Провалът Форест Сити: Как градът на бъдещето за 100 милиарда се превърна в „призрачен град“

Форест Сити е вероятно един от най-амбициозните градостроителни проекти на 21-ви век, който трябваше да се превърне в своеобразен символ на бъдещето и прототип на новите мегаполиси. Проектът е замислен като екологичен град на изкуствени острови край бреговете на Малайзия, само на 2 км от Сингапур по вода. Инвестициите се оценяват на почти 100 млрд. долара, като се предполага, че в града ще живеят 700 хил. жители. Рекламните материали обещаваха огромни печалби за инвеститорите. Но както често се случва в последно време, желанието на предприемачите и инвеститорите да спечелят пари завършва с празни сгради и финансови загуби. Сега градът е напълно готов да приеме нови жители, но той просто не е нужен на никого. Нека се спрем по-подробно как се случи това и защо може да се превърне във важен урок за всички.

Строителството

За първи път проектът Forest City (Форест Сити) се споменава през 2006 г. След съгласуване на плановете и осигуряване на финансиране проектът е стартиран през 2014 г. от китайската компания Country Garden в партньорство със султана на Джохор. Впоследствие, според публикуваната информация, финансирането е поето от китайския строителен предприемач Country Garden и дъщерното дружество на малайзийската държавна компания KPRJ. Малайзийското правителство е осигурило 40% от стойността на всички строителни работи.

Планът е предвиждал създаването на четири рекултивирани острова с обща площ от около 14 кв. км. Архитектурната концепция на проекта включва плътно високо строителство с интегриране на зелени площи във фасадите на сградите, автономна инфраструктура и минимизиране на емисиите. Строителството е извършено с ускорени темпове. В същото време започва рекултивацията на островите, без да са проведени предварителни проучвания на въздействието на строителството върху околната среда.

Освен това никой не е обърнал внимание на предварителните споразумения със Сингапур за забраната на подобни проекти в залива. По-късно Сингапур ще изпрати протестна нота, а след това ще задължи малайзийските власти да проведат проучвания за въздействието на рекултивираните острови върху местната флора и фауна и върху залива като цяло. Но това вече не може да спре строителството. Мащабните строителни работи, милионите тонове пясък и милиардите долари дадоха възможност за кратко време да се оформят нови участъци земя. Първите жилищни комплекси с главния градски небостъргач бяха предоставени само няколко години след началото на строителството.

Екологичните последици

Рекултивацията на островите е довела до значителни промени в крайбрежната екосистема. Засегнати са мангровите гори, биоразнообразието е намаляло, а миграционните пътища на рибите са променени, което се отразява на местните рибари. Тези проблеми предизвикаха протести от страна на природозащитниците и местните жители и увеличиха политическия натиск върху проекта, създавайки негативен обществен фон около Форест Сити. Някои очевидци съобщават, че екосистемата в залива се е променила дотолкова, че там се размножават крокодили. А това осуетява използването на цветните плажове. Както често се случва, властите не обръщат внимание на всички тези коментари, тъй като маховикът на финансовите инвестиции вече е развъртян.

Проблеми с продажбите на недвижимите имоти

Но екологията не става финалната точка в проекта. Първоначално строителните предприемачи планирали да печелят пари от китайските граждани. Именно за тях са били предназначени повечето от апартаментите. И наистина, заможните китайци в началото започват да купуват апартаменти, тъй като това е изгодна инвестиция за тях и възможност да получат разрешение за пребиваване от малайзийските власти. Всичко изглеждало доста примамливо и изгодно, особено на фона на факта, че в самия Китай аналогичните апартаменти били по-скъпи. Въпреки това, може би на фона на засиления интерес към Forest City, китайските власти въвеждат строги валутни ограничения. След тези нововъведения на гражданите на КНР е разрешено да харчат в чужбина не повече от 50 000 долара годишно. Това буквално отрязва възможността на китайските граждани да купуват скъпи имоти в чужбина.

Строителните предприемачи пренасочиха вниманието си към Сингапур, който се намира само на няколко километра от другата страна на залива. Но дори и това не се превръща в източник на търсене на апартаменти във Форест Сити. Факт е, че за сингапурците Форест Сити се оказва логистично неудобен и неубедителен в сравнение със собствената им, по-развита градска среда. Но след това се намесва и пандемията COVID-19 и забраната за пътуване през граница, което за сингапурците намалява желанието за закупуване на апартамент в проекта. Пандемията забавя и строителството и доставката на следващите етапи на сградите.

Но това не е всичко – новият министър-председател на Малайзия Махатхир Мохамад обяви, че покупката на имот във Forest City вече не дава право на разрешение за пребиваване. Това отменя един от основните аргументи на проекта за чуждестранните купувачи. Сега хората гледат на това с голяма изненада, тъй като малайзийското правителство притежава 40% дял в проекта. Така че министър-председателят буквално собственоръчно отменя единственото останало предимство на проекта.

Какво се случва с града понастоящем

Днес във Форест Сити официално живеят едва няколко хиляди души при предполагаем капацитет от 700 000 души. Ако се съди по видеозаписите на очевидците обаче, реалните жители са още по-малко или изобщо няма такива. В крайна сметка малайзийските власти се опитват да поддържат града, а това изисква определен брой служители. Предполага се, че това са именно тези няколко хиляди „жители“. Повечето от сградите са празни, търговските площи не функционират, училищата и офисите също са празни. На фона на всичко това, ситуацията се утежнява от дизайнерското решение със зеленината обрасла по сградите, което подсъзнателно се приема като „изоставяне“. Градът изглежда завършен външно, но лишен от живот, а може би и от своето бъдеще.

Бъдещите планове

Малайзийските власти и строителният предприемач се опитват да рестартират изцяло проекта. Властите са създали специална икономическа зона с данъчни облекчения, която би трябвало да насърчи компаниите да разполагат центрове за данни, логистични центрове и технологични компании в града. Освен това се търси ориентация към вътрешния пазар и привличане на бизнеса, вместо на масови жилища. Успехът на тези планове обаче зависи от световната икономика и от способността да се промени първоначално погрешният модел на развитие на проекта, който се фокусира върху инвестиционните имоти. Между другото, това не е първият подобен проект. Да си спомним за възстановените острови в Дубай. Там също има много имения, които или не са нужни на никого, или стоят като мъртва тежест за своите собственици.

Инвестицииte с различна степен на риск винаги могат да бъдат загубени. Ако все пак решите да закупите някакъв имот, не бързайте. Консултирайте се с експерти в тази област, дори ако консултацията ще бъде платена. Преценете качеството на строителните работи, почвите и т.н. И най-важното – ако обмисляте да закупите имот с цел отдаване под наем, преценете ситуацията, дали вие самите искате да живеете в закупения обект, или само строителният предприемач ще печели пари от него.

В крайна сметка мегапроектът Форест Сити (Forest City) в Малайзия остава един от най-големите парадокси на модерното градоустройство. Въпреки вложените 100 млрд. долара, проектът днес е известен предимно като огромен призрачен град. Неговият пример служи за ценен урок относно устойчивостта на инвестиции в имоти и рисковете при изграждането на изкуствени острови без реално търсене, превръщайки се в нарицателно за провал в мегапроектите на 2026 г.

Сега градът служи само като декор за телевизионни предавания – Netflix вече засне риалити шоуто „Къртицата“ в безлюдния град. Празните жилищни блокове се превърнаха в снимачни площадки. Това е и последният лъч надежда за един проект, който първоначално струваше милиарди, но днес е по-скоро паметник на проваленото градско планиране и екологичното безхаберие, коментират с горчивина германските медии.