Преди няколко дни гледаф филма"Как да разкараш гаджето за 10 дни"много ми помогна този филим Ако някой е в нужда може да му хвърли един поглед.

Докато разглеждах темите с мнения за филми се замислих за някой, който да ми е направил много голямо впечатление... Сетих се за един по-стар филм /е не много стар де, преди около 2-3 години май беше/, Dogville ! Много е странен, с нереалистични декори, напомнящи за театрална постановка, отначало е труден за гледане, но постепенно зрителя се отърсва от особената обстановка и се "вживява" в сюжета... Първоначално се гледа с усмивка и леко недоумение що за филм е това изобщо, но постепенно въздействието се засилва. Препоръчвам го ако ви се гледа нещо странно, нестандартно и с неочакван развой на действието. Ако някой го е гледал може да сподели впечатленията си...

Докато разглеждах темите с мнения за филми се замислих за някой, който да ми е направил много голямо впечатление... Сетих се за един по-стар филм /е не много стар де, преди около 2-3 години май беше/, Dogville ! Много е странен, с нереалистични декори, напомнящи за театрална постановка, отначало е труден за гледане, но постепенно зрителя се отърсва от особената обстановка и се "вживява" в сюжета... Първоначално се гледа с усмивка и леко недоумение що за филм е това изобщо, но постепенно въздействието се засилва. Препоръчвам го ако ви се гледа нещо странно, нестандартно и с неочакван развой на действието. Ако някой го е гледал може да сподели впечатленията си...

Аз за Dogville много съм говорила в разни други теми .

Ето какво ражда болния мозък на Ларс фон Триер! Бях си казала, че след "Танцьорка в мрака" (пак негов) не искам да гледам нищо повече от този режисьор (не защото филма не е хубав, а защото е ужасно тежък), но тъй като Кидман ми е любимка се навих да гледах Dogville и от тогава той присъства в списъка ми с любими филми. Въздействието му е много силно - декорите са елементарни и прости - храстите са нарисувани с тебешир, врати няма (трудно е според мен човек да се прави, че чука на врата, която не съществува)...абе много оригинална и в същото време неестествена среда .

Колкото до актьорската игра - няма какво да се говори. Триер ползва само талантливи (дори и не толкова известни) актьори, а когато един талантлив актьор, работи с един гениален и дори малко луд режисьор като Триер, комбинацията няма как да не е убийствена .

И "Танцьорка в мрака" съм го гледала, направо ме разтърси тоя филм. Нямах представа, че режисьора е един и същ... Аз си падам по нестандартни филми, които доста хора обявяват за откачени... Да ми препоръчате нещо от този род?

Не знам дали сте го гледали. Аз мяй някъде споменах за него, но наскоро гледах Revenge с Кевин Костнър (вярно, че той ми е от любимите актьори+ визия), но направо ме разтърси. Адски много ми хареса

Героят на Кевин Костнър, Майкъл, напуска военноморските сили след 12-годишна служба. Той не е сигурен какво точно ще орави, но съсъ сигурност иска почивка. Той решава да посети Тибурон Мендез (Антъни Куин)-влиятелен мексикански бизнесмен, с койято веднъж са летели до Аляска на лов. Пристигайки в имението на Мендез, той се изумява от красотата на неговата съпруга-Миреа. Привличането между тях е неоспоримо, но Майкъл знае за властта, която притежава Мендез, и за нетърпимостта и обсебването му относно предателството...И така започва една драматична и разтърсваща любовна история.

П.П.Линкът е към imdb.com

Аз съм с "Трансформърс".

Нищо необикновено - двама младежи, единият смотан, другата готина, се влюбват докато спасяват Света.

