Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    4447
  • Коментари

    1299
  • Прегледи

    124142

За този блог

А.Х.Т.sekirata cekupama музика изкуства  поезия проза  изкуства

Публикации в този блог

БАБА МАРТА ПАК Е ДОШЛА ПЕСЕН  Първи март е слънце грее, сняг топи се сърце пее. Нов живот и пролет  млада, моя душа жива, млада. Баба Марта е дошла и у Вас, и у дома. Да сме бели и червени, весели,  добри, засмени, здраве,  берекет и радост, щастие и вечна младост! Мартенски  Ви поздравявам, вярна, истинска оставам! Нежността ми днес е жива нищо, че съм аз секира. И! Баба Марта е дошла и у Вас, и у дома.  
Вижте ме добре и запомнете, искам да живея, разберете, тук в България да съм щастлива, във Родината моя красива! В очите ми блестят искри, палят те, горят, боли сърцето всеки божи ден, на чувства разни то е в плен! Аз съм, като вас човек, като вас във студ и пек боря се за хляба наш приятел нека бъда ваш! Моля ви, хора добри, знам, че всички ви боли истината за живота, но знайте, аз не съм пилота... Пътник съм аз, ка
Ромче малко смукало бонбонче, но поискало да куска мръвка за закуска! На обяд пак мръвка - свинско със салата. Леля Гина вечерта гостила го с баклава. Дрешките от тук и там и от контейнера голям. Бълхите с въшките се борят за чисто място по телцето спорят! Злата със голямата заплата всеки ден му давала по лев за дъвка и за сладолед. Цял ден тичало, не спирало за миг, не искало да бъде ученик, нито войник!
Върви по пътя свой! Мълчи! В устата вече не горчи. Върви по пътя свой! Плачи за миналите наши дни. Върви по пътя свой, не мога, не искам да съм строга към моето сърце, не дели се на две. Не било любов! Не било и зов! Било миг красив и момент щастлив. Не мога да обичам сърце разпиляно, не мога и да тичам по теб, дете голямо! Остани си там! Остани си сам! Въздишай по жени. За теб не ме боли. Чертат
В очите сини болката прозира, силна воля, буден ум и непреклонност напират в израза на тоз герой предаден от един...копой ! Губи себе си...го каза, от народа си не се отказа, и вярваше той във борбата, истината, свободата !   Кажи, Апостоле, кажи, гениален политик си ти, как мога да се примиря със болката и със смъртта, която рано те отне, и с тези наши врагове?   Няма вече знам такъв да се роди, няма, туй и тур
Напира в мен страстта, за тебе аз горя, душата ми те моли, любовта говори! До мен бъди и спри, изгаряй в мен, гори, целувай ме така, както обеща на мен в онази нощ! Не ставай, мили, лош! Назад не гледай ти, щастливите ни дни, с любов ги прегърни! И знай, страстта е жива, любовта красива - бяла синева, нежност, стон, нега!   10 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
Зайченцето бяло тъй се заиграло в близката горица със една лъвица, че хич не разбрало как ловец насреща с пушката гореща в него се прицели така, че уцели сърчице страхливо на лъвица мило! Но свършила играта и станала белята... Поуката каква е? Не ходете във гората да играете с лъвица! Поиграйте във полето с млада яребица!   10.04.2019.,Плевен Анита Христова Трифонова
С вино и любов не ме опивай, защото всичко отлетя, за младите тъжи, унивай, за тежката им днес съдба ! Но ти не чуваш, вина лееш и мислиш - всичко е любов, любовни песни пиян пееш, и ще ти се живот нов! С червено вино почерпи ме, а след това преспи ме, в мечтите си ме пренеси в люлка от лозов лист носи там, дето ярко слънце грее, там, дето славей птиче пее там, дето раят е за двама. Нека истина е не измама! Днес е дв
Страхувам се! Около мен цветя! Красиво, нежно е и мило е лицето ти на светлина ! Обичана съм, знам това и хората за мен- цветя, прегърнала съм със очи, а ти целуваш ме, мълчи душата ти в лъчи огряна, за теб съм аз призвана ! За теб живея, дишам, но малко ми остава, пролетта обичам, а лято в мен догаря! Есента се плъзва във мен със пипала и сняг, и бяла зима, ще видя ли? Кога?   10 април 2019.,Плевен
Загубена от тебе ще си ида, от мислите и плътските желания, на другата аз няма да завидя, на вашата любов на разстояния. Намерих ли това, което търсих? Разбира се, че не. Не съжалявам. Загубих нещо, но било е нищо. Не изпростях, не позволих да оглупявам. Сама във нищото се рея, опитвам да живея, да се смея, разбрах, че любовта голяма бяга от мен и е измама.  10 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова    
Трифон Зарезан е, кой трезвен днес ще остане? С лозарски ножици ще режеш, мен Трифонова ще порежеш, но секира днес не съм, на червено вино съм! Днес съм сита, не промита, от Господ Бог и теб честита! Виното червено да се лей, българино, смей се, пей, животът не е само хляб и вино, а е трагедия, комедия, кино!     Искрящо вино в чашите се лей, душата моя иска да се смей опърлена от болка и несгоди, неправда... Ис
Тъжно ми е, но не мога истината аз да крия, знам добре аз колко мога, себе си от вас не крия. Обичат ме добрите хора, а злите завист ги мори, не съм петел аз на стобора, но пея рано във зори. Искам песента да чуят мойте братя и сестри, искам всички да добруват- Чухте ли ме, българи? Сама със себе си оставам, но само в мисли, спомени, аз силна съм не оглупявам, не плета, не шия гоблени. Следена съм,манипулирана от хората,които най обичам, не съм пияна и дрогира
Защо ли ти разкрих миналото мое? Защо ли те допуснах до сърцето мое? Защо ти подарих моята любов? За мене си остана жесток човек, суров! Защо ли възгордя се, помисли се за Бог? Разбрах те и усетих защо си с мене строг. Добър човек не си, разби сърцето ми! Върви не се обръщай по пътя черен твой и не ме измъчвай, животът си е мой!   09 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова На другата не мога да завиждам
С Вяра ще дойда при тебе. С Вяра теб ще обичам. С Вяра ще те наричам - Надежда моя красива, сбъдната,истинска,жива ! София,обич и зов ! София,моя любов ! Любов красива и властна ! Любов безпределна,опасна, която ме прави щастлива, желана,страстна и дива !   09 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова  
Едри капки дъжд почукваха по стъклото на прозореца. Женева стоеше изправена и се взираше в мрака. Адам беше спрял с колата си долу, точно под балкона на малката къщичка, която е единственото нещо останало от баща и. Майка и отдавна се беше поминала дори не я помни, била е бебо. Така и казваше баща и - единственото живо същество, с което се разбираше. Но ето , че сега него го нямаше и тя трябваше да го замени с Адам - човекът с тъмно червен опел. Познаваха се от това лято, а той напираше и упорит
Самотна неразбрана такава ще остана. Глупци без идеали глас божий не разбрали, кадърните линчуват, с народа ни мърсуват. Глас искрен, благороден отправям към света и в птичи полет волен политам. Небеса! Летя към Милин камък, болка, спомен сладък раздира ми душата. Моя обич свята! Защо мълчи народът? Гърмят окови страшни, не чуй се глас народен. Слепци. Скотове прашни пътища пресичат, на гибел ни обрича
НЕ ПИША И НЕ КАЧВАМ СТИХОВЕТЕ И РАЗКАЗИТЕ СИ, ЗА ДА ИСКАМ ТИТЛА ИЛИ НЯКАКВО ПРОЗВИЩЕ, НО ПОНЕЖЕ ПОВЕЧЕТО ТУК СА ЗАТОВА СЛАГАТ И МЕНЕ В ТОВА ЧИСЛО?!  ХАЙДЕ, ДОКАЖЕТЕ ЧЕ ТВОРБИТЕ ВАШИ,  КОИТО КАЧВАТЕ СА НА "ГОЛЕМИ"  ТВОРЦИ, при това съвременни, ЧЕ ТЕЗИ ТВОРБИ СА ВАШИ И СА ТОЧНО ТЕ ПОЕЗИЯТА НА БЪЛГАРИЯ. СМЕШНА РАБОТА! ПИША ТАКА, КАКТО МОГА И НА КОЙТО НЕ МУ ДОПАДА - КЪШ! Защото все едно не го чета и не искам да го чета, особено пък преценките му. Убедена съм, че са СУБЕКТИВН
