Ми то има ли още такива неща? Признавам си че не помня кога последно съм влизал в книжарница. Бях ученик когато май спряха Мега на 13-14 брой и това беше последното такова нещо което съм чел/играл. Иначе няма значение дали е повече за четене или играене - историята беше важна.

Да и Новата вълна набира вече скорост.

И ако играете какви предпочитате ? По-литературни или със засилен игрален фактор ?

Ако под игрален характер разбираш такива който хвърляш зарове и пресмяташ разни работи при битки - то за това си имаш компютър.

Книги игри четях преди 14 годинки. Бая съм изчел и като се замисля повечето са си чиста загуба на време (лично мнение) .

Ако ти се чете по-добре някое криминале или нещо от което можеш да се забавляваш и научиш нещо. За игри си има компютри, конзоли , телефони, карти, табли и т.н. ...

Както и ролеви и книги-игри. И Правец 8Д.

Правец 8М е, сега пиша от него .

Предпочитам да играя на компа Или да излезеш с приятели да играеш билярд, боулинг и други подобни работи

Едно време бях супер запален. После станах 2-ри клас, взехме си Правец 16 и до две-три години бях забравил за книгите игри. Но още си пазя колекциите. Много се радвах на поредиците Пътят на тигъра, ако не се лъжа и Кървав меч. Тези на Майкъл Майндкрайм - Демоните от NBA, Боговете на футбола, Златният оракул и т.н. също бяха доста добри. Иначе се запалих от Лабиринтът на Времето и Огнената пустиня.

Редактирано 23 август 201115 г. от Тори (преглед на промените)

Като малка и аз четях книги игри. Бяха забавни. Много харесвах тези които имат логически загадки. Скоро си изрових няколко от един шкаф. Много им се зарадвах. Сега предпочитам PC- игри.

За съжаление и аз не правя разлика в това отношение.Като ученик ги четях доста.Слава богу, поне в това отношение пораснах.

Първо онлайн списание за интерактивна литература (книги-игри) и фантастика

Привет на всички приятели на фантастиката и интерактивните забавления!

Тази година започна да излиза първото Онлайн Списание за интерактивна литература и фантастика "Нова вълна": http://online.knigi-igri.net

Oчакваме скоро третия му брой; ето корицата на втори:

http://img812.imageshack.us/img812/5318/korica.jpg

В списанието можете да намерите много разкази-игри от нови таланти, както и цели КНИГИ-ИГРИ от известни стари автори, публикувани за първи път сега. Списанието съдържа и множество рецензии и статии за книгите-игри по света и у нас, сега и преди, както и материали за бордови, ролеви и компютърни игри и фантастиката в киното и литературата. Има и много изненади: неочаквани ексклузивни интервюта с известни български и световни автори; авторски рисунки, разкази и романи-сериали от популярни български писатели, непубликувани никъде досега; хумористични ревюта, новини и много други.

Ако потърсите общността на книгите-игри в интернет, ще намерите голям сайт с десетки напълно безплатни и удобни за четене заглавия, както и форум - средище на много фенове и творци и самите стари автори на книгите-игри.

Същевременно в големи тиражи бяха издадени вече три нови книги-игри от Новата вълна, започнала миналата година, които вече достигат до широката публика. Последната от тях е току-що излязлата "Патрул за ада: 2 в 1" от Ейдриън Уейн и Робърт Блонд (Алекс Султанов и Богдан Русев).

Приятно четене на новото списание!

http://online.knigi-igri.net

от книгите игри минах на мангата (и там си останах)

А пък аз се върнах от мангата на книгите-игри.

А какво общо има мангата с книгите-игри?

Как какво ? Аз.

Завладяващ репортаж по водеща национална медия за жанра!

