Защо фалират всички ИИ ферми за отглеждане на маруля и други зеленчуци?

Идеята за вертикално земеделие имаше всичко, за да привлече съвременния рисков капитал. Нова технология, използваща роботи, дронове и изкуствен интелект. Обещания за огромни икономии на вода и липса на нужда от нормална почва (може би това е нашето бъдеще на Марс или просто на една бъдеща безплодна Земя). Плюс продоволствена сигурност за всички държави и опазване на околната среда. А също и, разбира се, милиони печалби, тъй като хората, живеещи в пустинни или сухи региони (а те са 2,1 милиарда), ще платят всякакви пари за маруля или зеле направо от лехата, нали?

Всичко това звучеше чудесно. А през изминалите пет години инвеститорите инвестираха милиарди долари в подобни стартиращи предприятия за „вертикално земеделие“. Тези стартъпи сключиха сделки с Nokia, IKEA, Amazon и Microsoft, с фондовете в Дубай и Абу Даби. Някои от тях се превърнаха в еднорози, а оценките им се издигнаха да стратосферата. Но сега тази нова индустрия се сблъсква със суровата реалност. Финансирането пресъхва, печалбите някак все липсват, а кредиторите са наблизо и скърцат със зъби.

Вертикалното излитане

Може би не сте чували за тези новосъздадени ферми, но всъщност те са десетки. Някои от тях, като Crop One Holdings в Дубай или Oasis Biotech в Лас Вегас, доставят пресни билки и салати на петзвездните ресторанти, които няма откъде другаде да си набавят необходимото количество свежа растителност в условията на сух климат. GoodLeaf се разраства в Канада и наскоро получи финансиране за развитие в размер на 78 млн. долара. Spread произвежда зеленчуци в Япония от 15 години и наскоро продаде стомилионната си салата. А FarmedHere управляваше огромна ферма в Кентъки в източната част на САЩ през 2016-2017 г. Индустрията на вертикалните ферми вече е толкова развита, че дори си има собствено ежедневно списание.

Но най-известната и най-голямата в света компания за вертикални ферми, подпомагани от изкуствен интелект, е AeroFarms. Тя произвежда около 200 вида растения в ускорен режим и има сключени договори с фондации от Саудитска Арабия, САЩ, Австралия и дори с фирми от Швеция и Норвегия.

От 2016 г. насам AeroFarms разполага с най-голямата фабрика за растения в света – в сграда на бивш завод за стомана в Нюарк, близо до Ню Йорк. Обектът с площ 6500 кв. м разполага с вертикални рафтове с лехи, които се издигат до небето. Те могат да произвеждат до 2 млн. тона зеленчуци годишно – без естествена светлина и без почва. За обикновените фермери дори една десета от тази реколта на такава площ би била непостижима, дори ако разполагат с най-плодородната почва в света и най-добрата слънчева светлина.

Системата на AeroFarms работи на принципа на аеропониката: корените на растенията не са потопени в почвата, а се спускат надолу през дупки в специален поднос. Те се пръскат редовно със специален аерозол, така че растенията да получават необходимите им хранителни вещества. Този подход спестява 95% вода.

Не се използва слънчева светлина, а само LED осветление. Машината променя интензивността и цвета му много внимателно, докато растенията растат. Има вентилатори, които се въртят непрекъснато. Земеделските стопани се разхождат много бавно покрай лехите в защитни костюми, гумени ръкавици и мрежи за коса. Всичко изглежда така, сякаш тук е лаборатория за изследване на вируси или най-малкото се изучават същества от друга планета. Но в действителност подобно внимание и чувствителност са важни, защото всеки параметър може да бъде критичен.

Всички процеси във фермата се контролират от 30 000 сензора, разположени по периметъра на всеки от подносите. Те следят температурата, влажността, нивата на CO2 и кислорода. Учените, занимаващи се с данни, анализират тези показатели в реално време, като използват алгоритми с машинно обучение. А изкуственият интелект се опитва да предвиди как ще растат бъдещите култури и кои параметри могат да бъдат подобрени.

Целта е да се оптимизират алгоритмите за отглеждане на 250 различни вида растения, включително зеле, рукола и мизуна. Всяка година процесът се подобрява с 10-20%, което позволява да се пести още повече вода и да се отглеждат по-големи и по-вкусни растения. След като компанията открие по-добър начин за отглеждане на зелени растения, тя може да повтаря този метод всеки път във всяка вертикална ферма, която изгражда. Засега AeroFarms изпраща продукцията си на ресторанти в Ню Йорк, които могат да се похвалят с това къде е отгледана и да зарадват клиентите си с пресни продукти.

Всичко това, разбира се, звучи чудесно. Всеки би дал пари! Нещо повече: чрез промяна на настройките на оборудването AeroFarms може да повлияе на вкуса, цвета и текстурата на растенията. Например, във вертикалната ферма може да се отглежда по-пикантна рукола или по-сладко къдраво зеле. Журналисти, които са били във фабриката, описват колко изненадващо вкусни са листата на марулята.

По-вкусна и технологично напреднала храна, произведена в непосредствена близост до вас – може ли нещо да се обърка?

Една лоша година

В същото време преди две седмици AeroFarms стана последният и най-известен пример за фалит на интелигентна вертикална ферма. Те подадоха молба за обявяване в несъстоятелност, след като строителството на новата голяма сграда за тяхното предприятие в щата Вирджиния, както казват, им е изчерпало всичките финансови средства. Това се случва въпреки факта, че още през февруари тази година компанията си е осигурила многомилионен договор за изграждане на нова ферма в Абу Даби. Очевидно и тези пари вече са изчерпани.

