След втората световна война един от начините държавите да покажат своето доминиращо положение става участието в голямата космическа надпревара. Космосът се превърна в бойно поле за двете супердържави от това време: САЩ и СССР. Останалите страни остават в сянката на тези гиганти и дори не се замислят да излязат извън пределите на земната атмосфера. Двете свръхдържави от това време съвсем не са се ръководили от желание да пребродят просторите на Вселената и да осигурят на човечеството безгрижен живот на далечни планети. Основният интерес е бил технологичното превъзходство, преди всичко във военната сфера.
Активната фаза на космическата надпревара започва през 1957 година, когато Съветският съюз извежда в орбита сателита Спутник-1. САЩ подготвят отговор, а Китай само гледа отстрани. Тогава Мао заявява:
„Китай дори и един картоф не може да изведе в космоса“
А това означава, че Китай изобщо не може да претендира да бъде една от най-силните държави в света.
Разбира се, това никак не се харесва на китайския генерален секретар, който помолил своя главен съюзник – по това време СССР, да му помогне с технологии и наука, както и да му предостави достъп до технологиите на ядрената програма. Тогава Хрушчов му отказва, след което между двете държави нарастват разногласията и в други сфери, което в крайна сметка води до един твърде продължителен конфликт, наречен китайско-съветското разделение.
Това става повод Китай да стартира собствената си космическа програма, което става през 1956 година, когато е създаден специализирания научноизследователски сектор. Поставени са изключително амбициозни планове, които по-късно често се е налагало да бъдат коригирани и постепенно неуспехите се заменят с внимателни малки успехи, без да се постигат каквито и да било грандиозни достижения. По-късно самолюбието на Китай сериозно пострада, понеже се провали планираната пилотирана мисия, която трябваше да се осъществи през 1973 година.
Политическите сътресения в Поднебесната от това време по никакъв начин не помагат на науката. Развитието на космическата сфера силно се забавя и това продължава до втората половина на 80-те години на миналия век. Но след смъртта на Мао през 90-те години, замислените от самия него реформи започват да работят, а през 90-те години Китай трансформира и значително усъвършенства своята планова икономика, с което започва развитието на всички направления на науката. Именно тогава се рестартира китайската програма за извършване на пилотирани космически полети, а двама китайски тогава все още космонавти, а не тайконавти, отиват на тренировки и обучение в Русия.
През последните две десетилетия Китай се промени напълно, както и неговото положение на световната арена. Икономиката на страната се развива много добре и към 2003 година Китай става третата в света държава, осъществила пилотиран полет в космоса. През 2011-а в космоса бе изведена експериментална орбитална станция, а след около една година и пилотиран полет до нея. През 2013-а на Луната бе изпратен първия китайски роувър, а през 2019-а Китай стана първата в света държава, изследователският апарат на който извърши меко кацане на обратната страна на Луната. Също така Поднебесната стана първата държава, която проведе биологични експерименти в сателит в орбита около Земята. Едновременно с това Китай изгради най-големия в света 500-метров радиотелескоп със запълнена апертура.
След 2010 година икономиката на Китай започва ускорено развитие и според различните медии, бюджетът за космически програми на Поднебесната възлиза на от $9 до $12 милиарда годишно. В това отношение КНР отстъпва само на САЩ, които дават два пъти повече пари за своята космическа програма, а Русия остава аутсайдер с четворно по-малък бюджет от Китай. За разлика от своите конкуренти, Китай не се съобразява твърде силно с мнението на различните общности, които не са съгласни да се харчат толкова големи суми за космически проекти, и с твърда ръка следва набелязаното развитие на своята космическа програма.
Експертите на НАСА обръщат внимание на много добре обмислената и дългосрочна стратегия на Китай, в рамките на която планово и систематично се достигат набелязаните цели. В орбита около Земята се появяват все повече китайски сателити, като през 2018 година азиатската държава изпреварва всички други по изведени космически апарати от подобен род. А наскоро Китай започна да набелязва астероиди, които могат да станат източник на необходимите за китайската промишленост химични елементи. Едновременно с това изведе в орбита своя първи космически оптичен телескоп.
Днес вече космическите достижения на Китай се възприемат като нещо разбиращо се от само себе си. Така например, когато модулът за спускане на марсианската космическа сонда Tianwen-1 с роувър на борда се оказа на повърхността на Червената планета, това вече не предизвика някакво особено вълнение.
От догонващ, Китай се превърна в един от лидерите, въпреки че сравнително наскоро се присъедини към космическия елит. Към днешен ден за икономическата индустрия на Поднебесната работят над 150 големи компании, като едновременно с това расте независимостта на тази държава от външни доставчици, изгражда се нова космическа станция, а бъдещите планове включват покоряването на Луната и Марс. И разбира се, Китай възнамерява да заеме първото място в голямата космическа надпревара.
Америка определено разбра, че бъдещето на космическата сфера е свързано с развитието най-вече на частния сектор в този сегмент. Именно това е причината много добре да се чувстват Blue Origin на Джеф Безос, Virgin Galactic на Ричард Брансън и SpaceX на Илън Мъск – те получават все повече държавни поръчки и успешно реализират своите проекти. Някой може да се учуди, но Китай също разбра, че от това има полза и от 2014 година започна привличането на частен капитал в космическите програми.