УВОД Наричаш я просто Реката. Само понякога хората употребяват другото име - Реката, от която никой не се завръща. Защото това е истина, зловеща и мъчителна истина. Нито един пътник не се е завърнал, за да разкаже какво има надолу по нейните брегове. Реката се спуска от висок водопад, пресича Последната долина и изчезва в мрачна клисура. Неведнъж си се вглеждал нататък. Какво ли виждат тия води, след като напуснат обитаваните мсста? Навярно никога не ще узнаеш. Долината е ваш затвор, но и ваша закрила - убежище на последните хора. Старите легенди разказват, че преди векове в страната са нахлули чудовищни същества, които унищожавали всичко по пътя си. Армията загинала, след нея смъртта отнесла град подир град. Само тук, сред непристъпните скални стени на Последната долина, оцелели шепа хора. Още нещо разказват легендите. По традиция веднъж на всеки десет години група смели мъже тръгват надолу по Реката, за да открият наистина ли няма други хора, освен вас. Ала до днес никой не се е завърнал... Премини на 1. 1. Днес мислите за Реката те вълнуват особено силно. И това е съвсем разбираемо, защото за пръв път ти е оказана голямата чест да присъстваш на Съвета на старейшините. А точно на днешното събрание ще се обсъжда въпросът за поредната разузнавателна експедииия. В редицата на поканените седи и твоят приятел от детинство - ковачът Халип. Той те поглежда и се усмихва подигравателно на вълнението ти. Лесно му е - нали вече е посещавал три събрания на Съвета. Под сводовете на дребния храм всяка дума звучи тържествено. Дори и най- дребният обсъждан въпрос изглежда решителен и съдбоносен. Но когато Първият старейшина, Стипур, излиза в центъра на залата, напрежението става почти непоносимо. Без да бърза, Стипур кръстосва ръце на гърдите си и изрича с висок, ясен глас: - Преди края на днешното събрание трябва да решим най-важния въпрос. Всички отлично знаете за какво говоря. Става дума за тия безсмислени пътешествия надолу по Реката, които само ни лишават от силни и храбри мъже. Из залата се надига недоволно мърморене. Стипур махва с ръка. - Знам какво ще ми възразите. Не споря, че подобни експедиции са необходими. Но нима трябва да ги провеждаме толкова често, когато досега нито една не е завършила с успех? Предлагам на Съвета следното решение: времето между експедициите да се увеличи от десет на двайсет години. Разбира се, това ще означава, че предстоящият поход по Реката се отлага. Моля Съветът на старейшините да гласува незабавно. И той вдига ръка, без да се връща на мястото си. В редицата на старейшините една след друга се вдигат още пет ръце. Стипур се обръща, преброява ги и се усмихва криво. - Дванайсет старейшини. Значи шест са съгласни с мен, а шестима възразяват. Е, добре. Днес имаме седем поканени. Нека решат те... и дано да се окажат по-мъдри от своите водачи. Оглеждаш се. Заедно с тебе поканените са седем. Един от тях бързо вдига ръка. След миг се присъединяват още двама. Останалите упорито са навели глави - между тях е и Халип. Сърцето ти се свива, когато осъзнаваш, че си последен и твоят глас ще бъде решаваш. Как ще гласуваш? Ще вдигнеш ръка за решението на Стипур - мини на 47. Ще останеш неподвижен - продължи на 28.

Това е откъс от известна книга-игра. Всеки, който желае може да се включи като избере своето продължение и аз ще публикувам следващите събития в приключението му,

Вдигам ръка за решението на Стипур - искам да мина на 47.

Добре. Ето и продължението: 47. Когато вдигаш ръка, из залата се надига учудено мърморене. Никой не е очаквал това от теб. Дори ти самият си малко изненадан от себе си. Но доводите на Първия старейшина изглеждат толкова убедителни... Стипур те поглежда одобрително. - Виждам, че понякога мъдростта се среща и сред най-младите. Е, решението е взето. Експедицията се отлага за десет години. С това събранието на Съвета приключва. Един по един всички напускат храма. Навън вече е притъмняло. Тесните улички са пусти. С бавни крачки се прибираш в малката си къщичка от неизпечени тухли. Лягаш и дълго не можеш да заспиш, но накрая сънят те побеждава. Мини на 116. 116. Събужда те тих шум. През тясното прозорче едва проникват бледи лунни лъчи, които почти не разсейват полумрака. Надигаш се и виждаш, че над леглото ти се е надвисил неясен, силует. Искаш да скочиш на крака, но човекът те удържа и ти прави знак да мълчиш. Въпреки тъмнината, сега го разпознаваш по здравата хватка - това е Халип. - Изслушай ме - прошепва той. - Решил съм тази нощ да потегля надолу по Реката. Видях те как гласува в Съвета, но забелязах и колко трудно взе решението. Знам, че всъщност отдавна мечтаеш за тази експедиция. Затова ти предлагам да тръгнеш с мен. - Но как... - Мълчи! - прекъсва те Халип. - Нали знаеш горния завой на Реката? Преди три дни там докараха купчина борови трупи. Снощи скрих край тях всичко необходимо - двд меча, дрехи, провизии, железни скоби и въжета. За половин час ще можем да направим сал. Да, Халип добре е подготвил плана си. Ако се съгласиш да тръгнеш с него, продължи на 131. Ако откажеш твърдо, прехвърли се на 156. Ако му предложиш да изчакате няколко дни и да се подготвите по- добре, мини на 188.

