Нямате нужда от дизайнер: ето какви са правилата за създаването на красиви UI

Колкото по-опростена е системата, толкова по-ефективна е тя. Тя не изисква артистичен вкус или специален талант. Красотата се появява от само себе си, ако системата е проектирана без излишни детайли. Работните инструменти са добър пример за подобни интерфейси. Чук, ножовка, електрически трион. Всички тези инструменти са проектирани не за красота, а за да пасват идеално в ръката и да изпълняват ефективно своите функции. За красотата се мисли едва накрая, но в крайна сметка дизайнът на професионалните инструменти често предизвиква истинско възхищение. Нищо излишно.

Същите правила важат и за компютърните интерфейси. Колкото по-просто, толкова по-добре. В този смисъл е интересно да се разгледат новото поколение приложения за Linux в модерен стил с адаптация за смартфони, както и новите UI фреймуърци, които насърчават модерния стил на разработка.

Когато нискотехнологичните интерфейси са по-прости и по-удобни

Както вече казахме, колкото по-проста е системата, толкова по-ефективна е тя. Ето примери за нискотехнологични интерфейси, които подават информацията с помощта на светодиодни индикатори или най-опростени дисплеи (матрични или седемсегментни индикатори). В тях често се използват физически органи за управление, бутони или превключватели.

Като цяло тактилната обратна връзка е по-добра от визуалния контакт чрез графичен потребителски интерфейс на екрани с висока резолюция. Често се прилага едно на пръв поглед парадоксално правило: колкото по-технологичен е един интерфейс, толкова по-малко ефективен е той. Всички тези анимации и съветници „стъпка по стъпка“ само затрудняват възприемането на простите, тривиални неща, като въвеждат ненужна сложност.

Физическите ограничения на семплите интерфейси (например екрани с ниска резолюция) не пречат на дизайнерите, а напротив, дават им възможност да се концентрират върху най-важните неща:

Ето още един пример за скрити интерфейси върху околните вещи, които се вписват безпроблемно в дизайна. Те не изпъкват и не се забелязват, докато не се наложи. Така например даден индикатор може да се появи в момента, в който го погледнете, или когато наблизо се появи човек:

Подобни правила има и при разработването на софтуер. Колкото по-опростен и ясен е потребителският интерфейс, толкова по-добре. Украшенията и излишните елементи усложняват взаимодействието.

Новата вълна от Linux приложения. Съвременни интерфейси

Навремето приложенията за Linux естетически отстъпваха не само на тези за macOS, но дори и на тези за Windows. Малко хора знаят, но графичните интерфейси в Unix съществуват от самото начало, дори преди появата на X Window System (1984 г.). Всеки производител предлагаше нещо различно. Така например Suntools/SunView (1983 г.) на Sun Microsystems. Silicon Graphics имаше собствена програма Iris WorkSpace (1983 г.) с графичен интерфейс. И така нататък. Дори след въвеждането на X Window тези производители не изоставиха разработките си, а ги внедриха върху X, като OpenWindows на Sun, или създадоха нови, като Common Desktop Environment (CDE).

Някои от тези експерименти са доста добри. Но сега е друга епоха. И изглежда, че новата тенденция е универсален дизайн за конвергентни Linux приложения, който е подходящ както за десктоп, така и за мобилни устройства.

Независимо дали ни харесва, или не, модата на универсалния дизайн за всички платформи обхвана и Linux. Примери за това са Phosh, Wayland средата на GNOME за мобилни устройства с новата версия на библиотеката libadwaita, Kirigami UI framework в KDE и Maui Shell, универсална графична среда за десктоп компютри, таблети и смартфони (X11/Wayland).

Очевидно това се превръща в новия стандарт за UX/UI за универсални Linux приложения.

Единната кодова база за десктоп/мобилни системи има няколко предимства пред разработването на оригинални продукти поотделно за всяка платформа:

• Синхронизирането на функционалността между платформите допринася за цялостно подобряване на UX и целостта на дизайна
• Популяризирането на Linux смартфоните като PinePhone, които работят като настолни компютри, когато е свързан голям монитор
• Опростяване на разработването и поддръжката
• Подобрена сигурност чрез намаляване на броя на бъговете (благодарение на опростената поддръжка)
• По-добър дизайн, който не е претоварен с елементи, както в старите нативни приложения.

Според някои експерти в момента се наблюдава своеобразна конвергенция между платформите, тъй като екраните на смартфоните вече се доближават до разделителната способност на обикновените монитори, а смартфоните могат да се използват като PDA, лаптоп или десктоп, ако се свържат клавиатура и външен дисплей:

Съществува мнение, че libadwaita и Kirigami са едно от най-значимите подобрения в дизайна на приложенията в историята на Linux. Най-накрая програмите за Linux започнаха да изглеждат наистина стилно и модерно.

Ето някои примери:

А това са съвременните Linux редактори Setzer и Porto за редактиране съответно на LaTeX и Jupiter документи:

Въвеждането на модерни, универсални интерфейси в KDE, GNOME, Nitrux, Elementary и Jingling с акцент върху сензорните екрани и мобилните устройства вдъхна нов живот на настолния Linux, който през 2023 г. постави исторически рекорд по брой на потребителите на настолни компютри. Вместо ъгловатите интерфейси от последните десетилетия Linux се превръща в почти най-модерната и съвременна система, ако се съди по графичните интерфейси на съвременните приложения. Те вече не отстъпват, а в много отношения превъзхождат комерсиалния софтуер на същата MacOS.

Очевидно десктоп екосистемата на Linux отново е започнала да се разраства с бързи темпове. Най-интересните неща предстоят. Може би след няколкостотин години никой няма да си спомня, че в света е имало несвободни, проприетарни операционни системи и те ще представляват интерес само за дигиталните археолози.

Говори се, че сега е най-доброто време за разработване на уеб сайтове в историята на интернет. Създаването на личен уебсайт е чудесен повод да се запознаете с фронтенда, да изпробвате своя вкус към оформлението и дизайна. Същото може да се каже и за разработката на графичния интерфейс. Някои хора дори изучават асемблер, докато създават потребителски интерфейси.

Не е необходимо да наемате професионални дизайнери, за да създавате красиви интерфейси.

Фреймуъркове за създаването на красиви GUI

В днешно време има много фреймуъркове и различни полезни инструменти за изготвяне на опростени и елегантни интерфейси, ако сте обикновен програмист и не искате да навлизате в лабиринта на „научното“ създаване на графични интерфейси.

Писането на приложение за Linux е по-лесно от всякога: просто отворете GNOME Builder, скицирайте основната логика в IDE в готови шаблони на всеки език за програмиране и с няколко кликвания създайте един нов графичен интерфейс, който ще изглежда стилно и модерно:

Сред фреймуърковете има и някои интересни нови моменти. Така например фреймуъркът Slint 1.0 е ориентиран към разработването на собствени графични интерфейси за различни платформи. Написан на езика Rust, той се позиционира като инструмент от ново поколение с автоматично попълване на кода, с компилатор, който превежда и оптимизира описанията на потребителските интерфейси (.slint файловете) в нативен код за всяка платформа. Ето как изглежда същият потребителски интерфейс след компилация в ОС Windows, Linux и macOS:

В този фреймуърк потребителският интерфейс се програмира чрез декларативен език с усъвършенстван синтаксис за описание на всички елементи на дизайна:

Що се отнася до уеб разработването, можем да споменем VanJS, който се позиционира като най-малкият в света реактивен UI фреймуърк. Той ви дава възможност да разработите обикновен уебсайт само за един час, без да използвате React и JSX. Най-опростеното демо изглежда по следния начин:

Смисълът тук е да се сведе до минимум размерът на фреймуърка, за да не се увеличи закъснението при зареждане на страницата. А по принцип всеки перфекционист е доволен да използва оптималния (най-малкия и най-бързия) продукт в този клас:

За масовия потребител нека споменем и Arwes: уеб фреймуърк за създаване на футуристични научно-фантастични интерфейси, популяризиращи напредналата наука и технологиите, киберпънка и научната фантастика. Разработени в стила на Cyberprep (киберпънк утопия, без властта на корпорациите, с бездействащо щастливо население) и Synthwave (синтетичен музикален стил), както и вселените на Star Citizen, Halo и TRON: Legacy, ето примери за подобни уеб сайтове:

По принцип не е необходимо да имате художествено образование и висок естетически вкус, за да използвате подобни фреймуркове. Днес е по-лесно от всякога да направите красив UX/UI за вашата програма или уеб приложение.

А нискотехнологичните примери на околните неща показват, че не е задължително ефективните интерфейси да са сложни и привличащи вниманието. По-скоро обратното, те са незабележими и възможно най-опростени. Дизайнът определя как работи едно нещо, а не как изглежда.