От пепелта

ДА, драги мои, аз се завърнах. Неопределеното време приключи.

Малко и много неща могат да се случат за един месец. Животът може да се преообърне наобратно. Можеш да спреш да обичаш, можеш да се влюбиш, да триумфираш или да те мачкат в калта. Може сърцето ти да се раздира от мъка и да плаче кървави сълзи, може и да не можеш да свалиш усмивката от лицето си.

Тогава, когато разбереш, че любовта наистина трае три години, а може би и по-малко, когато откриеш в някой от противоположния пол своята същност, когато се поставиш в гранична ситуация, така че да осъзнаеш къде е пределът на твоите скрупули, желания и принципи, тогава, когато правиш, каквото ти казва душата и тялото, без значение, какво ще кажат другите, нима не си тогава свободен? Когато успееш да отсееш пясъка, за да запазиш в шепата си зрънцата златно щастие, превърнало се в щастие от безбройните ти сълзи от злато... Няма да има повече сълзи. Поне не сега. Има хора, за които си заслужава да живееш и това, което трябва да правиш е да ги подкрепяш и да си до тях във всеки миг. Може би не винаги успявам да съм където и когато трябва. Ех, ако денонощието имаше поне още 5-6 часа в повече. Може би щях да бъда приятелката, която трябва, щом съм дарена с такива приятели...Прости ми...

Объркано, нали? Както всичко в моя свят.

Но мога да кажа, след дългия период на меланхолия, тъга и безстрастен плач за себе си, аз открих отново покоя в душата си. Мисля, че трябва да съм това, което съм сега. Със своите чувства, със своите мисли, със своята мъдрост, каквато и да е тя, със своите очи, със своята душа, със своето име и със своето щастие в шепата, преобразено от моите сълзи от злато.