През месец октомври тази година на практика неизвестната Дейзи Бийтън сподели в Twitter част от личния си живот:
„Всяка сутрин след като се събудим, аз и съпругът ми си носим кафето в нашата градинка, сядаме и понякога говорим с часове. Това правим всяка сутрин и ми се струва, че никога няма да остареем и няма да ни свършат темите за разговор“.
Ако сте изпитали бавно промъкващо се чувство на ужас, докато сте чели за Дейзи и нейния съпруг, навярно прекарвате почти всичкото си време онлайн, е мнението на известния аналитик Ребека Дженгинс. Това е така, понеже въпреки, който е прочел, може да се каже, безобидната публикация на Дейзи, всеки, който редовно следи социалните мрежи може да изтръпне.
Още на следващия ден Дейзи започна да получава гневни и злобни отговори:
„Кой има толкова време да седи и с часове да говори? Може и да е хубаво, нали? – пише една жена.
„А ако не сме богати и ни се налага яко да работим?“ – пише друг потребител.
Има и още:
„Радвам се за теб, но това е изключително самодоволно хвалене. Дано твоят партньор да се е ядосал и смутил от този туит“ – се казва в друг статус, с явното желание следващата сутрин на тези хора да бъде провалена.
Тези злобни забележки продължават и за известно време Дейзи бе главният герой на Twitter благодарение на злобните и ядосаните хора в тази социална мрежа. В другите социални мрежи е същото.
През последните няколко години откриването на подобни постове стана нещо като спорт. Какво се е случило с хората през изтеклите няколко години, че изливат толкова злоба и хейт? Нека се спрем по-подробно.
Резултатите от проведените преди няколко години научни изследвания показаха, че ние не се харесваме на около половината от своите приятели. Неприятно е, но трябва ли да ни учудва?
Ласкателството, измамата, подлостта, обидите и стремежът към лична изгода вероятно са естествени за нашия вид. Както и стереотипите, предразсъдъците и пристрастията към дори малко по-различните от нас. И за да избегнем възможните неприятности, вместо да причиняваме физическа вреда, ние търсим други начини и често се прикриваме с емотикон във вид на усмивка, с шеги и комплименти, което е особено забележимо в социалните мрежи, които последно време задоволяват нуждата от забавление за все повече хора. Оказа се, че потребителите на социалните мрежи масово използват хумористичното съдържание и шегите като обида. Освен това в просторите на Глобалната мрежа се държим много по-агресивно, отколкото на живо. Но защо?
Етикетът на общуването
Ако след кратък разговор, вашите събеседници ви напускат с околосветлинна скорост, струва си да обърнете внимание на етикета на общуването. Това са приетите от хората условни правила, които правят едно изказване уместно и една постъпка наистина добра. И въпреки, че към днешен ден вежливостта и умението за водене на разговор не могат да бъдат сравнение с изискванията от предишните столетия, минималното познаване на този етикет със сигурност ще бъде полезно.
Светът кардинално се промени след настъпването на цифровата епоха и сега вече говорим за правилата на етикета на цифровото общуване. За да не ви считат околните за някакъв невъзпитан грубиян е добре по време на разговора да се съсредоточите върху своя събеседник и да не започнете да го игнорирате, като се вторачите в своя смартфон или в смарт часовника. Когато някой очаква вашето внимание, тези действия са по-красноречиви от всякакви думи.
Изключително полезен навик е умението да се изслушва отсрещната страна. Никак не е добре да прекъсвате някого или да довършвате неговите изречения. Експертите в тази област настоятелно препоръчват да покажете на своя събеседник, че наистина го слушате, искате да го разберете и се отнасяте с уважение към него. Основната причина да правите това е, че по този начин уважавате не само отсрещната страна, а и себе си и особено своето време. Това е съвсем основното, но същото важи и за общуването в социалните мрежи.
Мрежовият (онлайн) етикетът
Според публикуваните в края на тази година статистики, общият брой потребители на различните социални мрежи вече е малко над 70% от световното население. Facebook има над един милиард потребители, а Twitter и Google – стотици милиони. Ситуацията е такава, че всяка възрастова група може да намери своето място в уеб пространството. Дори не е за вярване, че само преди малко повече от 10 години нямаше нито една социална мрежа. Но днес, един необмислен, импулсивен и гневен пост може да ви остави без работа, да ви лиши от приятел и да влоши отношенията в семейството.
Терминът Netiquette, който е известен у нас като нетикет, се отнася до всички аспекти на онлайн общуването, включително кореспонденцията в месинджърите, имейлите и социалните мрежи. Основната цел на Netiquette е да се отнасяме с уважение един към друг и да не забравяме, че поведенческите правила са различни във всяка една платформа. За да не изглеждаме грубияни и тролове е достатъчно да се придържаме към няколко основни тезиса:
- Минимизирайте текста в своите имейли, за да съобщите наистина важната информация
- Препрочитайте електронното писмо преди да го изпратите
- Не пишете, когато сте ядосани или емоционално обременени
- Не изпращайте имейли преди 9:00 и след 22:00 часа
- Изпращайте емоджита и GIF файлове, само ако сте сигурни, че отсрещната страна ги приема като вас
- Ако предпочитате общуване на глас, поинтересувайте се дали на вашият събеседник така му е по-удобно
Да се запомнят тези правила изобщо не е трудно. Но защо, въпреки че да бъдеш вежлив е толкова лесно, в социалните мрежи има стотици хиляди оскърбителни постове, хейт, злоба и откровено груби коментари. Може дори да се каже, че грубостта е вече новата норма, което според мнозина, явно става на фона на упадъка на всеобщата култура.
