Не карай любовта ми да те чака
Не карай любовта ми да те чака
непотърсена, сама и гола,
не я забравяй да простенва в мрака
с очи на извор, с тяло на топола.
Вземи я цялата, новородена,
неовладяна, питаща и свежа,
не се страхувай, че е много млада,
че още дива е , задъхана, копнежна.
Не я оставяй в мен да остарява -
тя може пак да те приеме с нежност,
но ако има вече вкус на рана,
ще ти напомня колко си й грешен.
23 юни 1985г., Симеоново
Росица Копукова
"Пролетни мигове", лирика
Препоръчани коментари