Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

А.Х.Т.sekirata cekupama

Блог от Анита Христова Трифонова в Други

  • Публикации

    4447

  • Коментари

    1299

  • Прегледи

    124148

За този блог

А.Х.Т.sekirata cekupama музика изкуства  поезия проза  изкуства

Публикации в този блог

НЕДЕЙ ДА МЕ МОЛИШ ЗА МАЛКО ЛЮБОВ!

Недей да ме молиш за малко любов! Недей да си с мене толкоз суров! От страсти треперя, от разум отречена, за теб съм наречена, на тебе обречена! Заобичах те в светло, облякох в звезди душата си гола за тебе, мили! С крилата на вятъра ще те посетя, недей да ме молиш за любовта, която в обятията твои гори! Сега целуни ме и... замълчи! Обичай ме... ти! 05 април 2019., Плевен Анита  Христова Трифонова  

ЛУДОСТ ЛИ Е ?

-Не ме бий, Киро! Моля те! Не!  Това вече не се понася. Всяка вечер Дана беше длъжна да търпи крясъците и виковете на съседите  си. Тази нейна съседка Грета толкова много бой е изяла от съпруга си колкото банички не е изяла тя - баничарката Дана. Не можеше да заспи, въртеше се в леглото и не мислеше за сутринта. Работата в баничарницата и беше омръзнала, но нямаше накъде. На нейните години кой ще я вземе на работа и къде?  Иначе се държеше,  само дето много я боляха краката.  Толкова много и бях

С КУФАРИ В РЪЦЕ И С РЪКАВИЦИ ДВЕ

С Айшето беше дошъл целият цигански род на аерогарата да я изпрати  за в странство. Беше джебчийка от класа и там в чужбината я чакаха братята и сестрите и. Онези там  цигани и тези тук в България очакваха от нея много пари. Тук в България вече няма почти нищо за крадене. Там по чужбината е друга работа пък и водят се български граждани. Да им е хак на българите, че ги представяме  навън. Ходят на училище, образовани пък нямат акъл да си оправят живота и държавата. Тогава няма как да имат и двет

ТРИ ЯЙЦА

Изперчи се петелът на кокошката  -Искам да ми снесеш три яйца наведнъж, не едно след друго и нека да е на щастие. Кокошката се чудеше какво да прави, как така да стане и пък точно три. Петелът ли да смени, с три петли ли да се оплоди. Появи се котаракът Чочо и я успокои, че той нея ще я оплоди. Туй не бе възможно, знаеше го кокошката, но нали задача имаше горката. Чудеше се с котаракът ли да съгреши или да намери три петли. Явно от комшийските, дано по кадърни са от Чочо. Предпочете повече да

ТАЗИ ВЕЧЕР КАКВО ЩЕ ПРАВИМ?

Тази вечер какво ще правим? Едно и също чувам от едни и същи елементарни хора вечер, по едно и също време. Но сега бях решила да му отговоря на този индивид с много лица и профили.Категорично  и  ясно написах и зачаках отговор. -Ами да си лягаме? Готов ли си? Отсреща чата замлъкна дори изключи. Но явно след доста размисли и консултации пак се включи същият да речем човешки индивид с интернет профил и отговори, че е съгласен. Но…да си дам скайпа. Това била работата. Не че имал нещо против дру

БРУТАЛЕН КЛИНЧ

Пързаляше се. Снегът бе покрил всичко, но отдолу под него имаше лед. Студ. Студ навън, студ вътре. Душата топла. Сърцето пареше, биеше лудо и като че ли искаше да излезе навън на свобода. Толкова силна беше жаждата му за свобода, че беше забравило опасността от студа. Бързаше. Човекът бързаше за някъде и бе изгубил посоката във виелицата. Оказа се, че пътят е крив, крив освен хлъзгав. Намести калпака на главата си, но разкопча кожуха . Сърцето го стягаше и биеше в ритъм тъй познат, ритъм на бясн

В ЧАТА И СКАЙПА С ПСУВНЯ НА МАЙКА

Гечка дремеше пред компютъра и се чудеше на хорската простотия.Хем грозни,хем некадърни  ами и обвързани.Коя семейна,коя сгодена, коя за девойка се изкарваше, коя за любовница в най добрия случай на някой  от админите или приятелка на някоя обратна модераторка, каквито се навъдиха доста в последно време. Гледаше и се чудеше, и на мъжката наивност и глуповатост.Тези умници висяха пред компютрите си, като пред празни ясли и  нещо не ги свърташе на стола. Съпругите им ги чакаха всяка вечер  кротко

СИНОВНА ОБИЧ

"Ти не дойде, а аз те чаках! Ти не дойде, а аз те чаках! Ти не дойде, а аз те чаках!" -дереше се някаква си певица и нито тя, нито шофьорът на автобуса питаха Милен дали иска да слуша тази музика. Защо ли шофьорите са толкова музикални се питаше той и не намираше отговора. Пътят се извиваше покрай реката. Наближаваше родния си град. Беше му толкова мъчно и болно.Знаеше какво го очаква там. Нямаше да може да помогне на всичките си близки и роднини, а те определено имаха нужда. Та нали затова и то

РОСИ И ЦВЕТЕТО

Дишаше тежко. И слънцето не виждаше. Над него някаква ламарина, притискаше го. Около него нямаше нито една тревичка, дори бодил. Самото то се чудеше как се е появило и то тук на бунището.Самичко. До него най близкото растение беше един храст шипка. Жив човек не минаваше от тук, а то искаше хората да го гледат, да му се радват, като на красиво цвете, такова едно крехко, нежно, с приятен аромат и ухание. И сега дочу бръмченето на товарните коли и камиони, които не спираха да стоварват пръст, боклу

ПЪТ КЪМ РАЯ

И тази сутрин Стела се събуди сама.Това повече не можеше така да продължава! Нямаше сили да се бори със съдбата и с него също. Беше си внушила че той, че само той е мъжът за нея, че само той може да бъде баща на децата и един ден. Мечтаеше си за момиченце с руса плитка, дори си го представяше - едно такова с живи очички. Не бе задължително да има неговите студени, сини очи. Но нещо не се получаваше.Вече пета година е с него, а желаната рожба я нямаше! Беше сигурна,че затова Наско не бърза и с бр

ЕДНА ДУША

-Изгубена си в нощта. Студено е .Очите ти казват повече от думите. Нуждаеш се от мен, нали? Животът не е такъв, какъвто изглежда. Спри да живееш в мечтите, самотна, топла душа, в този свят студен. Късно е. Ела. Да се махаме от тук. -Млъкни! Замълчи!  Гласът продължаваше да говори. Тя го чуваше, не виждаше никой, но глас имаше. Откъде идваше -не знаеше, не искаше и да знае. -Изгубена си в нощта, без желание за борба. -Не, не е вярно! Аз съм тук и знам защо съм жива. Намерих се. -Студено

БАЛКАНДЖИЯТА

Интернет приказка ще ви разкажа, няма да лъжа, няма да мажа. Обичам истинските хора, за тях да се раздавам нямам спиране, умора . Животът му беше интересен. В действителност самият той се чудеше какво правеше в интернета. Може би заради снимките или заради...E, тя беше като всичките останали , но все пак имаше нещо по различно в нея, което самият той не знаеше какво е . Но го влечеше. Беззащитна беше, дали пък това не беше. Сама срещу цяла глутница вълци и вълчици. Правеше му удоволствие да

ДЪЖДЪТ В МЕН

Не спираше да вали . Валеше навън , валеше в душата . Прогизваше ме . Бях мокра до кости . До кости пропита от влагата , която ме поглъщаше . Нямаше милост . Милoст към мен, към всичко мое подарено ми от Бога. Това мое , което беше уж мое, а толкова зависеше, зависeх от всичкото, от нещото , което се наричаше природа . Природата в мен, природата , която плачеше в мен и навън . А дъждът беше солен, много солен . Идваше от дявол знае къде . Чадърът ми не издържа, беше от онези китайските . Къде ти

СКАКАЛЕЦ

Гледаше в пространството и нищо не виждаше.Точки, много точки пред нея. От онези точки, които колегите и творци за по модерно избягваха да поставят в творбите си. Опитваше се да хване поне една с поглед, но не и се отдаваше. Превръщаха се в прозрачни бели облачета и се сливаха със синия цвят на небето. От това небето ставаше още по бледо синьо. Пишеше добре, справяше се засега въпреки малкото си свободно време. Знаеше, че няма как темите да не се дублират. Светът е толкова малък и хората, и начи

ЗАГУБЕН, ЗАВИСТЛИВ НАРОД, КАК ДА ТЕ ОБИЧАМ?!

Загубен, прост народ, ще си умре с хомот! Децата му дрогират, крадат, проституират, децата му неуки и гладни ще умрат от болести нечути във нищета и смрад! Загубен, прост народ, пиян и луд, зомбиран, ще си остане роб бит и малтретиран! Ще плаща кръвен данък, за своите деца, убит и смазан, жалък, без очи, сърца! Загубен, прост народ, луд и омагьосан, ще си остане сноб, народ без чест, жигосан! Загубен, прост народ, убива своя плод и трови си децата, м

ИСКАМ СВОБОДА!

Опитай се да ми помогнеш! Научи ме нищо да не виждам! Изкараха ме всякаква, дори че им завиждам! Разкъсвай мойта мисъл! Надежда ти ми дай! Как искам да повярвам, че на земята има рай! Полирай ми душата, всели се в мен със гръм! Къде са ми цветята? Ще чуя ли камбанен звън? Не мога да заплача, зората бъркам с здрача. Помогни ми! Измъкни ме, от казана врящ, от ада! Такава орис зла на мене ли се пада?! Около мен мушици, пернати птици, зверчета разни, души

ВИСОКО

Там високо във небето, там ме тегли днес сърцето, там сред облаци и птици, сред безброй и рой звездици. Там във небесата сини, за там мечтая от години, със орлите да живея и със славеи да пея. Там далече от Земята, там високо в небесата със дъжда да се целувам и със вятъра флиртувам. Сестричка да ми е луната, звездата, слънцето, дъгата, с тях в небето да лудувам, небесни танци да танцувам. От там да глeдам, отвисоко, крила разперила широко... 03 април 2019.

