Слово

Обожавам Странджа. Поех книгата "Където се ражда Слънцето" на Людмила Филипова като светиня и се подготвих да потъна в магията на тази древна планина. Разочарованието дойде още от първите страници. Информацията за светилищата сякаш е взета от някакъв кратък информационен справочник и е недодялано вплетена в някакви сухи, с вестникарски стил, диалози. Идеята е да се преплитат минало и бъдеще, но от това се е получила страшна каша. Книгата няма никаква художествена стойност. Не мога да открия дори намек, че е писана от майстор на словото.. Дори се чудя, как въобще е допусната на книжния пазар. Тази прекрасна наша Странджа - неизчерпаем източник на вдъхновяващи истории - не заслужава такова издание.