Та  да бъда точна, по точна. Редовно си газя във вмирисана храна в к-с „Сторгозия“-Плевен, около контейнерите   там. И днес се плъзнах по динена кора недоядена от ромски кон, от циганска каруца, на средата на пътя, а на асфалта се мъдреше изпражнението на коня. На ден гледам поне по десет каруци минавайки, обръщайки всичкото съдържание на контейнерите на асфалта, на пътя буквално идващ от магистралата за София та и тротоара оставяйки остатъци там. Попитах циганина….Защо? Да, циганин ще го нарека
Чалга, ориенталщина Ви е в главите, не чувате зова на Дедите! Убивате децата си сами, а после другите ни виновни били! Ами те опитват, действат, защото им се позволява. Народът български оглупява! Нищо свястно налице, нямате душа, сърце... Вижте се какви ги пишете-фантасмагории! Издишате. За жалост свeстните са в сянка, не съм държанка, самка!   И по този повод-   Обърнало се магарето и видяло след себе си все магарици. -Но защо точно м
Остави моята любов на пътя , там някъде далече по света , но нямам право да те съдя , изкусно мрежи не плета . Опивах се от аромата  роден от топлина и красота ,  попивах жадно синевата , прегръщам него , любовта ! А аз крещях и не разбирах . Обичах те . Защо ? Не знам . Изтръпнала в мечти попивах те , химеро моя , сън фалшив , блян . 08 АПРИЛ 2019 .,Плевен Анита Христова Трифонова
Борят се във мен две сили. Едната дърпа ме към съвършенството, другата ме тегли към покоя, спокойствието на душата моя. Съвършенство без буря се не стига, но бурите омръзнаха ми, тия борби, почести и слава - това на мен не подобава. В себе си да се затворя и да престана да се боря, туй не е за мен, но ето, че подсказва ми сърцето с борбата си и гордостта, с истината на уста как спечелих врагове. Сега прегръщам ветрове, облаци бели и сини, птици и звезди любими,
Тя беше българка, по душа българка, защото след толкова много завоеватели на Отечеството и досега можеше ли да се докаже чистата българска кръв?  Разхождаше се по улиците на града, чуваше гласове на деца. Малките просто играеха, а по големите пиеха, да, пиеха бира в стъклени тъмни бутилки. Тя знаеше, че е под съмнение съдържанието на бутилките , след като тези най много петнадесет годишни деца подвикваха на възрастните минувачи и то доста неприлично. По пейките пред жилищните блокове беше пълно
Едно джудже в гората почеса си главата, на път приседна, мисли, все нещо ще измисли. Гората беше негова. Полето на кого е ? Ами небето? Мое ще е си казваше джуджето, почеса и нослето. Как да я подхване, че цар велик да стане? Животните в гората за него бяха лесни, то хвърляше им дребни мушици разни, лесни. Самият цар - лъва и той се бе предал, на малкото джудже за едно "сърне". Но птиците в небето
Вече съмна. Замръзна моята ръка и онемя часовникът в нощта. На мен сестра ми е смъртта. Усещам нещо. Чувам стъпки. Идва тя. На бял кон в езда. Напускам неразбрана този свят. Сама. 06 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова  
Търкаляше се прасето в кочината си и колкото повече се търкаляше по хубаво му ставаше. Не си знаеше породата, но това не го бъркаше да държи на своето аз. Източно балканска свиня му викаха, но му се щеше да е така рядко срещаната порода куне - куне тъкмо британската телевизионна водеща Джонатан Рос ще си го купи. Тя си пада по тази порода пък и прасето си обичаше изявите дори и тук в кочината. Нямаше значение колко братя и сестри ще го гледат. То беше адски изобретателно, чак мехура му се пука

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.