Премини към съдържанието
  • публикации
    404
  • коментари
    110
  • прегледи
    13118

Не карай любовта ми да те чака

Не карай любовта ми да те чака

непотърсена, сама и гола,

не я забравяй да простенва в мрака

с очи на извор, с тяло на топола.

 

Вземи я цялата, новородена,

неовладяна, питаща и свежа,

не се страхувай, че е много млада,

че още дива е , задъхана, копнежна.

 

Не я оставяй в мен да остарява -

тя може пак да те приеме с нежност,

но ако има вече вкус на рана,

ще ти напомня колко си й грешен.

 

23 юни 1985г., Симеоново

Росица Копукова

"Пролетни мигове", лирика



2 Коментара


Препоръчани коментари

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...