Реакциите след номинациите за "Оскар" - критика вместо подкрепа за фаворитите

След обявяването на номинациите за "Оскар" критиката и феновете посрещнаха избора на академията в ключовите категории със смесени реакции.

Flavorwire определя като голяма изненада 11-те номинации на "Изобретението на Хюго", първият 3D филм на Мартин Скорсезе, който, въпреки че получи позитивни рецензии, не е направил все още голям успех в боксофиса и не е предвещавал такова голямо присъствие сред категориите. Сайтът, който пише, че разочарованието от академията е едно от нещата, които всеки киноман трябва да преживее, посочва Extremely Loud & Incredibly Close с Том Ханкс и Сандра Бълок като необичаен избор за кандидат за най-добър филм, тъй като реакциите към него са до момента на двата полюса, което важи и за War Horse на Стивън Спилбърг.

Като разочарование сайтът определя липсата на "Мъжете, които мразеха жените" на Дейвид Финчър, комедията "Шаферки" и трилъра с Гари Олдман и Колин Фърт "Дама, поп, асо, шпионин".

Майкъл Фасбендър в кадър от Shame

Майкъл Фасбендър, който участва в два от най-коментираните филми, "Опасен метод" (където изигра Фройд) и Shame (където е в ролята на зависим от секса), беше избран за "пробив на годината" от сп. GQ", a няколко издания обявиха 2011 за "годината на Майкъл Фасбендър". Но името му отсъства от графата за най-добър актьор в главна роля.

Зад борда е и Райън Гослинг, който впечатли с Drive – отсъствието му от номинираните беше широко коментирано в "Туитър", а сред причините се забелязва мнението, че Холивуд се страхува награждава млади артисти. В. "Уошингтън пост" определи носталгията като водеща при избора на академията - както като сюжети на филми, така и като отличени имена. Изданието също така нарича номинациите на Джона Хил (War Horse) и Мелиса Маккарти ("Шаферки") смехотворни.

Flavorwire отбелязва и липсата на друг актьор от Drive – Албърт Брукс, когото няколко киносайта обявиха за фаворит за поддържаща роля, но не беше забелязан нито от академията, нито от журито на "Златен глобус". В категорията за поддържаща роля сайтът определя като голяма изненада участието на Кенет Брана в "Моята седмица с Мерилин", тъй като изявата му е била преминала незабелязано във филма, както и номинацията на Макс фон Сюдов (Extremely Loud & Incredibly Close).

Райън Гослинг в Drive

Фотограф: Филм дистрикт

Кийра Найтли ("Опасен метод"), Джоди Фостър и Кейт Уинслет (Carnage на Роман Полански), както и Тилда Суинтън ("Трябва да поговорим за Кевин") са посочени като недооценените в категориите за най-добри актриси в главна роля.

Entertainment Weekly също поглежда критично към избора на академията да номинира Демиън Бичир (А Better Life) вместо Майкъл Фасбендър за Shame или Райън Гослинг. Сайтът отбелязва и отсъствието на Леонардо ди Каприо, който влезе в ролята на енигматичния директор на ФБР Едгар Хувър в биографичния филм J Edgar на Клинт Истууд. The Flint Journal отличава липсата на същите имена като голямата изненада на събитието.

Music News коментира, че номирания за "Златен глобус" за песен Елтън Джон и спечелилата наградата Мадона не са сред номинираните. Миналогодишните носители на "Оскар" Трент Резнър и Атикъс Рос ("Социалната мрежа"), които композираха тричасов саундтрак към "Мъжете, които мразеха жените", също отсъстват.

Повечето от номинираните актьори и актриси не са очаквали имената им да бъдат обявени на церемонията по обявяването на фаворитите. Гари Олдман разбира за номинацията си, изненадващо първа в кариерата му, докато дава интервю и изведнъж мениджърът му влиза разплакан. "Не очаквах нищо подобно, тъй като самата критика не смяташе, че филмът ще се пребори за каквото и да било", казва актьорът пред The Hollywood Reporter. "Получава се доста иронично – тъкмо давах последното си интервю за филма, а сега всичко ще започне отначало."

Бичир разбира за новината в Мексико сити, където репетира пиеса и е междувременно болен от грип и с високата температура. В началото си помисля, че обаждането от приятелката му е просто трескав сън, от който скоро ще се събуди.

Въпреки изненадваща степен на успеха на "Изобретението на Хюго" Мартин Скорсезе остава резервиран към евентуалните награди, които новият му филм е фаворит да завоюва, тъй като конкуренцията в категориите е голяма.

Сред най-развълнуваните от номинациите си са френската актриса Берениче Бежо ("Артистът"), която се надява това да й даде възможност за пробив в САЩ, и Вим Вендерс, който приема номинацията си за най-добър документален филм за "Пина" като награда за смелостта на екипа му да продължат с продукцията, въпреки че Пина Бауш, на която е посветен, умира преждевременно.

невник

Светослав Тодоров

Редактирано 29 януари 201214 г. от yvsot (преглед на промените)

Mike Myers and Kevin Kline offer instruction on the best way to hold an Oscar statuette 2012

http://vbox7.com/play:96adb41e3a

Златните малинки" 2012

http://vbox7.com/play:d44908cfe2

Тази година "Оскар"-ите за най-лошите постижения в киното, "Златните малинки", за пръв път ще бъдат раздадени на 1 април, предаде БТА. Новината за датата съобщи учредителят на приза Джон Уилсън.

Досега номинираните за "анти-Оскарите" ставаха известни една нощ преди официалните номинации за истинските "Оскар"-и, а "Златните малинки" се връчваха 24 часа след престижните златни статуетки на американската филмова академия.

И тази година номинациите за "малинките" ще бъдат оповестени на 25 февруари, ден преди тези на "Оскар"-ите, но призовете ще бъдат връчени в Деня на хумора и шегата.

Уилсън и останалите членове на организационния комитет отдавна искали да преместят датата на връчването на антиотличията на 1 април. Това ще даде възможност за по-добро опознаване с номинираните некадърници, преди тяхното награждаване. Сега новата дата е вече факт.

tv7.bg;bTV.bg

Американската филмова академия раздаде 84-ите награди "Оскар"

Лично мнение :

The Artist грабна оскара за най-добър филм.

Най-добра мъжка главна роля: Jean Dujardin (The Artist)

Най-добра женска главна роля: Meryl Streep (The Iron Lady)

Най-добра режисура: Michel Hazanavicius (The Artist)

Най-добър оригинален сценарий: Woody Allen (Midnight in Paris)

Най-добър адаптиран сценарий: Alexander Payne, Nat Faxon, Jim Rash (The Descendants)

Най-добра мъжка поддържаща роля: Christopher Plummer (Beginners)

Най-добър анимационен филм: Rango

Най-добра женска поддържаща роля: Octavia Spencer (The Help)

Най-добър чуждоезичен филм: Jodaeiye Nader az Simin – от Иран

Най-добра кинематография: Robert Richardson (Hugo)

Беше грандиозно шоу ... не съжалявам че не спах тази вечер ! Оказа се че в сферата на 3D киното и новите технологии може да спечели един черно-бял ням филм ... ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ !

Редактирано 27 февруари 201214 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Най-величествената вечер в киното всяка година е тази на раздаването на ануалните филмови награди Оскар – вечер, изпълнена с трепет, интрига, големи надежди, зле прикрито лицемерие и качествена скука. Снощи 84-тото поред награждаване остана в историята и позлатените статуетки бидеха прибрани в найлоновите торбички на сияещите победители, искрено повярвали, че тази награда им е дадена, защото играят добре. Доминиращите форми на живот бяха очакваните „Артистът” и „Хюго”, които обраха повечето основни категории и този резултат показва две неща – че Холивуд е толкова зле откъм филми, та му се налага да награждава френски такива и че Мартин Скорсезе трябва да се съсредоточи към детското кино.

