малкият принц II
От alex sc
· 830 прегледа
-Защо се смееш?- попитах аз.
-Защото съм щастлив.- отговори ми детето учудено.
-Какво е да бъдеш щастлив?- продължих аз.
-Когато те обичат или ти обичаш някого.Когато си чул или видял нещо красиво.Когато твоята звезда ти се е усмихнала...
Обясняваше ми всичко това с блестящи очи, и лицето му трептеше от въодушевление.Детето с луничаво лице и очи пълни с живот и мечти.
-А колко струва щастието? А това да обичаш и да бъдеш обичан? И как така ще ти се усмихват звездите?- питах го аз учудена,дори натъжена.Не знаех какво бе всичко това.Продължих:
-А от къде да си купя тези неща?
А то се ядоса.Обърна се на другата страна.После ме погледна.И ми кресна:
-Нямат си цена щастието.Нито любовта.А да обичаш... Това е красотата...Нея...- детето се ядосваше с всяка дума,която изречеше.- Вече ти казах красотата само със сърцето се вижда!
Аз се натъжих.Не можех нищо да му кажа.Буца ми се спря в гърлото.Исках да заплача.
-Вие възрастните нищо не разбирате!- продължи то.- Как ще бъдеш щастлива след като не разбираш любовта?
Детето дойде при мен и седна. Хвана ме през врата. Аз се разплаках. То ми каза:
-Не плачи! Възрастните не плачат.
Засмях се. Как може да не плачат възрастните щом и децата плачат.Детето ме пргърна-някой ме обикна.Разбрах, че съм щастлива и че звездите се смеят.
Препоръчани коментари