Малка авантюра
Тя попадна на едно от онези мероприятия, където почти никой никого не познава. Излезе на терасата. Искаше да запали цигара. Колко досадно, забравила си беше запалката. Огледа се за най-близкостоящия човек с цигара в ръка. Това беше един не много висок, но добре сложен мъж с прошарена брадичка, която много му отиваше. Приближи се и помоли за огънче. Имаше вятър и направи заслон с ръката си. За миг ръцете и очите им се докоснаха. Странно, би се заклела, че през тях мина лек ток. Значи не е само приказка, че от пръв поглед... Отдалечи се.
Същата вечер бе поканена на рожден ден. Когато влезе в стаята, видя сред гостите същия човек. Сърцето й подскочи - какво съвпадение... По очите му разбра, че и той се сети за огънчето. Запознаха ги. Някак си естествено седнаха на масата един до друг. Той се оказа интелигентен, забавен събеседник. В един момент домакинята влезе с китара в ръка, обърна се към него и каза:
- Хайде Владо, грабвай китарата.
Оказа се, че той пее чудесно руски романси.
Тя беше в чудесно настроение - вечерта се оказа много приятна.
Когато стана да си тръгва, той също стана и каза, че ще я изпрати. В асансьора попита:
- Каня те утре вечер у дома. Ще дойдеш ли?
- С удоволствие - отговори тя. Както си и беше.
Позвъни. Той й отвори и я въведе в скромно обзаведена, но много уютна стая с приглушена светлина. Седнаха на дивана. На малката ниска масичка пред него имаше красив поднос с две кристални чаши, охладено шампанско и купичка ягоди със сметана. Сетивата й бяха приятно обострени. Виждаше как се стичат капчиците по изпотената бутилка, усещаше аромата на свещите, долови кристалния звън на чашите, алено червената роза привличаше погледа й. В един момент той я взе и с кадифените ù листенца погали устните й. Стана, подаде ръка за танц. В стаята звучеше една песен на Майкъл Болтън, която тя много харесваше. Когато се изправиха и той обгърна талията й с ръка, привличането бе така осезаемо, че просто залепнаха един за друг. Нежно, но настойчиво той я притисна плътно до себе си. Искрата прерасна в огън и като най-естественото нещо на света, съвсем неусетно, се озоваха голи в леглото, преплели тела. Сега от тонколоните се лееше топлият, плътен, страстен, много секси глас на Тони Бракстън. Движеха се в бавния ритъм на блуса, забравили за всичко. Оставиха се на вълшебството...
След това запалиха по цигара, пиха пак шампанско, правиха пак секс. По-късно, прегърнати, си говориха за какво ли не. Тя се чувстваше прекрасно, просто превъзходно... доволна като котка, изпила млякото си, или облизала сметаната... Много жизнена, гъвкава, искряща, леко опиянена - не само от виното. Владо излъчваше освен всичко друго и спокойствие, стабилност, закрила, за които всяка жена мечтае.
Заспа с една мисъл в главата, като трънче в петата - твърде хубаво е, за да продължи дълго.
-
2
1 Коментар
Препоръчани коментари