Сама не означава самотна!?

Нека погледнем раздялата и от друга гледна точка: времето, през което сте сами, може да ви даде несравними шансове за лично духовно развитие, за придобиване на нови житейски навици.

Пътешествия, интересни срещи, нови приятели.

Ако се научите да изпитвате удовлетворение от живота, живеейки сама, може би някога все пак ще се решите на нова връзка. Но не защото ви е трудно без опора и не защото сте самотна. Това ще бъде вашият свободен избор.

Тогава може би ще може да кажете: “Нужен си ми, защото те обичам", а не “Обичам те, защото си ми нужен".

За съжаление, животът сам за мнозина се превръща в примамка, в черна дупка, от която ви се иска час по-бързо да се измъкнете. И като резултат - необмислени решения, случайни ангажименти и връзки, които по всяка вероятност няма да ви донесат нито облекчение, нито щастие. Други, пък обратно, се затварят сами с болката си.

Една от причините, поради които този период е толкова труден, е тази, че ви липсва позитивен модел за това, как да живеете сами и да не бъдете самотни.

Изследванията на учените показват, че жената сравнително по-леко понася раздялата, отколкото мъжът, по-лесно се приспособява към живота сама.

Има два въпроса, по които си струва сериозно да се помисли: първо, да се научите сами да се грижите за дома си и да уреждате делата си и второ - да се постараете да си създадете приятелски кръг от поддръжници. Ако не се погрижите за това, ежедневните трудности ще ви изваждат от равновесие и просто няма да ви стигат сили и време за такива важни неща, като личен живот и отдих.

Истинската самостоятелност се състои в това, да се научите повечето неща да вършите сами и за своя сметка и винаги да имате под ръка някого, към когото да се обърнете за помощ.

Източник: intimno.rozali.com

Нямам представа дали има такава тема, но ми е много интересно да разбера какво мислите по този въпрос...

Редактирано 28 февруари 200719 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

^^ANGELSING^^, темата ти е интересна и доста важна наистина!

За съжаление думите "лесно е да се каже, трудно е да се направи" според мен важат с пълна сила и тук. Разбира се, че след раздяла трябва да си стъпиш на краката. Разбира се, че не с една раздяла не идва края на света и както ми каза моя приятелка преди известно време това е момента да отделиш време и внимание уникално и само за теб и да започнеш да се чувстваш приятно със себе си!

Да, приятелите в такъв момент са до теб.. развеселяват те, гружат се дните ти да са по-приятни...

Но, нито един приятел не може да замести любовта.

Нищо не може да замести сладките целувки, тръпката в корема, гушкането и хиляди други нежни и страстни усещания... не може да ги замести нищо.

Разбира се, има различни хора и затова аз казвам моето мнение!

Пожелавам на всички много усмивки и любов!

Редактирано 28 февруари 200719 г. от Destiny (преглед на промените)

^^ANGELSING^^, темата ти е интересна и доста важна наистина!

За съжаление думите "лесно е да се каже, трудно е да се направи" според мен важат с пълна сила и тук. Разбира се, че след раздяла трябва да си стъпиш на краката. Разбира се, че не с една раздяла не идва края на света и както ми каза моя приятелка преди известно време това е момента да отделиш време и внимание уникално и само за теб и да започнеш да се чувстваш приятно със себе си!

Да, приятелите в такъв момент са до теб.. развеселяват те, гружат се дните ти да са по-приятни...

Но, нито един приятел не може да замести любовта.

Нищо не може да замести сладките целувки, тръпката в корема, гушкането и хиляди други нежни и страстни усещания... не може да ги замести нищо.

Разбира се, има различни хора и затова аз казвам моето мнение!

Пожелавам на всички много усмивки и любов!

П.П. ^^ANGELSING^^, ще е добре да коригираш източника на информацията.. има пропуснати буквички (intimno.rozali.com)

Казала си го просто перфектно!

Наистина - лесно да се каже, трудно да се направи.

Няма чак такова значение , че всички около теб са обвързани - това не е състезание. Всеки сам прави избора как да си живее живота и с кого кога да бъде. Разбира се, не е приятно да излизаш с две-три двойки и примерно само ти да си сама, но по-добре така, отколкото да излизаш с който и да е, само за да попълниш четната бройка в компанията. Нито пък просто, за да победиш страха от самотата или за да си запълниш времето.

Човек трябва да умее да чака и да има търпение и много добре е казано, че: "Има два въпроса, по които си струва сериозно да се помисли: първо, да се научите сами да се грижите за дома си и да уреждате делата си и второ - да се постараете да си създадете приятелски кръг от поддръжници. Ако не се погрижите за това, ежедневните трудности ще ви изваждат от равновесие и просто няма да ви стигат сили и време за такива важни неща, като личен живот и отдих."

Редактирано 28 февруари 200719 г. от shanna (преглед на промените)

!

Да, приятелите в такъв момент са до теб.. развеселяват те, гружат се дните ти да са по-приятни...

Но, нито един приятел не може да замести любовта.

Нищо не може да замести сладките целувки, тръпката в корема, гушкането и хиляди други нежни и страстни усещания... не може да ги замести нищо.

Разбира се, има различни хора и затова аз казвам моето мнение!

Пожелавам на всички много усмивки и любов!

Благодаря за послеписа първо...

Така е и аз така мисля, че нищо и никой не може да замести любовта и човека до теб...макар, че някой казват, че приятелите може ли да заместят или да помогнат така да кажем в трудния момент...Но аз това, пък им отговарям, че всеки се прибира удома си след като сте били примерно много приятели някъде, после всеки се прибира и пак си остава човека сам у дома...така, че си абсолютно точна в написаното от теб, мерси за което

Аз познавам хора, които ми казват, че нямат нужда от никой да себе си и дори не изпитват такава нужда...сега като се замисля и започвам да не им вярвам-щом търсят нечия прегръдка значи Все пак имат нужда, необходимост от човек до тях...Та май понякога и това, че хората отричат истината също може да е налице...

Наистина - лесно да се акже, трудно да се направи.

Няма чак такова значение , че всички около теб са обвързани - това не е състезание. Всеки сам прави избора как да си живее живота и с кого кога да бъде. Разбира се, не е приятно да излизаш с две-три двойки и примерно само ти да си сама, но по-добре така, отколкото да излизаш с който и да е, само за да попълниш четната бройка в компанията. Нито пък просто, за да победиш страха от самотата или за да си запълниш времето.

Човек трябва да умее да чака и да има търпение и много добре е казано, че: "Има два въпроса, по които си струва сериозно да се помисли: първо, да се научите сами да се грижите за дома си и да уреждате делата си и второ - да се постараете да си създадете приятелски кръг от поддръжници. Ако не се погрижите за това, ежедневните трудности ще ви изваждат от равновесие и просто няма да ви стигат сили и време за такива важни неща, като личен живот и отдих."

Разбира се, не е приятно да излизаш с две-три двойки и примерно само ти да си сама, но по-добре така, отколкото да излизаш с който и да е, само за да попълниш четната бройка в компанията. Нито пък просто, за да победиш страха от самотата или за да си запълниш времето.

Да, не е никак приятно да излизаш с двойки-гаджета пример, даже действа потискащо и се натъжава човек не е лсамо мое мнението това, защото скоро не ми се е случвало, но пък от друга страна си права, че не може да изизаш с кой да е само и само да не си сам, еми то така пак ще си сам ....пък и както обичам аз да казвам: По-добре сам от колкото зле придружен или в лоша компания.

Абе истината е една не ти ли е приятно с някой не излизай с него просто...

Ами не съм много съгласен, особено ако всичките ти приятели имат приятелки (и обратното).....

Не бих казал , че ще си самотна, по - скоро леко тъжна.

Ти ли си леко тъжна бе орелче ?!

Редактирано 28 февруари 200719 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Човек трябва да умее да чака и да има търпение и много добре е казано, че: "Има два въпроса, по които си струва сериозно да се помисли: първо, да се научите сами да се грижите за дома си и да уреждате делата си и второ - да се постараете да си създадете приятелски кръг от поддръжници. Ако не се погрижите за това, ежедневните трудности ще ви изваждат от равновесие и просто няма да ви стигат сили и време за такива важни неща, като личен живот и отдих."

И аз мисля като теб Човек трябва да има търпение, да изчака малко и всичко ще се нареди! Има мн случайности които са довели до нещо по-сериозно

А сега и конкретно по темата - когато човек е сам не е задължително и да е самотен ПОнякога това време е нужно за да се осмислят нещата, за да може човек поне за малко да е сам със себе си и да се погрижи за себе си А и винаги около теб има приятели които едва ли ще те оставят да скучаеш

Аз познавам хора, които ми казват, че нямат нужда от никой да себе си и дори не изпитват такава нужда...сега като се замисля и започвам да не им вярвам-щом търсят нечия прегръдка значи Все пак имат нужда, необходимост от човек до тях...Та май понякога и това, че хората отричат истината също може да е налице...

Разбира се, че има хора които отричат истината. Дори съм убедена, че всеки от нас го прави в един или друг момент.

Мисля, че това е защитна реакция. Ние сме слаби понякога... в някои случаи го показваме, в други се опитваме да го скрием. Даже усмивката понякога е фасада, която крие зад себе си тъга, гняв и какво ли още не.

Все пак по темата: Да, понякога "сама" означава точно "самотна". Подчертавам понякога, но се случва.

