ЗАЩО ПЛАЧЕШ?

Защо пак плачеш, облегнала се на кухненската маса над празни чаши?

Защо трепериш цялата, а мръсни кичури коса се разпиляват над лицето ти и попиват влагата от двете ти очи - бездънни ями, огледала на празния ти свят?

Защо пак лягаш, преплела ръце една през друга, защо гледаш в нищото и чакаш да умреш?

Защо си пожелаваш не да не се беше раждала, а да можеше да изчезнеш, да се стопиш, да се изпариш във въздуха и никога да не си съществувала?

Защо се чудиш откъде да скочиш без да полетиш?

Мислиш си за миналото, което прецака, за бъдещето, което не искаш да дочакаш... През теб минават спомени, сякаш от смола, лепкави, нечисти, срамни, защо им се отдаваш с това мазохистично наслаждение и се надяваш, че ще се събудиш, а те няма да са се случили? Срамуваш се от себе си, от историята си. Тръпнеш в погнусата си, колко пъти си била предателка и колко пъти теб са те предавали, колко пъти си оправдавала слабостта си с мнимата си доброта и си потискала животинския си нагон да отмъстиш... Не вярваш, че си изглеждала надменна, а всъщност си била объркана и наплашена като мишка в капан.

Пак ли плачеш? Няма при кого да отидеш, към кого да се обърнеш, защото това, което те мъчи, ти изглежда твърде комплексно и никой не би те разбрал докрай. Ти самата не знаеш защо те боли, но Боже, колко много те боли! Поплачи си... Плачи...

Хубаво е... Първата част най-вече...

Наистина е много хубаво

Добре е написано....Браво!

А слабост ли е да плаче човек?!

Не,не е слабост да плачеш.

Като четеш сълзите сами бликат.