Тази вечер бях на премиерата на както го нарекоха "последният български филм" към настоящия момент
Отрова за мишки
Повърхностен сюжет, повърхностна игра. Няма страст, няма енергичност, няма дълбочина на героите, няма смислена развръзка, няма... толкова много неща, които се очакват от един наистина добър филм. Чудя се в кой жанр да го категоризирам, но не успявам. Филмът беше прожектиран на фестивала "Любовта е лудост", но с право е част от съпътстващата програма, тъй като негова вяла и безлична романтична нотка би била обидна за темата на конкурсната програма. Лишен е от динамика. Най-големият екшън е когато двама от младежите се сбиват, като сценката представлява въргаляне на мъже в обор със слама, буквално. Комедията пък представлява няколко азбучни истини за живота и манталитета на българина. Изтъркани фрази, употребявани не без причина, на които се чудим да се смеем или да плачем. През повечето време филмът се опитва да е игрална драма с елементи на документалност и бегли опити за достоверност. Изобщо той е някакъв микс без ясна визия. Сякаш са ни представили един суров работен вариант на някакъв идеен проект, който има потенциал, но не е завършен, нито при изграждане на образите, нито по отношение на историята. Платих билет за да бъда развличана в продължение на час и половина. Вместо това на излизане от кино салона в главата ми се въртяха въпроси от рода на "В тая държава Р.България няма ли сезон наречен зима?" Неизбежно е да се търси доза реалистичност, когато измислицата включва в себе си действителни лица и събития, нали. Моята оценка е 5.5 по десетобалната.