Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

А.Х.Т.sekirata cekupama

Блог от Анита Христова Трифонова в Други

  • Публикации

    4447

  • Коментари

    1299

  • Прегледи

    124163

За този блог

А.Х.Т.sekirata cekupama музика изкуства  поезия проза  изкуства

Публикации в този блог

БОЛКА ЗЕМНА, НО НЕ И ЧОВЕШКА

Та вървя си аз по улиците на моят красив и "чист" град. Около мене хора всякакви, но всичките в очите без онова пламъче ,което твърдя че поне аз го имам - въпреки годините. Покрай мене минава старец прилично облечен и две момчета от ония с черната боя. Изведнъж старецът изкрещя и започна да вика за помощ. Обърнах се. И какво видях. Двете циганчета се кискаха и си вървяха спокойно , а старецът си обираше документите от земята. Едното от тях му било бръкнало в джобчето на ризата и взело личната му

ЧОВЕКЪТ И СЛОНЪТ

Вървял човекът по пътя си и насреща му слон. -Защо ти е този хобот? Виж моят нос и уста какви са малки. Слонът завъртял малките си очи, окъпал човека и недоволно изревал така, както само слоновете го правят. Човекът не се спрял, продължавал да пита . -Защо си толкова грамаден, голям? Виж аз колко съм дребен. Слонът се търкулнал на пътя на човека и не помръднал, докато не накарал човека да го заобиколи. -Защо ти е такава дебела кожата? Виж моята каква е бяла, нежна... Слонът станал

ТЕЛЕВИЗИЯ И ИНТЕРНЕТ- БЪЛГАРСКИ ПО ТУРСКИ

Оле...! За първи път седнах пред телевизора-чуждият, защото аз се отказах доста отдавна от уж българската наша телевизия. Всичко започна с турските новини и с пеенето в джамиите на ходжите в Хасково и Кърджали-точно там, защото там съм ходила и с турски учебен дори певчески материал в уч-щата ни. После продължи с диктатурата на Доган,Местан  в моята България дерибейството, както и прототипа Азис в женски форма - Галена. Отвратена съм , меко казано, защото да се лиша и от българските новини, коит

 САЙТОВЕТЕ СЕ ОПОШЛЯВАЛИ...циганите стремглаво се размножавали

Сайтовете се опошлявали, особено тези за запознанства, дали заради порно сайтовете,които отдавна са под всякаква критика?!  Но порно сайтовете не са на кой да е.   Тези големите дават пример....  Никой не го интересува поколението,  всеки си гледа джоба.  Защо все народа изплаща грешките  на управляващите сегашни и минали,  защо крадените пари не се връщат,  с какви очи тези,които ни крадоха и крадат  дават изявления по медиите?  Защо данъците са само за обикновените хора?

АЗ СЪМ АЗ - ЗАБРАНЕНА ЛИ Е ИНДИВИДУАЛНОСТТА НА ЛИЧНОСТТА В БЪЛГАРИЯ?!

НЯМА ПЪК... Няма. Не искам да се прибирам, не искам да стоя затворена в къщи било пред компютъра, било над печката или до пералнята! Усещам,че все по малко дни ми остават от този земен живот и жадувам за всяка глътка въздух ,за внимание от все повече и повече хора,за усмивки, но истински! Жадувам за разбиране, за истинско приятелство,каквото  до сега не срещнах! Жадувам за любов,но не тази приетата, а някакво безумно изключение! Вярвам в силата на парите, но мечтая да ги няма поне в другия

НА ГРЕБЕНА НА ВЪЛНАТА

Дамян беше любимец на шефката си. Тя го направи заместник главен редактор на този никакъв вестник, но той знаеше, че ако я слуша ще стане и главен редактор поне на някой ежедневник, защо не и на някое престижно списание. Той си вършеше работата и според нея добре. Като мъж беше идеалният за нея и  тя си го признаваше. Това е много важно.  Дамян залагаше на мъжкото в себе си. Другото оставаше настрана. Знаеше девиза на Искра -"Когато го назначавам не ме интересува колко може , а да е мой човек" Т

ЗДРАВЕЙТЕ, БЪЛГАРИ И ОЩЕ ПО МАЛКО БЪЛГАРИ!

Събуди се, Дякон Левски и глави сечи, наред карай ,не прескачай, слушай как мучи турчин рязан, ром крадлив и дръглив помак, как днес ни язди всякой чужд дивак! Събуди се, ако нямаш с какво, ще ти дам мойто сечиво, че сърце ми веч не трае с тез чалми на криеница да играе! Събуди се, Дяконе, стани или просто мен при себе си вземи.   Този път пиша на прима виста и ...директно. Няма вече какво да губя, посегнаха и на децата ми така че....! Нима така не сторих

