Ръководството не претендира за изчерпателност, нито за абсолютна точност.

Принтер.

С годините развитието на принтерите доведе до изобретяването на различни технологии, които устройствата ползват при печатането. Ето и видовете принтери:

Мастиленоструен. Мастиленоструйните принтери са няколко вида, на които няма да се спрем в подробности, те са пиезоелектрични и термични. Достатъчно ни е да знаем, че първите са по-добри и по-неразпространени от вторите, както и че при мастиленоструйните има три големи играча:

Hewlett-Packard

Canon

Epson

Не се ръководете от рекламите на фирмите кой какви „иновации” влага в своите продукти! Трябва да съблюдавате следните характеристики

Резолюция. Измерва се в точки на инч ( dpi- dots per inch ). Колкото повече, толкова по-прецизни ще бъдат отпечатаните документи/снимки. Не винаги обаче дадените резолюции са точни, така че не оставайте впечатлени от много високи цифри. 1200x1200 за черно-бяло и 4800x1200 обикновено са стойностите, които производителите дават, макар че мастиленоструйните продукти на Epson са с по-големи, 5760x1440. Те правят и най-добри картини и снимки.

Бързина на отпечатване на страниците. Колкото повече страници в минута може да отпечата устройството, толкова по-добре. Трябва обаче да вземете под внимание и за колко секунди отпечатва първата си страница, защото принтерът отначало печата малко по-бавно. След натоварване с няколко страници можете да се радвате на истинската му бързина. Скоростта на печатане при мастиленоструйните принтери е различна за различната детайлност, с която печатате. Също така се влияе и от това дали ще печатате цветно или черно-бяло. Затова имайте едно наум, като отидете да си купувате и видите скоростите на опаковката на продукта. Можете да срещнете цифри от 12 до 37 страници на минута. Както вече отбелязахме обаче, тази характеристика се влияе от много фактори , така че не бива да обръщате много голямо внимание тук.

Консумативи. Това в повечето случаи играе много важна роля при избора. За съжаление макар и консумативите при мастиленоструините принтери да са по- евтини, себестойността на отпечатана страница е доста по-висока в сравнение с другите видове принтери. Има няколко неща за които трябва да си отваряте очите.

*Принтерът отделни глави ли ползва за цветно отпечатване или обща. Ако смятате да принтирате снимки, картини или просто документи с изображения, трябва да имате в предвид, че при отделните глави – циан, магента, жълто, когато ви се изхаби един цвят, сменяте само него. Докато ако цветната глава е обща, то при свършването на един цвят принтерът ще се опитва да „докара” с останалите в главата цветове, но няма да е това, което желаете и ще трябва да сменяте цялата глава, без значение кой цвят ви свърши.

*Цената на главите и другите консумативи.

*Колко копия ще можете да отпечатате с наличното мастило в главата. Някои глави са с по-голяма вместимост ( и цена ).

*Варианти за неоригинални консумативи. Когато ползвате своя принтер е желателно да ползвате и оригинални консумативи, още повече, че ползвате ли неоригинални такива в период на гаранция, тя ви отпада. Въпреки това повечето хора предпочитат да минат по-тънко, ползвайки мастила на други производители. Ако и вие сте с такива намерения, трябва да проверите дали има чипове в оригиналните глави на вашият принтер, защото тогава ще трябва да преодолявате тази защита (ако можете). Производителите в последни времена започнаха да водят дела срещу компании, които произвеждат консумативи-заместители на оригиналните, което е съвсем разбираемо.

Когато избирате техниката, обърнете внимание и на максималната допустима месечна натовареност. При мастиленоструйните принтери тази натовареност е между 500 и 12000 страници, като последната цифра се отнася само за бизнес- техниката. По-достъпните устройства за домашна употреба започват от 500 и стигат до 5000 страници на месец.

Други особености са опции за принтиране без полета, на целият лист; т.нар. Duplex printing, което представлява печатане от двете страни на листа; разпечатване от usb стик, печатане върху диск и др. Тези екстри се отнасят и в пълна сила за описаните по-долу устройства.

Лазерен. С две думи: при лазерните принтери имаме барабан, тонер-касета и лазер. Барабанът има отрицателен заряд; лазерът „пише” по повърхността на барабана, и когато листът премине през него, загрятият вече тонер пуска мастило върху тези положително заредени части на листа. Тази технология набира все по-голяма популярност, защото въпреки по-високата си начална цена, по-високите цени на тонер-касетите, себестойността на едно копие е доста по- ниска от тази при мастиленоструйните принтери. Лазерните принтери се хвалят още с по-добра скорост, по-голяма издръжливост, добро качество на печата.

Тук важат горепосочените неща, на които да обърнете внимание, с малки разлики: резолюцията при по-евтините принтери е по-ниска, затова и по-евтините лазерни принтери не могат да правят снимки с добро качество; тонер касетата е доста по-скъпа от една глава примерно, за сметка на това изважда в пъти повече копия. Касетата може да се рециклира и използва по-дълго; месечната натовареност при лазерните принтери е по-висока, като започва от 2000 страници на месец и стига до 100 000 (при много скъпите машини тази цифра е дори по-висока).

Трябва да имате в предвид и още две неща: вградената памет и процесора. Те играят роля при разпечатването на няколко задачи или една по- голяма. Колкото повече, толкова по-бързо справяне със задачите.

Ако не смятате да печатате цветно, вземете си монохромен; дори с добър монохромен лазерен принтер можете да се радвате на детайлни черо-бели изображения. Цветният лазер е доста скъпо удоволствие за домашна употреба. Цената на един такъв принтер е от 300лв нагоре а и консумативите са на доста солена цена. Ако прецените че ще печатате доста снимки, може би тогава цветен лазерен принтер е най-подходящата покупка.

Матричен Тези принтери вече не се използват толкова масово, колкото преди няколко години. При серийните матрични принтери се ползват глави с иглички, които отделят мастило при хоризонталното си движение. Линейните матрични принтери като че ли наподобяват добре познатите ни от миналото пишещи машини; тези принтери използват совалка с чукчета, които оставят белег по листа, на който се печата. Консумативите представляват мастилени ленти, които са доста евтини. Ще трябва да се примирите обаче със страхотния шум, който издават при работа. Тази технология бавно и сигурно се измества от по-горните, подходяща е само за специфични документи.

Нарочно не се спирам и т.нар. сублимационни принтери, защото технологията тепърва ще се утвърждава. За момента е неоправдано скъпа.( Във фото студио ще ви излезе много по-евтино.) Няма и богат избор. Качеството на снимките безспорно е високо, но не си заслужава цената. Все още.

Принтери с твърдо мастило. Тази технология, патент на Xerox, не е особено популярна в България. Както може би се досещате от името, тук използваното мастило не е на водна основа. Всъщност технологията наподобява до известна степен тази на мастиленоструйните принтери, само че мастилото в главите на принтера е под формата на гел, който се втвърдява автоматично след като попадне върху листа. По този начин качеството е по-високо, работата е по-бърза , няма протичане или запушване на дюзи /каквито има при мастиленоструйните принтери/ и е по-екологично.

Скенер.

Преди скенерът беше нещо, което не е по джоба на масовия потребител. За щастие това вече не е така.

Скенерите за снимките и документите са това, което са камерите и фотоапаратите за обектите, които снимаме.

Видовете скенери са flatbed- плосък скенер, на повърхността се слага обекта и се сканира, и вторият – sheetfed, при който листът се „гълта” и сканираща глава минава над него.

Трябва да гледате следните неща:

Разделителна способност. Варира от 1200Х2400 до 4800 ( или 6400 ) Х9600, съответно оптична X механична Колкото повече е тя, толкова по-прецизни ще бъдат сканираните обекти.

Софтуерно интерполираната просто я игнорирайте, защото само създава илюзия за качество и цифрата от 19200 dpi не отговаря по никакъв начин на реалността. Маркетингов трик.

Обхватът на сканирания цвят, измерва се в битове. Дори да вземете евтин скенер, той ще разполага поне с 24-битов входен/изходен ( производителите още ги пишат като вътрешен/външен) цвят, което са си 16,7 милиона цвята – по 8 бита за трите основни цвята. При всички положения ще са ви достатъчни, но пък 48-битов цвят са 281 милиона.

Dynamic range- диапазона на тоналностите, които скенерът може да възприеме. Тук е от голямо значение използването на повече битове за всеки цвят, тъй като това позволява да се възприеме по-широк спектър от нюанси, без да се превключва между наличните палитри.

Скорост на сканиране. Положението е почти идентично с това при принтерите. При сканиране с по-висока детайлност естествено скоростта спада драстично, при по-висока детайлност е по-бърза. Не е критична, голямо значение има ако сте отделили по-голяма сума за корпоративни цели.

Големина на сканиращата площ. В почти всички случаи A4 е достатъчно, по-скъпите модели предлагат и A3. Сами преценете какво ви трябва.

