Десет места в Слънчевата система, където би могъл да бъде намерен извънземен живот

Учените получават все повече и повече косвени данни за това, че животът може да е често срещан във Вселената. Навярно зелени човечета няма, но микроби и бактерии е напълно възможно да има. Те могат да бъдат навсякъде из необятните пространства на космоса, но шансовете да ги открием в Слънчевата система са много по-големи. Можем да изпратим специализирани сонди до Марс и Венера, и директно да ги изследваме. Популярното издание Technology Review състави списък на десетте най-обещаващи места в близост до Земята, където има смисъл да се търси извънземен живот.

Тритон

Най-голямата луна на Нептун е една от петте биологично-активни луни в Слънчевата система. Нейната повърхност е покрита със замръзнал азот, а кората е съставена от воден лед. Въпреки студа, приливните сили между Тритон и Нептун на теория могат да създадат условия за възникването на живот.

Проблемът е, че Тритон е твърде далече от нас, а най-благоприятното време за полет до тази луна се разкрива веднъж на 13 години.

Церера

Това е най-големият обект в пояса на астероидите и най-малката планета джудже, която може да има вода дълбоко в своите недра. Тя се намира между Марс и Юпитер и бе изучена от орбита от космическата сонда Dawn. Учените още анализират изпратените от този космически апарат данни, но миналите изследвания показват, че под повърхността на този космически обект може да има огромен солен океан. Сондата дори откри органични вещества, които могат да бъдат компоненти на живи организми.

Но все още по отношение на Церера има много неточности, тя тепърва предстои да бъде изучена и не може да бъде поставена в началото на този своеобразен рейтинг.

Йо

Най-активният от биологична гледна точка свят с 400 действащи вулкана, които се подхранват от действащите на Йо приливни сили между Юпитер и другите луни. Има известна вероятност, че в по-прохладните места на тази луна е възможно да съществуват някакви форми на живот.

Светът на Йо тепърва предстои да бъде изучен, понеже НАСА подготвя космическия апарат IVO, който ще полети към Йо през 2029 година.

Калисто

Още една луна с подземен океан на дълбочина 250 км. Това е вторият естествен спътник на Юпитер, който има разредена атмосфера от водород, въглероден диоксид и кислород.

Но шансовете да бъде намерен там живот не са много големи, понеже Калисто е един много студен свят. През 2022 година към него ще полети космическият апарат JUICE на европейската космическа агенция. Той за кратко време ще влезе в орбита около Калисто и навярно ще успее да изпрати много снимки и научни данни.

Ганимед

Ганимед е най-голямата луна на Юпитер, както и в Слънчевата система, която е покрита с лед, но под него се разпростира огромен солен океан, в който учените считат, че може да бъде намерен живот. В атмосферата на тази луна има малко кислород. Освен това, Ганимед има нещо, което го няма при нито един естествен спътник в нашата Слънчева система – магнитно поле, което е естествена защита от космическите лъчи.

Да се намери нещо на повърхността на Ганимед няма да е лесно. Засега няма планове за неговото изучаване.

Венера

Температурата на повърхността на тази планета е толкова висока, че оловото се разтопява, а налягането на нейната атмосфера е 80 пъти по-голямо от земното. Въпреки това, на Венера може да има нещо живо. Миналата година в атмосферата на тази планета бе открит газа фосфин, който на Земята се отделя от микробите в регионите, които са бедни на кислород. Може би в облаците на Венера има някакви микроорганизми.

НАСА възнамерява най-подробно да изучи Венера и подготвя за полет два космически апарата – DAVINCI+ и VERITAS.

Енцелад

Шестият по размер естествен спътник на Сатурн е изцяло скрит под чист лед, но редовно изхвърля навън струи, които съдържат редица най-различни химични съединения: солена вода, амоняк и органични молекули, включително метан и пропан. НАСА откри доказателства за геотермална активност по повърхността, което означава че там може да е топло и температурата да е подходяща за пораждането и съществуването на живот.

Енцелад е класиран на четвърто място, понеже засега няма планирани космически мисии до тази луна на Сатурн.

Титан

Това е най-големият спътник на Сатурн с най-устойчива атмосфера след Венера и Земята. Там има реки, езера и морета. Само че не от вода, а от метан и други въглеводородни съединения. Титан е изключително богат на органични материали, които са суровината на живота.

За 2027 година НАСА е планирала да изпрати до Титан космическия апарат Dragonfly, който ще спусне на повърхността на тази луна специален дрон с научна апаратура за нейното изучаване.

Европа

Огромният океан на този спътник на Юпитер е покрит от лед с дебелина от 15 до 25 км. Топлината от приливните сили принуждават водата под леда да се движи и да обновява повърхността на леда. Това означава, че на учените няма да се наложи да извършват дълбоко сондиране, за да вземат проби. Важно е да подчертаем, че Европа има органични съединения, както и кислород, а това са основните съставки на живота.

Плановете по отношение на Европа са космическият апарат JUICE да направи две обиколки около тази луна, но основната мисия за изучаването на Европа ще бъде извършена от сондата Clipper, която ще влезе в ниска орбита около този спътник. Clipper трябва да бъде изстрелян през 2024 година и да достигне Европа през 2030-та.

Марс

Червената планета е на първо място поради редица причини. Първо, преди милиарди години той е бил обитаван, имал е плътна атмосфера и комфортна температура, а на повърхността е можело да се видят реки и езера от течна вода. Второ, буквално сега по повърхността на Марс се придвижва роувърът Perseverance, който активно търси следи от живот.

Очакванията на учените са, че под повърхността на Марс има оцелели някакви микроорганизми.