• публикации
    115
  • коментари
    1109
  • прегледи
    7366

Бременна

Еееее и аз да сколосам за поредната доза мрънкане. Разбира се, това го правя много по-добре наживо и до толкова съм го усъвършенствала, че имам чувството, че мъжът ми вече с удоволствие се отървава от мен.

Много добре си ми каза Еми, че бременеенето през лятото е истински Ад, не е Ад, няма такава дума, която да опише кошмара, който преживявам. Разбира се, нещата можеха да минат по-леко, можеше да не правим правим ремонт докато съм в 7 месец, можеше да не ходя на изпити и паралелно с това на лекции, заради недомислици в програмата на СУ (днес междудругото е последния), можеше...много неща, можеше...

Да, ама не, аз както вече съм разказвала, съм свикнала, да ми е гадно, да е гърч. А как изглеждам? Всички се радват на хипопотамската ми физика. Странно е че всъщност коремчето ми е малко, за това пък от всичко останало имам в излишък. Вече нямам глезени, а едни прави тулупи, краката ми са толкова надебеляли, че вътрешните им меки части се трият при ходене и съответно разраняват. В главата приличам на любеница и без това кръглата ми физиономия е станала още по-кръгла. Пръстчетата ми приличат на едни малки сладки кебапченца. Ако беше само това да го преживееш, ееееееее приличаш на ходеща солница, кво от туй!? Проблемите идват от болките ми, значи сега да не пропусна кво ме боли:

-боли ме кръстта, имам чувството, че е тополка, която трудно удържа товара, който й се налага да носи.

-боли ме корема, не е от вчера или днес, ще го преживеем.Просто като ме заболи гледам да се ориентирам бързо към кревата.

-болят ме колената, предполагам, че причината отново се крие в огромното количество килограми.

-болят ме глезените. Тъй като се опитвам всеки ден да изминавам по някое прилично разстояние, горките ми глезенчата съвсем сдават багажа.

-болят ме петите. Нацепени от тежестта ми, приличат на шкурки отдолу.

Общо взето всяка крачка без преувеличение е болка.

-болят ме зъбите. Вече счупих един, хич и няма да се мъча да ходя на зъболекар (моят и без това е отпускар), надявам се още месец да издържа.

- най, най, абсурдното е че ме болят ушите ohmy.gifказвам го абсолютно сериозно.

Ако бяха само болежките всичко щеше да е добре, човек свиква дет се вика, ама в тези проклети жеги не мога да дишам. Въздух не мога да си поема. Излизам навън и веднага започвам да се олюлявам, а имам лекции, трябва да стоя на онези дървени ръбести ученически столчета, които майката ми разкатават.

Казвала ли съм ви, че живея на 6-тия етаж в стара кооперация в столицата. Еееееее в тези кооперации няма асансьор, всеки божи ден качвам ли, качвам...(като дойде детето и количката дори не ми се мисли).

Човек би си казал, че по-лошо няма къде, но всъщност има-ИМА.

Освен, че навън е жега, качвам шест етажа, влизам в прахолясал апартамен смърдящ на латекс, боя и други подобни гадости. Започвам да се давя моменталически. На всичкото отгоре топло, задушно...ужас...За няколко дни отидох в планината да дишам, не за друго. Ама пусти лекции , пусти изпити, мъжо го ползвам за такси, поне там проблеми нямам.

Няма как да не се спра и на "добрината" на хората в градския транспорт.

Разбира се, да кажа, че някои хора не са били изключително мили към мен, означава да излъжа, засъжаление обаче темерутщината преобладава.

Но да разкажа аз...

Качвам се аз в трамвая, отивам на преглед. Дупча билетче. Свободни места за сядане -няма. Заставам права, не съм била никога нахална в подобни отношения. Хората ме виждат и започват да се оглеждат. Хайдеееееееее, на кой ли ще му стане най-неудобно...Един човек решава да се жертва, слиза си просто на следващата спирка и решава, че няма много да се прецака. Освобождава мястото, почуква ме по ръката с едно :Заповядайте, седнете.

Аз се усмихвам благодаря (помните там горе моите болежки нали?) и в следващия момент една бабка изтласква човека и се настанява на свободното място biggrin.gif

Следва сконфузна ситуация laugh.gif , в крайна сметка стана.

