Hubble отпразнува 34-та годишнина с поглед към мъглявината M76

В чест на 34-ата годишнина от изстрелването на легендарния телескоп Hubble Space Telescope на NASA на 24 април, астрономите направиха моментнo изображение на мъглявината М76 (известна също като Малка гира, Месие 76 и NGC 650/651). Тя е разположена на 3400 светлинни години от нас в северното околополярно съзвездие Персей. Фотогеничната мъглявина е любима наблюдателна цел на любителите астрономи.

M76 е класифицирана като планетарна мъглявина, тоест такава с разширяваща се обвивка от светещи газове, които са били изхвърлени в последните етапи от живота на умираща червена гигантска звезда. В крайна сметка звездата колапсира в ултра-плътно и горещо бяло джудже. Планетарната мъглявина не е свързана с планетите, но има това неименувание, защото астрономите през 1700 г., които са използвали телескопи с ниска мощност, са смятали, че този тип обект прилича на планета.

M76 се състои от пръстен, разглеждан от ръба като централна прътовидна структура (central bar structure), и два лоба от двете страни на пръстена. Преди звездата да изгори, тя изхвърля такъв пръстен от газ и прах. Той вероятно е бил изваян от ефектите на звездата, за която се смята, че някога е имала звезда-спътник. Този изхвърлен материал създава дебел диск от прах и газ по равнината на орбитата на спътника. Хипотетичната звезда-компаньон не се вижда в изображението на Hubble, което означава че централната звезда най-вероятно по-късно я е погълнала. Това превръща диска в доказателство за този звезден канибализъм.

24 пъти над температурата на повърхността на нашето Слънце

Първичната звезда колапсира, образувайки бяло джудже. Това е един от най-горещите звездни остатъци, чиято температура достига изгарящите 250 000°C. Това е над 40 пъти по-високо от температурата на повърхността на нашето Слънце. Кипящото бяло джудже може да се види като точка в центъра на мъглявината. Звездата, видима в проекция под нея, не е част от мъглявината.

Притиснатите от диска два дяла горещ газ излизат от горната и долната му част по оста на въртене на звездата, която е перпендикулярна на диска. Те се задвижват от подобно на ураган изтичане на материал от умиращата звезда, разкъсващо пространството с 3 200 000 километра в час. С тази скорост бихме пътували от Земята до Луната за малко повече от седем минути. Този звезден вятър навлиза в по-хладен, по-бавно движещ се газ, който е бил изхвърлен на по-ранен етап от живота на звездата, когато тя още е била във фаза червен гигант. Свирепото ултравиолетово лъчение от свръхгорещата звезда кара газовете да светят. Червеният цвят е причинен от азот, а синият от кислород.

Като се има предвид, че нашата Слънчева система е на 4,6 милиарда години, M76 същвствува само за миг за космическите времеви мащаби. Тя ще изчезне след около 15 000 години.

1,6 милиона наблюдения на над 53 000 астрономически обекта

От изстрелването му през 1990 г. Hubble е направил 1,6 милиона наблюдения на над 53 000 астрономически обекта. Към днешна дата архивът Mikulski Archive for Space Telescopes (МАST) в Научния институт за космически телескопи в Балтимор, Мериленд, съдържа 184 терабайта обработени данни, които са готови, за да бъдат използвани от астрономите по целия свят за изследвания и анализи.

От 1990 г. са публикувани 44 000 научни статии от наблюденията на Hubble. Космическият телескоп е най-продуктивният научен инструмент за космическа астрофизика в историята на NASA. Повечето от откритията на Hubble не са очаквани преди изстрелването. Такива примери са свръхмасивни черни дупки, атмосферите на екзопланети, гравитационни лещи от тъмна материя, наличието на тъмна енергия и изобилието от образуване на планети сред звездите. Hubble ще продължи изследванията си в тези области и ще се възползва от уникалната си способност за ултравиолетова светлина по отношение на явления в Слънчевата система, избухвания на свръхнови, състав на атмосферите на екзопланети и динамично излъчване от галактики.

Космическият телескоп James Webb на NASA е проектиран да допълва Hubble, а не да го замества. Бъдещите изследвания на Hubble ще се възползват от възможността за колаборация с Webb, който наблюдава Вселената в инфрачервена светлина. Комбинираното покритие на дължината на вълната на двата космически телескопа разширява революционните изследвания в области като протозвездни дискове, състав на екзопланети, необичайни свръхнови, ядра на галактики и химия на далечната Вселена.

Източник: NASA