Из старите архиви
От emmi
· 933 прегледа
* * * * *
Вчера се замислих за миговете на пълно щастие. Нали се сещате? Когато си уверен, че в този момент всичко около теб и най-вече в теб е перфектно. И се чувстваш изпълнен със щастие. Това са мигове, които пазя като моментни снимки в спомените си. Ярки и продължаващи да предизвикат в мен същите чувства както и тогава.
Новогодишна вечер. Наложи се да изтичам до магазина – нещо бях забравила да купя. И в един момент, докато бързах да се прибера чух как пада снега. Спрях. Вдигнах лице нагоре и видях тихия танц на снежинките осветени от уличните лампи. Падат на лицето ми и се разтапят. И невероятна тишина. Вдишвах новогодишната нощ и бях щастлива.
Лежа на леглото, а на гърдите ми спи дъщеря ми. Колко мъничка беше. Лежи по корем, бузките и висят на една страна и сумти в съня си. Имах чувството че мога да лежа така цяла вечност гушкайки детето си.
Вземам сина си от градината. Водя го за ръка. Толкова пъти съм го правила, но този път я усещам. Малката сладка ръчичка мушната в моята. За един миг усещах само нея. Нищо друго не съществуваше. Всичко беше съвършенно.
Елхата съм я сложила, извадила съм играчките и оставям децата да я украсяват. За първи път сами. Преди това за последно съм ги предупредила да внимават да не я съборят, да внимават да не изтърват някоя играчка, изобщо да внимават. И излизам от хола. На врата се обръщам и ги поглеждам. Две деца около елхата. Светлината от прозореца ги залива. Говорят си и ровят в играчките. Моите деца. Като коледна картичка. Щастлива съм.
Спомени, които разглеждам от време на време........................
-
1
Препоръчани коментари