Коронавирусът, който причинява заразата COVID-19 се разпространява чрез капчици, които отделяне чрез дишане, говорене, кашляне и кихане. Те са толкова малки, че са невидими за голо око.

Все още има неотговорени въпроси по отношение разпространението на вируса и какво точно да предприемем, за да го ограничим. Помагат ли маските? Два метра дистанция достатъчни ли са? Много важни въпроси, предвид предстоящото отхлабване на мерките.

Някои учени работят именно над тези въпроси, за да опитат да се преборят с „невидимото разпространение“

Как учените смятат, че COVID-19 се предава?

Според СЗО, това става основно чрез малки капчици при кихане, кашляне, дишане и плюене по време на говор. Те могат да инфектират човек, който:

  • Влезе в директен контакт с тях през очите, носа или устата си – капково предаване
  • Докосне обект или повърхност, върху която капчиците са попаднали и след това докосне очите, носа или устата си – контактно предаване

СЗО препоръчва да стоим поне на 1 метър от хората, които са болни. Здравното министерство на Канада смята, че разстоянието трябва да е поне два метра или две ръце дължина, и то не само от болните, но и от всички хора, с които не живеем.

Защо точно два метра?

През 19 век учени показват как капчици от носа и устата на човек могат да пренасят микроорганизми като вируси и бактерии. През 1934 година в Харвард се установява, че големите капчици (по-големи от 0.1 милиметър) са склонни да падат на земята в рамките на два метра. По-малките капчици се изпаряват и вирусните частици могат да останат във въздуха за дълго време.

Именно тогава се прави разделение между видовете дихателни болести – предавани по капков път или чрез въздуха

Защо учените не смятат, че коронавирусът се предава по въздуха?

Няколко скорошни проучвания предупредиха, че предаването може да става по въздух, откривайки вирусни частици в саниtарни помещения и места с повече човешки трафик в болници в Ухан, Китай и Небраска, САЩ. Предполага се, че те са се появили там по въздушен път. Mark Loeb, професор в Макмастърският университет в Хамилтън, специализиран в инфекциозните болести, предупреждава, че не трябва да им се вярва категорично. Няма доказателство, че тези частици са били все още заразни.

Проучванията просто са открили наличието на част от вируса там. Значи ли това, че се предава от човек на човек по въздъха? „Абсолютно не“, смята той.

Д-р Alisson McGeer добавя, че ако вирусът се предава по въздушен път, вече щяхме да знаем, защото разболяването на сестри и лекари щеше да е поголовно, въпреки предпазните средства.

McGeer, която е инфекционист от Торонто и води национален екип за проучване на предаването на COVID-19, смята че:

„Не трябва да се притесняваме да ходим по улицата и, че ще дишаме въздуха на някой, който преди няколко минути е минал от там, имал е COVID-19 и не е знаел за това. Можем да сме уверени в това.“

Има ли доказателства, че вирусът се разпространява на повече от 2 метра?

Тук идва въпроса с невидимата заплаха. Някои проучвания показват, че при кихане и кашляне, капчиците могат да пропътуват доста голямо разстояние. Чрез заснемане и измерване е установено наличието на по-малки капчици, които не се държат като отделни такива. Те пътуват под формата на облак, а влажната среда в него им позволява да оцелеят по-дълго и да пропътуват повече – до 7-8 метра в случай на кихане (JAMA Insights March 26, 2020 Turbulent Gas Clouds and Respiratory Pathogen Emissions).

Канадско проучване с „камера за кашляне“ показва, че ако някой кихне без да покрие устата си, капчиците все още се движат с около километър на час след преминаването на два метра в камерата. Капчиците са оцелели до 3 минути. Отбелязва се обаче, че в капчиците е открит много малко вирус (проучването е било с пациенти, които имат грип).

Какво е заключението?

Здравните работници трябва да носят предпазни пособия дори, когато са на повече от два метра от инфектирани пациенти. Те са в среда на често кихане и кашляне. Специалистите обаче смятат, че в ежедневни ситуации два метра са достатъчни. Повечето хора са здрави, няма толкова кихане и кашляне, а говоренето и дишането не изпращат капчиците толкова далеч.

Само за кашлянето и кихането ли трябва да се притесняваме?

Идва въпросът с проучванията, които показват, че безсимптомни и предсимптомни пациенти могат да предават вируса. Учените не са сигурни как точно става това. Най-вероятно се получава именно заради дишането и говора, защото тук заразените са основно хора, които живеят помежду си. Така че, не само кихането и кашлянето да са опасни, макар и другите ни действия да не изпращат вируса толкова далеч.

От щатския Национален институт по здравето са направили видео, което показва капчици да се предават на до 10 сантиметра при изговарянето на фразата „Stay healthy”. Колкото по-силно някой говори, толкова повече капчици се отделят.

Маските помагат ли?

Има проучвания, които показват, че носенето на маски намалява разпространението на вируса около болните хора.

Други проучвания, като това от 2009-та в Journal of the Royal Society Interface, показват как носенето на маски намалява потока от въздух при кашляне. Обикновената маска ефективно блокира изстрелването на капчици напред. Част от въздуха изтича от страните на маската, но без много инерция.

Проучване на изследователи от САЩ и Сингапур от 2009-та показва въздушния поток а) без маска б) с медицинска маска и в) с N95 маска.
СЗО препоръчва на хората да носят маски, ако кашлят или кихат или се грижат за болен човек

Отбелязва се, че няма проучвания, които проверяват дали носенето на маска от здрави хора намалява преноса на зарази.

0 0 гласа
Оценете статията
Абонирай се
Извести ме за
guest
0 Коментара
Отзиви
Всички коментари