А чела ли сте някоя от предишните книги на Людмила, или просто по инерция сте решили, че от нея писател не става, и я плюете по предварително изградени нагласи, които нямат никакво сериозно основание?

Обожавам Странджа. Поех книгата "Където се ражда Слънцето" на Людмила Филипова като светиня и се подготвих да потъна в магията на тази древна планина. Разочарованието дойде още от първите страници. Информацията за светилищата сякаш е взета от някакъв кратък информационен справочник и е недодялано вплетена в някакви сухи, с вестникарски  стил, диалози. Идеята е да се преплитат минало и бъдеще, но от това се е получила страшна каша. Книгата няма никаква художествена стойност. Не мога да открия дори намек, че е писана от майстор на словото.. Дори се чудя, как въобще е допусната на книжния пазар.

Тази прекрасна наша Странджа - неизчерпаем източник на вдъхновяващи истории - не заслужава такова издание.

на 31.07.2021 г. в 8:35, _Aumi_ написа:

А чела ли сте някоя от предишните книги на Людмила, или просто по инерция сте решили, че от нея писател не става, и я плюете по предварително изградени нагласи, които нямат никакво сериозно основание?

Всичките. Но имам пълното лично убеждение, че на част от хубавите тя не е автор и това е мнение на много литератори. Не всички са добри, но има някои наистина много силни, малко вероятно да са се родили в нейната глава. Благодаря за въпроса. Знам много за нея, но няма да коментирам.

на 2.12.2021 г. в 13:51, Слово написа:

Обожавам Странджа. Поех книгата "Където се ражда Слънцето" на Людмила Филипова като светиня и се подготвих да потъна в магията на тази древна планина. Разочарованието дойде още от първите страници. Информацията за светилищата сякаш е взета от някакъв кратък информационен справочник и е недодялано вплетена в някакви сухи, с вестникарски  стил, диалози. Идеята е да се преплитат минало и бъдеще, но от това се е получила страшна каша. Книгата няма никаква художествена стойност. Не мога да открия дори намек, че е писана от майстор на словото.. Дори се чудя, как въобще е допусната на книжния пазар.

Тази прекрасна наша Странджа - неизчерпаем източник на вдъхновяващи истории - не заслужава такова издание.

Аз също съм разочарована от последните и две книги.

И аз много харесвам Странджа. Взех книгата и сега я чета. Още съм в началото, но ми се струва, че има твърде много фантастика. Общо взето Странджа е представена , като една обречена земя, място обитавано в изобилие от рептили, змейове и таласъми. И задължително богинята Бастет.

Последната никак не ми се нрави и страшно много се дразня на това непрекъснато повтаряне в предавания и медии за тази история с Людмила Живкова.

Истинската археология и история се градят на находки и исторически извори, сведения на съвременници на тази епоха. Не може да се правят изводи, че Бастет е погребана в Странджа, на база виденията на група хора и прорицанията на гадателите. Древните траки в Странджа са почитали Дионис. Надписи с неговото име са открити на Мишкова нива, село Бръшлян и др. Култът към него е останал във странджанския фолклор в обичаите "нестинарство" и "Бял кукер". Къде е Бастет - няма никаква следа от нея в обичаите на местните хора, нито пък са открити находки свързани с нея.

И тази градска легенда с Бастет засенчва истинската история на Странджа. Сега всеки българин свързва Странджа с Бастет, а не с нестинарството, археологическите обекти и уникална флора - дом на екзотични растения. Все пак там е Природен Парк, с приказно красиви места.

Не знам как ще е по-натам романа, но моля споделете повече впечатления какво мислите като цяло за книгата, какво ви хареса, и какво не.

А не това, че г-жа Филипова не става.

преди 11 часа, hiker написа:

И аз много харесвам Странджа. Взех книгата и сега я чета. Още съм в началото, но ми се струва, че има твърде много фантастика. Общо взето Странджа е представена , като една обречена земя, място обитавано в изобилие от рептили, змейове и таласъми. И задължително богинята Бастет.

Последната никак не ми се нрави и страшно много се дразня на това непрекъснато повтаряне в предавания и медии за тази история с Людмила Живкова.

Истинската археология и история се градят на находки и исторически извори, сведения на съвременници на тази епоха. Не може да се правят изводи, че Бастет е погребана в Странджа, на база виденията на група хора и прорицанията на гадателите. Древните траки в Странджа са почитали Дионис. Надписи с неговото име са открити на Мишкова нива, село Бръшлян и др. Култът към него е останал във странджанския фолклор в обичаите "нестинарство" и "Бял кукер". Къде е Бастет - няма никаква следа от нея в обичаите на местните хора, нито пък са открити находки свързани с нея.

И тази градска легенда с Бастет засенчва истинската история на Странджа. Сега всеки българин свързва Странджа с Бастет, а не с нестинарството, археологическите обекти и уникална флора - дом на екзотични растения. Все пак там е Природен Парк, с приказно красиви места.

Не знам как ще е по-натам романа, но моля споделете повече впечатления какво мислите като цяло за книгата, какво ви хареса, и какво не.

А не това, че г-жа Филипова не става.

И аз я взех заради природните описания и историческите места.

Изобщо писателката не става.

В началото медиите обстойно известиха как е окрала ръкописите на чичо си заради първата си книга, той беше на косъм да я съди, но спря от приличие.

Да го кажем така: Людмила много обича мъжете, а те обичат да пишат книги.

Ако проследите хронологията на книгите като мен, те имат различен стил и творчески почерк. Писаха го и в нета. Защо е така,можем да се досетим.

Людмила обича и мъже - издатели, но я изгониха. Както и мъжът й най-после се разведе и я изгони.

Милата. Изпусна си късмета за книги. Той е изпълнителен директор на "Технополис" и я спаси от мизерията тази неблагодарница руска.

Не мога да споделя всичко, което знам, но и това стига.

на 7.12.2021 г. в 5:43, _Aumi_ написа:

Аз също съм разочарована от последните и две книги.

Имам основателните съмнения , че на нито една книга тя не е автор.

преди 42 минути, Росица Копукова написа:

И аз я взех заради природните описания и историческите места.

Изобщо писателката не става.

В началото медиите обстойно известиха как е окрала ръкописите на чичо си заради първата си книга, той беше на косъм да я съди, но спря от приличие.

Да го кажем така: Людмила много обича мъжете, а те обичат да пишат книги.

Ако проследите хронологията на книгите като мен, те имат различен стил и творчески почерк. Писаха го и в нета. Защо е така,можем да се досетим.

Людмила обича и мъже - издатели, но я изгониха. Както и мъжът й най-после се разведе и я изгони.

Милата. Изпусна си късмета за книги. Той е изпълнителен директор на "Технополис" и я спаси от мизерията тази неблагодарница руска.

Не мога да споделя всичко, което знам, но и това стига.

Имам основателните съмнения , че на нито една книга тя не е автор.

Дори и да е така, може би все пак нейните книги дават някакво ценно познание. АЗ досега съм чел само "Мастиленият лабиринт", вярно, че като развитие на образите не биваше, но пък имаше много важна идея - да покаже преходността на орфизма в християнството. И оттогава съм се заинтригувал много по тази тема и съм прочел други статии и материали. Това наистина се вижда и в истинската Странджа - тракийските светилища се превръщат в християнски параклиси. Аполон става Св. Илия, Дионис и богинята майка стават Св. КОнстантин и Елена, ТРакийският конник става Св. Георги и др.

Няма значение кой е писал книгите й, важно е съдържанието. Може да няма развитие на героите, но считам, че книгите й са цени са нас българите, защото дават важни сведения за предците ни, населявали тези земи преди нас. Та затова ви питам какво мислите конкретно за тази книга, какво ви хареса и какво не. Чувствате ли се обогатени в някакъв смисъл - да сте научили нещо важно за нашата родина и нейната история?

преди 1 час, hiker написа:

Дори и да е така, може би все пак нейните книги дават някакво ценно познание. АЗ досега съм чел само "Мастиленият лабиринт", вярно, че като развитие на образите не биваше, но пък имаше много важна идея - да покаже преходността на орфизма в християнството. И оттогава съм се заинтригувал много по тази тема и съм прочел други статии и материали. Това наистина се вижда и в истинската Странджа - тракийските светилища се превръщат в християнски параклиси. Аполон става Св. Илия, Дионис и богинята майка стават Св. КОнстантин и Елена, ТРакийският конник става Св. Георги и др.

Няма значение кой е писал книгите й, важно е съдържанието. Може да няма развитие на героите, но считам, че книгите й са цени са нас българите, защото дават важни сведения за предците ни, населявали тези земи преди нас. Та затова ви питам какво мислите конкретно за тази книга, какво ви хареса и какво не. Чувствате ли се обогатени в някакъв смисъл - да сте научили нещо важно за нашата родина и нейната история?

Не оспорвам мнението Ви. Оспорвам авторството, защото бездарницата е мегаломанка и нейното име стои на кориците на книгите.

Утре кой ще я знае какви ги е дробила?!

преди 5 часа, Росица Копукова написа:

Не оспорвам мнението Ви. Оспорвам авторството, защото бездарницата е мегаломанка и нейното име стои на кориците на книгите.

Утре кой ще я знае какви ги е дробила?!

Очаквах в тази тема да се сподели повече за съдържанието на конкретната книга, а не да се фокусираме на хейтърството към Людмила Филипова 

преди 1 час, hiker написа:

Очаквах в тази тема да се сподели повече за съдържанието на конкретната книга, а не да се фокусираме на хейтърството към Людмила Филипова 

Няма хейтърство, има възможни истини. Не ми е на сърце да я коментирам. Чета, кое запазя, кое върна назаем, кое продам на антиквар на загуба, да не ми дръсти къщата.

На мен ми хареса структурата на романа, противпоставянето на два свята: 1. Съвременният човек, в образа на комисарката, който живее в крак с технологиите, обграден от устройства и чувстващ се напълно самотен и отчужден, потушавайки духовната си самота с вино и уиски 2. Древните хора, живеещи в хармония с природата, общувайки помежду си по духовен начин и взаимно подкрепящи се в своята общност. Допадна ми и запознаването със светилищата и легендите на Странджа в една фентъзи атмосфера. Както и идеята за преходността на орфизма в християнството. Имаше и интересна легенда за подземния тунел, който свързва Добруджа със Турска Странджа. Разбирането за чудесата на траките и тяхното безсмъртие с научно-фантастична теория. Това, което ми дойде в повече, обаче, бе прекомерното извисяване на Първите (тези, преди траките) и уподобяването им с Атлантите. Не можем да твърдим, че концентричните кръгове на Мишкова нива са дело на Атлантите. Изградени са много по-късно, вътрешните кръгове са направени чак 3-ти век пр. Хр. А според хипотезата за о-в Санторини (от където са кръговете) и о-в Крит (една от предполагаемите Атлантиди) хората, които са изградили внушителните постройки са го направили много по-рано - 3-то - 2-ро хилядолетие пр. Хр. Няма никъде данни Язон и аргонавтите да са идвали в Странджа. Както и това, че Резово е древната Троя, или пък Резос да е роден в Резово. Много е съмнително и това траките да са имали кораби и да са били мореплаватели. Ако беше така, то Аполония и Месамбрия изобщо нямаше да ги има. Траките са приели онези елини, основателите на тези градове, защото са имали нужда от транспорт на своята стока (руди, вина, дървен материал и риба) към пазарите на Средиземноморието. И тези елини са се оказали нещо като транспортна фирма за тях. Колкото и големи патриоти да сме, трудно е да приемем това, че нашите траки са били толкова развита цивилизация и са в основата на ръкописа на Войнич. Останките от техните градежи са малко и не могат да се сравнят по изящество с това, което е на гръцките острови. Несъмнено са дали своя принос в световното културно наследство, но не можем да ги извисяваме чак толкова. Може би онези, първите, които са създали варненското съкровище и писмеността на плочките от Градешница (прототипа на линеар А и Б), те са отишли на о-в Крит и са създали Микенската цивлизация. Има хипотеза, че това са именно пеласгите, за които Омир казва, че са едно от многобройните племена на о-в Крит. И за които има данни, че по-рано са населявали Странджа, а може би и други части на България. Но въпреки тези несъответствия, имаше и много други верни неща, книгата е много хубава и разпалва любопитството за много въпроси, които съвременният българин би могъл да проучи.

преди 47 минути, hiker написа:

На мен ми хареса структурата на романа, противпоставянето на два свята: 1. Съвременният човек, в образа на комисарката, който живее в крак с технологиите, обграден от устройства и чувстващ се напълно самотен и отчужден, потушавайки духовната си самота с вино и уиски 2. Древните хора, живеещи в хармония с природата, общувайки помежду си по духовен начин и взаимно подкрепящи се в своята общност. Допадна ми и запознаването със светилищата и легендите на Странджа в една фентъзи атмосфера. Както и идеята за преходността на орфизма в християнството. Имаше и интересна легенда за подземния тунел, който свързва Добруджа със Турска Странджа. Разбирането за чудесата на траките и тяхното безсмъртие с научно-фантастична теория. Това, което ми дойде в повече, обаче, бе прекомерното извисяване на Първите (тези, преди траките) и уподобяването им с Атлантите. Не можем да твърдим, че концентричните кръгове на Мишкова нива са дело на Атлантите. Изградени са много по-късно, вътрешните кръгове са направени чак 3-ти век пр. Хр. А според хипотезата за о-в Санторини (от където са кръговете) и о-в Крит (една от предполагаемите Атлантиди) хората, които са изградили внушителните постройки са го направили много по-рано - 3-то - 2-ро хилядолетие пр. Хр. Няма никъде данни Язон и аргонавтите да са идвали в Странджа. Както и това, че Резово е древната Троя, или пък Резос да е роден в Резово. Много е съмнително и това траките да са имали кораби и да са били мореплаватели. Ако беше така, то Аполония и Месамбрия изобщо нямаше да ги има. Траките са приели онези елини, основателите на тези градове, защото са имали нужда от транспорт на своята стока (руди, вина, дървен материал и риба) към пазарите на Средиземноморието. И тези елини са се оказали нещо като транспортна фирма за тях. Колкото и големи патриоти да сме, трудно е да приемем това, че нашите траки са били толкова развита цивилизация и са в основата на ръкописа на Войнич. Останките от техните градежи са малко и не могат да се сравнят по изящество с това, което е на гръцките острови. Несъмнено са дали своя принос в световното културно наследство, но не можем да ги извисяваме чак толкова. Може би онези, първите, които са създали варненското съкровище и писмеността на плочките от Градешница (прототипа на линеар А и Б), те са отишли на о-в Крит и са създали Микенската цивлизация. Има хипотеза, че това са именно пеласгите, за които Омир казва, че са едно от многобройните племена на о-в Крит. И за които има данни, че по-рано са населявали Странджа, а може би и други части на България. Но въпреки тези несъответствия, имаше и много други верни неща, книгата е много хубава и разпалва любопитството за много въпроси, които съвременният българин би могъл да проучи.

Малко се забавихте с харесването, вероятно дълго сте обмисляли как да отговорите. Но аз не оспорвам чуждо мнение.

преди 5 минути, Росица Копукова написа:

Малко се забавихте с харесването, вероятно дълго сте обмисляли как да отговорите. Но аз не оспорвам чуждо мнение.

Отне ми време да анализирам и премисля всички исторически небивалици. Но въпреки това, имаше и много истини и интересни факти.

И аз прочетох тази книга. Това, което ме впечатли най-много бе новият поглед към Гробницата на Бастет. По-скоро отхвърлянето на тази идея, че там е погребана египетска богиня, а по-скоро нещо свързано с траките. 

Туристите стигнаха до безумието да оставят статуетки на котки в знак на преклонение на Бастет. И ето, тази книга ме накара да видя интервюто с Красимира Стоянова - племенницата на Ванга, която отрича баба Ванга някога да е говорила за Бастет и че е погребана там. Това е  измислица, която обаче придоби широка популярност.

преди 19 часа, BgArgonaut написа:

И аз прочетох тази книга. Това, което ме впечатли най-много бе новият поглед към Гробницата на Бастет. По-скоро отхвърлянето на тази идея, че там е погребана египетска богиня, а по-скоро нещо свързано с траките. 

Туристите стигнаха до безумието да оставят статуетки на котки в знак на преклонение на Бастет. И ето, тази книга ме накара да видя интервюто с Красимира Стоянова - племенницата на Ванга, която отрича баба Ванга някога да е говорила за Бастет и че е погребана там. Това е  измислица, която обаче придоби широка популярност.

Това, което сте прочели, е разказвано от местни хора. Прикачено е към книгата. И аз затова я купих. За местните разкази и снимките. По телевизията бездарното Люси Филипова сама си призна в интервю, защото директно я попитаха и не вървеше да крие и изопачава фактите. 

преди 6 часа, Росица Копукова написа:

Това, което сте прочели, е разказвано от местни хора. Прикачено е към книгата. И аз затова я купих. За местните разкази и снимките. По телевизията бездарното Люси Филипова сама си призна в интервю, защото директно я попитаха и не вървеше да крие и изопачава фактите. 

Изобщо местните не казват такова нещо. Те искат туристи и затова поддържат тази легенда за Бастет, защото им носи потоци от туристи, които с помощта на платени водачи стигат до пещерата. От една страна това е добре за града, но от друга е лошо за културата и историческа грамотност на българина. Всеки българин сега свързва Странджа с Бастет, вместо да я свързва с уникалната флора, фолклор и истински древни паметници 

преди 42 минути, BgArgonaut написа:

Изобщо местните не казват такова нещо. Те искат туристи и затова поддържат тази легенда за Бастет, защото им носи потоци от туристи, които с помощта на платени водачи стигат до пещерата. От една страна това е добре за града, но от друга е лошо за културата и историческа грамотност на българина. Всеки българин сега свързва Странджа с Бастет, вместо да я свързва с уникалната флора, фолклор и истински древни паметници 

ВАШЕ ПРАВО Е ДА СЕ ИЗРАЗИТЕ. ПОМНЯ КАКВО ЧУХ И НЕ СЪМ СЪГЛАСНА.