Последната игличка

Последната игличка на скръбта

пронизва дълго тъжния ми вопъл.

Копнях непреживяните лета,

в които исках да живея топъл.

Рисувах се със живи цветове

в химери нежни, в приказни огнища.

Насищах се с измамни светове,

макар лъжа сърце да не насища.

И някак си съдбата проумях -

не нея аз, а мене тя тълкува.

Предложих й мечти, любов и смях,

но тя със скръб реши да ме рисува.

Направи ми портрета вледенен.

Достоен дар за северна кралица.

Бях Кай - със стъкълцето поразен,

но все си нямах Герда за сестрица.

Последната игличка на скръбта

кърви във мен... Дано да се извади.

И да открия чудните лета

с лъчи от смях и топли водопади.

(От "Точка на замръзване")