Гълъб стопли със пера земята

и светът превърна се в светиня.

Благо се усмихна светлината.

Просякът получи милостиня...

На любов ухаеха цветята.

Подлез се превърна във градина.

Ангели запяха в синевата.

Просякът получи милостиня...

Град небесен с улици от злато

спусна се от ведрината синя.

Зима бе. А стана топло лято.

Просякът получи милостиня...

Сън ли бе? Мечта ли непозната?

Чудо преди новата година.

Търся, с дар от обич във ръката,

просяк - да получи милостиня...

(От "Точка на замръзване")