Всички знаем, че Академиците се състоят от орда възрастни бели мъже и познанията им за стойностно кино са малко по-големи от моите, а именно – нулеви, затова и бе миналогодишното фиаско с Ан Хатауей и Джеймс Франко – за да се спечелят „младите” зрители. Тази година се връщаме към корените на отегчението, а кой по-добре знае как се отегчава мултимилионна публика, ако не шибаният старец Уилям Кристъл и то за девети пореден път. Не искам да грубиянствувам, но визията на Кристъл е като на гримирана бабичка, а всеки път, когато лицето му се изкриви в това негово подобие на усмивка, червата ми стават на кълбета. Нямам идея дали Уилям е бил оригинален, какви лафове е пускал и дали изобщо някой го е слушал, тъй като по време на живото предаване спах – не защото бях много уморен, а просто защото предпочитам всеки кошмар, пред това да гледам мутрата на Били Кристъл в 02:00 сутринта. Както добре знаете, първоначалният избран водещ беше Едуард Мърфи /актьорът с най-много номинации за Златна малинка до тази година/, но заради просташките изцепки на продуцента Брет Ратнър, негърът отказа участието си, което иронично „очерни” предстоящата церемония още в зародиш. За да върнат атенцията на публиката, последва медийния трик с низвергването на Саша Барън Коен в ролята на Диктатора, който бе скандално жалък и доказа за пореден път до къде могат да паднат организаторите в отчаяните си опити за внимание. Не съм гледал целият запис /само отделни моменти в ТиТубата/, но честно казано, дори церемонията на Independent Spirit Awards предишната вечер беше в пъти по-интересна, не само заради осезаемо по-леката атмосфера /за което допринася и фактът, че на подиума са позволени термини като “fuck” и “dick”/, но и заради това, че дори свинята с човешки черти Сет Роген е по-забавен водещ от Били Кристъл.

Както и да е, писна ми да говоря за награди, очаквани с по-малък интерес, дори и от наградите на MTV, така че нека направо да мина към същината, а именно – победителите. Но тъй като, дори само докато ги четях тази сутрин, усетих как клепачите ми сякаш сами се притварят в заслужена дрямка, реших да разнообразя листа с няколко авторски и неофициални категории, които естествено не са част от списъка на Академията, но може би трябва да станат. Няма да Ви посочвам кои са, защото вярвам, че ще ги откриете сами и ако имате забeлежки, ще ги споделите, а аз ще ги игнорирам. И така, щастливците на 84-тите Оскари са:

Най-добър филм:

The Artist

The Descendants

Extremely Loud & Incredibly Close

The Help

Hugo

Midnight in Paris

Moneyball

The Tree of Life

War Horse

Били Кристъл е заобиколен от златни гъзове

Най-добър режисьор:

Michel Hazanavicius – The Artist

Alexander Payne – The Descendants

Martin Scorsese – Hugo

Woody Allen – Midnight in Paris

Terrence Malick – The Tree of Life

Най-добър актьор в главна роля:

Demián Bichir – A Better Life

George Clooney – The Descendants

Jean Dujardin – The Artist

Gary Oldman – Tinker Tailor Soldier Spy

Brad Pitt – Moneyball

Най-добра актриса в главна роля:

Glenn Close – Albert Nobbs

Viola Davis – The Help

Rooney Mara – The Girl with the Dragon Tattoo

Meryl Streep – The Iron Lady

Michelle Williams – My Week with Marilyn

Най-добър психопат:

Daniel Henshall – Snowtown Murders

Mickey Rourke – Immortals

Ezra Miller – We Need to Talk About Kevin

Laurence R. Harvey – The Human Centipede II

Min-sik Choi – I Saw the Devil

Най-добър актьор в подържаща роля:

Kenneth Branagh – My Week with Marilyn

Jonah Hill – Moneyball

Nick Nolte – Warrior

Christopher Plummer – Beginners

Max von Sydow – Extremely Loud & Incredibly Close

Най-добра актриса в подържаща роля:

Bérénice Bejo – The Artist

Jessica Chastain – The Help

Melissa McCarthy – Bridesmaids

Janet McTeer – Albert Nobbs

Octavia Spencer – The Help

Най-добра кола:

Dodge Charger – Fast and Furious 5

Chevrolet Chevelle – Drive

Bumblebee – Transformers 3: Dark of the Moon

Black Beauty – Green Hornet

BMW i8 – Mission: Impossible – Ghost Protocol

Най-добър адаптиран сценарий:

The Descendants,

Hugo,

The Ides of March,

Moneyball,

Tinker Tailor Soldier Spy,

Най-добър оригинален сценарий:

The Artist,

Bridesmaids,

Margin Call,

Midnight in Paris,

A Separation,

Най-добро изнасилване:

Rooney Mara – The Girl with the Dragon Tattoo

Elisabeth Olsen – Martha Marcy May Marlene

Kate Bosworth – Straw Dogs

Lucas Pittaway – Snowtown Murders

Emily Browning – Sleeping Beauty

Най-добър чуждоезичен филм:

Bullhead, Belgium

Footnote, Israel

In Darkness, Poland

Monsieur Lazhar, Canada

A Separation, Iran

Най-добра анимация:

A Cat in Paris

Chico & Rita

Kung Fu Panda 2

Puss In Boots

Rango

Най-добро животно:

Joey – War Horse

Uggie – The Artist

Andy Serkis – Rise of the Planet of the Apes

Cosmo – Beginners

The Goose – War Horse

Най-добър оператор:

Guillaume Schiffman – The Artist

Jeff Cronenweth – The Girl with the Dragon Tattoo

Robert Richardson – Hugo

Emmanuel Lubezki – The Tree of Life

Janusz Kaminski – War Horse

Най-добра музика:

John Williams – The Adventures of Tintin

Ludovic Bource – The Artist

Howard Shore – Hugo

Alberto Iglesias – Tinker Tailor Soldier Spy

John Williams – War Horse

Най-добър травестит:

Adam Sandler – Jack and Jill

Glen Close – Albert Nobbs

Sean Pen – This Must be the Place

Robert Downey Jr. – Sherlock Holmes: A Game of Shadows

Janet McTeer – Albert Nobbs

Най-добри визуални ефекти:

Harry Potter and the Deathly Hallows – Part 2,

Hugo,

Real Steel

Rise of the Planet of the Apes

Transformers: Dark of the Moon,

Абсурдът ни удря още в първата категория. „Extremely Loud & Incredibly Close” бе номиниран за Оскар? Това е факт, изненадал дори създателите на филма, а камо ли хората, които действително разбират от кино. Явно Академиците са на принципа, че щом Том Ханкс участва в нещо, значи то автоматично трябва да е Oscar-worthy. Останалите претенденти са си задължителни, макар че ми бе особено странно какво точно прави там „Бойния кон” на Спилбърг, след като мястото му беше в раздела за най-добър режисьор. Не че нещо /”Бойният кон” е най-красивото лайно на 2011-та и е правен с единствената цел да печели награди/, но Стивън трябва да престане да работи с любимите си теми – деца и война – защото неговото вече минава границите на доброто творчество и преминава в тези на exploiting a tragedy. Усеща се и липсата на Финчър, но това е някак си нормално, като се има предвид, че Финчър е директен и нетрадиционен режисьор и не кляка пред пуританските изисквания на Академията – пресен пример е факта, че забрани цензурата на “Гърлата с драконовата татуировка” в Индия и лиши възможността на милиони цигани да се насладят на голи цици с пиърсинг. Резултатът от цялата работа е ухилената мутра на Мишел Азанавичус, който гордо прибра наградата за немия си филм „Артистът”, побеждавайки много по-класни /и американски/ имена от него.

Сред актьорите имаме пет номинации и само двама американци – трябваха ми няколко секунди, за да се опомня, че всъщност чета претенденти за Оскар, а не за Златен лъв, Златна мечка или друго позлатено животно. Тази категория бе и една от най-грешно попълнените. Къде е Раян Гослинг, изиграл уникална и въздействаща роля, само с около четири реплики? Къде е и уродът Майкъл Шанън, който за пореден път остава незабелязан, просто защото Академията ги е страх от него? Как, по дяволите, Джордж Клуни е успял да roadblock-не изпълнението на Майкъл Фасбендър в „Срам”, за Бога? Е, да, там играеше много повече пишката му, отколкото самият Фасбендър, но добрата игра си е добра игра, независимо към коя част на тялото се центрира камерата. Печелившият в случая е Жан Дюжарден за „Артистът”, който печели заради това, че изкара цял филм само с лицевите си мимики и умения на дансинга.

В редиците на актрисите също има пропуски и те се наричат Тилда Суинтън и Оливия Коулман. Моите уважения към сестрата на Кейт Мара и останалите, но Суинтън показа пълния диапазон на човешките емоции в „Трябва да поговорим за Кевин” и то напълно достоверно, а Оливия Коулмън /от британския комедиен сериал „Peep Show”/ презентира изключително зрелищен емоционален meltdown в “Тиранозавър”, но явно нито една от двете не е успяла да надмине Мерлин Монро. Щастливката обаче е баба Мерил Стрийп за превъплъщението си на Маргарита Тачър въпреки че точно за нейната роля е много съмнително дали наградата отива за добрата игра на Стрийп или просто заради добрата имитация на външността на Тачър. Каквото и да е, Мерил печели с овации, което прави третия й Оскар от общо 17 номинации през годините.

