Бяла хала шепне черна притча.

Студ сковава минусните дни.

Дрипав скитник в болка се обрича

и стои до градските стени.

Помияр изцъклено трепери,

свит до кофа с празничен боклук.

В ледени висулки начумерен

стихнал е самотният улук.

Скърца его в бързаща обувка.

Погледът изнизва се във бяг.

Сетната надежда за милувка

черно строполясва се във мрак.

Киска се съдбата. Некролозно.

Тъжна хала с див репертоар.

Снежно е. И ледено. И грозно.

Бяла смърт на черен тротоар.

(От "Точка на замръзване")