ИЗМАМЕН ОТ СЕБЕ СИ

Пръстите му бяха, като кебапчета, но това не му пречеше с тях да подписва документи, с които решаваше съдбата не на един човек.  Със същите тези пръстчета броеше с кеф парите,  които му даваха,  подаряваха един вид.  Гордееше се с това.  Толкова беше заблуден,  мислеше се за велик и че всички са длъжни да му се отчитат най вече в пари.  Дори в личният си живот не правеше компромиси. Удоволствието е за двамата -казваше го и то на всеослушание. Не виждаше снобската си душица,  пък и защо, след кат

ИЗГУБЕНИ МЕЧТИ

Обичаше да гледа през прозореца. Не че виждаше нещо, а просто така да е широко, просторно пред очите и . Стаята и беше омръзнала и знаеше с най малка подробност всеки предмет къде му бе мястото и със затворени очи можеше да стигне до него, да го пипне. Имаше нужда да пипне нещо живо, истинско. Всички около нея и се струваха мъртъвци -хора обречени , затворени в черупките си, виждащи само на сантиметри пред носа си. Хора, които и отмъщаваха всеки избрал си за нещо. Нали бяха живи все пак.Това нав

СЕЛО БОХОТ - ПЛЕВЕНСКО - МОЕТО РОДНО СЕЛО

АВИОФЕСТИВАЛЪТ "КРИЛЕ ЗА ВСИЧКИ"  ЗАПОЧВА ДНЕС КРАЙ МОЕТО РОДНО СЕЛО - СЕЛО БОХОТ - ПЛЕВЕНСКО Там съм се родила, там премина детството ми, там се научих на много неща, най вече домакински. Живях там до 15 годишна -достатъчно да усетя радостите и болката в живота. Нерадостно детство-може би, но си го спомням с умиление и тъга. Аз отнасях за всичко, а брат ми беше обичаният и глезльото. В Бохот са на почит синовете, Не дъщерите. Женско ли е ... Нямам думи. Колко бой съм изяла , като малка а

ГЮЛА

Едно врабче упорито почукваше с човчица по стъклото на прозореца. Гюла не издържа, скочи от леглото и отвори прозореца. Врабчето отлетя и тя с тъжен поглед проследи полета му. Искаше и се да може да лети, да полети, да се махне от този град, от тази къща. Семейството и беше многолюдно, имаше двама братя и една сестра. Срамуваше се от това и знаеше, че по това българите в този край ги разпознаваха. Викаха и Гале, а в къщи Гюла. Всъщност с друго име е записана в общината, но кога и тя не знаеше. Р

А БЕШЕ ТЯ

Гледаше някъде в пространството. По всичко личеше, че нищо не виждаше. Беше напрегната. Всичко, което  беше преживяла беше прекалено много за нейните 27 години. Беше се отвратила изцяло от човека, като живо същество. Срещала беше всякакви, но истински човек не! Всички я лъжеха, мамеха, използваха и  и се подиграваха, а определено тя не го заслужаваше. Всичко и беше на мястото и естествено красива, и образована, и  прекалено добра – мека по характер. Но беше. Вече озлобя, озвери се и понеже

ДОШЛА Е ЦВЕТНИЦА!

Цветно ми е ! На люляк мирише!  Цветница е !  Кой ще опише  природата дивна  на народ милна?  Връбница е ?  С кой ще поспорим,  ще се преборим?  Остарели хватки,  интриги, кратки  набези на хора зли!  Обичам Ви, хора добри!  Останахте  малко.  Трагедийно, жалко.  Фалш, неграмотност,  обиди, сръдни,  тъга, самотност…  потънали в бездни!  Гледаш от своята камбанария.  Ще ти призная – Не съм от тия!

ЦВЕТНИЦА - ПЪСТЪР И ОБИЧАН БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК И ПРОЛЕТЕН ОБИЧАЙ!

В гама от цветя днес грея, искам, искам да се смея, че животът е един, розов не е, нито син! Тук на горната Земя, да пея искам, да творя, по човешки да живея, да ухая, не съм фея. Жена искам да остана цветна, в краски, добра, пряма, със цветята да танцувам и на воля да лудувам, по поля, гори да тичам. Цветя, колко ви обичам! На венец цветя днес вия и не мога аз да крия цветето в душата моя, откъсни го ако можеш,

ЛАЗАРОВ ДЕН И ИМЕН ДЕН - ЧЕСТИТО ВИ ОТ МЕН!

20 АПРИЛ 2019 - ПРАЗНИЧНА ЛАЗАРОВА СЪБОТА!  Днес Православието отбелязва паметта на Лазар от Витания. Според  евангелието  Лазар се разболял и умрял, когато Спасителят бил  в земите отвъд река Йордан. Месията обаче се върнал и възкресил покойника. Прослава и възпев на Лазаров ден  носят лазарките -млади момичета на възраст от 6-12 години. Те се събират на групи. Четири от тях са певици, две танцьорки и една „кумица“. Тя води групата и  прибира подаръците. Пит

ЛАЗАРОВ ДЕН Е - ЧЕСТИТО ИМЕННИЦИ!

