Johnson & Johnson иска да включи повече чернокожи в клиничните изпитвания

Фармацевтичният гигант твърди, че ефективността на лекарствата може да се различава при различните расови и етнически групи.

Например вероятността чернокожите американци да имат множествен миелом е два пъти по-голяма от тази на белите, но делът на участниците в клиничните изпитвания за лечение на рака на костния мозък е само 4,8%. Компанията Johnson & Johnson твърди, че вече е увеличила този дял с помощта на изкуствен интелект.

Компанията е използвала ИИ алгоритми, за да идентифицира центровете, в които чернокожите пациенти с това заболяване биха могли да отидат, което вече е увеличило дела на чернокожите участници в 5 различни типове изследвания до около 10%. Добре познатите академични центрове или клиники, в които традиционно се провеждат изпитванията, често са труднодостъпни за пациентите от малцинствата или с ниски доходи поради разстоянието или разходите.

Като цяло Johnson & Johnson използва изкуствен интелект за разнообразяване на общо 50 различни изследвания, като планира да удвои този брой през следващата година.

Едно проучване на кожните заболявания, при което са използвани снимки от телефоните и електронни формуляри за съгласие, за да се даде възможност на пациентите да участват от разстояние, успява да увеличи броя на хората с тъмна кожа до около 50%.

„Алгоритъмът за машинно обучение изчислява и създава термична карта за това къде се намират пациентите, подходящи за това проучване“, обяснява Наджат Хан, главен специалист по данните във фармацевтичния отдел.

През последните години се появяват все повече доказателства, че дадено лекарство влияе по различен начин на различни групи хора, а пандемията от Covid-19 подчерта дълбоките етнически различия. Регулаторните органи и групите за защита на правата на човека настояват производителите на лекарства да включат недостатъчно представените расови и етнически групи в нови изследвания, не само за да подобрят биомедицинските познания, но и за да изградят доверие в медицинските системи сред малцинствените групи. Много компании се обръщат за помощ към ИИ.

Неотдавнашен анализ в списание Health Affairs установи, че за по-малко от 20% от одобрените през 2020 г. лекарства има данни за ползите от лечението или за страничните ефекти при чернокожите пациенти. Според доклад на Националната академия на науките, инженерството и медицината липсата на разнообразие в изпитванията ще струва на САЩ „милиарди долари“ през следващите три десетилетия.

Около 75% от участниците в клиничните изпитвания на нови лекарства, одобрени през 2020 г., са бели, 11% – латиноамериканци и 8% – чернокожи.

Още от 80-те години на миналия век изследователите твърдят, че белите пациенти са склонни да имат по-добър отговор на един вид антихипертензивни лекарства, наречени бета-блокери, и на един широко използван клас лекарства за сърдечносъдови заболявания, наречени АСЕ-инхибитори, отколкото чернокожите пациенти. Други проучвания показват, че азиатците с рак, лекувани с инхибитори на имунните контролни точки, наречени PD-1 и PD-L1, имат значително по-добро ниво на оцеляване.

Клиничните изпитвания са трудни за провеждане, тъй като изискват координация с няколко страни: пациенти, болници и изследователски компании, с които се сключват договори. Затова фармацевтичните компании често разчитат само на утвърдени академични медицински центрове, където населението може да не е толкова разнообразно.