Езикът на цветята – ключ към тайните чувства

Езикът на цветята – ключ към тайните чувства

Езикът на цветята, като повечето символни езици, има дълбоки исторически корени. Той е донесен от крал Чарлз ІІ в Швеция от Персия през 17 век, но има своето начало в по-стари антични традиции, а така също и в турската традиция Салем – „езикът на обектите” – според която различните обекти имат свое скрито значение, което може да предава съобщения без думи.

Езикът на цветята процъфтява през времето на Викториянската епоха, когато откритото изразяване на любовни симпатии и сексуални помисли се считало за неморално и деградиращо обществото. Ето защо езикът на цветята се наложил като деликатен шифър, чрез който младите влюбени си комуникирали.

Според някои тази апокрифност на чувствата, страхът и забраната за свободното им изразяване, чувството за нещо съкровено и тайно, са родили по-силната и отдадена романтика на онази епоха, в противовес на днешната показност.

Тази богата, чувствена символика на цветята, способна да кодира емоционалният свят на човека, не е чужда и на българската традиция, както показва и Йордан Йовков в разказа си „Последна радост”.

Днес този език отдавна е загубил значението си, а голяма част от него е потънала безвъзвратно в забрава. Известно е, че не само всяко цвете има свое значение, но различните му цветове изразяват различни нюанси, а понякога и цели идеи. Така един букет с комбинации от различни цветя е можел да предаде цяло едно послание на чувства.

Днес сме запазили относително цялостно само нюансите в посланията на розата, карамфила и може би на още някои други цветя. Ето и накратко и няколко популярни примера:

Агримония – благодарност.

Анемония – самота; „Прекалено си недостъпна в любовта.”

Виолетка (синя) – преданост.

Виолетка (бяла) – благоприличие, сдържаност.

Гергина – вж. далия.

Глухарче – кокетност.

Далия – елегантност и достойнство.

Карамфил (розов) – женска любов.

Карамфил (бял) – пренебрежение.

Карамфил (розов) – своенравие, непостоянство.

Карамфил (червен) – „сърцето ме боли за теб”.

Карамфил (жълт) – отхвърляне, разочарование.

Кокиче – утеха или надежда.

Крем (ален) – чистота, невинност.

Крем (бял) - възхищение.

Лавандула – недоверие, подозрение.

Лале (червено) – Обичам те.

Лале (жълто) – безнадеждна любов.

Латинка – патриотизъм.

Лобелия – злоба, неприязън.

Люляк (розов) – смърт.

Люляк (бял) – първи тръпки на любовта.

Маргаритка – търпение.

Незабравка – истинска любов.

Розмарин – памет, спомени.

Хелиотроп – преданост.

Хризантема (червена) – влюбен съм.

Хризантема (жълта) – показна любов.

Едно от цветята, чиито нюанси на значенията са добре запазени, е розата. Ето какво значат различните рози:

Червени рози

Те са малко спорен символ – в някои речници за езика на цветята се посочват като обявление за война. Но по-популярни са станали, като израз на романтична любов и страст.

Розови рози

показват любов от пръв поглед – обсебваща и бурна.

Коралови рози

Страстният им цвят е знак за сладострастие. Специалистите от Викторианската епоха съветват да се внимава с това цвете, та да не оскърбите дамата, на която го подарявате.

Светло розови рози

Знак за радост и щастие.

Бели рози

Символ на истината и невинността. Те казват: "Липсваш ми!" и "Прекрасна си!"

Тъмно розови рози

Казват "Благодаря ти."

Жълти рози

Символ на приятелство и свобода – не ги изпращайте, ако имате романтични и дългосрочни планове.

Изсъхнали рози

"Свърши се."

Източник!

Заинтригува ме тази статия и реших да я споделя с вас!

Най-оригинално ми се вижда това с изсъхналите рози! Поне вече знам какво да подарявам!

