За "случайностите" в живота

Когато бях на 18 години,попаднах на първия кръстопът в живота си,макар че тогава не го осъзнавах.Бях приета в Медицинския техникум- клинични лаборанти.В първия учебен ден,излязох от къщи и тръгнах по улицата за техникума.Пред мен,на около два метра, вървеше едно напълно непознато момиче.Заковах поглед в гърба му...ако то ускореше крачка,аз-също...Не зная защо,мислех,че и тя отива там.Но най-странното беше,че се почувствах като вързана с невидима връв за нея,като че нещо ме теглеше...Наистина, влязохме и двете в техникума,оказахме се в един курс,седнахме на един чин,станахме приятелки...

След три дни получих известие,че съм приета и в Техническия университет.Татко толкова ме убеждаваше да зарежа лаборантството и да се запиша там...

Но нищо не можеше да ме отклони, аз вече бях избрала, почти несъзнателно, пътя си.Момичето ме покани на имен ден и там срещнах мъжа,връзката с когото се оказа абсолютен провал.Беше изпълнена с разочарования и негативни емоции,а по-късно и със стрес, много сълзи и безброй казуси за разрешаване за много продължителен период/и до сега е причина за някои,съвсем косвено/.Единствената му роля всъщност в живота ми беше да стане баща на двамата ми сина,а те - единственото хубаво нещо от цялата работа.Освен това,връзката ми с медицината,която се задълбочи след завършването ми на Софийския университет-,изигра важна роля в живота ми.

Какво щеше да стане ако бях избрала другия път?Коренно различен начин на живот...НО не се знае дали нямаше и по другия път да стигна пак до основната точка от живота ми.

Все пак,наистина имаме избор,но сме подтиквани какво да изберем с невидима пръчица ) Най-интересното е,че след много години,след много размисли,мисля,че това беше най-добрия избор за мен.