Нова теория за четирите вида мултивселена

Какво всъщност е мултивселената? Научна фантастика или научен факт? И ако е така, колко алтернативни вселени може да има? Едва ли някога ще разберем отговорите на тези въпроси: способността ни към познание, уви, е ограничена. Но ако повярваме на резултатите от експеримента на Йънг с двата процепа, то тогава елементарните частици каквито са фотоните, могат да бъдат на две места едновременно. Но само при условие, че някой ги наблюдава. Освен това физиците успяха да докажат, че светлината може да бъде едновременно вълна и частица, което научно се нарича дуалност вълна-частица. Тези и подобните на тях противоречия и аномалии в квантовата механика са в основата както на развитието на науката, така и на научната фантастика, независимо дали става дума за проза или за големия екран. Да си припомним  филмовите комикси на Marvel, както и героите от анимационния сериал Рик и Морти, които от време на време просто така си пътуват между светове. Съгласете се, самата идея за съществуването на други версии на самия себе си е изключително интересна и изтъкнати учени като Андрей Линде, Мичио Каку и Стивън Хокинг сериозно са се замисляли и се замислят за съществуването на нещо като Мултивърс.

Интересно е, че повечето от най-добрите научни модели за зараждането на нашата Вселена всъщност зависят от съществуването на множество светове. Тези други вселени могат да бъдат както на практика идентични с нашата, както и невъобразимо да се различават една от друга, например заради по-други закони на физиката. Дори да не е възможно на практика да се докаже съществуването на мултивселени, самата идея разкрива редица много интересни и дори зашеметяващи възможности.

„В недрата на всяка колапсираща черна дупка могат да се таят семената на една нова разширяваща се Вселена“ – сър Мартин Рийс, главен кралски астроном на Обединеното кралство.

Тайните на мултивселената

Преди да се потопим в теорията на Мултивърса, нека си припомним, че всички мислени експерименти, разговори и научни изследвания в тази област са чисто хипотетични и много физици отказват сериозно да разглеждат идеята за съществуването на паралелни светове. Още от времената на Айнщайн темата за мултивселената се счита за твърде ексцентрична и с нея можеха да се справят само продуктивните преди време физици, които са достигнали до дълбока старост и са готови донякъде да се отдалечат от по-сериозните научни въпроси. Що се отнася до самия Айнщайн, след 1935 година той се занимава предимно с Общата теория на относителността (ОТО), електромагнетизма и в търсенето на Единната теория за всичко.

Причината за интереса на знаменития физик е ясна – ОТО е просто великолепна. Но в същото време прилича на троянски кон. Само няколко прости предположения описват основните характеристики на космоса, включително Големия взрив. Дори теорията на космическата инфлация може да бъде използвана за намиране на нови решения само чрез промяна на космологичната константа в уравненията на ранната Вселена. Но освен всичко друго, на тези уравнения се базира теорията за възникването и смъртта на Вселената. Но ако се вгледаме малко по-подробно в този троянски кон, веднага ще се натъкнем на черните дупки, пространствено-времевите тунели (червеевите дупки) и дори машини на времето. Всичко това е извън здравия смисъл и Айнщайн е отричал дори и възможността за тяхното съществуване и откриване.

„Черните дупки могат да се преход към съвсем друго време. Ако можехме да скочим в някоя черна дупка, предполагам, че бихме се появили в друга част на Вселената и в друга времева ера… Черните дупки може да са врати в Страната на чудесата. Но няма как да знаем дали там са Алиса и белите зайци“ – Карл Сейгън.

Но днес ние вече много добре знаем, че черните дупки наистина съществуват. Наскоро бе направена снимка на черна дупка в самото сърце на нашата галактика. А преди това, през 2019-та година целият свят с възхита разглеждаше изображението на черната дупка в центъра на Messier 87 – свръхгигантската   елиптична галактика, която е най-голямата в съзвездието Дева.

Това съвсем не е всичко: още през 2017 година международен екип от учени доказа съществуването на гравитационни вълни, източник на които може да бъде сблъсъкът на две свръхмасивни черни дупки на разстояние около 1,3 светлинни години от Земята. Всички тези открития едно по едно потвърдиха постулатите на ОТО. Освен това отклоненията и аномалиите в пресмятанията са неразделна част от теорията, според която наистина е възможно съществуването на Мултивърс. Тези светове може да са съединени помежду си чрез пространствено-времеви тунели.

Доказателства за съществуването на Мултивселената

Тъй като сме жители на 21-ви век, ние знаем много повече за структурата на Вселената, отколкото физиците от миналия век. Познатите днес планети, звезди и галактики обхващат 93 милиарда светлинни години. Съвременните телескопи, както на Земята, така и в космоса, направиха възможно да се види това, което Айнщайн и колегите му смятаха, че едва ли е възможно. Освен това развитието на квантовата механика, която описва взаимодействието на елементарните частици с невероятна точност, показа, че мултивселената не е чак толкова невероятна измислица и алтернативните светове могат да бъдат много близо до нашия, но да останат незабелязани. Дори теорията за инфлацията твърди, че Вселената е претърпяла невероятно свръхсветлинно разширение в момента на раждането си, а нейните постулати предполагат съществуването на мултивселена. Силно противоречивата теория на струните също добавя чар към тази невероятна история.

