Виктор_

Абсолютната гледна точка присъствено качество ли е в човека? Възможно е, но ако се сбъдне, субекта, в който ще присъства няма да е същия. С една дума - смяна на личността. Тези два свята са един. Половината е тук, другата е отвъдното (огледалната сфера). Изразите са ни едни, но същността е една. Според мен е загуба на време да ставаш полубог. С една дума - след пробуждането е възможно да отидеш в Нирвана. Блаватска обаче казва, че в Нирвана отива само Нирманакая - същество, което е било вече там. Изводите, които споделих, имаха за цел да породят съмнения, че човешкото добро е идентично с Божественото (от твоя гледна точка Нирвана).

Будизма описвата човешкият живот, като обусловеност от причини и следствия. Едно действие-постъпка е следствие от причина породена от постъпка намираща се в миналото на съответния човек. Да предположим хипотетично, че едно такова действие е добро и то е извършено под въздействието на сили от Божествения свят. Този свят поставя дадения човек пред обстоятелства, които го водят да извърши тази добрина (той е проводник на добрата постъпка). Обобщено може да се каже, че тази добрина извършена от човека, е следствие от причина намираща се в Божествения свят. От тук следва извода, че Божественият свят е обвързан с нашият свят, защото в Него стоят причини, които водят до следствия в нашия свят. Следователно тази обвързаност означава, че и Там е в сила закона за причинно-следствените връзки, чиито продукт е кармата. Ако това е вярно, когато човек си отиде от този свят, той попада в друг свят, където важи закона за кармата. Разбира се тази теза, е абсурдна от будистка гледна точка. За какво освобождение става на въпрос, ако в Божествения свят съществува закона за причините и следствията. И не на последно място – от Нирвана да въздействат във физическият свят, като поставят човек пред обстоятелства, които да го принудят да извърши добро, съответстващо на доброта в Нирвана. В този ред на мисли съм на мнение, че Божественият свят, в който липсва полярността добро-зло, не се намесва в човешкият свят, където е факт споменатата дуалност, понеже Той ще се обвърже с карма. С една дума - ние сме на автопилот и всеки трябва да разбере сам къде е тясната врата, за която говори Христос, която е изхода от света на кармата (причините и следствията). Тази врата е тясна, защото през нея преминава много малка част от това което е човешкото същество, а тази част, най-вероятно няма нищо общо с дуалностите, тоест – тя не е от този свят.

Аз споделям мнението, че и след разпъването на кръста на Исус Христос, Отец Му не е познал човешкото зло и добро. Тези две полярности са зараза. И след Христос, Той си е извън полето на злото и доброто. В Тайната дактрина мадам Блавтска пише за седемте Природи (Архангели Дхиан Когали, Сили), които ведно образуват Йехова. Най-вероятно Той да е изживял човешката нищета, но от друга страна, нашият свят е илюзия за тези седем аспекти, или по-точно казано -това е една несъзнателност не само за себе си, но и за това което е вложил в тях като потенциал по-висшия разум Този когото не познаваме - Непознаващия, Нетворящия човешкото зло и добро.

В това изречение има нещо ключово. Много хора мислят, че е достатъчен ритуал или интелектуално знание за приемането на Исус за Син Божий и спасението е факт. Истината за това приемане е доста различна, защото желанието да приемеш Исус Христос за Господ е свързано със смяна на смъртната личност (разрушаване на храма) и замяната с нова. Това е вид духовно-душевна смърт.

Да ти кажа тази констатация, че няма да оцелея в свят не познаваш злото, възникна в мен преди години и много ме срази - това е много разтърсваща истина. Хората бягат от нея. Следователно - който иска да живее в свят без зло трябва да се промени, но възможно ли е човек да го направи сам? Не! Това е абсурдно.

Всъщност, това обяснява причината да съществува страданието. Той не може да прави зло, тоест да унищожи, свят познаващ злото - света на гнева. Не ми беше хрумвало, че Този когото не познаваме, не знае какво е зло.