Много хора казват, че филмът е клиширан, та дори тъп и безсмислен. Да видим кой съвременен американски филм показва нещо ново, невиждано досега. Аз не се сещам. Нека и този невиждан филм да съперничи поне малко с успеха на "Трансформърс". Може би "Карибски пирати" - не мисля. Там клишетата са други - свобода, свобода, свобода, малко любов и пак много свобода (впрочем "На края на света" е невероятен ). Може би "Умирай трудно 4" - не, там пак обикновен човек спаси нацията, нищо че е бивш полицай, който не знае как да се държи с гаджетата на дъщеря си. "Умирай трудно 4" даже се припокрива идейно с "Умирай трудно 3" - и в двата филма забравеният герой спасява другите с помощта на обикновен човек. Някой друг филм? А, да "300" - да го нарачем филм, не анимиран комикс , също не представя нищо ново. Саможертва в името на славата. Марш към славата! Бля-бля. Древните гърци не са били такива уроди, нито са ходели с кожени боксерки и червени плащове, не са се биели с извратени мечове срещу обратни водачи на армии. Тук клишетата са други - да дадем на хората много кръв и хвърчащи крайници, както и сексуални сцени, та да спечелим пари. Да спра да изброявам?

Затова "Трансформърс", макар и до голяма степен клиширан, е един доста лек и приятен филм, който може да се гледа да разтуха. Няма да те наведе на мисли относно нравствени послания и нравствен живот, нито ще те скъса от смях като "Мистър Бийн" , нито пък ще те отегчи върховно. Затова препоръчвам "Трансформърс" - а и ефектите са страшни

Струва ми се че не си уцелил филмите, подходящи за сравнение в конкретния случай. По принцип в подобни филми, плоския сюжет и нескопосания сценарий се компенсират от добрата игра на определени актьори като например Джони Деп в Карибски пирати и докато двете продължения са си очевидно скалъпени набързо, за да успеят да изкярат от популярността на първия филм, при това доста забавен, то в Трансформърс дори и това го няма. Ако в 300 не виждаш нови неща , по-добре го гледай пак. Доста дискутирахме филма и доста неща се изписаха за него, но все пак ще повторя, че филмът и правен по комикс и ако прочетеш комиксът ще забележиш нещо доста интересно. Филмът е правен изцяло по комиксът, като промените са доста нищожни, което е само плюс. Та както казах, не е удачно да сравняваш тези филми и същевременно да говориш за клишета, стереотипи и печелене на пари. Плюс за филма (дали?) е фактът, че режисьор е Майкъл Бей. За него само един цитат "Майкъл Бей стана комерсиален лидер на новото поколение режисьори от 90-те години, захранени с реклами и MTV клипове". Предполагам, че става ясно какво имам предвид. Ако ли не, можеш да погледнеш филмогафията му и сам да прецениш статута му що се отнася до комерсилани продукции и холивудски филми. Ако пък си мислиш, че някой от гореизброените филми ме е навел на мисли "относно нравствени послания и нравствен живот", да знаеш че не е

Докато разглеждах темите с мнения за филми се замислих за някой, който да ми е направил много голямо впечатление... Сетих се за един по-стар филм /е не много стар де, преди около 2-3 години май беше/, Dogville ! Много е странен, с нереалистични декори, напомнящи за театрална постановка, отначало е труден за гледане, но постепенно зрителя се отърсва от особената обстановка и се "вживява" в сюжета... Първоначално се гледа с усмивка и леко недоумение що за филм е това изобщо, но постепенно въздействието се засилва. Препоръчвам го ако ви се гледа нещо странно, нестандартно и с неочакван развой на действието. Ако някой го е гледал може да сподели впечатленията си...

Много малко са режисьорите, които могат да съберат подобен актьорски състав, за да участват в подобна постановка. Лично на мен ми прилича повече на театрална пиеса, но за сметка на това гениална

И "Танцьорка в мрака" съм го гледала, направо ме разтърси тоя филм. Нямах представа, че режисьора е един и същ...

Аз си падам по нестандартни филми, които доста хора обявяват за откачени... Да ми препоръчате нещо от този род?

Можеш да пробваш "The Idiots", отново на г-н Триер. Наистина идиотски филм

Редактирано 15 януари 200818 г. от lpa (преглед на промените)

Улични крале

Жанр: Трилър

Актьори: Форест Уитейкър, Киану Рийвс, Крис Евънс, Хю Лори

Режисьор: Дейвид Айър

Сценарист: Джеймс Елрой

Сюжет: След смъртта на съпругата му Том Лъдлоу, порядъчно лосанджелиско ченге, започва да дави мъката в алкохол.

Не стигат емоционалните проблеми, но той е обвинен в убийството на колега полицай. За да се защити, той се изправя срещу всичко, в което е вярвал през целия си живот, и се осъмнява в лоялността на всички около себе си.