Освен това в продължение на много години учените са предполагали, че в Мултивселената съществуват алтернативни версии на самите нас. Просто „другите“ може би живеят в напълно различна физическа реалност, тъй като законите на природата не са непременно еднакви за всяка вселена. Поради тази причина шведско-американският космолог и астрофизик Макс Тегмарк от Масачузетския технологичен институт предложи да се разглеждат четири основни типа паралелни вселени.

Интересно е, че космологията обхваща цялата Вселена от раждането до смъртта, с мистерии и интриги на всяка крачка. Някои физици са на мнение, че може да има различни частици, различни сили и дори различен брой измерения на пространството в сравнение с това, което виждаме около нас.

Нека просто да предположим, че нашата Вселена се е сблъскала с друга и възнамеряваме да докажем това. Една от възможностите са следите, които другите вселени може да са оставили под формата на завихряния в космическия микровълнов фон – топлинната радиация, останала от Големия взрив. Друга възможност могат да бъдат гравитационните вълни – така наречените вълни в пространство-времето, появили се малко след раждането на Вселената.

От друга страна, гравитационните вълни могат също да се използват като доказателства в подкрепа на теорията за космическата инфлация, която прогнозира, че гравитационните вълни, останали от Големия взрив, могат да доведат до някои малки и специфични промени в реликтовото излъчване, както считат някои физици.

Според публикуваната преди време научна статия в списание Scientific American review, съществуват четири нива на мултивселената. В този материал авторът разглежда известните научни теории за паралелните вселени, които образуеат една естествена йерархия на Мултивърс от четири нива, която допуска огромни разнообразия. Нещо подобно на филма  „Всичко, навсякъде и наведнъж“, в който в един от световете хората вместо пръсти имат огромни кренвирши.

Четирите вида мултивселени

Предполагайки съществуването на безкрайни вселени космологът разделил Мултивърса на четири основни вида. Първият предполага съществуването на една безкрайна вселена, в която протичат всички възможни варианти на събитията, включително и копие на нашата Земя. На второто ниво основните закони на физиката са същите и действат по същия начин както в нашата Вселена, но фундаменталните константи са различни. Така например, там може да име четири пространствени измерения, а не три. Третото ниво е множество от най-различни светове и е най-популярната представа за мултивселената.

И накрая, четвъртото ниво демонстрира мултивселена, в която действат съвсем други закони на физиката. В своята статия Макс Тегмарк (Max Tegmark) отбелязва, че тази нова обща теория е всъщност най-опростената и гениална теория, която по подразбиране приема съществуването на паралелни светове. И въпреки многобройните аномалии и събраните на едно място други теории и хипотези, фактът за размишляването и поставянето на мислени експерименти относно мултивселената ни дават прекрасна възможност да се замислим за природата на науката и на нашето съществуване. И ако учените успеят да регистрират прогнозираните и вече изчислени специфични промени в реликтовото излъчване или да уловят вълните на пространство-времето, възникнали при Големия взрив, то нашата представа за света, космоса и Вселената ще трябва да бъдат сериозно преразгледани.

Сега се появи нещо съвсем ново. Резултатите от проведеното тези дни научно изследване, което бе публикувано от изданието Physical Review Letters, показаха че невидимият „огледален свят“ на елементарните частици може да взаимодейства с нашия свят единствено с помощта на гравитацията, което може да се окаже ключа към решаването на основната загадка на съвременната космология – проблемът относно Константата на Хъбъл, която в наши дни определя скоростта на разширяване на Вселената. Може дори да се окаже, че учените почти не разбират какво се случва днес с нашата Вселена.

В крайна сметка авторите на тази научна работа стигат до интересен извод: напълно е възможно съществуването на огледална вселена, която много прилича на нашата, но е невидима за нас, с изключение на нейното гравитационно въздействие върху нашия свят. Науката наистина е удивителна.

Да напомним, че до 1929 година за зараждането на Вселената е имало само митове и легенди и някои теории без каквито и да било потвърждения. Но именно през тази година предприемчивият астроном Едуин Хъбъл открива нещо много важно за Вселената, което разкри редица съвсем нови начини за разбирането на нейното минало: тя се разширява.

Хъбъл направи своето революционно откритие, като успя да измери червеното отместване. Добре известно е, че приближаващите се към наблюдателя обекти демонстрират синьо отместване на спектрите на веществата, а отдалечаващите се – червено отместване. Но Хъбъл откри, че червеното отместване се увеличава линейно с разстоянието до отделните галактики – колкото са по-отдалечени тези космически обекти, толкова тяхното червено отместване е по-голямо. А това по категоричен начин показва, че Вселената не е стационарна. Тя се разширява навсякъде, във всяка една точка.