Днес излезе една интересна статия във вестник "Стандарт". Иска ми се да дискутираме по нея.

"Големите риби не са Очите и Брендо, а тези, които назначават министри.

Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията

Организираната престъпност у нас във вида, в който беше през 90-те години, вече не съществува. Тя се раздроби, много от представителите й не са между живите или емигрираха в чужбина. Други се вляха в законен бизнес, адаптираха се. Станаха силови предприемачи. Големите имена от едно време, свързани с класически продажби на насилие, вече не съществуват. Всъщност дори когато легитимираха капиталите си, налице беше проблемът дали директор на силова застрахователна компания може да управлява ефективно добра бригада автомобилни крадци. Не е ясно дали той можеше да ръководи застрахователните си клонове, камо ли да следи за дейността на момчетата от улицата. Т.е. очевидно е, че няма йерархия, както преди.

Мутрите от 90-те са хората, които тръгнаха отдолу нагоре. Сега те се раздробиха до неузнаваемост и се стремят да оцеляват в пазарни условия

Идва ред обаче на другата група - тези, които дойдоха и покрай политиците станаха големи. Това са т. нар. олигарси.

От началото на 90-те години те успяха да натрупат капитали, да придобият активи. Те са във властта, наричат ги отговорни национални капиталисти, те качват и свалят министри. Като погледнете методите им - това си е класическа организирана престъпност. Големи структури, субординация, силови групи, корумпиране на всякакви фигури от държавната администрация.

Те имат свой цикъл на взаимодействие със старите "мутри" - силоваци. Съвсем рационално създадоха тези силови структури, които после се еманципираха, повечето от тези известни олигарси в даден момент са използвали и насилие.

Тези силови структури никога няма да бъдат толкова големи, колкото преди. Те се създават с определени икономически цели и при определени условия - сухият режим в САЩ, приватизацията в Източна Европа.

В този смисъл едва ли тези хора, които се предполага, че са визирани като петимата босове на мафията - Очите, Баретата, Маргините, Брендо,

са истинските шапки на организираната престъпност у нас.

Според мен олигарсите се вплетоха трайно във властта. Бившият шеф на антимафиотите Ваньо Танов, като напускаше поста, ясно каза, че не е възможно да се води борба с тях именно заради политическите протекции, които имат.

За съжаление босовете на мафията са част от политическата власт и така напълно покриват класическото определение за организирана престъпност.

И насилието, и рекетът са само незадължителна част на понятието - там има организираност, устойчивост и други неща. Т.е. не е необходимо да си с бухалка, да убиваш, за да си организирана престъпност. Затова редица изследователи наричат организираната престъпност криминално предприемачество.

Много по-опасна за суверенитета на една държава е примерно икономическата престъпност, която е по-доходоносна за мафията от проституцията, например. Безмитните оператори, които за мен са си част от организираната престъпност, си свалят и качват министри. В този смисъл босовете на мафията вече владеят политическия елит и са част от властта."

Америка през годините на "сухия режим"-това сме ние.........

И кои са тези, които назначават министри ? Кажете поне едно две имена де. Може и да ги знаем, но за какво тогава е тази и подобните и статии ?

Съвсем нормално е като имаме впредвид развитието на икономическата и политическата обстановка в годините на "прехода", наричан по нататък за по-кратко "разграбването" . К'вото можеше се "приватизира", ликвидира, разпродаде и т.н. Гонеше се, маскиран под хубавата дума "Демокрация", постигането на един от основополагащите закони на капитализма, а именно "80% от хората в обществото създават 100% а ползват 20% от общите блага, докато останалите 20% от хората създават 0% а разпределят останалите 80% от общите блага".

Когато това беше постигнато дойде момента, в който генерираните по време на "разграбването" средства трябваше да се изкарат от сметките и да се вкарат в оборот. За целта освен наличието на финанси е необходима и власт, чрез която да се легализира безпроблемно този ресурс. И така леко по леко и благоприятствано от фактори като манталитет, естествена човешка алчност и липса на всякакъв контрол от страна на нацията, създаването и разарастването на олигарсията е не само по-вероятно но и естествено, логично и даже неизбежно. Освен това подобен вид престъпност е по-незабележим и по тази причина по приемлив за всички и най-вече чуждестранни погледи, отколкото мутренската мафия по време на "разграбването". А се задават многомилионните Европейски фондове...

Ееех... който успял - успял.... който не е - ще си чопли носа пред клавиатурата като мен, например

Ама така е в "Страната на чудесата"...

Те имат свой цикъл на взаимодействие със старите "мутри" - силоваци. Съвсем рационално създадоха тези силови структури, които после се еманципираха, повечето от тези известни олигарси в даден момент са използвали и насилие.

И кои са тези, които назначават министри ? Кажете поне едно две имена де. Може и да ги знаем, но за какво тогава е тази и подобните и статии ?

За който не знае,става дума за Слави Бинев.Нямате представа колко хора се радваха когато го пратиха в Брюксел!

Но не би.Трябвало да става кмет на София!?

Щеше ми се да се потвърди обществената тайна, че например Михаил Михалев (по-известен като Маджо) си е назначил Румен Петков (старо аверче) за Министър на Вътрешните работи от тази статия, но като погледнах от кой вестник е и ми стана ясно...

Пак някаква плювка срещу АТАКА и конкретно срещу Бинев... Ако той обаче беше назначил министър, поне един... да, кажете кой от министрите досега е назначил Бинев... Хайде де... няма ли кой да каже... Поне един!

Глас в пустиня... нали, ама нали уж статията е за Бинев.

Ето ви мутра която е настоящ кмет на София... Бойко Борисов, основател на охранителната групировка "Ипон" от '90-те!

Дано бъдещият доктор по психология и настоящ евродепутат Слави Бинев да измести досадния мутрафончо Борисов.

Щеше ми се да се потвърди обществената тайна, че например Михаил Михалев (по-известен като Маджо) си е назначил Румен Петков (старо аверче) за Министър на Вътрешните работи от тази статия, но като погледнах от кой вестник е и ми стана ясно...

Пак някаква плювка срещу АТАКА и конкретно срещу Бинев... Ако той обаче беше назначил министър, поне един... да, кажете кой от министрите досега е назначил Бинев... Хайде де... няма ли кой да каже... Поне един!

Глас в пустиня... нали, ама нали уж статията е за Бинев.

Ето ви мутра която е настоящ кмет на София... Бойко Борисов, основател на охранителната групировка "Ипон" от '90-те!

Дано бъдещият доктор по психология и настоящ евродепутат Слави Бинев да измести досадния мутрафончо Борисов.

Aз не виждам с какво квазиархонт Бинев е по-баш от бат'Бойко. Не мисля, че има и един изтъкнат бг-бизнесмен, който да не краде, лъже данъчните, участва в някакви мафиотски игри. А Бинев си е доста перверзно копеле, щом подкупи поп да му пришие духовнически сан за подкуп. С лъжи се извърши и самото посвещаване. Как може хората от Атака да са толкова глупави и да му се радват?! Резил.

да, кажете кой от министрите досега е назначил Бинев... Хайде де... няма ли кой да каже... Поне един!

Има време, когато се докопа до власта ще назначава министри.

Ето ви мутра която е настоящ кмет на София... Бойко Борисов, основател на охранителната групировка "Ипон" от '90-те!

Дано бъдещият доктор по психология и настоящ евродепутат Слави Бинев да измести досадния мутрафончо Борисов.

Не се получи, но разликата нямаше да бъде голяма, една мутра вместо друга.

Как може хората от Атака да са толкова глупави и да му се радват?!

Човекът си плаща, радват се на парите му.

ОБИЧАЙ БАБА СИ, НО НЕ Я ОСТАВЯЙ ДА ИЗБИРА ВМЕСТО ТЕБ

27.10.2007

Вероятно ти е писнало от избори. Може би харесваш онзи графит, на който пише: ”Ако от изборите зависешe нещо, щяха да ги забранят”. Но, моля те, прочети това писмо. Мисля, че е важно.

