Може би се колебаете дали да използвате безплатен софтуер с отворен код, особено когато голяма част от него е дело на доброволци. В повечето области на живота ни използването на софтуерен продукт на известна компания е предимство. По този начин вярвате, че нещо е направено добре.
Защо да се доверявате на кода на някакви доброволци, а не на висококачествения софтуер на експертите от Microsoft, Apple и Google?
Но IT гигантите непрекъснато ни демонстрират, че тяхното програмно осигуряване може наистина да бъде надеждно, но то на практика винаги включва всевъзможни методи за следене и други форми на използване на потребителите. В сравнение с тях софтуерът с отворен код наистина е много по-безопасен за използване и ето защо.
1. Отвореният код е код, на който може да се има довериe
Основният проблем на голяма част от софтуера, предлаган от големите, добре познати технологични компании, е, че изходният код е скрит от потребителите. Това е конфиденциална информация и може да възникнат проблеми при преглеждането, модифицирането или разпространението на този код.
Единствената ви възможност е да използвате софтуера във вида, в който е, и да се надявате на неговата сигурност, или да решите да не го използвате, понеже му нямате доверие.
Този тип код е известен като софтуер със затворен код. Тъй като не можете да видите кода, няма как да знаете какво точно прави софтуерът. Това дава на компаниите свободата да правят всичко, което увеличава техните печалби.
Ето защо приложенията, които използваме, следят поведението ни, проследяват местоположението ни и по други начини се опитват да отчитат действията ни. Тази информация е ценна за компаниите, които могат да я продават на брокерите на данни или да я използват за продажби на реклами.
Да предположим, че някое приложение с отворен код иска да въведе същия начин за събиране на данни. Наистина, малко хора искат да бъдат проследявани. Ценим неприкосновеността на личния си живот, затова когато имаме възможност да премахнем кода, проследяващ поведението ни, ние го правим.
Тъй като изходният код е достъпен за редактиране и разпространение, някой се появява и използва кода, за да създаде ново (понякога почти идентично) приложение, но с премахнати ненужни елементи. Този процес е известен като разклоняване и предотвратява лошото поведение.
Както и в други области на живота, прозрачността насърчава хората да се държат по-добре и да постигат по-добри резултати.
2. Големите компании? Всичките имат доверие на отворения код
Коя е първата компания, която ви идва на ум, когато си помислите за големите технологии? Amazon? Facebook? Apple? И трите компании в известна степен използват софтуер с отворен код и допринасят за определени Open Source проекти. И те не са сами.
Помислете за това как Microsoft инвестира в ядрото на Linux, за да превърне Azure в привлекателен продукт за облачни изчисления. Google използва Linux не само в облака, но и в Chromebook и Android. Всички изброени по-долу компании са платинени членове на Linux Foundation в началото на 2023 г.
Valve плаща на разработчиците, за да подобряват софтуера с отворен код, който прави възможно използването на Steam Deck. Освен това има гигантски корпорации, които работят повече с други предприятия, отколкото със средния потребител, като например Oracle и IBM. И двете компании използват и разработват софтуер с отворен код.
Самият интернет до голяма степен е изграден върху архитектура с отворен код. Уеб разработчиците са запознати с така наречения стек LAMP (Linux, Apache, MySQL и PHP), който често използват като основа за уебсайтове и уеб приложения. И четирите компонента са с отворен код.
Разработчиците и компаниите се доверяват на софтуера с отворен код, защото той е надежден, по-лесен от разработването на алтернатива от нулата и често по-добър от нещо, което те биха могли да разработят самостоятелно. Когато използвате техни продукти, в дадена брънка от веригата често разчитате на отворения код, дори и крайният резултат да е покрит със фирмен софтуерен слой.
3. Ние всички инвестираме в един и същи код
Когато сорс кодът е отворен, той се превръща в един вид обществено достояние. Някои технологии с отворен код приличат повече на нещо като инфраструктура. Както и при обществените пътища, всички ние инвестираме в стабилна инфраструктура – както физическите, така и юридическите лица.
Въпреки че повечето софтуер с отворен код се създава от доброволци, голяма част от него се пише и от платени професионални програмисти. Така например Linux ядрото се използва както в суперкомпютрите, така и в мобилните телефони. Всеки – от производители до учени – има причина да прави поправки в ядрото на Linux, за да добавя функции или да отстранява грешки.
Дори когато компаниите създават продукти, които се конкурират помежду си на пазара, те продължават да инвестират в използвания от тях софтуер с отворен код, за да го направят възможно най-добър и най-стабилен.
Много от програмите с отворен код се разпространяват дори под copyleft лиценз, който изисква от хората, които използват кода, да споделят публично своите модификации. Това предотвратява възможността някой да вземе кода и да го скрие във вид на свое лично творение. Вместо това те го връщат обратно и по този начин софтуерът се подобрява и всички ние печелим от това.
4. Безплатният софтуер
Повечето програми с отворен код могат да се използват безплатно, но това е особеност, която не се откроява толкова силно, колкото преди. В наши дни повечето софтуерни продукти изобщо нямат цена. Но има съществена разлика. Софтуерът със затворен код често е безплатен, защото разработчиците са намерили друг начин да печелят от проекта, обикновено чрез събиране и продажба или друг начин за използване на данните за нас.
Когато използвате Google Docs, всяко натискане на клавиш е достъпно на Google, за да го регистрира и да печели по всякакъв начин. Google печели много повече пари, като накара възможно най-много хора да използват Google Docs, отколкото да продава софтуера на малцината, които биха били готови да платят за него.
Софтуерът с отворен код е наистина безплатен, без ограничения. Когато използвате LibreOffice, никой не знае какво правите със софтуера.
LibreOffice е безплатен, защото в свят, в който толкова много неща се вършат на компютри, може да се сметне за несправедливо да се принуждават хората да избират между закупуването на скъп софтуер и контролирането на личното си поведение, за да могат пълноценно да участват в съвременното общество. Така стигаме до следващата точка.
5. Общността на разработчиците на отворен код имат етичен кодекс
Светът на софтуера с отворен код се управлява от по-различен набор от правила, отколкото света на несвободния софтуер. Много хора, които създават FOSS (Free and open-source software), го правят, защото смятат, че това е етично. Понякога става дума за печелене на пари, но в повечето случаи не е така. Хората често създават и споделят своя код от добри чувства.
Това не означава, че хората са безкористни. Освен паричните ползи има и много други. Много хора се научават да програмират, като гледат вече наличния сорс код, и искат да се отблагодарят. Други са се възползвали от алтернативи на платен софтуер с отворен код, които не са могли да си позволят, и искат да създадат друг подобен софтуер за хора като тях.
Някои хора просто харесват свободата да правят каквото си поискат със софтуера на своите компютри и не могат да си представят да налагат ограничения на себе си или на другите.
Потребителите налагат строги стандарти на производителите на софтуер. Хората се възмущават от промените, на които не се обръща внимание в света на несвободния софтуер, като например когато Canonical добави препоръките на Amazon в Ubuntu (които в крайна сметка премахна).
В света на свободния софтуер по подразбиране се приема, че не ограничавате лицата, които имат достъп до вашето приложение, не ограничавате начина, по който го използват, и не следите поведението им.
6. Софтуерът с отворен код издържа проверката на времето
Редица проекти с отворен код съществуват от десетилетия. Разгледайте Mozilla Firefox, LibreOffice, GIMP, Audacity и VLC. Това са програми, които постепенно се усъвършенстват, придобиват нови функции и се освобождават от старите грешки. Същото може да се каже и за фоновия софтуер, като например Linux ядрото, или за средите за настолни компютри, като GNOME и KDE. Този софтуер е зрял и добре тестван.
Само да припомним, че GNOME се появява през 1997-ма година, а абревиатурата GNOME означава GNU Network Object Model Environment (GNU мрежова обектно ориентирана среда). От друга страна KDE се разшифрова като K Desktop Environment (Десктоп средата „К“). До 2010 година под тези три букви хората разбираха целия комплект от софтуер, който създава една наистина неповторима и много гъвкава по отношение на настройките графична среда.
Това не означава, че няма стабилен софтуер със затворен код, който съществува от години. Има. Но вие може би вече сте свикнали с несвободния софтуер. Факт е, че голяма част от софтуера с отворен код е също толкова, ако не и повече, изпитана във времето.
Струва си да се отбележи също, че в света на несвободния софтуер, когато дадена компания фалира, нейният софтуер изчезва. Освен ако някой не е купил правата, никой не вижда кода. Той просто изчезва.
При софтуера с отворен код проектът може да престане да бъде поддържан и версиите му да спрат да се появяват. Но кодът продължава да съществува и някои хора могат да го използват, за да създават нов софтуер. По този начин, дори ако дадено приложение изглежда мъртво, неговият код може да продължи да съществува.
Софтуерът с отворен код е наистина надеждно програмно осигуряване
Софтуерът с отворен код не винаги предлага най-голям брой функции или най-добрата производителност. Съществува голям брой патентовани програми, които превъзхождат конкуренцията. Но когато става дума за доверие, това е областта, в която софтуерът с отворен код служи най-добре.
Той не се интересува от вашите данни. Той не иска да ви показва реклами. Той не се опитва да ви вкара в дадена екосистема. Ако искате да използвате компютъра си спокойно, безплатният софтуер и софтуерът с отворен код са най-подходящи за вас.