Редактирано 28 февруари 200719 г. от Destiny (преглед на промените)

Разбира се, че има хора които отричат истината. Дори съм убедена, че всеки от нас го прави в един или друг момент.

Мисля, че това е защитна реакция. Ние сме слаби понякога... в някои случаи го показваме, в други се опитваме да го скрием. Даже усмивката понякога е фасада, която крие зад себе си тъга, гняв и какво ли още не.

Все пак по темата: Да, понякога "сама" означава точно "самотна". Подчертавам понякога, но се случва.

Ми май винаги сме слаби и винаги грешим....за това отричаме истината и търсим някъде подкрепа, за това и мразим да сме сами...аз пък обичам да наричам нещата с истинските им имена

ПП. Понеже по-голям перфекционист от теб не познавам за това ще те помоля да изтриеш всички свои послеписи, защото вече всичко е коригирано....Дано това те удовлетворява....Мерси.

ПП. Понеже по-голям перфекционист от теб не познавам за това ще те помоля да изтриеш всички свои послеписи, защото вече всичко е коригирано....Дано това те удовлетворява....Мерси.

Разбира се... но нещата не опират до това дали съм префекционист и дали нещо ме удовлетворява или не.

Просто целта на източника е да покажеш откъде е информацията и ако евентуално на някой му е интересно, да прочете повече...

Хех, усмивки!

Редактирано 28 февруари 200719 г. от Destiny (преглед на промените)

Разбира се... но нещата не опират до това дали съм префекционист и дали нещо ме удовлетворява или не.

Просто целта на източника е да покажеш откъде е информацията и ако евентуално на някой му е интересно, да прочете повече...

Хех, усмивки!

Мерси все пак за корекцията на П.П.....

Само, че всичко от статията е извадено, така, че не толкова фатално колкото го сметна ти, пък и щом си познала от къде е значи и другите ще са поне толкова умни

И на теб усмивки и дано не си сама

Да можеш от болката -да станеш,да продължиш-без него...

Сама

Този катарзис си го изживява всеки сам

Аз се хващам за Пипилотските плитки и се дърпачев нагоре-да не потъна

Самотна никога не съм била-защото обичам собствената си компания,Пипи не скучае никога

Да можеш от болката -да станеш,да продължиш-без него...

Сама

Този катарзис си го изживява всеки сам

Аз се хващам за Пипилотските плитки и се дърпачев нагоре-да не потъна

Самотна никога не съм била-защото обичам собствената си компания,Пипи не скучае никога

Уау, мила така е човек трябва сам да обича компанията си иначе лошо....

Човек трябва да се научи да общува ПЪРВО със себе си. Ако не си си достатъчен, надали би могъл да си пълноценен и за другите.

Човек трябва да се научи да общува ПЪРВО със себе си. Ако не си си достатъчен, надали би могъл да си пълноценен и за другите.

Не знам, но нещо не мога напълно да се съглася с това изказване!

Не знам, но нещо не мога напълно да се съглася с това изказване!

Пак май не съм се изразила добре. Имам предвид, че човек трябва първо да се научи да не скучае в собствената си компания. Сам определено не е равно на самотен, защото самотен можеш да си и ако си заобиколен от един куп хора.

Пак май не съм се изразила добре. Имам предвид, че човек трябва първо да се научи да не скучае в собствената си компания. Сам определено не е равно на самотен, защото самотен можеш да си и ако си заобиколен от един куп хора.

Добре си се изразила,муцунке

Заставам зад думите ти - наистина това е нещо много важно-да можеш да обичаш себе си,собствената си компания.

Тогава можеш да раздадеш от обичта си и на другите.

И предпочитам да не ходя на купон,където знам че ще бъда много самотна - в смисъл губене на време

По-добре да си остана у дома,да прочета нещо,да изгледам филм,отколкото някакви безсмислени разговори.

Сама означава самотна. Въпреки, че си е въпрос на вътрешно себеусещаве. За мен е така. Мразя да съм сама, самотна, самичка и т.н Подобно нещо ме убива малко по - малко...особено ако стоя отстрани и гледам щастието на другите. Тогава завиждам и ми става тъжно...и просто...си търся островче, което се крепи само на моето желание, на моята нужда и понякога потъва в рамките на едно кратко денонощие, понякога се задържа с дни, със седмици и запълва самотата, докато не потъне. А аз не бъда подгонена от поредната нужда, която да ме кара да търся...ако не бряг, то поне поредното островче...

Пак май не съм се изразила добре. Имам предвид, че човек трябва първо да се научи да не скучае в собствената си компания. Сам определено не е равно на самотен, защото самотен можеш да си и ако си заобиколен от един куп хора.

О, да за това си напълно права...