Правейки хората, Господ доста се е надценил, обичал да казва Оскар Уайлд. И не защото е мразел себеподобните си, а защото е бил безкрайно недоверчив към способността им наистина да бъдат свободни и да правят отговорен избор. Ти всеки ден правиш избори - десетки и стотици. Без да го усещаш - всеки миг - избираш какво да ядеш, по коя улица да минеш, какво да облечеш, с кого да се видиш, какво да четеш, гледаш или слушаш. Избираш какво да си купиш с не многото пари, които имаш. По твоите избори те приемат или отхвърлят останалите. Всъщност самият ти си изборите, които правиш.

Изборът е смисълът на свободата. Всяка несвобода е на практика ограничаване на правото ти да избираш. На мен като ученик ми ограничаваха правото да избирам с какви дрехи да ходя на училище. Още много други избори бяха невъзможни - какво да слушаме, какво да ядем (просто го нямаше), къде да пътуваме... Затова беше редно да си отиде онази политика и управление, което ни правеше несвободни. Може би днес, често недоволни от лицата, които представляват демокрацията, сме позабравили онези времена. Даже някои изпитват носталгия към тях. Но в крайна сметка - тогава дори не можеше да се откажеш да отидеш на избори. Бързо се свиква със свободата...

Много от нашите родители платиха тежка цена за тази свобода.

И ако е трудно да се умре за свободата, не по-лесно е да се живее за нея.

Неслучайно след всяка революция, след всяко голямо предоставяне на свобода на улицата идват най-страшните диктатури. Уплашени от свободата си, хората бързат да я връчат на някой политик. Най-често - или на най-кресливия, или на онзи, който им обещава, че ще живеят чудесно, без да им струва нищо, или че ще ги ”оправи” в някакъв къс срок. И обикновено наистина ги ”оправя”.

Но да не избираш означава да не си свободен. Сам да си отказваш това, за което много други са страдали. Разбира се, като знак на протест човек може да избере и да не избира, но с това не наказва другиго освен себе си. В крайна сметка - друг ще избере вместо теб...

Знам, че обичаш баба си, но би ли й позволил да избере дрехите, с които да излезеш, приятелите ти, заведенията, където ходиш, или работата, която ще работиш?

Мястото, където живееш, също е част от теб. Градът отвън често е това, което са гражданите му отвътре. Наистина ли изглеждат така душата и мислите ти?! Аз лично чувствам огромна разлика между това, което съм, и мястото, където живея.

Тази разлика ме убива всеки ден по малко.

Мисля, че не заслужавам това място. Или пък го заслужавам?! При всички случаи - чувствам се длъжен да се опитам да го променя.

Общината е мястото, където човек прекарва много по-голяма част от живота си, отколкото в държавата например. Защото в общината се ражда, ходи на ясли и детска градина, на училище. Общински са транспортът, парковете и градинките. В общината го хапят кучета по улицата, там му продават скапаната дрога - на него или на децата му. В общината плаща данъци, улиците, по които върви, са общински. В общината се жени и омъжва, в общината вписват децата му, в общината го погребват накрая. Сигурно съм пропуснал много неща, които се случват именно в общината, но най-важното - така или иначе ти плащаш за тях. Независимо дали имаш отношение.

По-добре поръчвай музиката, щом си я платил

И най-важното - интересувай се какво става с твоята поръчка. Интересувай се кой ще я изпълнява! Как ще харчи парите ти, как ще се отчита за решенията си. Той го прави от твое име.

От теб зависи много. Да изпратиш в управлението хора, които да те представляват. На тези местни избори се гласува за кметове и за съветници. Можеш да гласуваш различно за кмет и за съветници.

Кметовете са шоуто в политиката.

Те са острието на цял комплекс от възгледи за живота в един град, който се вижда всъщност в програмите и листите. Кандидатът за кмет събира на едно място качеството на своите намерения и личностите на хората, които го подкрепят. Той би следвало да ги олицетворява. За каквото и да ти говорят - улици, кучета, саниране на блокове, транспорт, образование и здравеопазване - знай, че става дума за две неща: за пари и за хората, които ще ги харчат. Затова най-важните гласове са за съветници.

Съветниците не са някакви смешковци, които съветват кметове.