Ой, Лазаре, мой Лазаре! Днес е твоят, нашият свят ден! Да пребъде българското всеки следващ ден! Слънце няма, но небе е чисто, гледам на света открито, поривисто! Ще отправя взор, слова към теб, Лазаре, и на часа болката си ще разкрия, не съм  писарушка, "гоблени" не шия! Дай на нашите деца здраве, радост, свобода, а на майки и бащи сила,вяра и мечти! Дай малко срам поне на тези с книжки не една, две... на творците в надпревара копирайки един от друг, пара изкарва

КОЕ Е НЕЩОТО, КОЕТО ПРАВИ СИЛНИ БЪЛГАРИТЕ СЕГА?

Стигна се дотам, че трябва да живея не както моята съдба ми позволява, а както властния човек ми разрешава! Стигна се дотам, че трябва и да слушам, че трябва даже да не разсъждавам и другите около мен да поучавам! Стигна се дотам, че трябва да не чувствам, че трябва да съм без сърце, душа, да съм играчка, да живея за мига! Стигна се дотам, че сме безсилни и роби в собствената си страна! Кое е нещото, което прави силни, чедата български сега?   ТОЛЕРАНТЕН

ДИВО ЦВЕТЕ

В душата ми покълна цвете  красиво, диво горско цвете и грижих се за него аз, обсипвах го с любов и страст. Аз пазих го от бури зли, треперех ден и нощ, уви на цветето му не вървеше и все накриво то растеше! Поливах го, а беше жадно и мисъл вливах, безпощадно ламтеше то да избуи, душата ми да умъртви! Един ден всичко аз разбрах, във грях била съм, осъзнах, че трябвало е да расте в гората или във поле, далеч от другите цветя, далеч от моята душа. Сега не плача,

НЯМАШ ЛИ ПАРИ - НИКОЙ НЕ СИ! извод

Аман от тоз хомот! Аман от политици мазни и души омразни! Аман от корумпирани и деца дрогирани! Аман от мръсни форуми и тъпи кворуми! Аман от фалш и злоба, дяволска прокоба! Може да си красив! Може да си даже талантлив! Но нямаш ли пари - никой не си! Тогаз ...Умри! 19 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова  

ПТИЦАТА ВЪВ МЕНЕ ПЕЕ

Небе! Лъчи! Във мене музика звучи. Мелодия душата ми залива, дали съм аз съм щастлива? Птицата във мене пее за свобода копнее, в очите ми прозират облачета сини. Ах, години! За малко спрете! Нов живот ми подарете! Различно искам да живея, различно да се смея, фортисимото в мене спрете, песента с морденти украсете! 19 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

РАЙНА КНЯГИНЯ - ЕДНА БЪЛГАРСКА СВЕТИЦА !

Със името Райна княгиня - голяма българка боркиня се слави българският род- беден, търпелив народ. Бенковски мисия възложил и коприната положил във скута и знаме да шие, а после тя в тъмница гние. Тя родила е пет сина и осиновила Гина, от Христо Ботев вдъхновена, в Русия по чудо спасена. Със 100 години ми е кака, поп Груйо нема го, но чака ново шествие градът, изпълнен с хора е храмът. На нея искам да приличам дори така да се обличам, боркиня истинска е тя,

ЖАЖДА

Накарай ме да плача ако можеш, душата ми вземи пак ако можеш, след мене бързо тичай ако можеш, гони ме с вятъра пак ако можеш. Настигни ме, целуни ме ако можеш, дори се слей със мен пак ако можеш в мечтите, в реалността креслива ще си остана пак красива, мила и моят бяг не ще да спреш, жаждата ми за любов, копнеж. 18 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

ПЪТЕКА ОТ ЦВЕТЯ

Пътека със цветя ще ти постеля, ще те положа на постеля от теменужки , минзухари, кокичета...С верни другари ще ти изпеем песента, за лалетата и любовта. А ти сълза ми подари, момина да е! Моя бъди! 18 април 2019., Плевен Анита Христова Трифонова

ТАКА МИ ЛИПСВАШ, ОБИЧ МОЯ!

Стоя пред огледалото и чакам, нощта започва, хвърля своя плащ, лицето ми потъва в сенки, чакам... - Любов, разкъсай този плащ! Денят отмина - скука, тягост, пек, не беше лош, не беше лек, но теб те нямаше, без теб и тази нощ съм, чакам теб! Любов, къде прекарваш дните? Любов, с коя делиш нощите? Викаш ли някъде за мен? За тебе мисля нощ и ден! Загубена ще ме намериш, разлюбена ще ме залюбиш, но надали, но надали аз ще дочакам тези дни! Или пък в нощ ела такава,

ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ, ОБИЧ МОЯ!

Лазурен бряг, небе, звезди, а мен следят ме две очи, пропиват в мен,следи остават и болката в сърце стопяват. Лазурен бряг, кей, вълнолом, на чувства бяг, забравен дом, във мене страст, огън и плам, ще те намеря, обич, знам! 18 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова    

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.