Защо в интернет всички са така злобни?
Редица експерти са на мнение, че социалните мрежи значително допринасят за възникването на груби отношения и омраза. Изследването на този феномен даде възможност да разберем какво точно се случва. В научната работа, публикувана в Journal of Personality and Individual Differences, изследователите са представили начина, по който са съставили профили на различните интернет потребители. Самите профили са съставени въз основа на това, колко често интернет потребителите оставят коментари под публикациите и каква е емоционалната окраска на тези коментари. Учените откриха, че има съвсем ясна корелация между интернет тролинга от една страна и от друга – садизма, психопатията и макиавелизма – така наречената „тъмна триада„.
Анонимността е един от основните фактори, които допринасят за грубостта в Глобалната мрежа, показаха резултатите от предишни проучвания, публикувани в Digital Library (dl.acm.org). Причината е, че няма визуален контакт с отсрещната страна.
„Хората ценят дипломацията. За хората е много ценно да ги чуват и уважават. Ето защо тролингът и грубостта оказват на нас толкова силно психологическо въздействие. В подобен случай ние незабавно започваме да се чувстваме отхвърлени, обидени и оскърбени, а грубостта почти винаги води до желание за отмъщение“ – заявяват специалистите.
Освен това, ако някой непрекъснато ви нагрубява, например на работата, психологическите последствия от това могат да доведат до здравословни проблеми поради нарасналите нива на тревожност и стрес. Грубостта, както смятат изследователите, действа върху човешкия организъм почти като невротоксин – отровно вещество, което влияе негативно на нервната система. Грубостта (като и тормозът) е един невидим убиец и наистина трябва да се възприема колкото се може по-сериозно. Нашата психология е такава, че с колкото повече негативна информация се сблъскваме и виждаме, толкова по-агресивни ставаме.
Микроагресиите
Може да не е много очевидно, но някой може да бъде обиден и чрез строго спазване правилата на етикета. Това е така наречената микроагресия или неволна обида зареди стереотипи, предразсъдъци и пристрастия. Най-често микроагресията се проявява под формата на нетолерантност към определени социални групи, джендър (пол) и раса. Актовете на микроагресия обикновено са придружени от твърде ниската оценка възможностите на отсрещната страна и нейното унижение.
Изреченията и фразите от типа на „Поздравявам те с новата работа! Но как пък точно ти успя да се уредиш в тази компания“ – с безпогрешното натъртване върху „ти“. Или пък „За жена ти си много добър специалист“. Може и „Трябва да отслабнеш, а не да се тъпчеш с тестени неща“. Това е скрита агресия, която често се поднася като шега или комплимент. Микрогаресията се проявява от хората независимо от възрастта, независимо от образованието, както онлайн, така и офлайн.
При лична среща, когато разговорът е лице в лице, хората не рискуват и избягват да употребяват подобни обидни подмятания, но в интернeт…
Поведението от подобен род поражда грубост и злоба, разпознаването на които може да се окаже сложно. Особеното е, че грубиянството и микроагресията навлязоха в нашето ежедневие и вече можем да ги видим навсякъде – в градския транспорт, в социалните мрежи, както и навсякъде в уеб пространството, а това оказва твърде негативно влияние на психическото състояние на хората.
„Разбира се, един изолиран и единичен случай на микроагресия може да бъде безобиден, но ако редовно се сблъсквате с това, проблемите с психичното здраве едва ли ще бъдат избегнати“ – твърдят специалистите в публикуваното наскоро в Time изследване.
Преди време учените от швейцарския университет Лунд описаха пряката връзка между грубостта и недоволството на работното място. Техните заключения са, че заради грубостта и агресията, токсичното и грубо поведение прониква и се разпространява и ще проникне навсякъде, ако нищо не се направи по въпроса. По подобен начин маргиналите, които не искат да работят и учат, и стават все повече, при това все по-груби и нагли, започват да оказват осезателно влияние върху всеобщата култура и поведение на хората.
Наскоро лидерът на национално ориентирана чешка партия Томио Окамура, които е роден в Япония, оцени като най-тежки проблеми за страната си циганите и мигрантите. Той препоръча обвързване на социалните надбавки с трудовата заетост, усвояването на чешки език и европейски социални и културни навици в училище от всяко циганче. Той окачестви тази политика като антирасизъм и я противопостави на повече или по-слабо осъзнатия цигански расизъм.
По принцип микроагресията се проявява не само във вид на думи или действия. Тя много добре се изразява чрез мимики, жестове и пози.
С микроагресията трябва да се преборим както в социалните мрежи, така и в реалния живот. Може би трябва да започнем от себе си и как взаимодействаме с другите хора. В крайна сметка обществото играе може би най-важната роля в това, как възприемаме самите себе си. Нека през следващата година да станем малко по-добри както към себе си, така и към околните.