Това са реално твоите депутати в парламента на града. Те трябва да носят ясна отговорност за всичко, което се случва. Да контролират, да бъдат силата на твоето недоволство, твоето присъствие в местната власт. От теб наистина зависи много, защото на местни избори гласове не се губят както на парламентарните. Всеки глас е представителство - повече гласове за дадена листа от съветници, повече представителство на хората, които мислят като теб.

Замислял ли си се: Кой ще спечели, ако ти не гласуваш? Ако си отвратен и не участваш, винаги печелят тези, от които си отвратен и са участвали. Отвратителните. Големите партии нямат интерес от това ти да гласуваш. Те излизат тогава само с ядрата от най-твърдите си привърженици и с много малко гласове взимат голям процент от властта. По този начин се подменя представителството. След това ще е трудно и да контролираш избраните, защото те са свикнали да се отчитат само на партийните си началници. А повечето изобщо никъде не се отчитат. Но ти имаш моралното право да питаш и притискаш онези, за които си гласувал.

Демокрацията не е отговор на въпроса накъде вървим

Тя е отговор на въпроса как вървим. Какъв е редът, по който живеем заедно, как вземаме решенията, кой кого слуша и пред кого се отчита. Когато не гласуваш, ти поставяш под съмнение целия този ред. Разбира се - това е твое право. Да поставяш под съмнение всичко. Това е правото на твоя избор. Но запомни едно - гласувайки, ти на първо място защитаваш правото си да правиш или не правиш избор. Това е право, което всеки властник се стреми да ти ограничи - независимо дали е общински или държавен. Демокрацията не е най-бързият и най-лесен път. Но тя е пътят, при който има най-малко унижени и оскърбени, тя е пътят, при който всеки върви според силите и волята си, а обществото се грижи за изоставащите или неспособните да вървят. Колко точно да се грижи зависи също от теб, от твоя избор. В каква посока да се движи, колко да ни струва, как да се облечем, какво да ядем. Ядосай се на това, което те дразни. Подкрепи онова, което те кара да се усмихваш. Направи го на 28 октомври, защото после ще можеш да се сърдиш само на себе си.

Утре е първият ден от останалите дни от твоя живот. Избери как ще го започнеш. Избери какво ще облечеш, къде ще ходиш вечерта, кой ще управлява града ти от твое име. Всичко това зависи от твоя избор. Избери нещо, но най-важното - избери да избираш!

ОБИЧАЙ БАБА СИ, НО НЕ Я ОСТАВЯЙ ДА ИЗБИРА ВМЕСТО ТЕБ

27.10.2007

... Ядосай се на това, което те дразни. Подкрепи онова, което те кара да се усмихваш. Направи го на 28 октомври, защото после ще можеш да се сърдиш само на себе си.

Утре е първият ден от останалите дни от твоя живот. Избери как ще го започнеш. Избери какво ще облечеш, къде ще ходиш вечерта, кой ще управлява града ти от твое име. Всичко това зависи от твоя избор. Избери нещо, но най-важното - избери да избираш!

Ето това се нарича професионална манипулация. Жалко, че в нея и дума не се обелва за качеството на "дрехите в гардероба". Вменява ни подмолно, колко глупави сме, ако не гласуваме, но не ми доказва, че освен да лапат пари като ПР-специалисти, някои хора не умеят друго, щом се главят за глашатаи на перверзни политици, които заслужават само забвение.

Редактирано 4 ноември 200718 г. от weselqk (преглед на промените)

Ето това се нарича професионална манипулация. Жалко, че в нея и дума не се обелва за качеството на "дрехите в гардероба". Вменява ни подмолно, колко глупави сме, ако не гласуваме, но не ми доказва, че освен да лапат пари като ПР-специалисти, някои хора не умеят друго, щом се главят за глашатаи на перверзни политици, които заслужават само забвение.

Забвението им е малко - нуждаят се от тояга.

Забвението им е малко - нуждаят се от тояга.

Най-важно е да успеем да ги сменим, тоягата понякога помага, но по-чесно руши. Много хора я заслужават, спор няма. Но по-лошото от това да не я получат е да продължат да правят пакости на държавата ни.