Затварям те, годино!

Затварям те годино, като страница,

в която огън смеси се с вода.

Пожарите във мене непрестанни са

и ручей пълни моята следа.

Горях в любов, понякога разнищена,

на дребни щрихи, скъсани конци.

Изливах скръб, в сълзите ми отприщена,

подобно некролог... но за светци.

Намирах върхове и чисти пориви

в копнеж по някой бистър водопад.

Озъртах се в пресечни траектории -

на миг от челен сблъсък с непознат.

И все така обичаха се римите,

подобно млади влюбени в нощта.

Провалите простих си - непростимите,

дори да се заричах, че не ща...

Бях просто колело - нагоре, в стръмното...

До сетния, търкулнат в тебе ден.

И ето, ти сега си тръгваш в тъмното...

Честит и нов - напускам те смутен.

Секундите, без право на завръщане,

разделят ни... Но ти недей тъжи!

Тръгни си тихо, над шума на къщите...

Или във паметта ми продължи...

(От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")