Общо взето практиката в ГТ е подобна, кача ли се всички извъртат глави, докато не се намери някой "будала" да ми стане. Разбира се, може да ми се падне място до някой, който е решил да си похапне вкусни печени фъстъци или пък някакъв друг вид храна, от която или започват да ми текат лигите, или да ми се повдига.

Ееее, не мога да се оплача винаги сядам, освен вчера biggrin.gif Качването в превозните средства е още по-забавно, обикновено те помитат разни хора, бързащи да захванат свободните места и по пътя ти си просто едно дебело клатещо се препятствие, което те трябва да преодолеят, къде ръгайки те, къде бутайки те...

В магазините ситуацията не е по-различна. За 8 месеца бременност, никой никога не ми направи място. Само веднъж пред една закусвалня продавачката ми се накара, че не съм застанала отпред. Оттам натам вися си пред бутерките, сладоледа, царевицата, хранителните магазини като пич на опашките без на никого да му пука, че ме боли(стоенето права и неподвижна е най-гадно). Когато и ми се яде много, става още по-зле...Ама както се казва никой не ми е длъжен, нали така?

И така поредната история...

Преди 2 седмици, измолвам мъжът ми да ме качи на Железница, да подишам. Той ме закарва и се връща в София. Пропускам два дни лекции и се чувствам страхотно в планината, разбира се уча за изпита, който следва. Решавам да се правя на герой (мъжът ми работи, уморен е, ще се пробвам с градския транспорт да се добере до СУ и съответно до предстоящия изпит). Идва автобуса. Чавдарка на 36 години, трябват ми около две спирки, за да спра да кашлям. Подскачам на седалката, опитвам се да крепя корема си, сърцето ми се е свило, кокалчетата на пръстите ми са побелели и само се моля да стигна по-бързо до Бистрица, за да хвана маршрутката.

"Късметът" ми се усмихва по-рано. Автобусът пука гума, насред гората. Слизаме, ще чакаме следващия, разстоянието не е много, но за мен и ходене абсурд. Седиме на улицата, колите минават и заминават. Започва да вали...Доревава ми се.

В крайна сметка автобусът дойде след около 10 мин., качих се на маршрутката. Там намазах сухари от една много мила женица.

Нужно ли е да обяснявам как возят шофьорите на маршрутките?Еее, същото е, подскачане, подскачане...

Отидох на изпита, разбита, имам 6 biggrin.gif

При същия този преподавател трябваше да изнасяме презентации по време на лекциите. Когато изнасях моята, критиката му беше следната: Всичко добре, много сте се постарали, но сте много тромава ohmy.gif

Помислих го за побъркан.

Алооооооооу пич, бременна съм, да не искаш балет да танцувам.

Днес всичко свършва.

Последен изпит, мъжът ми ще ме закара на Железница. Ще сляза само да понапазаруваме за бебето и за ремонта и да изчистиме. Е, свекито и тъщата ще чистят, аз ще надзиравам. Но очаквам бленуваното месечно спокойствие с нетърпение.

Иначе купихме вече креватче и решихме стаята да зелена, и свекито се е вдъхновила да купува дрешки...и ми е купила най, най, сладурското спално чувалче biggrin.gif С нетърпение, чакам бебо, всички казват, да се радвам, докато е в мен, че сега най-лесно. Но аз не мисля така, тялото ми се измъчи, псхически и емоционално вече нямам сили, искам просто да се почувствам нормално. Пък като гледам всичките ентусиасти около мен, които могат да бъдат многооооо дразнещи съм спокойна, че дори и да закъсам винаги някой от тях ще отзове.

Айде, че ми писна, не че няма още за какво да се оплача.... biggrin.gif Както са казали старите хора: Лесно, се не казва мама.




15 Коментара



Ох, милата...

