Затварям те, годино!
Публикувано от Vedrin
444 прегледа
Затварям те годино, като страница,
в която огън смеси се с вода.
Пожарите във мене непрестанни са
и ручей пълни моята следа.
Горях в любов, понякога разнищена,
на дребни щрихи, скъсани конци.
Изливах скръб, в сълзите ми отприщена,
подобно некролог... но за светци.
Намирах върхове и чисти пориви
в копнеж по някой бистър водопад.
Озъртах се в пресечни траектории -
на миг от челен сблъсък с непознат.
И все така обичаха се римите,
подобно млади влюбени в нощта.
Провалите простих си - непростимите,
дори да се заричах, че не ща...
Бях просто колело - нагоре, в стръмното...
До сетния, търкулнат в тебе ден.
И ето, ти сега си тръгваш в тъмното...
Честит и нов - напускам те смутен.
Секундите, без право на завръщане,
разделят ни... Но ти недей тъжи!
Тръгни си тихо, над шума на къщите...
Или във паметта ми продължи...
(От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")
.thumb.jpg.718de471265435364213c5dfb3b44690.jpg)
1 Коментар
Препоръчани коментари