От актьорите в подържаща роля също има доста грешки и най-тлъстата от тях се нарича Джона Хил. Ако за отслабване даваха Оскари, Крисчън Бейл вече трябваше да си има трички. Изпълнението на Хил не заслужаваше номинация, особено след като по този начин попречи на феноменалната изява на Албърт Брукс като злодея в “Drive” например. От друга страна, Никълъс Нолти също не биваше да присъства в горната петица, не само защото повтаря ролята си от предишни филми; не и понеже самият актьор отдавна изяви негативното си мнение за Оскарите, а заради простичкия факт, че дори Том Харди го надигра в “Warrior”. Дядо Кристофър Плъмър обаче трогна аудиторията с изпълнението си на възрастния гей в “Beginners” и просто нямаше как да не бъде награден. Още по-интересното е, че наградата Оскар е само с две години по-възрастна от самия Плъмър, така че двамата ще имат много теми за разговор пред камината. Тук ще отворя скоба и ще спомена един привидно интересен факт – Жан Дюжарден и Беренис Бежо вече са играли заедно в „ОСС 117”, също режисиран от Мишел Азанавичус. Явно екранната тройка си върви в пакет още от години, но само мъжете от нея си тръгнаха с Оскар.

Подържащите актриси също не са цветя за мирисане. Джесика Частейн се превръща в женския вариант на Никълъс Кейдж, защото само тази година участва в пет филма и бе номинирана за грешния от тях. Явно Академиците не са искали да се проявят като пълни расисти, затова са нямали избор и е трябвало задължително да номинират единствената актриса в „Слугини”, която не е черна. Другият телесен хорър бе Мелиса Макарти, която по неизвестна за моя семпъл ум причина, бе номинирана за ролята си на дивата мъжкарана Мегън, чиято основна роля в „Шаферки” бе да пърди. За щастие /или не?/ печели Октавия Спенсър и никой не е особено изненадан.

Стигаме и до чуждоезичните филми, които почти винаги се оказват по-смислени от американските такива. Но относно тази категория имам няколко въпроса. Докога Академията ще толерира сюжетите за онеправдани евреи по време на WW2, сякаш наличието на мръсни полски дечица, криещи се по канализацията, е задължително условие за награда? И защо, по дяволите, го няма Педро? Педро, къде си, Педро?! Няма го. И последен въпрос – с какъв акъл са номинирали телешката драма за момчето с премазания скротум “Bullhead”, вместо впечатляващата притча за неволите на турската селска полиция в “Once upon a time in Anatolia”? Не знам и не искам да знам, а и вече е късно, защото призът така или иначе отиде в иранския „Сепарация”, който много исках да харесам, но някак си не успях.

И така, наградите бяха разпределени на принципа „онче-бонче” и носителите им вече гордо ги поставят в специалните стъклени витрини, където ще стоят като символ на „успеха”, и от време на време ще бъдат почиствани от каста на “The Help”. Не виждам какво повече трябва да кажа за тези ужасяващи призове, заради които изгубих поредния един час от живота си, така че мисля да приключвам, а ако искате още малко нестандартен поглед към Оскарите, може да прегледате алтернативните им версии при Nostromo и Lammoth.

Източник и благодарности към cinemascrotum.wordpress.com известен сред нас като Cinemascrotum

Редактирано 27 февруари 201214 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Най-добър оригинален сценарий: Woody Allen (Midnight in Paris)

Направо не мога да повярвам! Само аз ли не харесвам тази простотия? Когато ходих да го гледам на кино едвам издържах, а повече зрители в салона бяха заспали..

Какво прави едно име..

Направо не мога да повярвам! Само аз ли не харесвам тази простотия? Когато ходих да го гледам на кино едвам издържах, а повече зрители в салона бяха заспали..

Какво прави едно име..

Въпрос на вкус - за мен пък това бе най-добрият филм в една твърде оскъдна откъм качествено кино година.