Хрониките на Спайдъруик

Жанр: Приключенски

Актьори: Мартин Шорт, Сара Болгър, Фреди Хаймор, Дейвид Стратам, Ник Нолти

Режисьор: Марк Уотърс

Сценарист: Дейвид Беренбаум

Сюжет: Странни неща започват да стават, когато семейство Грейс (Джаред, брат му Саймън, сестра му Малъри и майка им) напускат Ню Йорк и се установяват в стара изолирана къща, наследство от техния пра-пра-чичо Артър Спайдъруик. Затруднени да обяснят мистериозните инциденти, които се случват все по-често, семейството хвърля вината върху Джаред. Но разследването, което той, брат му и сестра му провеждат, разкрива невъобразимата истина за имението Спайдъруик и вълшебните същества, които обитават тези древни земи.

Златна възможност

Жанр: Комедия

Актьори: Юън Бремнър, Кейт Хъдсън, Матю Макконъхи, Алексис Дзена, Доналд Съдърланд

Режисьор: Анди Тенан

Сценарист: Даниъл Зелман

Сюжет: Бен Финеган ”Фин” (Матю Макконъхи) е чаровен, съвременен търсач на съкровища, който е обсебен от намирането на легендарно съкровище от 18-ти век, а именно безценното съкровище на кралица Даури- 40 ковчежета изгубени в морето през 1715-та година. В своето търсене Фин загърбва всичко, включително и брака си с Тес (Кейт Хъдсън). Едва когато Тес се връща към живота, работейки на борда на огромна яхта-собственост на милионера Найджъл Хъникат (Доналд Съдърланд), Фин открива важна следа за местонахождението на ськровището. За ужас на Тес, Фин се настанява на борда на яхтата на Найджьл и използвайки дяволския си чар, убеждава магната и прелестната му дьщеря Джема ( Алексис Дзена) да се присьединят в преследването на испанските богатства. Дори Тес не успява да устои на изкушението от откриването на ськровището, което ги е отдалечило един от друг за толкова дьлго време. Но те не са единствените, които преследват тази награда. Някогашният наставник на Фин-Мо Фич (Рей Уинстьн) и безскрупулен местен гангстер, наричан Големият Заек (Кевин Харт) са решени да преследват Фин до находката. И така нека търсенето на съкровището да започне...

"Хортон"

Жанр: Анимация

Актьори: Живко Джуранов, Руслан Мъйнов, Мариан Бачев, Ася Рачева, Таня Михайлова, Стефан Сърчаджиев, Георги Тодоров, Василка Сугарева, Стоян Алексиев

Режисьор: Джими Хейуард

Сценарист: Чинко Пол

Сюжет: Филмът, направен от създателите на "Ледена епоха", както и книгата на Доктор Зеус, представя един находчив слон на име Хортън (Джим Кери/ Руслан Мъйнов), който случайно чува вик за помощ, идващ от малка прашинка носеща се из въздуха. След като разбира, че тази прашинка подслонява цял град на име Хувил, обитаван от микроскопични хора начело с техният кмет (Стив Карел /Мариан Бачев), той решава да им помогне. Въпреки обидите и присмеха на своитете съседи, Хортън е решен да запази прашинката, защото твърдо вярва, че „всеки е важен, дори да е малък”. В момента (27 март 2008) филмът е на върха на кино класацията в САЩ с приход от над 100 милиона само за 13 дни. Това е най-касовият хит, пуснат в кината до момента през тази година.

Банковият обир

Жанр: Криминален

Актьори: Даниел Мейс, Сафрън Бъроус, Джейсън Стейтъм, Джеймс Фулкнер, Стивън Кембъл Мур

Режисьор: Роджър Доналдсън

Сценарист: Дик Клемънт

Сюжет: През септември 1971 г. крадци прокарват тунел в подземието на лондонска банка на Бейкър Стрийт и открадват депозитни кутии с пари в кеш и бижута на стойност милиони паунди. Откраднатите вещи не са открити. Никой дори не е арестуван. Обирът се появява в заглавията на вестниците за няколко дни и след това изчезва – резултат от заповед на английското правителство, която запушва устата на пресата. Този филм разкрива какво е имало в тези кутии. Историята намесва убийство, корупция и секс скандал с препратки към Кралското семейство – история, в която крадците са най-невинните замесени хора.

Редактирано 7 май 200818 г. от yvsot
Тук не е място за реклама на личния Ви блог! Премахнати са линковете водещи към него. (преглед на промените)

Докато търсех отзиви за един филм в " Последният филм, който гледах... " попаднах на мнение за филма "Вчера", та исках да се изкажа.

http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...03168&st=60

То и аз като гледах навремето някои работи ми се струваха малко нереални, но пък то в живота всичко става.

и с "Всичко е Любов" така беше. най -вече сцената с аборта на главната гериня , направен в къщи и поръчан от майка и.

Да не забравяме, че на "Вчера" действието се развива през 60-те , а е сниман 80-те , пък го гледат хора на 2000-те . просто всяко поколение е с неговите си идоли и за всяко поколение ще си има култов филм. Незнам за периода 1995- 2005 или 2010 кой български филм е такъв?

пп

търсех тази тема, но не я открих, за това пуснах отделна.

Редактирано 10 януари 200917 г. от foty (преглед на промените)

Аз също прочетох онова негативно мнение за Вечера. Не съм живяла през 60-те, на 80-те помня само последните 2-3 години, но за мен филмът е много добър. В него има дисциплина, предразсъдъци, има приятелство, има и любов, има и предателство- всичко, вълнуващо младежта (не исках да напиша тийнейджърите, макар че ставаше дума и за изучаването на английски език...)

за мен този филм няма как да се нарече другояче, освен добър

Какви са ви впечатленията от новият филм на Джеймс Камерън?

Наскоро в един от най-посещаваните публични форуми в България - BG Mama, изтриха без предупреждение моя тема, само защото споменах, че човек е Божие чедо, дете на Съществуванието.

В останалата част от света обаче, филм – откровен диалог с Бога, бе удостоен със Златна палма и заслужи световното признание.

„Дървото на живота” бележи прелом в наложения световен модел на мислене и светоусещане. Много усилия е коствало на американския ум да достигне до този филм - признание, в който признава своето безсилие пред Бога и Неговото мироздание; да признае собствения си крах - крахът на своята агресивна амбициозност и обсебеност от постижения и заслуги; да осъзнае безсмислието на своя до никъде не водещ и неекзистенциален работохолизъм, породен от вечното желание за притежания. Да признае в думите на главния герой на филма – „Мислех се за голямата работа... Докато разбрах, че съм голямото нищо!... Единственото, което изобщо постигнах, са децата ми!”

Шапка му свалям на американеца за куража да изрече тези думи – и да се откаже от егото си на добре наложилия се действен и устремен напред към нови бизнес завоевания модел на наш съвременник.

Защото трябва да си признаем, че този американски модел на агресивно бизнес мислене и поведение е съвременният Мамон, на който днешните хора все повече и повече се кланят. Наложи се нова култура – на работещия сноб, на служителя – консуматор, робуващ на света с неговите модни тенденции, неписани правила и модели на агресивно и себедоказващо се на всяка цена поведение, на самоизтъкване и парадиране със скъпи и технични вещи, позиция и обществено признание.

И забравихме, че човек не е само обвивката, колкото и тренирана във фитнеса и облечена с маркови джунджурии да е тя! Човек не е само фасадата си – нито скъпия си офис, нито лъскавата си кола, нито престижната си служба на някого си!

Човек има и душа, и сърце, но за съжаление се сещаме за тях само в моменти на дълбока и внезапна болка – при загуба на дете например, както е във филма. И тогава изведнъж разбираме колко много сме се отдалечили от себе си, от истинската си същност, от душата си. Защото сме предпочели да пътуваме навън, да завоюваме все по-далечни и трудно постижими върхове на материалното благополучие и признание, да търчим след лъскави химери – балони, които неминуемо един ден просто се пукват под напора на житейския вятър. И тогава, като главния герой на филма, разбираме колко много сме се изгубили, изгубили сме и най-скъпото и ценното си – своите деца, своите най-близки. (Чудно ли е тогава, че толкова деца се самоубиват в съвременна България, деца, на които е отказано най-важната и необходимата човешка потребност – тази от любов и внимание!?)

Чудесен филм, истинска човешка история – разтърсваща те в най-съкровеното ти. Трогателно е да видиш силен, млад и амбициозен мъж, който живее според духа на своето време, спазващ писаните и неписани правила на своето общество, педантичен, упорит и талантлив, агресивен и умеещ да се доказва и бори за свое място под слънцето, как изведнъж проумява безсмислието на всичките си досегашни усилия, стремежи и амбиции. И прозира за Истинската действителност – онази ненатрапващата се, невидимата, кротката и непретенциозната, скритата и съдържащата се отвъд всичко видимото, истинската действителност на Любовта и Благодатта, на която се крепи светът.

Или както го е казал мъдрецът: „Трийсет спици се сключват в главината на колелото, но то се движи благодарение на празнотата помежду им!” – Лао Дзъ

А Вие бихте ли отишли да видите Дървото на живота?

Провокативният до безмълвие "Трябва да поговорим за Кевин"

"Трябва да поговорим за Кевин", новият филм с участието на Тилда Суинтън, вече е по кината както в Европа, така и в Северна Америка, съобщи в. "Ню Йорк таймс". С първите прожекции в САЩ лентата провокира нова вълна от реакции, след като първо впечатли критиците в Европа. Изданието определя британския трилър, който спечели голямата награда на кино фестивала в Лондон, като изпълнен с напрежение и клаустрофобичен страх.

Тилда Суинтън

Суинтън, номинирана за "Оскар" за поддържаща роля в "Майкъл Клейтън", играе писателката Ева Катчадурян, изживяла авантюристично младостта си, а след раждането на сина си тя започва да води застоял и усамотен живот със съпруга си (в ролята - номинираният за "Оскар" Джон Рейли). Тя научава, че 15-годишният й син, с когото винаги е имала особени и проблемни отношения, е извършил масово убийство в училището си. Според "Ню Йорк таймс" филмът не се съсредоточва толкова върху трагедията, колкото до причините защо тя се е случила и начинът, по който героинята се опитва да продължи да бъде майка на дете, което се оказва убиец.

Сайтът Daily Beasty определя продукцията на шотландската режисьорка Лин Рамзи като една от най-разтърсващите и обсъжданите за годината, както и поставяща рядко задавани въпроси около децата – дали те могат да се родят зли, как може от рано да се разбере, че има проблем, който се заражда и се развива в психиката им, кой е виновен за ситуацията.

Тилда Суинтън сравнява сюжета на филма с гръцка трагедия. "Това е пиесата, която Еврипид не му е стискало да напише", казва пред в. "Гардиън" актрисата, позната от филми като "Плажът", "Странният случай на Бенджамин Бътън", "Хрониките на Нарния", "Ванила скай", "Изгори след прочитане".

В ролята на Кевин е 19-годишният Езра Милър, участвал в сериалите Californication и "Закон и ред". Според "Гардиън" неговият герой, едновременно безчувствен и нуждаещ се от внимание и нежност, е отражение на нежеланието на Ева да бъде майка. "Липсата му на съпричастност към нея е резултат от нейната дистанцираност", казва Суинтън.

Филмът, чийто саундтрак е композиран от Джони Грийнууд (Radiohead), е екранизация по епистоларния роман на американската писателка и журналист Лайънъл Шривър от 2003 г., който й носи престижната литературна награда "Ориндж". Действието в нея се развива чрез писмата, която Ева изпраща до съпруга си, а идеята на Лин Рамзи да направи филм по книгата датират от 2005 г. Тя е адаптирана и като радиопиеса през 2008 г.

Актьорският състав на "Трябва да поговорим за Кевин" по време на премиерата на филма в Кан, където беше един от фаворитите за голямата награда на фестивала.

След премиерата си на тазгодишното издание на кино фестивала в Кан филмът получи множество позитивни оценки от пресата. ReelViews описва "Трябва да поговорим за Кевин" като "медитация върху болката на една майка, която разбира, че е родила чудовище", а The Hollywood Reporter и в. "Лос Анджелис таймс" като "хорър на ежедневното". "Гардиън" посочи филма като част от "новата златна ера" на британското кино.

"Ню Йорк таймс" пише, че след финала на филма всеки зрител ще бъде провокиран да го осмисли различно – ако не е останал безмълвен.

невник

Светослав Тодоров

Редактирано 29 януари 201214 г. от yvsot (преглед на промените)