Ето кои хора могат да виждат ултравиолетовата светлина

Човешкото зрение се е развило така, че можем да виждаме всички цветове на дъгата. Има обаче нюанси, които не можем да видим, или по-скоро повечето хора не могат да видят. Сред тях е ултравиолетовият цвят, който поради малката си дължина на вълната се изплъзва от полезрението. Интересно е обаче, че той се вижда от много животни, чието зрение изглежда по-ограничено от нашето по отношение на разпознаването на цветовете. Нещо повече, изследванията показват, че някои хора също могат да виждат този цвят. Оказва се, че способността за виждане на ултравиолета зависи най-вече от възрастта на човека. Напълно възможно е и вие да виждате този цвят, но дори да не го осъзнавате.

Защо хората не могат да виждат ултравиолетовата светлина

Тайната на ултравиолетовия спектър се крие в неговата дължина на вълната, която е по-къса от тази на видимия спектър. За да разберем защо нашето зрение не може да види тази дължина на вълната, е важно да осъзнаем, поне в общи линии, как работи зрението. Да си припомним, че в задната част на окото се намира ретината, която има фоторецептори.

Фоторецепторите реагират на светлината и изпращат сигнали чрез зрителния нерв до мозъка,. Те съдържат информацията за дължината на регистрираната вълна. Мозъкът обработва тази информация и я интерпретира като цвят, в резултат на което се получава цветът, който виждаме.

Фоторецепторите ни реагират на синята и дори улавят някои части на ултравиолетовата светлина. Въпреки това лещата в окото, т.е. прозрачното тяло, което фокусира светлината върху ретината, я филтрира. Следователно тази вълна никога не достига до ретината, поне що се отнася до по-голямата част от ултравиолетовото излъчване.

Тази особеност дава възможност за защита на очите, тъй като ултравиолетовото излъчване е вредно. То състарява структурите на очите и увеличава риска от рак и други здравословни проблеми.

Кой вижда ултравиолетова светлина и как изглежда тя

Учените съобщават, че повечето млади хора могат да виждат ултравиолетова светлина. Така например проучване от 2018 г. констатира, че всички участници в колежанска възраст виждат ултравиолетовата светлина с дължина на вълната около 315 нанометра. Да припомним, че пълният диапазон на тази светлина е от 10 до 380 nm. Тази светлина те описват като ненаситено виолетово-синьо. Но способността да я виждаме се губи към 30-годишна възраст.

Има и хора, които са способни да виждат много по-голяма част от ултравиолетовия спектър. Например до 80-те години на миналия век операцията на катаракта се е състояла в премахване на помътнялата леща, без да се имплантира заместваща. В резултат на това хората започват да виждат ултравиолетовата светлина. Тя обикновено се описва като бледосиня или бледовиолетова.

Художникът импресионист Клод Моне започва да вижда ултравиолетовата светлина след операция на катаракта през 1923 г. Разликата във възприемането на цветовете е отразена в по-късните му картини.

Кои животни виждат ултравиолетовата светлина

Проучване, проведено през 2014 г., показа, че много бозайници, включително котките, кучетата, поровете и северните елени, могат да виждат ултравиолетовата светлина. Вярно е, че не я виждат в пълния спектър, но за разлика от хората, те не губят тази способност през целия си живот. Освен това тази способност е развита при рибите, птиците, влечугите и земноводните, както и при безгръбначните животни. Те имат специални фоторецептори за тази цел, както и лещи, които позволяват преминаването на ултравиолетовата светлина.

Очевидно е, че тази способност не е случайна, но защо животните се нуждаят от нея? Според учените тя увеличава контраста на зрението, за по-доброто откриване на обектите в околната среда. Например хищните морски същества могат да виждат силуетите на дребната плячка, като например планктона, благодарение на ултравиолетовата светлина. Птиците могат да откриват зрели плодове благодарение на ултравиолетовата светлина. Трябва да се каже, че при птиците ултравиолетовата светлина често се открива в оперението. Някои насекоми, благодарение на способността си да виждат ултравиолетова светлина, могат да различават шарките по цветята.

Учените смятат, че предците на гръбначните животни са виждали ултравиолетова светлина и са имали специален фоторецептор. Но в хода на човешката еволюция този фоторецептор се е трансформирал повече в посока на откриване на виолетовите вълни, отколкото на ултравиолетовите. Това може да се е случило, защото хората са дълголетници и следователно не могат да си позволят бързо увреждане на зрението. Вместо това сме развили способността да виждаме други цветове, които пък животните не могат да видят.

По принцип зрението на животните и на хората е много различно. Докато повечето от нас виждат света около себе си във всички цветове, кучетата виждат нещата в по-малко ярки цветове, котките реагират зле на червено, а мишките виждат в сиво, синьо и зелено. Някои хора имат цветна слепота – неспособност да различават цветовете поради неправилна работа на светлочувствителните клетки (колбички).

Хората и някои видове маймуни са сред малкото бозайници, които могат да виждат широка гама от цветове. Но повечето други животни виждат света по много по-различен начин. При птиците например сините и зелените цветове може да са по-слабо изразени, но червеният оттенък е “ включен на максимум“. Тази особеност на зрението им помага да оцелеят в природата – например чувствителността им към червения цвят помага на птиците бързо да забележат узрелите плодове сред зелената листна маса на дърветата.