добавям-еделвайс - символ на чистота и издръжливост, независимо от суровите условия, които го заобикалят

Живели някога сестра и брат, Едел и Вайс. Един ден, докато си лежали на някаква поляна, Вайс видял един непознат бял цвят високо на скалите. Показал го на сестра си Едел и тя предложила да се покатерят догоре и да го откъснат като подарък за техните родители. Започнали да се изкачват двете деца, но колкото по-нагоре отивали, толкова по-трудно ставало. Едва успял Вайс да откъсне непознатото цвете, когато усетил, че камъка се изплъзва под пръстите му. Извикал на сестра си, че пада, тя му подала ръка в желанието си да го спаси и двамата полетели в пропастта.

На следващата година на мястото, където двамата паднали, поникнало цвете, което в памет на децата кръстили ЕДЕЛВАЙС.

тва е друга- "Цяло село бягало от изпепелените си домове, от агарянския ятаган. За да спасят святостта на своята земя, людете предпочели изгнанието пред поганската вяра. Водил ги беловлас стогодишен старец, прегърбен и обронил глава. Като се измъкнали от сипището, дълго около хиляда крачки, старецът сложил съсухрената си десница на примижалите очи, огледал се и повел хората през горския гъстак. Зверовете се уплашили, птиците се разбягали. Смазани от мъка и глад, хората дълго влачили костеливите си ходила, без да питат накъде отиват. Като се разредила гората, старецът се спрял под каменистото свлачище, което било едничкият пролаз към върха на планината. Спрели людете да си отдъхнат, а отстрани скалите се зъбели голи, насечени, страшни. Непристъпното място, отделено с урвите от поробителя, отпуснало душите на изнемогналите бежанци. Понабрали те малко сила, позабравили страха, наклали огньове. Но летите тирани виждали и чували и на разсвет се нахвърлили връз непокорната рая. Тясната полянка се удавила в кръв. Горското биле почервеняло и се попарило от скръб. Османлиите размахвали като мълнии ятаганите и сечели без милост. Пощадили само гладните деца и ги заградили с хвойна като ярета. Тази стока им била нужна за еничари. Засрамено слънцето побягнало и се скрило по-рано. Небето почерняло. Слетели кръвожадни орли от висините и се нахвърлили на окошарените дечица. Зафучали с мощни криле, забивали нокти в крехките телца и вдигнали във въздуха с писък... Чак когато се съвзели жестоките разбойници, видели по непристъпните голини белите меса на децата. Орлите ги спасили от чуждата вяра с цената на тяхната смърт. И настъпило чудо - на мястото на всяко разкъсано телце поникнало прекрасно бяло цвете с много лъчи като слънце.

А разбойниците се вкаменили..."

Те още стърчат, хей горе, край нежните небесни стръкчета еделвайси.

......и..........

....Легендата разказва как в една нощ, незнайно защо, Бог Перун така се разлютил, така треснал, че скалите около божественото му леговище се нацепили. Уплашени звездите се отронили тихо от небосклона, попадали между пукнатините, затреперили горко. Невестата на Перун Ехо заоплаквала звездиците, закапали сълзите й над несретниците и всяка оросена от сълзите звезда се превърнала в еделвайс. Заради това чудно красиво цвете Бог Перун обикнал планината и никога не могъл да я изостави. Дал й и силата си, и името си. И до днес по-старите жители на Разложката котловина я наричат Перин.

последно за еделвайса...

.... Еделвайсът, с природно име "хоа", е най-напредналото цвете в еволюцията на цветята. Той нежно съчетава съвършенството с мощното творчество. Хоа живее най-високо от всички! От Хо - вашето слънце - той сваля идеята за сътрудничество. На много планетни системи като вашата, Хоа е също е цар на цветята - най-благородното и могъщо цвете. Той съчетава в себе си всички цветове, цветя и добродетели. Дарява природните нежни духове - елфите - с наслада неизразима. Хоа е за тях това, което е за вас слънцето. Мнозина не знаят, че елфите виждат цветята като звезди. При това, те самите са души на цветята. Множество ясновидци по планетите и звездите ги виждат.

Елфът на Хоа е наистина цар на цветята. Чрез най-висшето творение на физическата вселена, човека, и то най-вече чрез "царете" на човечеството, еделвайсът предава най-висшите идеи и импулси - тези за братство и сътрудничество по пътя към съвършенството. Истинските царе на човечеството са неизвестни, но се отличават по това, че имат бяла аура и живеят по планините. Земята още няма такива царе - има хора, които само от време на време изпълняват тази роля. Вие много рядко се качвате по върховете с еделвайси и обикновено ги късате, а това не може да го направи човек с бяла аура. Ако унищожаването на едно цвете е най-голямото престъпление в природата, по-тежко от убийството на много животни, то откъсването на един еделвайс прекъсва токове към всички растения и минерали, към всички метали вътре в човека и вън от човека. И всичката сеч, и всички коситби, и цялото бране на цветя от всички туристи и оранжерии не са в състояние на намалят толкова много растителното и минералното богатство на една планета, както откъсването на един единствен еделвайс! При това се намалява и интензитетът на енергиите и информацията, предавани на тези природни царства. Понеже всяко цвете предава от една звезда, а слънцето е главният препредавател, то единствената, най-съвършена антена към слънцето, - еделвайсът - предава от цялата етерна вселена!

Аз обожавам момини сълзи-за тях нищо не пише-сигурно означават нежност

За съжаление са отровни и не трябва да стоят в стаята,в която спиш

Аз много харесвам цветята, особено късните есенни хризантеми, при това без да влагам каквито и да е чувства, освен на възхищение от красотата им.

Езикът на цветята

Какво по-роматично-захаросано и същевремено неустоимо-интригуващо от това да разтълкуваш посланието на подареното ти цвете! Защото цветя получава всеки, не само жените. Дори напротив – в днешния феминизиран свят мъжете са тия, които прeдпочетоха ролята на слаб пол – оказа се, че те са склонни към инфаркти, инсулти и други сърдечни деликатности, което сякаш негласно ги освободи от задължението да подаряват цветя на половинките си. Разбира се, от този вече отживяващ времето си, ритуал не са се отказали всички, защото иначе цветарниците биха фалирали. Следващите по-долу тълкувания на символиката на цветята е за онези, които упорито търсят романтиката на жестовете.

Аваге – чрез него ви казват „мисля за теб като прелестна жена с трайна красота”.

Амарилис – уважават ви като смел и благородeн човек.

Анемония – означава надежда, а също че смятате, въпросната личност за много мила и феерична. Символизира разцъфтяването и пролетното обновление.

Аспидистра – символ на семейното щастие, но някои трърдят обатното.

Астри – пожелание за дълъг и спокоен живот, ако са поднесени от по-възрастен човек. Символизират звездата.

Бегония – пожелание за дълъг живот и добро здраве.

Божур – поднася се на романтични и чувствителни жени, които държат на доброто поведение и изрядните обноски. Символизира внимание и предпазливост на чувствата.

Виолетки – израз на скромност, свенливост и голяма симпатия, а също така и за непринуденост в отношенията.

Градински теменужки – израз на искрена симпания и обич.

Далия – означава, че ви считат за непринудени, сърдечни хора, с естествена красота.

Декоративен слънчоглед – намек за непостоянство и внимание единствено към високопоставени личности.

Див мак – желание за тайна на интимната връзка.

Дицентра (Дамско сърце) – означава, че не ви считат за опасна поради малките шипове на цветето.

Еуфорбия – смятат ви за оригинална и неповторима личност, че сияете като Коледна звезда, както се превежда и името на това растение.

Здравец – подарява се за здраве.

Зюмлюл – символизира прелестта и очарованието на младостта. В Ориента го поднасят в знак на обич на младоженците.

Ирис – предвестие за добри новини

Кактус – символизира мъченичеството и страданията и не носи щастие.

Калии – у нас са символ на чистотата на младоженката, но в Западна Европа са траурни цветя.

Камбанки – намек да се събудите и забележите, че някой мисли за вас.

Карамфил, червен – за любими хора.

Карамфил, жълт – омраза или ревност.

Карамфил, бял – символ на добро приятелство.

Карамфил, лилав и виолетов – за интелектуалки.

Карамфил, пъстър – намек да не флиртувате.

Карамфил, ароматен – израз на желание.

Кокиче – смятат ви за чисти и непорочни.

Културен мак – символ на пламенна обич

- бял – обожават ви

- червен – силно ви обичат

- розов, лилав – смятат ви за богиня

Лавър – носи пожелание за успех и слава в изкуството.

Лале – символ на най-искрени чувства и обич.

Лилиум, Крем – символ на кралската власт, считат ви за силни и властни

Лилия, водна – символ на египетските фараони; трудно бихте го получили като подарък, защото веднага след откъсването почернява и увяхва.

Лотос – символизира чистотата на мислите и целомъдреното поведение. В Индия различават розов лотос (падма) като символ на слънцето и син лотос (утпала), който означава луната. Известния израз "О, блажени в лотоса!" (ом! мани падме) изразява блаженството в космическата дхарма.

Люляк - означава "чувствам се недооцевен от теб."

Маргарита – наименованието, означава още перла, т.е. ценят ви като перла.

Момина сълза – някой тъгува за вас.

Нарцис – означава, че ви считат за егоистка и влюбена в себе си, изхождаики от мита за Нарцис.

- бял нарцис – означава „ти си знаеш цената”

Незабравка – „не ме забравяй”

Омайниче - „омайваш ме”

Орхидея – близост в любовта; считат ви за горда, загадъчна и елегантна.

Роза – считат ви за добра и благородна личност. Нейното послание е "Ти спечели сърцето ми."

- бяла роза – мълчаливо обожание

- жърта роза – ревност

- лилава роза – поднасят се на изключителни и даровити хора

- червена – страстна любов

- синя – пожелание за свобода и независимост

-дива роза - "Не ме отритвай."

Салвия (Пламъче) – запалили сте огън в нечие сърце

Фикус – пожелание за спокойствие и късмет

Филодендрон – озн.”чудовище”, символизира недостъпните жени.

Хризантема – националното цвете на Япония, фигуриращо и в нейния герб. Означава надежда за добри дни. Символ на приятелството и любовта до гроба.

Циклама – онзи, който я поднася иска да каже, че ще ви бъде верен докрай.

Циния – израз на благодарност и признателност.

Ябълкови цветове - означават "Няма ли да ме обикнеш?"

Източник!

Аз обожавам момини сълзи-за тях нищо не пише-сигурно означават нежност

За съжаление са отровни и не трябва да стоят в стаята,в която спиш

Момина сълза – някой тъгува за вас.

Редактирано 8 април 200818 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Кой пък се е затъжил за мене

За какво говорят цветята!

Цветята са поезията на нашето всекидневие.

Те имат свой символичен език, чрез който изразяват нашето лично отношение, нашата обич, уважение и възхищение, мълчаливо признание и подкрепа или радост от живота и красотата на мига. Те проправят път към сърцата на хората, дарявайки внимание, топлота и симпатия. Всеки повод е достатъчно добър да се поднесе букет цветя. Във всекидневието хората са се опитвали да сведат езотеричното знание до символиката на цветята, обясняваща употребата им като израз на лични взаимоотношения. В началото на века с демократизирането на цветарското изкуство и широкото му навлизане в живота на средната класа, бързо се разпространява един символен език на цветята, чрез който нашите баби и дядовци са водели дълги разговори и обяснявали чувствата си без да кажат нито една дума, само с помощта на цветята.

Кокетната циклама е набедена, че при поднасяне изразява чувство на завист.

Нарцисът някъде се разглежда като израз на деликатност и срамежливост, а другаде - като въплъщение на студенина и егоизъм.

Момината сълза изповядва горещата любов на лиричен обожател, който се стеснява да говори за чувствата си. Лалето говори, че от приятелството до любовта има само една крачка. Други пък му приписват израз на горещо желание за притежание.

Анемонията сдобрява влюбените. Но я тълкуват и като предупреждение: "Прекалено си недостъпна в любовта. Обърни ми внимание."

Розовият карамфил най-често разкрива хармонична любов или възхищение пред чистотата на избраницата. Значенията на някои цветя са недвусмислени, сливащи се понякога с наименованието, като незабравката, обещаваща вярност, гергината (далията) - горда любов, непризнаваща компромиси.

Виолетката е нежна и искрена обич, хризантемата се предпочита от мечтателни натури, които и в най-щастливото чувство откриват мъничко тъга.

Герберата издава, че подаряващият цветята иска да покаже колко е щедър и да изтъкне себе си.

Фрезиите са вестители на романтична любов .

При белия крем са съчетани любовта и възхищението към личността, на която са подарени.

Антуриумът намеква за сериозни чувства, а розата си остава класически посланик на ухажването. Полските камбанки биват избирани от мъж, който е поет по душа, а невените - от трезвомислещ и практичен мъж.

На пъстроветните стройни хвощове се спира онзи, който все още не се е определил окончателно и му трябват повече доказателства за реален интерес от другата страна.

Перуники подаряват само мъже, сигурни в себе си, а алстромериите издават флиртаджия, който държи не на дълбочината на чувството, а на впечатленията, които оставя у дамите.

Люлякът е лиричен пратеник. Особено се цени белият люляк, който е популярно цвете при майските сватби. Нерядко го наричат "кралско цвете". Много от пролетните церемонии са свързани с пищна люлякова украса. Казват, че последната румънска кралица поискала за погребението си всичко да бъде в лилаво, а ако сезонът не позволява да бъде с лилави люляци, те да бъдат заменени с лилави орхидеи.

У нас все още не са популярни букетчетата от виолетки, чиято изящност ги прави истинско украшение за тоалета или дома на дамта. Същото може да се каже и за камелиите с тяхното пищно велколепие. Все по-рядко се продават минзухари. Но ако мъжът сам ги набере и поднесе, този жест ще засили символичното значение на цветето - сериозна, скромна обич.

По-често се подаряват маргарити, а те отлично се съчетават и с рози, понеже обещават любов, готова да премине всякакви изпитания.

Орхидеите са неизменен спътник на лукса. Те издават не толкова въображение, колкото материални възможности. Непретенциозни цветя като кокичето и зюмбюла са най-често искрен, сърдечен дар.

Мъже, ненавиждащи рутината и ценящи фантазията, обичат екзотичната красота на лилиума. Традиционалистите купуват карамфили. А само хората с богато въображение си позволяват да съчетаят по своему или по препоръка на аранжьор цветята така, че да се получи симфония от значения и мълчаливи послания.

В българската литература за тайния език на цветята говори най-нежният прозаик и хуманист Йордан Йовков чрез думите на Люцкан в "Последна радост". Поетичното изкуство да общуваш чрез езика на цветята той нарича приятна и сантиментална игра от старото романтично време и показва как емоционалният свят на човека се кодира в наивни, но трогателни и въздействени значения, които не оставят безчувствени дори най-равнодушните.

Освен традиционното, останало от старинни наръчници и поетични книги тайнство, разкриващо езика на цветята, всеки влюбен създава и собствен език за значенията им. Майсторството е да съумеем да внушим доверие към личното си послание, да накараме цветето да заговори. За това са необходими такт, искреност и жива поезия в душата ни.

Източник!