Леле, колко кофти рими,

съзирам в страниците си любими

Много кофти са! Нали?!

Метлата бързо извади.

И понапръскай със водица.

РечИ: "Ле! Ба-ба- ба-ла-ба-ла-ни-ца,

та-пу-ра-ди-ту-па-ри-дам

не ща на вази да се дам"

Аз затова и замлъкнах,

на простотийки обръгнах -

а и да си говоря самичка,

но ми е хубава елхичката

- слашчето ми я рисува,

а аз с нея се фукам!!!

К`о рисуваш?

Покажувай!

И от мен се

не срамувай!

Нарисувай ми...

фурма!

Ама,

сладка да е тя!

Може също,

нежно цвете,

или...

ти и аз...

тук, двете.

Или...

някой великан,

как яде

гулям калкан.

Ами...

можеш ли

НЕБЕ?!

Просто е:

кът две и две...

В краен случай,

моренце само.

Но нек да бъде

по-голямо

Нямам аз права такива...

иначе повярвай, ми отива

бързичко да ръзвъртя,

хубавата си метла,

да почистя римата добра,

от безсмислените ти слова

Нямам аз права такива...

иначе повярвай, ми отива

бързичко да ръзвъртя,

хубавата си метла,

да почистя римата добра,

от безсмислените ти слова

Смисъла ли търсиш ти?

А ми че, така кажи!

Да започнем обучение!

Чакам, Шефке, със вълнение,

първия ти тук, урок!

Твой послушен съм...??

булдог!

Нямам, друже, капка намерение,

да хабя за тебе компетентно мнение.

Глупостите тук са вече доста,

аз сам пас - приключвам с поста !

Нямам, друже, капка намерение,

да хабя за тебе компетентно мнение.

Глупостите тук са вече доста,

аз сам пас - приключвам с поста !

В тебе няма капка състрадание!

Не ми требе твоето фнимание

Моля, тука се не карайте,

ами напред продължавайте.

Аз пък гафове ред наредих

и настроението си развалих

За каране и дума да не става,

само дето много плява

в тази тема се събра...

Заприлича на боза !

Къде остана музата и любовта,

та пишат се посредствени неща !

Моля, тука се не карайте,

ами напред продължавайте.

Аз пък гафове ред наредих

и настроението си развалих

Посестримица си ми по съдба!

Тя, Шефката!

За всико тук,

единствено виновна тук е тя!!

Шефката ми ти не закачай,

недей без вина я обвинявай.

Преди да пишеш, почакай,

не е такава-бързо признавай

Шефката ми ти не закачай,

недей без вина я обвинявай.

Преди да пишеш, почакай,

не е такава-бързо признавай

Как сега? И какво ли да ти кажа?

Искаш ти на ней да се подмажа??

Щеше ми се да я опозная...

Но...щом иска...

няма повече

с ней да си играя...

Шефката тук аз обичам най-много,

тя не е от тия, дето гледат строго.

Ако можеш ти да я опознаеш,

че е добричка, ще осъзнаеш

Шефката тук аз обичам най-много,

тя не е от тия, дето гледат строго.

Ако можеш ти да я опознаеш,

че е добричка, ще осъзнаеш

Стигаш ми и ти!

А също и Коби!

Приемате ме вий,

макар и прост.

На Шефката,

заклевам се:

не ще й посветя

тук вече пост!

Здравейте,за много години

вънка вече има снегорини

Вече не съм толкова малка,

ама пак ми се ходи на пързалка,

ама шефа нещо се отваря

за отпуска не ще и да преговаря

Щом празничната еуфория премине,

надявам се оттука някой да намине,

не искам аз снежеца да затрупа

форумната ни хралупа.

Стигаш ми и ти!

А също и Коби!

Приемате ме вий,

макар и прост.

На Шефката,

заклевам се:

не ще й посветя

тук вече пост!

Ще мина и без твоето признание

човече, с поетично звание...

Аз вече имам своята дамга...

Без цветове рисувам даже и дъга !

А ти за миг поне си спри,

ако можеш, даже помисли.

Темата заливаш само с плява

във търсене на неизвестна слава !

Нямаше ме 10тина дни при вас

и виждам,че с настъпилия мраз

неща излишни,че говорят

и някои за тях си спорят........

Без значение какво,

харесва ми да пишеме-защо?-

защото по-добре да пишем нещо-

без дори да е горещо,

горещо като любовта-

на поета радостта

това е писането-да.

Продължавайте така-

тук говорим в рими,

а не за любовта.

Римата създава стих,

а стиха е нещо нежно и красиво.

Шепот е на вятър кротък, тих,

различен е от ежедневието сиво.

Римата създава красота,

чрез нея хиляди поети са велики.

Тя песен е за поетичната душа

и бич за думи вяли и безлики !

Римата е в нашите сърца,

там дълбоко се спотайва,

с нея греят нашите лица

и усмивкоа нежно засиява

А Любовта е нещо друго-

с нея чувстваме се живи-

Тя е незаменимо благо

и прави нам щастливи

Римата е в нашите сърца,

там дълбоко се спотайва,

с нея греят нашите лица

и усмивкоа нежно засиява

А Любовта е нещо друго-

с нея чувстваме се живи-

Тя е незаменимо благо

и прави нам щастливи

Хе-хе,

със ничтожната си

малка, женска рима,

тая твоя шефка

днеска,

умори ма!

Тя не знае що е

истински,

велик и славен

Рим!

Там ний,

истинските

ора,

пеем дружно

и се веселим!

http://www.vbox7.com/play:ba6819c2

Май на думата си не държиш-

за нея нямаше да говориш-

май сега си ти противиречиш,

пробвай се да ме обориш

А на всичкото огоре

цитираш само мен,

разправяш ти отколе,

усмихни се тоя ден

Май на думата си не държиш-

за нея нямаше да говориш-

май сега си ти противиречиш,

пробвай се да ме обориш

А на всичкото огоре

цитираш само мен,

разправяш ти отколе,

усмихни се тоя ден

На тебе ти говоря,

та да се сеща тя!

Не види ли?

Наблизо,

пак някой загърмя!

Нежности и ласки...

Много й се искат!

Мъжете са угрижени...

Зъби, юмрукци стискат...

Но, как се аз опущих!

Малко си ми ти!

Лицето ти в усмивка

е редно да цъфти.

Прощавай, мило чедо!

Ще си отида веч.

И няма да отроня

повече тук, реч....

Редна беше, Боже мой,

да се възцари във римата покой !

Редна беше, Боже мой,

да се възцари във римата покой !

и тръгна си по пътя свой,

няма да се вдига вой-

не ще руши покоя твой,

а ще избегнеме и бой...

Спокойно,пусто,

тихо,глухо:

покой-безброй.....

дано пък да размисли той.

Наистина Ви моля аз-

престанете! Душите не мъчете!

Мир да има за нас!

Моля, лошото вече забравете!

Тук се влиза с усмивка,

а не злоба да се реди,

ако ли пък сме почивка,

весело пламъче блести

и тръгна си по пътя свой,

няма да се вдига вой-

не ще руши покоя твой,

а ще избегнеме и бой...

Спокойно,пусто,

тихо,глухо:

покой-безброй.....

дано пък да размисли той.

Перо отскубна

с ръка си лява.

СърДце ми прободи!

С мен се задява!

Слова да пиша

ръкаФ запрятам

СтихИ ще пиша

и тук ще мятам.

Дали ут лево

или ут десно

да пиша ся?

Все ми е лесно.

Тя, Чефката....брррр....!

Не е интересна!

Не ми е кахърррр.

...а таз рана пресна...

Среднощний амур,

що мени уцели?

Но...

сигур ще мини

до две-три недели.

Тук, може пък, церче

да се намери.

Чук-чук!

Търся дофтор

зад ваш`ти двери.

И при-водачи,

подир,

за листоФката* !

Едни ги пишат...

без перо.

И със човката....

Та, да поседна.

..........

КръФта ми шурти....

Ах, мило амурче!

Къде си?

...Коби...!

*/това слово да се чете бързо!/

Звезда блести на небосклона,

гледа право в моите кафеви очи

Седнала съм сама на перона,

пак будна ли сънувам ми кажи?