Адвентчване и енджойване
От emmi
· 925 прегледа
Някои хора ходят на почивка, други ходят на пътешествия.
Да не мислите, че съм от първите?
Абсурд.
Веднъж вече ходих на олинклузив - няма да повторя. Събрала се тълпа ентусиасти и само си гледат часовника да не би да изпуснат следващото хранене. Хотела пълен и всеки гледа да докопа повечко щото е платил и си мисли, че е безплатно.
Аз съм по адвенчъртайзването /никой да не го бърка с абонирането/. По хайтосването и хайманосването, ако ще си говорим на чист български език. По обикалянето по пресечени и насечени местности. По откриването на тайни местенца с минимална концентрация на човеци на квадратен метър.
Тази година базата беше в Бистрилица. 280км от Русе. На другата майна на България. И на 16км от Монтана. Селото го намерихме без проблеми. Нищо, че обозначения почти липсваха. Настанихме се под ореха на къщата и звъня на г-н Петров /собственика на комплекса/
- Къде сте?- пита той
- Под ореха - отговарям аз
- Какъв орех? - резонно пита той
- Е, как какъв? Вашия. - се хиля аз
И човека излиза от съседната къща да ни посрещне. Как живеехме без комуникации - не знам.
Много има да разказвам за това пътешествие. Но ме мързи. Баба ми едно време казваше: "Гъз път да види". Много път видяхме. Ама и на много красоти се нагледахме. Сдобихме се с шест печата в книжката "Стоте национални обекта". И ако не бяхме посяли старата си книжка на хижа Ком сега щяхме да гушнем една бронзова значка....
От друга страна - г-н Петров, след като горко оплаквахме загубата си, ни подари шест нови книжки и сега ги почваме на ново.
Стигнахме до Видин. Намерихме кулите на баба Вида. Видинчани много старателно са премахнали всички знаци към тях и ги намерихме направо на магия. Качихме се на хижа Ком, ходихме на Белоградчишките скали, влязохме в Магурата и си купихме вино от Магурската изба. Вечерта търсихме със сестра ми аромата на теменужки в гъмзичката докато не изпихме цялата бутилка. Ходихме на Вършец - имат прекрасен парк. После минахме през Клисурския манастир и хапнахме пържена пъстърва в кръчмата на Сталин. Просто собственика така се казва. Разходихме се из Берковица. Запалихме по една свещичка в Лопушанския манастир. Стигнахме до едно селце Дълги дел да гледаме изворите на Огоста. Там взе, че ми се проби радиатора и ходих до Монтана да сменям радиатор. Но изворите ги видях. Качихме се на Околчица и седяхме на паметника на Ботев. После отидохме до Черепишския манастир и в най-голямата жега влязохме на хладно /четири градуса/ в Леденика. Картата стана на баница от прегъване и разгъване. И всяка вечер седяхме навън под ореха на хладно, сръбвахме си каквото имаше и си лафехме.
Сега седя на хладно вкъщи. Климатика е включен. Наляла съм си чаша магурско вино. Но някак си не е същото......
-
1
Препоръчани коментари