Не вярва в интернет любовта,"ЗА" съм за запознанствата там,защото като си пиша.. с някой аз лично релаксирам и забравям за всичко.Този вид любов не съществува за мен,да да ти е приятно да си чатиш с някой съм съгласна ,но да го обичаш все едно е да си лягаш с компа ,пак той не може нито да те стопли ,нито да те целува.

нещо като чета оставам с впечатление ,че под "Интернет любов",разбирате само да си чатиш с някого.Аз го разбирам ,освен да си чатя и да опознавам човека,ако ми хареса и ми допадне,и да излезем и нищо не пречи този човек да ми хареса още повече и току-виж се оказал моята нова любов.Така че съм ЗА!

нещо като чета оставам с впечатление ,че под "Интернет любов",разбирате само да си чатиш с някого.Аз го разбирам ,освен да си чатя и да опознавам човека,ако ми хареса и ми допадне,и да излезем и нищо не пречи този човек да ми хареса още повече и току-виж се оказал моята нова любов.Така че съм ЗА!

ЕЙ ,другарче ,ами ако не ти хареса ще продължишли да си чатиш с нея.

Ако се видите и общувате на живо,сама ще прецениш.Така ако не ти хареса,сама ще се откажеш и ще го забравиш.Моята сегашна любов е от нета

никой не може да казва дали наистина може да се получи нещо преди да го е изпитал ..... знам от личен опит и..... съм ЗА защото така срещнах истинската любов

Няма лошо ,случват се и такива неща ,пожелавам на тези които им се случи добър край

В днешно време не намиран нищо нередно да се запознаеш с някого по нета. Преди повече от година така срещнах и аз любовта си. Първо с чат, после се видяхме и така вече 1 година сме заедно. Така че късмет ли, съдба ли, никой не знае от къде ще ти дойде

В днешно време не намиран нищо нередно да се запознаеш с някого по нета. Преди повече от година така срещнах и аз любовта си. Първо с чат, после се видяхме и така вече 1 година сме заедно. Така че късмет ли, съдба ли, никой не знае от къде ще ти дойде

И какво ще ти дойде, че има и неща дато не са за идване, ами направо да са убиване!

Ако вярвам в съдбата, значи трябва да се мъча с разни глупаци! Та вече не вярвам и в нея

Преди да отида на психиатър,реших да споделя с вас моят голям проблем.

Срещнах мъжа,който винаги съм искала да имам,в интернет.Още в самото начало знаех,че не мога да очаквам нищо повече от приятелството му.

Има ред причини,като голяма разлика във възраста,здравословни проблеми при него и т.н.Обаче се влюбих,но не в реалния мъж ами във виртуалния.

Този,който виждам в чата е друг,него харесвам за него мисля постоянно,с него искам да бъда.Чухме се и по телефона,но не е същото.

Има дни в който,не можем да си пишем тогава имам чувството, че нещо вътре се къса в мен.

За първи път попадам в такава ситуация и съм страшно объркана?Това нормално ли е ...или да си запиша час при психиатъра?

Тук според мен пише за виртуална любов, която като започва да става реална нещо се пропуква и не е е наред-като в случая тя го чува по телефона, но не и допада...кой знае на какъв психар е попаднала, който вижда какво и харесва на нея и го прави само и само да я излъже! С каква цел той си знае...

Та авторката, ако е наблизо може да каже какво е станало с проблема и защото за мен това си е проблем...?!

при всеки човек е различно. за или против никой не може да каже твърдо.зависи вече и от това до колко са близки хората които са се запознали в чата.има такива които си пишат ден два и решават да се видят след това продължават така и постепенно се опознават.а нима запознанството в реалния живот не е опасно?......

пък и нищо не пречи да си чатиш с някого без да се виждате,просто си имайте едно на ум

и все пак нали живеем в 21 век това са новите технологии ,така че няма нищо учудващо в това двама души да се запознаят в чата и да поддържат някаква връзка

Защо пък не? Познавам хора, които са се запознали в чата и вече 3 години са заедно.

И още едно реалистично стихче в контекста на заглавието на темата...

Да бях... да не бях

(на всички Интернет флиртуващи - с усмивка и нищо лично)

Мая Попова

Да бях направила поне салатка

и да посрещна милия с усмивка.

А не из интернет да се захласвам,

че там за мене някой рими натворил е...

От свойта дупка да не бях излизала,

да бях стояла кротка и добра,

да дремя с плетката пред телевизора,

с мечтици разни да не се моря...

Да бях поне изпържила кюфтета,

поне да бях изтупала килима...

А аз... по виртуалните лалета

ума си бях изгубила, незрима!

Да бях... Но както често може би се случва

(или пък просто съм си без късмет),

оказа се, че подигравка с чувствата

си бе направил някакъв “поет”.

Да бях поне си спряла интернета

и просто да погледам как вали...

Момичета, не вярвайте в поетите!

От седмото небе да паднеш, как боли!

Продължение

Да бях ти казала какво ти мисля...

А не да се преструвам на светица.

И нямаше тъй бързо да ми писне

от ролята на щипната девица.

Да бях захвърлила проклетата мотика,

с която прекопавах боба в двора

и с теб да пробвах в близката тръстика

как трета чакра в мен ще се отвори.

Да бях си сложила във пазвата трендафил...

та белким някой сети се да помирише.

'Ма ТПЗ*-то от глава си пати!

Наместо практика - тя седнала да пише!?

*ТПЗ - Тъпа Патка Заспала