Малко по-подробно за отказа на САЩ да използва противосателитни ракети

Наскоро САЩ обяви, че се отказва от тестовете на ракети, които могат да поразяват сателити. Във връзка с това възникна въпросът, дали Америка не е решила да заложи на други видове противосателитно оръжие. Каква е перспективата за възникването на звездни войни в орбита около Земята?

Миналата седмица вицепрезидентът на САЩ Камала Харис заяви, че САЩ се отказва от изпитанията на противосателитно оръжие с директно излитане (direct ascent anti-satellite weapon). По принцип така се наричат ракетите, предназначени за унищожаване на сателити.

Камала Харис призова и другите държави да последват примера на САЩ. Тя обърна внимание на факта, че всичките останали фрагменти от ударените сателити са опасни космически отпадъци. Това застрашава работата на мирните космически кораби и дори живота на астронавтите, отбеляза вицепрезидентът.

Това изявление изглежда доста благоразумно, но има един нюанс: става дума само за противосателитни ракети. Има редица други начин за унищожаване на космически цели. Напълно е възможно най-обикновените мирни и цивилни космически апарати в даден момент да бъдат превърнати в убийци на сателити. Особено удобни за тази цел са малките изкуствени спътници, каквито са сателитите на Starlink.

Има и друг момент. САЩ от много години все отказват да сключат договор, забраняващ разполагането на оръжие в космоса и поразяването на космически цели от Земята.

Призраците на студената война

Историята на противосателитното оръжие започва едновременно със самата история на изкуствените спътници. Както СССР, така и САЩ се опасяват от създаването на орбитални бомбардировачи с ядрено оръжие на борда. Днес разработването на противосателитно оръжие се стимулира основно от изкушението противникът да бъде оставен без комуникации, разузнаване и навигация. 

Да отбележим, че противосателитното оръжие исторически е тясно свързано с противоракетната отбрана. Междуконтиненталната балистична ракета през повечето време лети в космоса. Нейната бойна глава е своеобразен космически апарат и остава да бъде направена само една крачка, за да започне обстрелването на сателити. Но всичките тези задачи са наистина сложни.

Първата страна, извела в космоса противосателитно оръжие бе САЩ. В рамките на проекта Program 505 бе създадена ракета прихващач на базата на противоракетната DM-15S. През 1962-1963 години са извършени осем тестови изстрелвания по космически цели, след което тя е взета за опитна експлоатация. Интересно е, че тази ракета нито веднъж не уцелва съответния сателит, вероятно, за да няма космически отпадъци. Всъщност, бойната версия на тази ракета е трябвало да носи ядрен заряд и е напълно достатъчно тя само да се доближи до целта. Московският договор от 1963 година, с който бяха забранени ядрените взривове в космоса, спря опитите на САЩ и това оръжие не бе усъвършенствано.

Но унищожаването на един компактен и безпомощен сателит е все едно да се стреля с оръдие по врабчета. При по-голяма точност може да се мине дори и без взривно вещество. Сателитите летят в своите орбити с огромна скорост и обикновеното сблъскване с някакъв твърд и тежък предмет за тях е фатален.

По това време отговорът на СССР е съветският „Изтребител на сателити“ (ИС), който носи фрагментарна, а не ядрена бойна глава. Изстрелването на първите прототипи на тази ракета започва през 1963 година, като първото успешно прихващане и попадение върху космическа цел става пет години по-късно. Това е цял ракетен комплекс, който е на бойно дежурство от 1979-та до 1993-та година. САЩ от своя страна започна безпогрешно да поразява космически цели през 1985-та година.

Орбиталните демонстрации

През 1980-те години СССР предлага да бъде пописан договор, забраняващ нанасяне на удари от сателити към Земята и от Земята към сателити, но инициативата остава без внимание.

По-късно същата тема подема вече Русия. На 56-ата сесия на Общото събрание на ООН през 2001 година Москва предлага да започне работа по съответния документ. Интересно е, че Китай реагира на тази инициатива.

Приблизително по същото време, през 2006-та година, САЩ утвърждава своята Национална космическа политика, чиято основна теза е, че „свободата на действията в космоса за САЩ е също толкова важна, колкото е нейната военновъздушна и морска мощ“. Това е един ясен сигнал, че тази свръхдържава не възнамерява да се ограничава в рамките на един подобен договор.

В отговор Китай демонстрира, че свобода в космоса може да има не само САЩ. През 2007-ма година Поднебесната направи необходимото тестване на собствено противосателитно оръжие. Китайската ракета прихвана и унищожи остарял метеорологичен сателит на рекордна и до днешен ден височина от 850 километра. Шпионските сателити се намират в по-ниски орбити и са много по-удобни мишени.

Възможно е Пекин да е разчитал, че тази демонстрация на сила ще направи Щатите по-сговорчиви. А през месец февруари 2008-ма година руско-китайският проект на договора за забрана на космическите и противосателитните оръжия бе официално представен на Конференцията по разоръжаване.

Само няколко дни след това САЩ също унищожават сателит със ракета. Само че Съединените щати отричат, че става дума за тестове на оръжие. Официалното съобщение е, че на борда на неизправния космически апарат е имало около 450 кг силно токсично гориво. Унищожаването на сателита е гарантирало, че това отровно гориво няма да падне на някого на главата. Това по принцип е така, но при подобно развитие на нещата стрелбата от подобен род съвсем не изглежда като хуманитарна акция. И разбира се, организирането и приготвянето на подобно изстрелване на ракета само за няколко дни е невъзможно. Но по това време има много тайни. Никой не е и твърдял, че подготовката на руско-китайския документ е станало съвсем тайно от САЩ.

Междувременно мирната инициатива живее свой собствен живот. След шест години дебати с представителите на различни страни се появява обновеният проект на същия договор, но САЩ отново отказва да го подпише.

Малко по-късно по пътя на Китай поема Индия, която през 2019 година тества свое собствено противосателитно оръжие. Русия се присъединява към тази компания през месец ноември 2021 година с унищожаването на съветския сателит Целина–Д, познат и като Cosmos-1408.

Войната на роботите

И така, през последните 15 години противосателитни ракети тестваха едва ли не всички космически държави. И ето че сега САЩ обявяват, че излизат от тази игра в името на чистотата на космоса.

Наистина, всяко разрушаване на сателит поражда многобройни фрагменти от космически боклук. Орбиталните скорости превръщат тези отломки в куршуми и снаряди, опасни за сателитите и космическите кораби. Изчистването на този боклук е невъзможно, понеже технологията за неговото събиране все още е в зачатъчно състояние. Остава само да чакаме той сам да падне на Земята. Но това може да отнеме десетилетия, дори и ако сателитът е разрушен на ниска орбита. Самопочистването на високите орбити няма да се случи в обозримото време.

Но да се спрем върху нещо друго: САЩ никога не са заявявали, че техните военни никога няма да превръщат сателитите в космически боклук. Нещо повече, те не са подписвали каквито и да било обвързващи документи. Става дума единствено за противосателитни ракети. Но това съвсем не е единственият начин за унищожаването на сателит.

Пример за това е дейността на SpaceLogistics LLC, която е дъщерна компания на известния производител на космическа техника и оръжие Northrop Grumman Corporation. От 2020-та година SpaceLogistics предлага нечувана досега услуга: теглене на комуникационни сателити, които са изчерпали горивото си. Специализираният космически апарат Mission extension vehicle (MEV) осъществява скачване със съответния сателит и поема върху себе си управлението на неговата орбита и неговата ориентация. Това дава възможност да се удължи технологичния живот на някой изключително скъп сателит с още няколко години.

Безопасното скачване с подобен сателит, който изобщо не е предвиден да има каквито и да било скачвания, е изключително сложна задача. Много по-сложно, отколкото да се блъснеш в него с голяма скорост и да го изведеш от строя. И ако специалистите на Northrop Grumman успешно решат първата задача би било странно да се предполага, че те няма да се справят и с втората.

По принцип всеки космически апарат, който може автономно да се приближи до произволен сателит, може да се използва като противосателитно оръжие. Съвременните технологии дават възможност за разгаряне на война между роботи в орбита около Земята.

MEV е много скъпа стока, от която се произвеждат единични бройки. Но в качеството на орбитални тарани могат да се използват много по-евтини малки сателити. Пример за това е сателитният интернет Starlink. Неговите изкуствени спътници са толкова много, че за да се избегне сблъскване, тези миниатюрни сателити се налага често да маневрират. В автономен режим това става благодарение на техните бордови компютри и подаваните от Земята данни за разположението в пространството на околните сателити.

След окончателното завършване, проектът Starlink трябва да има около 42 хиляди сателита и тогава автономията маневри ще се окажат недостатъчни. Предполага се, че целият рояк сателити на Starlink ще се управлява от Земята с помощта на изключително мощна компютърна система, която ще минимизира вероятността за сблъскване. Но е достатъчно задачата за минимизиране да бъде заменена с максимизиране, за да може този рояк от сателит и да се превърне в ефикасно оръжие.

Разбира се, това е една съвсем хипотетична възможност. Почти всичко може да се използва като оръжие. Виждаме, че Starlink помага на Украйна във войната с Русия с предлагането на качествен широколентов и бърз интернет. 

В една космическа война може да се мине и без разрушителни сблъсъци. Създаването на облак от космически отпадъци на най-често използваните орбити е наистина е една изключително лоша идея. Ако космическият боклук стане твърде много, то той ще започне лавинообразно да се размножава, понеже всяко сблъскване с отпадъците ще поражда нови отпадъци. Така можем да останем съвсем без сателити, включително и цивилни, и дори без възможност да извеждаме нови изкуствени спътници в космоса.

Но как може да бъде повреден един космически апарат без механично разрушаване? Може например да бъде прогорен с лазерен лъч. Или да се използват съвременните средства за радиоелектронна борба. Експертите в тази област имат предостатъчно идеи на тази тема. И можем само да гадаем кои от тях са успели да се прехвърлят от страниците на аналитичните статии във военните лаборатории, а може би и вече в околоземното пространство.

Едва ли на човечеството са необходими изявления от страна на отделните държави за отказ от тестовете на един или друг вид оръжие. Може би е необходим нов договор, който забранява каквито и да било бойни действия в космоса и срещу космоса. В противен случай рискуваме да се сблъскаме с една нова надпревара във въоръжаването, която със сигурност ще има ужасяващи последици.