emmi - блог

  • публикации
    128
  • коментари
    1842
  • прегледи
    152224

Адвентчване и енджойване

emmi

197 прегледа

Някои хора ходят на почивка, други ходят на пътешествия.

Да не мислите, че съм от първите?

Абсурд.

Веднъж вече ходих на олинклузив - няма да повторя. Събрала се тълпа ентусиасти и само си гледат часовника да не би да изпуснат следващото хранене. Хотела пълен и всеки гледа да докопа повечко щото е платил и си мисли, че е безплатно.

Аз съм по адвенчъртайзването /никой да не го бърка с абонирането/. По хайтосването и хайманосването, ако ще си говорим на чист български език. По обикалянето по пресечени и насечени местности. По откриването на тайни местенца с минимална концентрация на човеци на квадратен метър.

Тази година базата беше в Бистрилица. 280км от Русе. На другата майна на България. И на 16км от Монтана. Селото го намерихме без проблеми. Нищо, че обозначения почти липсваха. Настанихме се под ореха на къщата и звъня на г-н Петров /собственика на комплекса/

- Къде сте?- пита той

- Под ореха - отговарям аз

- Какъв орех? - резонно пита той

- Е, как какъв? Вашия. - се хиля аз

И човека излиза от съседната къща да ни посрещне. Как живеехме без комуникации - не знам.

Много има да разказвам за това пътешествие. Но ме мързи. Баба ми едно време казваше: "Гъз път да види". Много път видяхме. Ама и на много красоти се нагледахме. Сдобихме се с шест печата в книжката "Стоте национални обекта". И ако не бяхме посяли старата си книжка на хижа Ком сега щяхме да гушнем една бронзова значка....

От друга страна - г-н Петров, след като горко оплаквахме загубата си, ни подари шест нови книжки и сега ги почваме на ново.

Стигнахме до Видин. Намерихме кулите на баба Вида. Видинчани много старателно са премахнали всички знаци към тях и ги намерихме направо на магия. Качихме се на хижа Ком, ходихме на Белоградчишките скали, влязохме в Магурата и си купихме вино от Магурската изба. Вечерта търсихме със сестра ми аромата на теменужки в гъмзичката докато не изпихме цялата бутилка. Ходихме на Вършец - имат прекрасен парк. После минахме през Клисурския манастир и хапнахме пържена пъстърва в кръчмата на Сталин. Просто собственика така се казва. Разходихме се из Берковица. Запалихме по една свещичка в Лопушанския манастир. Стигнахме до едно селце Дълги дел да гледаме изворите на Огоста. Там взе, че ми се проби радиатора и ходих до Монтана да сменям радиатор. Но изворите ги видях. Качихме се на Околчица и седяхме на паметника на Ботев. После отидохме до Черепишския манастир и в най-голямата жега влязохме на хладно /четири градуса/ в Леденика. Картата стана на баница от прегъване и разгъване. И всяка вечер седяхме навън под ореха на хладно, сръбвахме си каквото имаше и си лафехме.

Сега седя на хладно вкъщи. Климатика е включен. Наляла съм си чаша магурско вино. Но някак си не е същото......




17 Коментара



Щастливка! За мен това е хубавата почивка! Да обиколя много места! Нищо, че се прибираш капнал... Не мога да си представя да се пльосна в един хотел за 10 дни и да гледам бетон и асфалт...

Магурата хареса ли ти?

Сподели този коментар


Линк към коментара

Бравос!

Това с ол инклузива го подкрепям напълно. Миналата година бяхме в Анталия и по-тъпа почивка от тая не бях имала. То като цяло на морето си е така независимо къде си. Друго си е човек да си обикаля и да си ходи където ми скимне из природата.

А защо не виждаме снимки в тоя постинг. Можеше поне винцето да снимаш :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Снимките ги метнах във фейсбука. Довечера ако имам време ще ги накачуря и тук. Но не разчитайте твърде хеххехе

Магурата направо ме срази - аз си мисля, че ще се вра по разни дупки а то едни булеварди опнали, едни осветления като на Коледа..... Обаче за водач трябваше да сме 10 човека, а ние бяхме 6 и ни пуснаха сами да се мотаме в насипно състояние. Та какво сме видяли, какво сме пропуснали... не се знае. На изхода /който се оказа на 2 км от входа/ имаше влакче и ние директно се натоварихме на него да ни закара до колата, че както се бяхме навлякли със сто дрешки щяхме да се сварим в собствен сос докато стигнем.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Само не ми е ясно, като си стигнала до Черепишкия манастир, защо не продължихте и до Седемте престола. Диване с диване и един телефон да беше звъннала от там да допърпоря с АТВ-то :D

И без това вчера над 250 км навъртяхме в пресечен терен. Сега ме боли дупето :P

Сподели този коментар


Линк към коментара

Ми аз нали ти казах, че ще съм близичко до теб хехехехехе Ако имах една прашка можех да те целна у АТВ-то хахахаха

Ама тия престоли не ги знам - то този край ми е леко мътен и тепърва го разучавам.


Сподели този коментар


Линк към коментара

Близо, близо...ама си скитосвала през седмицата, а аз тогава се правих на работна :(

Чак вчера сколасах, да се повозя...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Колко вино взе, да знам дали има смисъл да бия път до Русе? :lol:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Хаха, не каза колко е взела, ама за теменужките разбрахме, че ни ги е намерила :D

Сподели този коментар


Линк към коментара

Мдаааа, изпихме я гъмзичката в опит да открием аромата на теменужки......

Сподели този коментар


Линк към коментара
Колко вино взе, да знам дали има смисъл да бия път до Русе? :lol:

смисъл винаги има - и дзен ще ти го кажат същото :ph34r:

Сподели този коментар


Линк към коментара
Пак не ме взе,бе :sobbing:

ти си развявай поличката на майната си пък после ми реви, че не съм те взела

Сподели този коментар


Линк към коментара

Дупколюбка такава :)

Чета и си мисля - колко отдавна не съм бил по тия места .... :( А толкова обичах едно време да си правя такива пътешествия...Ама така е -човек и добре да живее - накрая се жени.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Дупколюбка такава :)

Чета и си мисля - колко отдавна не съм бил по тия места .... :( А толкова обичах едно време да си правя такива пътешествия...Ама така е -човек и добре да живее - накрая се жени.

сега съм се замислила нещо за Тетевенския регион....................

Пък ти няма да се оплакваш от жена си - я виж, разрешила ти е да си купиш и ти винтовертче. Че от кога ми завиждаше за моето :D

Сподели този коментар


Линк към коментара

Смей се ти, смей си.

Едно време някой беше казал следното : "У всяка жена дреме по един генерал, затова не ви пускат в армията, трябва някой и да работи!"

Сподели този коментар


Линк към коментара
Смей се ти, смей си.

Едно време някой беше казал следното : "У всяка жена дреме по един генерал, затова не ви пускат в армията, трябва някой и да работи!"

сега е момента да ти кажа, че съм била в армията. Там започна трудовия ми път, дет се вика :P

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход