Премини към съдържанието
  • публикации
    3
  • коментари
    4
  • прегледи
    4389

За този блог

Публикации в този блог

 

Орисия

Орисия Утрото беше тежко. Събудих се и едвам отворих едно око – другото беше залепнало и гурелясало. Имах убийствен вкус в устата си, все едно Дебелия ми беше срал там, а той яде ла**а още преди да ги сложи в устата си. Имах смътен спомен от края на купона. Тревата беше хубава, но явно прекалих с алкохола. Усещах някакво блаженство до момента, в който не реших да се размърдам. Имах чувството, че месата ми ще паднат от костите. Реших да се завъртя и усетих една ръка, която ме затискаше. Па

observer

observer

 

Любов

Любов Следобед: - Мислиш ли, че правилно съм постъпил? Павел беше седнал на циментовата ограда и клатеше нервно крака. - Мисля, че си пълен идиот! Защо си отстъпил и си оставил онова лайно да я спечели без борба? Ти....хрхрхрхрх..... Мартин крачеше ядосан наоколо и ръкомахаше, обхванат от безсилието, че не може да направи нищо за това, приятелят му да не се държи като абсолютен загубеняк. - Не мога да си представя, че си толкова слабохарактерен! Павел мълчеше и стоеше с нав

observer

observer

 

Сянката на Сърцето

Сянката на сърцето Преди 2 години, 6 месеца, 14 дни , 4 часа, 28 минути се разделих с двамата най-скъпи за мен хора – най-добрият ми приятел и жена ми. И сега ми е кисело на душата, а от двуцевката на лицето ми текат сополи като от крайморско свлачище. За пред околните се държа като мъж, но остана ли сам, усещам че нещо натежава на душата ми и изпъва душевните ми слипове – както казват хората – напълвам гащите. Мъжете в нашия род са мухльовци. И аз не правя изключение. Винаги сме

observer

observer

×
×
  • Добави ново...