При по-скъпите скенери има опция за коригиране на изображението. Не бива да вярвате на 100% на рекламите и надписите, които гледате. Всеки производител има собствена технология за коригирането на дефекти, но понякога вместо желаният ефект на практика се постига точно обратното. Например ако повърхността на скенера по време на работа е замърсена и по изображението останат петна/точки, скенера не ги премахва, а замазва мястото. Това естествено рядко се случва, но имайте едно на ум.

Също така сканиращият елемент при по-евтините скенери е CIS, при по-скъпите CCD; източникът на светлина е или ксенон, или флуоресцентна лампа със студен катод. Но това са подробности.

Въпреки беглото описание, ако досега сте били в тъмна Индия, сега трябва да се е вдигнала мъглата поне малко.

Клавиатура, мишка

Може би това би било излишно, но сметнах за необходимо да дам малко информация. Повечето хора избират по външен вид или взимат най-евтиното; други залагат на най-скъпото, надявайки се на всяка цена да получат високо качество и много екстри, които няма и да ползват.

Първо искам да започна с реномираните производители на клавиатури/мишки.

Logitech

Belkin

Razer

Art Lebedev

Hp (Compaq)

Dell

Хич не ми е хубаво да ги споменавам, ама ... Microsoft

Keytronic

Saitek

Gyration

Cherry

Има и доста други, станали известни заради някакъв по-ексцентричен продукт, като Wolf King/ideazon и др.; в България трудно ще си намерите продукт на някоя от тези марки – е, може би освен Logitech – но сдобиете ли се с изделие на производител от изброените, ще останете доволни.

Когато избирате мишка, имате избор между лазерна и оптична; ако имате няколко лева повече, дайте ги за лазерна. Също така преходниците са добре познатите ни и дори сега актуални PS/2, както и USB. Имайте в предвид, че технологиите напредват, и докато usb стандартът ще се развива още повече, то PS/2 малко или много остарява. Затова пък производителите предоставят usb-ps/2 преходник, в случай че имате по-стар компютър и нямате usb порт.

Чувствителността на мишката също е от значение. Измерва се, пак, в dpi. Колкото повече точки на инч, толкова по-прецизни ще са движенията. Но това е от значение само за геймъри и хора, които се занимават с дизайн, 3D моделиране и т.н. Ако сте от последните, гледайте стойности от над 1000 dpi. Можете да видите някъде и 3000, но в момента, когато се пише това ръководство, няма продукт с реално повече от 2000dpi.

И не на последно място, като купувате подръжте мишката и вижте дали ви пасва на ръката. Различните хора са с различни вкусове . ( Аз например имам по-дълги пръсти и повечето евтини мишки са ми и много малки. )

При клавиатурите преценете дали ще имате нужда от един куп мултимедийни клавиши, сгъваема клавиатура/ миеща се такава, геймърска или просто стандартна клавиатура със 104 клавиша.

Не гледайте само вида на клавиатурата; ако можете, при преценката вземете под внимание дали ще ви е удобно да пишете на тази клавиатура. Има някои с много ниски клавиши, например.

В последно време някои производители започнаха да проектират клавиатурите си така, че когато пишете, китките ви да не се измарят. Ако ползвате клавиатурата си повече от час на ден, може би трябва да обърнете внимание и на това.

Също, когато отидете на място, направете една проба: натиснете няколко клавиша едновременно. Евтините и ниско-качествени клавиатури могат да възпроизведат максимално 3-4 знака, докато по-качествените могат да се справят и със 7, някои и до 10.

Внимание!

Тази статия е под Creative Commons Attribution-Noncommercial 3.0 Unported лиценз!

Автор: Йордан Манолов

Редактирано 15 август 200818 г. от Linux_user (преглед на промените)

Ааа, много полезна тема, бях писал там за съветче за Мишка и Клавиатура, но ето че имало отделна тема, Мнооого благодаря

Бих казал само едно нещо-Прав сте, но в матричните принтери има 2 много привлекателни неща-Изключително ниската цена на консумативите и това, че печатат на всякаква хартия без забележки. Перфектни са за офиси, където основно се печатат текстове, за изображения не са добри, поради ниската си резолюция.Лек недостатък е, че не са от най-бързите принтери... Аз имам едно чудовище-Epson LX 400 на паралелен/LPT порт... Мастилената лента е около 5лв...Работя си с най-обикновена бяла хартия A4-печатал съм и на бял картон дори...Но да-Страхотно шумни са...

Наистина темата е много полезна ,хубаво е да има готови теми в който е описани всичко а не да задаваме въпроси по различните теми