emmi - блог

  • публикации
    128
  • коментари
    1842
  • прегледи
    152254

Из старите архиви

emmi

236 прегледа

* * * * *

Вчера се замислих за миговете на пълно щастие. Нали се сещате? Когато си уверен, че в този момент всичко около теб и най-вече в теб е перфектно. И се чувстваш изпълнен със щастие. Това са мигове, които пазя като моментни снимки в спомените си. Ярки и продължаващи да предизвикат в мен същите чувства както и тогава.

Новогодишна вечер. Наложи се да изтичам до магазина – нещо бях забравила да купя. И в един момент, докато бързах да се прибера чух как пада снега. Спрях. Вдигнах лице нагоре и видях тихия танц на снежинките осветени от уличните лампи. Падат на лицето ми и се разтапят. И невероятна тишина. Вдишвах новогодишната нощ и бях щастлива.

Лежа на леглото, а на гърдите ми спи дъщеря ми. Колко мъничка беше. Лежи по корем, бузките и висят на една страна и сумти в съня си. Имах чувството че мога да лежа така цяла вечност гушкайки детето си.

Вземам сина си от градината. Водя го за ръка. Толкова пъти съм го правила, но този път я усещам. Малката сладка ръчичка мушната в моята. За един миг усещах само нея. Нищо друго не съществуваше. Всичко беше съвършенно.

Елхата съм я сложила, извадила съм играчките и оставям децата да я украсяват. За първи път сами. Преди това за последно съм ги предупредила да внимават да не я съборят, да внимават да не изтърват някоя играчка, изобщо да внимават. И излизам от хола. На врата се обръщам и ги поглеждам. Две деца около елхата. Светлината от прозореца ги залива. Говорят си и ровят в играчките. Моите деца. Като коледна картичка. Щастлива съм.

Спомени, които разглеждам от време на време........................




12 Коментара



Благородно ти завиждам за тези изживяни съвършени мигове.

Дай Боже всеки му. И на мене също :lock:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Дистанционно на телевизор, купено специално за него. Той го блъска в пода. Счупено парченце от прозорчето отпред. Остри ръбовете на това, което е останало. Ами другото? Дали не го е глътнал? Лазя по килима, търся и плача. Намирам тъпото парче. Пак плаках, но този път от щастие, целувайки го и прегръщайки го толкова силно, че чак извика...

Сега пък едно болтче от играчка липсва...


Сподели този коментар


Линк към коментара

Променям си теорията за ангелите-бебета. Май ангели сме ние и сме изпратени тук да ги опазваме, децата... :D

Сподели този коментар


Линк към коментара

повярвах в любовта от пръв поглед когато за първи път прегърнах детето си.........

Сподели този коментар


Линк към коментара

Щастие ? Любов ? Де ги намирате тия нещица ?

Днес правиш 40, ти си щастлив/а , утре ти слагат 40 - другите са щастливи.

Сподели този коментар


Линк към коментара

27.05.2001 г. на другия ден след сватбата, седим в една лодка в Панчаревското езеро. Калин гребе, а аз ям череши. Времето е невероятно, а аз в жълтата си лека рокличка се чуствам като истинско слънчево момиче.

Али е на 2г. и половина, седим в една чакалня на зъболекарски кабинет. Пълно е с хора, но Али става и започва с цяло гърло да пее химна на България. Всички млъкват, а аз през сълзи и сополи се пръскам през гърба от гордост, че това невероятно дете е мое :)

Много хубаво си го написала

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход