Приказки за лека нощ. Да ти върви.

(0 мнения)

В съседния офис се помещава Сончето. Счетоводителка, която киха силно, обожава Филип Киркоров, не яде хляб - и поради тази причина пие чая си само със сирене, храни уличните кучета и зимата ги прибира на топло в стаята си, тупира си косата и се пръска с някакви особено отровни на мирис парфюми.

Та, вчера я помолих да ми копира една скица. Стоя си аз до бюрото, чакаме копирката да загрее и да и дойде на акъла да копира и виждам една синя книжка "Новия завет". Естествено, веднага питам:

- Сонче, четеш ли го това?

- Ами да - казва - чета го.

- Е, какво четеш? - аз продължавам да питам

- Ами, гледам си на него.

А, че как така се гледа? Ами, отваряш книгата без да гледаш на произволна страница и прочиташ това, което показва пръста на дясната ти ръка. И решаваш дали ще ти върви или няма да ти върви днес. А, такаааааааа. Излиза че в гледането участват само страниците от дясно щото лявата ръка не играе.

Викам, давай сега - отварям и чета. Нещо за вода и покръстване.... Половината не мога да го прочета, другата половина не мога да го разбера. Обаче Сончето казва:

- Ето, ще ти върви. По вода ще ти върви.

На нея също щеше да и върви защото не помня вече защо.

Вземам си скицата и копието на скицата и се изнасям.

Ами, какво да ви кажа.... добре беше. Вървеше ми. В смисъл, нищо лошо не ми се случи. И това ако не е вървене.......................

6 Коментара