Сама означава самотна. Въпреки, че си е въпрос на вътрешно себеусещаве. За мен е така. Мразя да съм сама, самотна, самичка и т.н Подобно нещо ме убива малко по - малко...особено ако стоя отстрани и гледам щастието на другите. Тогава завиждам и ми става тъжно...и просто...си търся островче, което се крепи само на моето желание, на моята нужда и понякога потъва в рамките на едно кратко денонощие, понякога се задържа с дни, със седмици и запълва самотата, докато не потъне. А аз не бъда подгонена от поредната нужда, която да ме кара да търся...ако не бряг, то поне поредното островче...

Това е много тъжно!!!

Това е много тъжно!!!

Тъжно е,това положението с dindi

Аз също съм била така,знам как се чувства.

А аз си разрязах душата за много,и за много плаках и страдах...

Не говорим само за мъже.

Задуших се от болката в мидичката - трябваше да я отворя...

Нито приятелите, нито дори и партньора не могат да изкоренят усещането за самота, ако самият човек отказва в съзнанието си да се раздели с това чувство. Понякога и с партньор, човек пак може да се чувства самотен. Най-лошото е, когато с партньора си, човек се чувства още по-самотен. Според мен не е задължително двете понятия винаги да вървят ръка за ръка.

Да бъдеш сам/а не е фатално, страхът от самотата, обаче може да бъде убийствен...

Сама означава самотна. Въпреки, че си е въпрос на вътрешно себеусещаве. За мен е така. Мразя да съм сама, самотна, самичка и т.н Подобно нещо ме убива малко по - малко...особено ако стоя отстрани и гледам щастието на другите. Тогава завиждам и ми става тъжно...и просто...си търся островче, което се крепи само на моето желание, на моята нужда и понякога потъва в рамките на едно кратко денонощие, понякога се задържа с дни, със седмици и запълва самотата, докато не потъне. А аз не бъда подгонена от поредната нужда, която да ме кара да търся...ако не бряг, то поне поредното островче...

Знам колко е трудно да го кажеш...нужна е неимоверна сила...

И все пак за мен сама не означава самотна.Както по - горе споменаха че и сред тълпи човек може да е самотен, така може и когато е сам, да бъде удовлетворен и щастлив, и да не се чувства самотен.Може.

....и сред тълпи човек може да е самотен, така може и когато е сам, да бъде удовлетворен и щастлив, и да не се чувства самотен. Може.

Може.

Нито приятелите, нито дори и партньора не могат да изкоренят усещането за самота, ако самият човек отказва в съзнанието си да се раздели с това чувство. Понякога и с партньор, човек пак може да се чувства самотен. Най-лошото е, когато с партньора си, човек се чувства още по-самотен. Според мен не е задължително двете понятия винаги да вървят ръка за ръка.

Да бъдеш сам/а не е фатално, страхът от самотата, обаче може да бъде убийствен...

Оле, много точно си го написала и аз мисля, че е така...

Може да си с някой-с човек до себе си и пак да се чувстваш адски самотен и даже далечен с този човек....

Знам колко е трудно да го кажеш...нужна е неимоверна сила...

И все пак за мен сама не означава самотна.Както по - горе споменаха че и сред тълпи човек може да е самотен, така може и когато е сам, да бъде удовлетворен и щастлив, и да не се чувства самотен.Може.

Дам...

Сетих се за една рокерска песничка, която казва: Самотата е Отровна....

Мисля ,че тази тема ще е актуална вечно...всички са прави... няма по голяма мъка от това да си самотен във връзката си.Усещането за самота е в следствие от различни причини ,но справянето със самотата идва от това дали сме имали избор.Ако нямаш връзка и си сам по свой избор не те боли ,но когато въпреки ,че имаш половинка се чувстваш самотен ,това те смазва.Правиш опити да се доближиш до него,търсиш близоста му ,но нещо не се получава.В главата ти се насаждат обвинения ,съмнения ,страх и всичко това те кара да губиш вяра ,че ще си го върнеш.Лично аз се чувствам като Дон Кихот ,който се бори с вятърни мелници.Някой ,може да каже ,че не съм направила достатъчно ,за да си върна присъствието на любимия ,но вярвайте ми не е така.Някъде по пътят ни аз съм допуснала да се превърна в даденост а не в необходимост и сега се опитвам да изграждам разрушеното...дали ще успея?!? Не ,зная ,но се надявам и няма да се предам.За да се върна към темата ,ще ви кажа ,че никога ама наистина никога не забравяйте себе си ,не допускайте да се превърнете в даденост ,ако ви забелязват ,няма да ви забравят ,ако не сте забравени никога няма да сте самотни и бъдете поне малко егоести. Егоизма не е порок той е защитна реакция!На самотните като мен пожелавам ,силен дух и вяра в себе си а на самите ,но не самотни радвайте се на момента ,забавлявайте се докато не сте попаднали в капана на любовта и обвързването ,там нещата са различни!