ЗОВ

Искам любов, но не интимна, сексуална, не фалшива, тривиална! Липсва ми духовна, чиста, дайте ми енергия лъчиста! Липсва ми усмивка блага, а сърце ме души, стяга. Искам поглед топъл, нежност, искам честност, обич, вярност. Мразя самотата, воя, болката в душата моя. И разбиране тъй искам, от кои да го поискам? Нима самотна, неразбрана ще си отида от света презряна? Кажете ми, хора добри, кажете ми вий сили зли, кажи ми, Господи и ти, надежда дай ми и...Прости

ЛУННИ МАКОВЕ

Лунни макове в мойте очи, музика нежна звучи. Пропивай в мене до болка, дарявай ми жар, топлина и с нежност ти ме полей, обичай ме. Занемей. Не чуваш ли моето дихание, плачът на щурците в нощта? Приятелка твоя избрана оставам при теб с песента. И ще ти кажа - Обичам те! Ще е истинско мойто отдаване, ще се любим сънно до утрото, до последно себеотдаване. Ще погаля звездите и тебе с най-нежната песен в душата ми, ще разбудя смеха ти във мене, лунни макове са сърца

НЕ ГЛЕДАЙ НАЗАД

Не тръгвай по пътя, който вчера аз изминах, не доближавай се до болката в съня ми, недей кради от чувството ми за вина, остани такава - истинска жена. Обичай, смей се и люби без мяра, вземи от моя дух и сила, вяра, греби със пълни шепи сладост - мед. Назад не гледай. Аз съм с теб. Лети високо с птиците и пей, на дявола в очите се изсмей. Гори. Не тлей. Живей! 03 април 2019., Плевен Анита Христова Трифонова

ДАЙ МИ

Дай ми от слънцето в твойте очи! Дай ми любов на длани поднесена! Дай ми тъга, нека горчи! Нека остана до болка потресена! Нека те имам и взема от раните, от твоята болка и думите- странните. За теб ослепях, разбудена, бясна, жадувам те, искам те, любов прекрасна! 03 април 2019.,Плевен Анита Христова Трифонова

СВАТБАТА

Най много и отиваше да се смее. И го правеше от сърце. Смееше се на простотията на хората. С тази трапчинка на лявата и бузка усмивката и ставаше още по светла, по красива. Смехът и беше силен, звънлив, като камбана, тази, същата камбана на църквата до която живееше. Иначе на църква не ходеше. Изпитваше страх от многото икони и вътре въздухът не и стигаше. Миришеше и на тамян, на свещи и на що ли ...На празниците нямаше как, палеше по една свещица, но за здраве, за живите. За умрелите не виждаше

ПЪРВИ АПРИЛ Е. ЩОМ ИМА КОЙ ЛЪЖЕТЕ НА ВОЛЯ. ВАША ВОЛЯ.

Днес април е -  тридесет и първи, година първа, месец първи! Качил се кораб на акула, опитал торта със глазура, но рибата в миг полетяла, проговорила, запяла – Мина времето на мир, ред дойде на бой и пир, след победа в океана искам да ес топна в вана. Бръкна в джоба си делфинът, извади пачки, що пък минат да си остане, ще плати, не иска вече да пати. Красива блеснала секира, сменила дръжката със лира, засвирила, запя

КУКУВИЦЕ...

-Кукувице, няма ли да свиеш най после гнездо? -Попитай какво е кон без седло. -Кукувице, докога ще я кукаш една и съща? -Докато някой ми купи къща. -Кукувице, кой перушината ти нашари? -Кой отде мине де свари. -Кукувице, красива си и горделива! -Не кукам просто за една слива. -Кукувице, кога ще спреш да поглеждаш встрани? -Когато се заситя със зърно, с пари. -Кукувице, що крадеш чужди гнезда? -Така ми е по лесно, разбра? -Кукувице, защо

СМЪРТ ОТ ЛЮБОВ

-Искаш ли сладолед? -Не, не искам. Дай ми пари! -Искаш ли печени чушки със сирене, нали много ги обичаше? -Казах ли ти, ще ме оставиш ли на мира, искам пари в брой на ръка, както съм ги имал, така ги искам и сега. -Имал си ги, но явно не са били твои - изкарани с труд и пот и затова си ги загубил. -Напротив мои си бяха, излъгаха ме и ми ги взеха. -Как така насила, просто си се доверил. Наивно, глупаво момче си. -Така си ме учила, да вярвам на хората, д

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.