И този срив настъпи малко след като подобна фирма, производител на салати Kalera, обяви фалит през април. През май AppHarvest, огромна компания, която управлява високотехнологични оранжерии, получи известие за неизпълнение от един от своите инвеститори, на когото не беше изплатила част от кредита. В момента тя оспорва това уведомление за неизпълнение, но ако не успее да постигне споразумение с кредиторите си, тя може да изпадне в „несъстоятелност или неплатежоспособност“, според самата компания. В пика на своето развитие през февруари 2021 г. AppHarvest струваше 5,8 млрд. долара, а сега, две години по-късно, се продава за по-малко от 60 млн. долара. Абсолютно рекорден спад (почти 100 пъти!) за една на пръв поглед стабилна област като производството на храни. Какво става?

Проблемът навсякъде е един и същ: компаниите харчат много повече, отколкото произвеждат. Ниски цени на селскостопанските продукти и високи цени на научноизследователската и развойна дейност. Плюс заплащането на твърде високи заплати на многото специалисти: земеделски производители, разработчици и IT специалисти. И необходимостта от “ създаването на изкуствено слънце“ от стотици хиляди светодиоди за всичките си стопанства. В резултат на това, според различни оценки, производството на маруля в различните „вертикални“ компании струва между 100 и 500 долара за килограм. А те трябва да я продават приблизително на обичайната цена, около 5 долара. Загубата от всеки килограм е наистина огромна.

Всички се утешаваха един друг. Твърдяха, че всичко ще се получи, когато производството се увеличи до хектари. Когато цялата технология вече е овладяна и изучена. Но в такъв случай разходите за създаването на такава вертикална фабрика, както и да го погледнете, ще бъдат огромни – защото тя ще бъде многократно по-голяма от гигафабриката на Tesla. И ако нещо се обърка с нея, загубите могат да бъдат катастрофални. Ето защо нито една от компаниите дори не е започнала изграждането на подобна фабрика.

През 2020 г. и 2021 г. всички разходи бяха компенсирани с огромни капиталови инжекции. Развитите икономики, надути с хеликоптерни пари, търсеха всеки възможен начин да инвестират тези пари, било то в акции, криптовалути или стартъпи с вертикални ферми. И така всички тези вертикални ферми бързо и лесно получиха солидни финансови инжекции, независимо от реалната им стойност и перспективи. Сега всички тези компании, от AppHarvest до Tesla, трябваше да слязат от небето на земята.

В същото време вертикалните ферми с изкуствен интелект се представят най-зле. Рисковите инвеститори вляха пари в тях, очаквайки срокове и възвръщаемост като при стартиращите компании. А не като ферми с истински растения и земеделие. „Версия на продукта 2.1“ трябва да излезе на пазара след няколко седмици, а не след няколко сезона. От фермите, стига да разполагат с изкуствен интелект и високи технологии, се очакват резултати като от разработчиците на софтуер. Което, разбира се, няма как да стане. И тогава дойде разочарованието.

През последните години се появиха десетки такива стартъпи, като много от тях получиха почти безкрайна поредица от кръгове на финансиране. Оценките на компании като AppHarvest и AeroFarms достигат милиарди. Но почти никоя от тях (с изключение на японската Spread) не оцеля. Миналата година за вертикално земеделие бяха набрани над 1 млрд. долара. Тази година цифрата е по-малко от 50 млн.

Експертите от бранша продължават да твърдят, че отглеждането на закрито ще се превърне във важна част от селското стопанство в бъдеще. Най-малкото в горещите и сухи региони, но също така и в регионите с бедни почви. Особено като се има предвид, че изменението на климата предизвиква все по-разрушителни горски пожари и наводнения по целия свят, а вертикалните ферми помагат да се компенсира всичко това. Въпреки това вероятно ще минат поне няколко десетилетия, преди тези компании да успеят да заемат значителен пазарен дял.

AeroFarms има намерение да излезе на борсата до края на тази година, за да набере капитал. Тя се оценяваше на около 1,2 млрд. долара, а потенциалът за растеж изглеждаше неограничен. Но тъй като лихвените проценти на ФЕД започнаха да се повишават, а икономиката се сви, инвеститорите започнаха внимателно да проверяват рентабилността на стартиращите предприятия – нещо, което не бяха правили от години. И стана ясно, че вертикалните ферми не си заслужават инвестицията. Ползите в тази област (засега) дори не са видими.

„Капиталовите потоци станаха по-малко достъпни“, заяви тази седмица Гай Бланшар, президент и главен финансов директор на AeroFarms, по време на видеоконференция от завода на компанията в Нюарк.

Той каза още, че AeroFarms ще се опита да избегне фалита. За целта ще насочи ресурсите на компанията към развитието на бизнеса с отглеждане на микрозеленчуци – кълнове от различни култури, които могат да се продават и консумират в рамките на само две седмици. С по-бърз „производствен цикъл“ те очакват, че бизнесът може да стане печеливш още към края на годината

Според директора на AeroFarms инвеститорите са считали вертикалните ферми за „неограничената граница на иновациите“ и „бъдещето на селското стопанство“. Сега те идват и казват – „покажете ми този печеливш бизнес, какви са вашите печалби? Те повече се интересуват не от авангардните стартиращи компании, а от добрите стари предприятия, които ще донесат печалба.

Край на първа част. Във втората част ще разгледаме по какъв начин бизнесът на вертикалните ферми за отглеждане на зеленчуци може да бъде спасен.