Отказвам твърдо, искам да се прехвърля на 156.

Продължаваме: 156. - Ти луд ли си? - смаяно възкликва Халип. - Сега е единствената ни възможност да го сторим, докато някой друг не е опитал. Бас държа, че Стипур скоро ще се сети да прегради по някакъв начин изхода от Долината. Навил си го е на пръста, проклетият дъртак, и няма да се откаже. Разбери ме човече, шансът е златен - сега или никога! - Разбери ме и ти, приятелю - възразяваш ти. - Всички сегашни експедиции са били подготвяни най-старателно и вьпреки това нито един човек не се е завърнал. Помниш ли как като хлапета изпращахме последната група. Какви мъже бяха само! Тариг Точното око, Едемар Ловеца, Стрихон Бързоногия... Ще успеем ли с едно прибързано бягство там, където те са загинали? Халип започва да се ядосва. - Ако не те познавах толкова добре, бих казал, че се страхуваш - процежда през зъби той. - Благоразумието не винаги означава страх, приятелю. Последна още веднъж, преди да сториш нещо необратимо. - Няма какво да мисля! - отсича ковачът. - Решил съм и нищо не може да ме спре. Така е. Познаваш го от малък и отлично знаеш, че няма да се откаже от дръзкия план. Неволно въздъхваш. Толкова пакости и щуротии сте вършили заедно. Нима ще го изоставиш сега? Но от друга страна...вековният опит подсказва, че отвъд клисурата няма да откриете друго, освен смъртта. Трябва да решиш. Ако все пак се съгласиш да тръгнеш с Халип, мини на 131. Ако откажеш категорично, продължи на 126.

Сигурно ако и този път се направим на ударени и откажем, ще ни нахранят и играта ще свърши. Затова дай да видим какво ще стане, ако минем на 131.

Давам 131. Халип се усмихва и едрите му зъби проблясват в полумрака. - Знаех си, че мога да разчитам на тебе. Понякога си колеблив, но щом стане дума за нещо голямо, винаги взимаш правилни решения. Понеже Халип те уверява, че е осигурил всичко, грабваш само лъка си и тръгваш след него. Промъквате се из тъмнината между къщурките и след четвърт час се озовавате край Реката, където наистина има купчина борови трупи. Твоят приятел измъква скритите инструменти и без да губите нито миг, двамата започвате работа по сала. Естествено, както във всяко едно начинание, Халип е проявил прекален оптимизъм. Макар че работите трескаво, след половин час нещата не са свършени и наполовина. Но все пак благодарение на твоята сръчност и неговата мечешка сила, строежът на сала напредва с учудваща бързина. Вече почти привършвате, когато от мрака излиза човешка фигура. Свиваш юмруци, готов за бой, ала непознатият спира и махва с ръка. - Ехей, разбрах какво правите. Искам да дойда с вас. Разпознаваш го по гласа - това е Удо, синът на старейшината Стипур. Разглезен хлапак, свикнал да му угаждат във всичко. При това не е нито физически силен, нито особено умен. В експедицията ще ви бъде само пречка. Без да питаш Халип, усещаш, че е против, но явно оставя решението на теб. Ако се съгласиш да вземеш Удо, прехвърли се на 75. Ако му кажеш да се маха, мини на 201.

Да минем на 75 - не е зле да имаш потенциална жертва в критични ситуации..

Редактирано 26 октомври 201213 г. от Тор (преглед на промените)

Да минем на 75 - не е зле да имаш потенциална жертва в критични ситуации..

и аз точно за това се сетих