Космическа държава Русия към днешен ден е догонваща. Чак през месец юни тази година ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин не изключи възможността руската космическа държавна корпорация да почне да получава частен капитал.
Активността на Китай, който с лекота се справя с всички възникнали проблеми, неизбежно ще доведе до промени и преразпределяне на този пазар. Очаква се намаляване на цените на компонентите, необходими на тази индустрия и като следствие от това намаляване на цените на изстрелването на космически апарати в космоса. След това може да се каже, че ще се появят нови играчи и ще започне конкуренция при предлагането на космически услуги, включително и космически туризъм.
Интересна е ситуацията с ограничението, което е описано в ITAR (International Traffic in Arms Regulations) и забранява използването на каквито и да било отбранителни и военни американски технологии в сателитите, изстрелвани от Китай. От една страна ITAR ограничава възможностите на Китай да се конкурира на международния пазар, но от друга – по този начин на КНР се налага да разработва собствени решения и технологии и да се налага на пазари в държави като Бразилия, Венецуела, Нигерия, Лаос, Алжир и други. Интересно е, че по същия начин постъпват някои европейски компании и по този начин се появиха космически компоненти и апарати с етикети ITAR-free, които напомнят на етикетите „Без ГМО“ на някои продукти.
Друг интересен момент е, че през 2024 година изтича срокът на годност на Международната космическа станция. Ако това стане, САЩ ще се окаже в до известна степен неудобно положение. По това време Русия възнамерява да напусне този проект и САЩ ще трябва самостоятелно да плаща за нейната поддръжка и съществуване. В МКС тайконавти не се допускат, а от друга страна Китай обяви на целия свят, че неговата орбитална космическа станция, която се изгражда в момента, ще е отворена за на практика всякакво чуждестранно участие.
КНР е изключително много заинтересувана в усвояването на Космоса. Това няма как да се хареса на другите космически държави. Появата на подобна национална космическа станция е твърде символично. Учените от университет на Мисури се изказаха, че изграждането на подобна орбитална станция може да се сравни с построяването на катедрали в миналото. Китай очевидно иска да бъде възприет като иноватор, създаващ нови технологични направления.
Има и друг момент – по този начин комунистическата партия на КНР си осигурява поддръжката на целия китайски народ, понеже Поднебесната постепенно става тотален космически лидер. Този подход работеше и във времената на космическата надпревара, в която имаше само двама участници – САЩ и СССР. Разбира се, на всеки е приятно да се гордее със своята страна и това много силно влияе върху патриотизма. Ето защо Китай не може да допусне да загуби.
Не е толкова очевидно, но не по-малко значимо е развитието на военните технологии. Така или иначе, всичко което се прави има за цел укрепването на националната отбранителна мощ. Тези думи чухме още през 1999 година след изстрелването на космическия кораб Шънчжоу-1, който по-късно стана платформа за китайските пилотирани мисии.
Риториката за началото на нов етап на „космически войни“ започна да се появява в американската преса тази пролет, след като в космоса бе изведен първия модул на новата китайска орбитална станция. Медиите съобщиха, че за Си Цзинпин Тянхъ тя е централен елемент в неговото виждане за развитие на Китай като космическа държава, както и превръщането на страната в глобален лидер в сферата на научните достижения, икономиката и военната мощ.
Аналитиците в тази област ни припомнят, че Китай разполага със собствена система за противосателитна отбрана. Разбира се, със същите защитни системи разполагат САЩ и Русия. Но никой със сигурност не знае какво ще прави по-нататък Китай в космоса. Но се вижда, че в орбита често се извеждат изделия с двойна употреба. Това означава, че новият космически играч играе по вече утвърдените правила, но това никак не се харесва на другите космически държави.
„Пекин работи върху това, че неговите сили в космоса да бъдат съпоставими или да превъзхождат американските. Това ще даде възможност на Китай да получи икономически и репутационни преимущества сравними с тези на официален Вашингтон“ – заяви наскоро националното разузнаване на САЩ.
В същото време Китай официално обяви своите планове за следващата петилетка – една вече почти забравена дума. Според тази информация, за периода от 2021 до 2025 година включително, страната ще се фокусира върху развитието на космическия транспорт, включително пилотирания, ще продължи изучаването на космическото пространство и ще развива своята космическа инфраструктура. Допълнително ще се проучва възможността за използване на астероидите като източник на суровини и създаването на собствена телекомуникационна мрежа от сателити, която включва около 13 хиляди космически апарата. И още, към края на 2022 година трябва да приключи изграждането на китайската космическа станция.
Плановете за десетилетието включват изпращането на сонда до Марс и нейното връщане до Земята с марсиански проби, полет до Юпитер, а изграждането на китайската лунна база трябва да започне през периода от 2026 до 2035 година.
Очевидно е, че Китай е вече съвсем друг и връщане назад към картофените плантации няма да има.