Понякога е възможно да си мислим че хората са лоши и не ни разбират, далече са от нивото ни и не заслужават това, което правим за тях.

Всеки е продукт на живота и средата си. Живота на повечето хора не е лесен, за повечето хора живота е поредица от разбити илюзии. Повечето хора не са щастливи. Хората които обикновено преценяваме като трудни, всъщност не са щастливи. Всеки обаче се стреми да бъде щастлив и да избегне болката и проблемите. Всеки се опитва да бъде щастлив, но когато е за сметка на другите, тогава резултата е страдание и за теб и за другите.

Човек от най-малък се научава да подражава. Понякога липсва добър пример и следваш примера на това което виждаш около теб. Понякога не сме се научили, че това дали си в добра или лоша компания зависи от самия теб.

В огромното си мнозинство хората не са съзнателно лоши, по-скоро са пациенти, а не врагове.

Ако някой успява да ни отрови живота за 5 минути и определено е “лоша” компания, помислете за него, ами той трябва да е със себе си по 24 часа на ден. Омагьосан кръг от който трудно се излиза.

Във всеки човек можем да намерим нещо хубаво, ако търсим - ще намерим, тогава винаги сме в добра компания: забавни, умни, интелигентни, красиви, мъдри, толерантни, мили, добре облечени, интересни... хората са пълни с качества.

Ако се вглеждаме в “лошите” страни на хората, ами тогава сме винаги в лоша компания, постоянно сме обградени от грозни, дебели, тъпи, зли, лошо облечени, скучни хора...

В крайна сметка хората не са едни или други, въпроса е на какво наблягаме и какво търсим. Понякога са необходими повече усилия, но си заслужава. Във всеки можем да видим нещо добро.

Защото т.н “лоши” качества са преходни, те са резултат от условия, идват и си отиват.

Непреходната същност на нещата и на хората е абсолютно съвършенство.

Можем да променим света.

Когато винаги сме в добра компания, когато не приемаме нещата лично, когато не се чувстваме като мишена, тогава се освобождава голям потенциал, потенциал който винаги е в нас. Този излишък и богатство е нещо, което можем да споделяме. Любов, вдъхновение, защита, очарование. Имаме предостатъчно. Раздаваме защото е естествено. Като Слънцето: свети и топли защото е естествено.

Тогава стъпките ни стават по-уверени, танца с всяка ситуация е по елегантен и красив и примера, който даваме е заразителен. Добрите школи за танци винаги привличат нови танцьори.

Светът е това, което сме самите ние.

От нас зависи.

От всяка мисъл, от всяка дума и от всяко действие.

От всеки танц.

Редактирано 27 април 200719 г. от Вало (преглед на промените)

Прекрасни мисли, Вало...

kакво ли те е вдъхновило

Пост в един от дневниците.

Във всеки човек можем да намерим нещо хубаво, ако търсим - ще намерим, тогава Можем да променим света.

Когато винаги сме в добра компания, когато не приемаме нещата лично, когато не чувстваме като мишена, тогава се освобождава голям потенциал, потенциал който винаги е в нас. Този излишък и богатство е нещо, което можем да споделяме. Любов, вдъхновение, защита, очарование. Имаме предостатъчно. Раздаваме защото е естествено. Като Слънцето: свети и топли защото е естествено.

Тогава стъпките ни стават по-уверени, танца с всяка ситуация е по елегантен и красив и примера, който даваме е заразителен. Добрите школи за танци винаги привличат нови танцьори.

Светът е това, което сме самите ние.

От нас зависи.

От всяка мисъл, от всяка дума и от всяко действие.

От всеки танц.

...И като се усмихваме на човека, преди да се е включил разумът, който изважда железния си аршин и ни поднася преценката си за него, сме обречени на щастие и душевен комфорт. Защото, дори и да не го съзнаваме, душата знае, че всички сме частици от едно цяло. Не е лесно, но си струва.

Можем да променим света.

Ако успеем,да смирим себе си...

"Шест мъдри, слепи слона обсъждали какви са хората.

Не успели да стигнат до единно мнение.

Решили да определят какъв е човек с директен опит.

Първия мъдър, сляп слон почувствал човека и заявил : „Хората са плоски”

Останалите мъдри, слепи слонове след като и те почувствали по същия начин човека се съгласили."

By Вало

Ако успеем,да смирим себе си...

Хич не ми допада тази дума. Може да си добър човек и без да се правиш на овца!

Хич не ми допада тази дума. Може да си добър човек и без да се правиш на овца!

Прав си. И аз не харесвам смирението и пасивността.

Но може би смирим в случая се отнася към ревността, гнева, алчността, гордостта, завистта, желанието...

Защото всеки ден изпитваме такива емоции и обикновено не ние ги управляваме, а те нас.

Когато мислите, думите и действията ни са управлявани от такива емоции,

творим страдания - за себе си и за другите.

Гневът е най-разрушаващото чувство.

Силните нямат нужда от гняв, те просто правят каквото искат и каквото трябва. Гневът е оръжие на слабите.

Редактирано 27 април 200719 г. от Вало (преглед на промените)

Аз познавам жена, която преди да познавах всички определяха като лоша, завистлива, скандалджийка, истеричка и т.н. Когато чух определенията за нея, изпитах магнетично желание да общувам с нея, сякаш за да докажа, че тя всъщност не е такава. Исках по всякъкъв начин да изровя доброто в нея. Не беше трудно. Но се изискваше търпение. А и трябваше да елиминирам и отношението на околните, които недоумяваха как може да общувам с нея, без да се скараме нито веднъж. ПРОСТО Я ПРИЕХ. Приех я с истерията, завистта, острия език. Не приемах думите и като обида, а като част от начина и на изразяване. Тя не целеше да обиди никой. Просто БЕШЕ такава. И сега е. Но открих и ранимата и страна, чувствителността и, чувството за хумор. Винаги подчертавах добрите и качества. И до сега общувам с нея. Защо? Защото знам, че и аз имам недостатъци, които някой друг търпи и ме приема такава каквато съм.