Премини към съдържанието

emmi - блог

  • публикации
    128
  • коментари
    1842
  • прегледи
    153270

Шантава приказка

emmi

546 прегледа

- Искаш ли декоративно зайче? - ме пита доктора Станчев пафкайки цигарката. "Минавал" наблизо и решил да се отбие да ме види как съм. После ми стана ясно, че той нарочно е дошъл да ми пробута тия зайци. Но, да карам по хронологичен ред.

С доктора Станчев сме стари дружки. Той е виден ветеринар, а аз съм виден животнолюбител. Третия от компанията е доктора Молнар, но той отиде да се грижи за едни безумно скъпи крави и заряза домашните любимци и амбулаторията. Така, че някак си неусетно си станахме близки.

- Колко пари? - питам аз направо по въпроса.

- Николко. Внучето алергично и ги подаряват. - и тръсва пепелта в пепелника.

Аз вече си правя тънки сметки. Ако взема само за мойте диванета, Валерия, племенницата ми, ще и стане мъчно, че няма за нея. Решавам, че трябва да взема две.

- Може ли двечки? - и вече си мисля как ще ги изненадам децата със зайчета.

- Може, бе. Чакай да и звънна да се разберете - и започва да набира номера.

Любезен женски глас. Леко префърцунен. Става ясно, че зайчетата са три. Аз и казвам:

- Искам две зайчета.

И отсреща се излива един порой от думи. Като се започна с:

- Ама не мога да ви дам само две!!! ТЕ СА СЕМЕЙСТВО!

Някой да е чувал за семейство зайци? Освен за Роднина и Зайцев ама тя не му носеше фамилията. Някой да вярва в светостта на заешкото семейство? Тя си вярваше. Кофтито беше, че и аз и повярвах. В него момент това ми се стори адски логично. Какъв човек трябва да си за да разделиш семейство?! Пък било то и зайци.

Минах през вкъщи, взех Александра, отидохме до селото. Защо да е просто когато е толкова по-весело да е сложно? Зайците се оказаха на едно село близо до Русе. Бръмнахме с колата до селото. Лелката се оказа действително откачалка. Дори и за моите полуразмити граници кое е нормално и кое не е. Само ще спомена, че рисува цветя с пръсти. И навсякъде из хола бяха накачурени пръстовите и отпечатъци във вид на китни букетчета.

Натоварихме зайците със цялата им покъщина. Две големи клетки - оказа се, че бащата живее отделно от съпругата и дъщерята - торби с талаш и кофа с храна.

Какво да ви кажа? Децата бяха щастливи.

Сестра ми само каза:"Този път направо прекали. Не ви разбирам аз вас скорпионите.... "

Извод: дори и най-голямата откачалка някой ден среща откачалка, която е по-голяма от нея.



23 Коментара


Препоръчани коментари

Абе то на таз лелка хич не й е лесно... тя затова тъй е бръмнала. Да живееш с мисълта за какво бъдеще те чака при положение, че отдавна си раздал върху хартия кодовете от къщата, сейфа и всякакви обекти за достъп чрез пръстови отпечатъци, хич не е лека задача. :D

П.П. Тез зайци стават ли за ядене? :lol:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не стават за ядене. Ти па все за плюскане мислиш. Декоративни са. Демек, дребнички. Ето го Бельо /по паспорт Лъко/

photo0104w.jpg

Той се спомина миналото лято дори и без кратко боледуване.


Сподели този коментар


Линк към коментара
Добра де. След като си имаш вече обеца на ухото по повод откачалките, още ли държиш да се запознаеш и с мен :D :D :D

то процеса е двупосочен бе, душа :D :D :D

Още ли държиш да се запознаеш с мен? :D

краставите магарета.....

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ние също от скоро гледаме зайци. Под "ние гледаме" имам превид, аз отдалеко, а баба ми по от близо. Та преди няколко месеца натресохме на баба ми една знойна женска калифорнийка, бяла с червени очи, намерихме и един надарен от същия вид мъжки и миналата седмица хапнахме едно от дечицата им.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Не стават за ядене. Ти па все за плюскане мислиш. Декоративни са. Демек, дребнички. Ето го Бельо /по паспорт Лъко/

photo0104w.jpg

Той се спомина миналото лято дори и без кратко боледуване.

Лъко ли m137.gif

всички знаем как точно се спомина... някой оцени вкусовето му качества ):

Сподели този коментар


Линк към коментара
Ние също от скоро гледаме зайци. Под "ние гледаме" имам превид, аз отдалеко, а баба ми по от близо. Та преди няколко месеца натресохме на баба ми една знойна женска калифорнийка, бяла с червени очи, намерихме и един надарен от същия вид мъжки и миналата седмица хапнахме едно от дечицата им.

убедих се, че дистанционното гледане е най-доброто гледане :P

и най-добрия вариант да пристигат зайците вкъщи е в найлонови торбички дълбоко замразени. :B)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.