедувам , ще ми е смешно за какво съм се тревожила.....

Хубава болест е любовта, но лошото е, че понякога е прекалено силна, а понякога прекалено слаба....

Силните чувства изпепеляват душата изгарят я и човек не можа да мисли даже...

А чувтвата, който ги има, но не са като пожар, не траят дълго....