Замислих се доброто, което правиме еднозначно ли е с доброто на Този когото не познаваме. Стигнах до извода, че същността Му е добро (разбира се не само то), но най-същественото, че Той не познава що е зло. С една дума Той не знае какво е зло, никога не го е правил и Му е чуждо, като знание и действие. Следователно нещата в Трансцеденталното са еднозначни, няма полюси – от едната страна добро от другата зло - както тук. От това следва извода, че действията етикирани като добро в двуполюсен свят не са такива, защото в такава структура е невъзможно да се породи онова добро присъщо на Непознаващия зло. И друго – възможно ли е човек в такъв вид (познаващ добро и зло) да оцелее в свят непознаващ дуалноста? Там никой никога не е правил зло, понеже е чуждо като явление и чувство. И най-същесвеното – възможно ли е Непознаващия зло да създаде свят в който злото да е понятиен феномен, или пък: в Трансцеденталното вероятно липсва страдание, как така Той ще създаде свят където съществата да страдат? Възможно ли е Този когото не познаваме да ни е създал в този дефектирал вид? Този размисъл го пуснах в друг форум, но веднага го затриха. Реших, да го споделя тук.

Търсенето на духовност, убедителност, истинност, честност в друг човек - означава, че бягаш от себе си. Учителите и духовните школи са диалектични, но чрез тях, може да се разбере това, а и насочат/осъществят допира с Друго. Нямам желание да звуча достоверно никому. Приятно пируване

Истината не може да се изяви, от този, който я познава. За мен Учителя я е познавал и се е опитвал да насочва хората към нея. В тази тъжна действителност, чрез беседите Му, много хора се спасяват от полудяване. Явно има и такива, които се нуждаят от словата на Дънов, защо да ги ругаем и наричаме сектанти, а не само и тях. Лично ме интересува как ще си отида аз, а не да беседвам за смъртта и обстоятелствата около нея на другите. Но който се интересува и има нужда от клюки, народни съдилища, самоубийства, чужди неволи и съдби си е негова работа.

Забелязах, че повече от месец е изключена от форума на Портала, та за това скача толкова височко. Какво значение имат листчета хартия за духовно търсещия човек. Пък този който верва на народния съд, верва на собствената си персона. Одиме по форумите като жена без муж.

Ужким да не вярваме на съдилищата, а по-долу да верваме!

Приятелю Ники (rurk)! Може би ме помниш, аз съм О.З. форумец от Портала, но вече и от този. Бях решил да не пиша по-дълго, но твоите изяви ме разколебаха. Понеже те четях с интерес, а се обезпокоих от твоето духовно пребъдване, се включвам в матрицата. Никсън брадър, съществуват два природни порядъка - нашият, на който сме поданици и друг към, който виждам имаш и ти стремления. Моето мнение, но и на други, които общуват с теб в кибер пространството е, че ние (ти) сме 99% продукт на този земен авариен свят, поради, което със средствата на същият, не може да се премине в другият по-висш Дом. Много съм размишлявал, защо на търсещите тази истина им се изплъзва, предполагам, че е липса на опитности. Интересно, е че и УРА, източният кришна-просветител, бих го определил и като българският Кришнамурти ти намекваше, но на друг език, за нашата отделеност и невъзможност за косвено преминаване в по-висшите сфери. Общопознатите духовни занимания не помагат, а заземяват единствено останалат Божествена искра, към този самоизолирал се триизмерен продукт. Друже по форумско перо, най-вероятно няма да ме разбереш, понеже за този проблем се е писало доста в Портала, макар, че гласовете ни там обяснимо позаглъхнаха. Аз нямам намерение дълго да хортувам в матрицата, но ще добавя относително последно, че има лек, а понеже ще пусна това изявление в темата за исихията, този балсам не е и тя. Ще бъда кратък rurk, чадо - с две думи - късане на вътрешните връзки и обвързаности със света включае и общоизвестните духовни гимнастики и технологии. П.П. Често ходя близо до Царичина. Там няма нищо ново.

Със сигурност не се раждаме такива, но за да заема лошата половина мястото на добрата и обратното, означава, че тези две половинки не са много в ред, или най-вероятно липсва пробудената душа, в която липсват земното добро и земното зло. Тоест, трябва пробуждане за състоянието, в което се намираме: къде живееме, от къде сме дошли и как да се спасим от тази двулична игра в нас.

Ако душата е такава част, би трябвало да върши само добро. Има нещо нередно в нея, като върши и лоши работи. Най-вероятно е в непробудено, латентно състояние.

За бягство и дума не може да става. Всички сме роднини. Бих казал, че това е трасфигурация, което на разбираем език означава - духовна и биологична промяна, чрез която човека става съвместим с по-високите нива на живот.