Шантава приказка
От emmi
· 1235 прегледа
- Искаш ли декоративно зайче? - ме пита доктора Станчев пафкайки цигарката. "Минавал" наблизо и решил да се отбие да ме види как съм. После ми стана ясно, че той нарочно е дошъл да ми пробута тия зайци. Но, да карам по хронологичен ред.
С доктора Станчев сме стари дружки. Той е виден ветеринар, а аз съм виден животнолюбител. Третия от компанията е доктора Молнар, но той отиде да се грижи за едни безумно скъпи крави и заряза домашните любимци и амбулаторията. Така, че някак си неусетно си станахме близки.
- Колко пари? - питам аз направо по въпроса.
- Николко. Внучето алергично и ги подаряват. - и тръсва пепелта в пепелника.
Аз вече си правя тънки сметки. Ако взема само за мойте диванета, Валерия, племенницата ми, ще и стане мъчно, че няма за нея. Решавам, че трябва да взема две.
- Може ли двечки? - и вече си мисля как ще ги изненадам децата със зайчета.
- Може, бе. Чакай да и звънна да се разберете - и започва да набира номера.
Любезен женски глас. Леко префърцунен. Става ясно, че зайчетата са три. Аз и казвам:
- Искам две зайчета.
И отсреща се излива един порой от думи. Като се започна с:
- Ама не мога да ви дам само две!!! ТЕ СА СЕМЕЙСТВО!
Някой да е чувал за семейство зайци? Освен за Роднина и Зайцев ама тя не му носеше фамилията. Някой да вярва в светостта на заешкото семейство? Тя си вярваше. Кофтито беше, че и аз и повярвах. В него момент това ми се стори адски логично. Какъв човек трябва да си за да разделиш семейство?! Пък било то и зайци.
Минах през вкъщи, взех Александра, отидохме до селото. Защо да е просто когато е толкова по-весело да е сложно? Зайците се оказаха на едно село близо до Русе. Бръмнахме с колата до селото. Лелката се оказа действително откачалка. Дори и за моите полуразмити граници кое е нормално и кое не е. Само ще спомена, че рисува цветя с пръсти. И навсякъде из хола бяха накачурени пръстовите и отпечатъци във вид на китни букетчета.
Натоварихме зайците със цялата им покъщина. Две големи клетки - оказа се, че бащата живее отделно от съпругата и дъщерята - торби с талаш и кофа с храна.
Какво да ви кажа? Децата бяха щастливи.
Сестра ми само каза:"Този път направо прекали. Не ви разбирам аз вас скорпионите.... "
Извод: дори и най-голямата откачалка някой ден среща откачалка, която е по-голяма от нея.
-
1
Препоръчани коментари