Премини към съдържанието
  • публикации
    25
  • коментари
    22
  • прегледи
    6457

Затварям те, годино!


Vedrin

378 прегледа

 Сподели

Затварям те годино, като страница,

в която огън смеси се с вода.

Пожарите във мене непрестанни са

и ручей пълни моята следа.

Горях в любов, понякога разнищена,

на дребни щрихи, скъсани конци.

Изливах скръб, в сълзите ми отприщена,

подобно некролог... но за светци.

Намирах върхове и чисти пориви

в копнеж по някой бистър водопад.

Озъртах се в пресечни траектории -

на миг от челен сблъсък с непознат.

И все така обичаха се римите,

подобно млади влюбени в нощта.

Провалите простих си - непростимите,

дори да се заричах, че не ща...

Бях просто колело - нагоре, в стръмното...

До сетния, търкулнат в тебе ден.

И ето, ти сега си тръгваш в тъмното...

Честит и нов - напускам те смутен.

Секундите, без право на завръщане,

разделят ни... Но ти недей тъжи!

Тръгни си тихо, над шума на къщите...

Или във паметта ми продължи...

(От стихосбирката "Неиздъхнали спомени")

 Сподели

1 Коментар


Препоръчани коментари

Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...