Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    4447
  • Коментари

    1299
  • Прегледи

    124130

За този блог

А.Х.Т.sekirata cekupama музика изкуства  поезия проза  изкуства

Публикации в този блог

Да обичаш ли, да вярваш?! В какво можеш да повярваш? Днес брат сестра продава, син майка си предава. Заплашвани и омерзени, мечти разбиват ни, презрени умираме в духовен глад, не прощава се на стар и млад. Къде е Господ да ми каже защо човек днес лъже, маже, защо посяга на честта на нечия бедна душа? Къде остана съвест, срам, свян,човещина ни грам? Къде изчезнахте, човеци, менте станахте, плужеци?! Що секирата сече? Не ще седне да реве! Много по и се отдава
Ще полетя. Ще ли ме стигнеш? Догони ме, красиво със мен полети. Там горе ни чакат  приятели нови, там горе не тракат,  не тракат окови. Сърцата свободно  обичат, горят и чувствата палят,  очи не сълзят. Крила ще ти дам, само следвай ме ти, обичаш ме, знам, със мен полети!    30 март 2019.,Плевен автор Анита ТРИФОНОВА
Не съм влечуго, червей, гнида, от този свят аз ще си ида със гордо вдигната глава. Не съм сама, не съм сама! С мен са всички честни хора , петелът пее на стобора, но кой го слуша ми кажете? Елате тук и проверете как шепа виещи вълчици и още няколко лисици души човешки днес раздират и кожата им те съдират. На Господ някой ни се прави и ни налага чужди нрави. Това търпи се, но да време, но вече дявол да го вземе посегн
Добър вечер, слънчице! Толкова много искам да ти кажа, а времето ме спря. Спря ме в момента, в който най малко мислех за себе си, когато ти беше около мене, но не и с мене, до мене, но не и при мене. Когато аз се надявах на нещото - онова човешкото, а не на нагона, за който твърде късно разбрах,че е на първа позиция при вас мъжете, повечето мъже. Когато си мислех, че сред мъжете простотията, клюкарщината липсва, прекаленото самочувствие, самонадеяност и фукня. Не знаех, че човек може да обича, д
МОЛИТВA   Обичам те, Господи, мили мой Боже, с молитви цялата се покривам! Обичам те! Кажи ми как може с надежди голи да се приспивам? Не съм светица, ангел небесен, сама си пея моята песен, която доброто и теб възхвалява. Кой разрешава, кой позволява кръвта ни да пият хора избрани, хора душмани? Нали християни сме всички? Кажи го и повтори, дай ми надежда в идните дни!   О, Богове! О, небеса! Направете чудеса!
Господи, подарявах ти себе си, вярвах ти много, надявах се истината и доброто да победят в този грешен свят. Надявaх се и се надявам Дяволът, Сатаната да бъде сразен, но досега нищо такова не се получи. Както е било така си и остана. Добрите, наивните, талантливите страдат, някои дори не оцеляват. И така е било много години преди моето появяване на този свят. Господи, тази вечер няма да се моля, за първи път на Коледа ще стоя безучастна. Приеми моето предизвика
ИСТОРИЯТА НА ЕДНО СЕЧИВО - само на края на гората захвърлено останало само. Малцина го използвали, повечето използвали чужда съвременна техника. Така си въобразявали, че качество давали. Нямало кой да изкопае една дупка и да погребе това желязо. Ден и нощ ги мъчела тази мисъл. Но имало и едно нещо по страшно, което ги убивало всеки ден. Не можели нощите да спят. Те хвърляли толкова много пари за чуждото, модерното, а нищо не ставало. Повечето хора не разбирали от такава сложна чужда техника. Пит
Усмихва ми се утрото красиво, преплитат се в косите ми лъчи, гласче дочувам някъде звънливо и музика в душата ми звучи! Преливат се акорди и мелодия, заливат този свят и моя ден, секвенционно и в хармония звучи красива песен в мен! Потапям се на утрото в покоя, до мен си ти красива, обич моя и силно те прегръщам във омая, за друга аз не искам и да зная. Пропивам в теб и в всяка вена кипи кръвта ми, плача, стена от радост, страст и полудявам, при теб завинаги оставам
Лъжовен ден, лъжовна нощ, лъжовен с мен, лъжовно лош! Усмихваш се, а тъжен си, прикриваш се, във мен горчи! Променлив, мил, но всъщност зъл, добър си бил, но си подъл! Сърце ти в лой обвито спи, с душа копой, а в мен боли! Разгулен, гад, живот- разврат, души убиваш, живееш в смрад! Умри, във пепел покрий се ти, щом Дяволът  тебе води! Сълзи не стигат, но и не плача, с вяра и дух посрещам здрача! 26 март 2019.,Плевен Анита ТРИФОНОВА
Пълзят сенки. Мразовита зима. Клон натежал от сняг му кима. Вятър фучи зловещо, на душата е болно и тежко! За последен път поглежда към небето и се вглежда във една звездичка мила, скрила се зад облак, сила дава му, закрила. Левски не умира! Ръце протяга към небето. Сбогом живот! Сърцето  не може вече туй да трае, смъртта пристъпва и вещае тежки дни на тоз народ избрал примирение, хомот! Пълзят сенки. Мразовита зима. Клон натежал от сняг му кима. А другото
Небе, звезди и още нещо тъй светло, топло и горещо! Светлинен лъч в коси блести, сълзи във две очи, а ти с ръце протегнати в нощта проклинаш своята съдба и чакаш, молиш се на Бога! Да те обичам още мога!  Да те мразя не посмях, моя любов, мой грях! 25 март 2019., Плевен Анита ТРИФОНОВА 
Решил старият мечок да се развлича  по малки зайчета да тича,  по засукани заици  и две три ялови лисици.  Какво го бъркало героя,  задоволявал си нагона -своя,  любов и обич не признавал  и на сухо не оставал.  Но мечтаел за една птица,  една не просто гургулица,  опитал се да полети  и със нея да кръжи.  Опитал се, но за беда  видял че липсват му крила,  потърсил доктор да му присади,  макар че знаел че боли.  Не станало. Беда голяма!  Паднал във дълбока яма.
Пея си. Кому преча? Докато си задаваше мислено този въпрос славеят не забеляза голямата птица над него. Нямаше време да хвръкне, да полети. Хищните нокти на птицата се забиха в крехкото телце на пеещата птичка. - Защо мен? - искаше да попита, но кого не разбра. Трябваше да се сети защо е така, но повече мислеше да оцелее. Смени песента. Започна жално и милно да извива мелодия - неговата си песен, но това не смили голямата птица, която още по силно заби ноктите си в телцето на славея. Нямаше
Стивън не беше шофирал по такъв хлъзгав път. Валеше като из ведро. Чистачките на колата скърцаха, а това го дразнеше още повече. Току що беше се разделил с любовницата си . Така я наричаше пред хората, а насаме си я глезеше - моето момиче. Този път връщане назад нямаше, тя много искаше. Искаше го целия, само за нея. Той дълго се бореше за така наречената свобода според неговите разбирания. Искаше и семейството му да си е наред - жена му да си стои в къщи, да домакинства и гледа детето, но и Нора
Дядо Господ си избра най доброто на света и нарече го жена! С всичко той я надари, с разни екстри най добри. Даде и сърце, душа, топлина и красота, даде и походка дива, коси на вила самодива, сочни устни ягода, усмивка китка лобода. Даде и очи красиви, като две звездици мили, всичко живо да пленява, мъжките сърца да сгрява. Дядо Господ си избра най доброто на света и нарече го жена. Жена желана си остава, рода човешки продължава! Честит 8 март, мили дам
Дай ми от слънцето в твойте очи! Дай ми любов на длани поднесена! Дай ми тъга, нека горчи! Нека остана до болка потресена! Нека те имам и взема от раните, от твоята болка и думите- странните. За теб ослепях, разбудена, бясна, жадувам те, искам те, любов прекрасна! 23 март 2019.,Плевен Анита ТРИФОНОВА
Не тръгвай по пътя, който вчера аз изминах, не доближавай се до болката в съня ми, недей кради от чувството ми за вина, остани такава - истинска жена. Обичай, смей се и люби без мяра, вземи от моя дух и сила, вяра, греби със пълни шепи сладост - мед. Назад не гледай. Аз съм с теб. Лети високо с птиците и пей, на дявола в очите се изсмей. Гори. Не тлей. Живей! 23 март 2019., Плевен Анита ТРИФОНОВА
Лунни макове в мойте очи, музика нежна звучи. Пропивай в мене до болка, дарявай ми жар, топлина и с нежност ти ме полей, обичай ме. Занемей. Не чуваш ли моето дихание, плачът на щурците в нощта? Приятелка твоя избрана оставам при теб с песента. И ще ти кажа - Обичам те! Ще е истинско мойто отдаване, ще се любим сънно до утрото, до последно себеотдаване. Ще погаля звездите и тебе с най-нежната песен в душата ми, ще разбудя смеха ти във мене, лунни макове са сърца
Искам любов, но не интимна, сексуална, не фалшива, тривиална! Липсва ми духовна, чиста, дайте ми енергия лъчиста! Липсва ми усмивка блага, а сърце ме души, стяга. Искам поглед топъл, нежност, искам честност, обич, вярност. Мразя самотата, воя, болката в душата моя. И разбиране тъй искам, от кои да го поискам? Нима самотна, неразбрана ще си отида от света презряна? Кажете ми, хора добри, кажете ми вий сили зли, кажи ми, Господи и ти, надежда дай ми и...Прости
Там високо във небето, там ме тегли днес сърцето, там сред облаци и птици, сред безброй и рой звездици. Там във небесата сини, за там мечтая от години, със орлите да живея и със славеи да пея. Там далече от Земята, там високо в небесата със дъжда да се целувам и със вятъра флиртувам. Сестричка да ми е луната, звездата, слънцето, дъгата, с тях в небето да лудувам, небесни танци да танцувам. От там да глeдам, отвисоко, крила разперила широко... 23 март 2019.,
Опитай се да ми помогнеш! Научи ме нищо да не виждам! Изкараха ме всякаква, дори че им завиждам! Разкъсвай мойта мисъл! Надежда ти ми дай! Как искам да повярвам, че на земята има рай! Полирай ми душата, всели се в мен със гръм! Къде са ми цветята? Ще чуя ли камбанен звън? Не мога да заплача, зората бъркам с здрача. Помогни ми! Измъкни ме, от казана врящ, от ада! Такава орис зла на мене ли се пада?! Около мен мушици, пернати птици, зверчета разни, души
Загубен, прост народ, ще си умре с хомот! Децата му дрогират, крадат, проституират, децата му неуки и гладни ще умрат от болести нечути във нищета и смрад! Загубен, прост народ, пиян и луд, зомбиран, ще си остане роб бит и малтретиран! Ще плаща кръвен данък, за своите деца, убит и смазан, жалък, без очи, сърца! Загубен, прост народ, луд и омагьосан, ще си остане сноб, народ без чест, жигосан! Загубен, прост народ, убива своя плод и трови си децата, м

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.