Що се отнася до странностите на Холивуд, особено при номинирането, да не говорим пък за самото награждаване, то те са неразривна част от шоуто. И както всяка една година, далеч по-силни филми и актьорски изпълнения останаха напълно безразлични откъм Академията за сметка на някои твърде чудати творби. И това отдавна е станало традиция в Холивуд. Въпрос на лоби, какво да се прави...

Направо не мога да повярвам! Само аз ли не харесвам тази простотия? Когато ходих да го гледам на кино едвам издържах, а повече зрители в салона бяха заспали..

Какво прави едно име..

На този филм и на Jessica Chastain за поддържаща женска роля стисках най-много палци.

"Джак и Джил" обра "Златните малинки" 2012

http://vbox7.com/play:580caffcd7

За първи път в 32-годишната история на Златните малинки, известни още и като антиОскари, филм печели във всичките 10 категории

Лентата "Джак и Джил" на комедианта Адам Сандлър е големият "победител" на церемонията по връчването на наградите Златни малинки, присъждани ежегодно за най-лошокачествена кинопродукция, предаде Ройтерс.

"Джак и Джил" счупи рекорда и получи 10 отличия във всички водещи категории, сред които за най-лош филм на 2011 г. и най-лоши актьорски изяви.

За първи път в 32-годишната история на Златните малинки, известни още и като антиОскари, филм печели във всичките 10 категории, отбелязва Ройтерс.

За първи път тази година Златните малинки бяха връчени на церемония в Лос Анджелис на 1 април - деня на хумора, но и на глупостта.

Досега Златните малинки се връчваха в навечерието на Оскарите. Така церемонията по Оскарите помагаше бързо да се

забравят филмовите провали. Промяната на традицията тази година обаче ще направи най-големите филмови гафове, отличени със Златни малинки, по-дълго време незабравими.

В "Джак и Джил" Адам Сандлър играе и мъжка и женска роля и съответно спечели Златни малинки в категорията за най-лоша

мъжка и женска главна роля.

Филмът победи и в категорията за най-лоша режисура, най-лош сценарий, отново дело на Сандлър, както и за най-лош римейк.

В категорията за най-лоша мъжка поддържаща роля спечели ветеранът на американското кино Ал Пачино, отново за появата си в. "Джак и Джил".

Пачино заедно с колежката си Кейти Холмс получиха Златни малинки и в категорията за най-лоша екранна двойка за участието си в "Джак и Джил". Всички актьори във филма, в това число Пачино, Сандлър и Холмс споделиха и отличието за най-лош актьорски състав.

За присъждането на наградите гласуват общо 650 членове на Фондация Златна Малинка.

novini.bg;vbox7.com

Подробности - малко по късно !

"Линкълн" и "Клетниците" са фаворитите при номинациите на Филмовите награди на британската академия (BAFTA), съобщи "Ройтерс".

Биографичният филм на Стивън Спилбърг за американския президент и битката му за отменяне на робството в САЩ има присъствие в десет категории, включително във всички основни. С по девет номинации са мюзикъла на Том Хупър по романа на Виктор Юго и доще една екранизация – триизмерния "Животът на Пи" на режисьора на "Планината Броукбек" Анг Лий.

"007 Координати: Скайфол", новият филм за Джеймс Бонд, който се превърна и в едно от най-хитовите заглавия за годината, има осем номинации, а развиващият се в Иран трилър по истински случай "Арго" на Бен Афлек и новата адаптация на "Ана Каренина" са по-назад с присъствието си в шест графи.

В категорията за най-добър филм очаквано място намира и военната драма за убийството на Осама бен Ладен Zero Dark Thirty, а в конкуренцията за най-добра британска продукция освен "Ана Каренина", "007 Координати: Скайфол" и "Клетниците", са още черната комедия "Седем психопата" на Мартин Макдона и The Best Exotic Marigold Hotel. В последния главна роля има Джуди Денч, която присъства по традиция и във филма за Бонд.

Майкъл Ханеке и неговата драма "Любов", донесла му втора "Златна палма", се очаква да бъде фаворитът в категорията за най-добър чуждоезичен филм, където са още норвежкият Headhunters, разказващият за учител, обвинен в педофилия The Hunt, френският Rust and Bone с Марион Котияр като дресьорка на косатки, която губи краката си и още една продукция от Франция – комедията с елементи на драма "Недосегаемите" (The Intouchables).

 

невник

Редактирано 9 януари 201313 г. от yvsot (преглед на промените)