Сега, като се замислих жалко, че не пътуваш по моя маршрут. На няколко пъти ми се случва да правя сцени по транспорта, заради бременни жени. Ей, седят идиотите му с идиоти и никой не помръдва и се обръщат на другата страна, все едно не са видели. Пък бъдещите майки, дето викаш ти, не са нахални...Трябва, някоя ненормална, кото мене да се развряка, та да стане някой :D

Аз миналото лято, щях да припадна в тролея, ей тъй..лошо ми стана и на никой не му направи впечатление, та от тогава въобще басма не им цепя. Една сутрин една женица се опитваше да ми каже, къде да застана точно, за да не и преча и тя да се хване там, на моето място :angry: Обясних и, че като започне да ми плаща билетчето, тогава ще ме месити според желанията си. :rolleyes:

А ти си почини сега, че имаш нужда, като гледам :kiss:

Кога е важната датата ?

Сподели този коментар


Линк към коментара
Кога е важната датата ?

Официално 9.09.2009, след това го смъкнах на 3.09...

Но аз мисля, че краят на август няма да го посрещна бременна :D Така тормозя тялото си, че едва ли ще издържи...И вчера ми се караха, че клеча и търкам като ненормална душамето в хола, ама като ме дразни? Общо взето е ужасно да ти се иска, а да не можеш. Влезна ли в деветия, ще се развихря :D

П.П Колкото и да мрънкам все пак трябва да кажа, че е страхотно да усещаш малкото човече как се движи вътре в теб, усещането наистина е невероятно ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара
Колкото и да мрънкам все пак трябва да кажа, че е страхотно да усещаш малкото човече как се движи вътре в теб, усещането наистина е невероятно

Ето, виждаш ли...Мисля, че само заради това си заслужава.

Ние пък ще си седим тука и ще стискаме палци в края на август, всичко да мине добре.


Сподели този коментар


Линк към коментара

Ох, как ме върна две години назад :D

Чакай и аз да помрънкам :lol:

Да ти кажа, че и с детето няма да ти бъде по-лесно на опашки, в градския транспорт, абе където се сетиш... Моят такава сцена на тръшкане и крещене направи веднъж в магазина, но хората само се обръщаха да го видят и възкликваха "Ау, колко си сладък и жизнерадостен" Каква жизнерадост, то се гърчи и мята във всички посоки като обезумял, щото не ще да виси. А аз нито да го укротя, нито да изляза от магазина, при все че толкова време загубих, за да пълня количката. Та трябваше да дойде чак управителката на магазина и да се скара на тълпата, че човешкото отношение отдавна са го изгубили.

---

Направо си припаднах като бях бременна в градския в това си състояние. Усещам, че ми прилошава и ми причернява пред очите (не за първи път ми е било така, та знам какво следва, както и че трябва да легна или поне да седна (заради кръвното ми е - много ми пада) ) и отивам при мястото, което уж е за бременни и майки с деца, а там седнал чичко с една чанта. Казвам му, че ми е зле и би ли бил така добър да стане, за да седна - още повече в какво състояние съм. Тоя ми избоботи "Не виждаш ли, че съм с чанта..." Нататък вече не го дочух, защото направо си припаднах. После като се свестих се видях седнала на една седалка до една жена и хората ме бяха наобиколили, други роптаеха срещу мъжа, ама и те са същите като него.

---

А относно маршрутките - нямах още три месеца, но на връщане от едни приятели с мъжа ми... само се молех да не пометна. Такова друсане беше... такова чудо.

Сега се сещам как разказваше как отивала на снимки една актриса, която има три деца - двете отзад в колата, а бебето при нея, като хем го кърми, хем кара... Е, не направо ме утрепа.

И за да те утеша :lol: само ще ти кажа, че последните месеци вече ми бе много трудно да се движа, защото бебокът ми бе притискал някакви нерви, та ходех едва-едва като замятах и с двата крака. А накрая се изтърсих и по стълбите... :wub:

Като си галиш коремчето, надупва ли се малкият? При мен се появяваше едно малко топченце и баща му все разправяше да се прибира, да не се гъзурчи... :lol:

Сподели този коментар


Линк към коментара
и до толкова съм го усъвършенствала, че имам чувството, че мъжът ми вече с удоволствие се отървава от мен.

:blink: не само е чувство, мило, не само :grimace:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Като гледах всички бременни около мен, в началото на всички им е лесно и много се радват, ама последните месеци с мъка се издържат, имайки предвид и сегашната жега, хич не ти завиждам. Но наистина е готино, виждала съм на мойта приятелка как й се местеше целият корем, когато малката се движеше :)

Постискай още малко, ама после май ще е по-трудно. Дано не го мъчат много колики и да е послушничък. Абе, да ти е жив и здрави и да се роди нормално, пък другото се забравя :kiss:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Успя да предизвикаш всеобщ прилив на съчувствие :D

Айде още мъъъъъъничко остана :clap:

Сподели този коментар


Линк към коментара
Успя да предизвикаш всеобщ прилив на съчувствие :D

То това беше идеята :D

Всъщност наистина съм възмутена от идиотщината на хората, а като гледам се е случвало на всички. Просто нямам думи. Лично аз като видех бременна все едно имах пружина на задника и веднага скачах. Сега, когато аз самата съм в това състояние виждам как хората ме гледат и си мислят: Тая пък сега с тоя корем къде е тръгнала. А истината, е че не мога да не излизам изобщо, имам си ангажименти, задачи...и т.н.

Шашава работа, все си мислех, че сме по-добри хора, ама истината е че сме жалко долно племе.

Иначе аз вече официално обявявам почивката си, арееееееееее стига толкоз, време е за релакс...

Федорке не го усещам да се надупва, доста шавоти, ама не мога да му различа крайниците. Иначе с тази магистратура, която я карам тайно подозирам, че накрая ще се пръкне едно дървено философче :D

Сподели този коментар


Линк към коментара
накрая ще се пръкне едно дървено философче

Чакай сега да ти обадя една тайна :top secret:

Те Девите по презункция се си дървени философи :P:D

Ако има такива, да ме прощават, ама това от опит го казвам :lol:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Все едно съм го писала аз преди 7 години. Аз родих Аличка края на септември и мнооого добре си спомням жегите които преживяях с огромния си корем. Краката ми бяха толкова безформени, че единственото, с което можех да ги обуя бяха едни много големи и много грозни чехли. Интересното беше, че изведнъж всичко от ляво ми порасна страшно много, включително и крака. Разликата беше в цял номер. В началото на есента аз, все още бременна и дебела реших, е трябва да си купя някакви по-затворени и топли обувки, та да не мръзна. Е, тогава да видиш какъв зор беше да намеря нещо каквото и да било. После като родих се оказа, че са ми цял номер по-големи, а лявата даже два. Дадох ги на мама да поноси и тя нещо милата.

Спомням си, че август го изкарах само прашки на дивана пред телевизора.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Е, сега няма да взема да кимам с глава и свила устни да викам "казвах ли ти аз" :D

Вилчо трябваше да се роди, на 23 юли, но на мен толкова ми беше писнало да спя само по корем и да се търкалям като един балон /после пак си станах 53кг ама и с двете деца приличах на Сашка Васева, ще ме прощава жената/ , че се спазарих с гинеколожката ми и го родих на 23 юни :D Гадното е, че системата с окситоцина ти разказва фамилията ама се изтрайва. По-досадна беше акушерката, която ми висеше на главата и разсъждаваже на глас защо, видите ли, другите крещят пък аз не крещя. Как да и обясня, че то сили нямаш да крещиш. Пък и на всичкото отгоре си и инат и по-скоро ще си отхапеш езика вместо да пищиш :P

Мен друго ме интересува: до къде стигнахте с името? ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Еееееее оцеляхме последните няколко дни. Заврях се в едно мазе и не мръднах от там. :D

Сега в петък съм на доктор и ще видим ко ще кажат, лично аз вече съм готова да се напъвам.

И колкото и да мисля, че бременността ми е уникална, все се оказва че нищо ново не ми се случва. Пази боже и да ми се случи.

Емчо, че как?Реших ме на улицата, която живеем да го кръстим, само номера ще му спестим :D Естествено доста хора и се размрънкаха. Аман, който иска да се кръщава дете на него, да си го ражда! Не мога да я разбера претенцията на някои хора да се бъркат там където не им е работа. Право над името имат само участвалите в неговата направа. Точка.

П.П Уф, Ивайло ще да е :D

Сподели този коментар


Линк към коментара

бажкееее, добре, че улицата ви се казва Ивайло :D Че ако беше "Епископ Босилков" или "Даскал Аверкий"........

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход