MYReality

  • публикации
    123
  • коментари
    1143
  • прегледи
    80169

Мразя скайп, фейсбук, MSN, ICQ и т.н.

sdry

1081 прегледа

Проклинам деня, в който съквартирантът ми ми изтегли скайп, "снабди" ме със скайп име и ми добави "базови абонати"!!! Мразя това нещо! Просто искам да го разкарам от компютъра си, а не мога! Не, че ми пречи нещо техническо - о, не! Готова съм да преинсталирам ОС, но не е в това работата! Знам, че после пак ще си го сваля това отвратително, досадно, омразно нещо, наречено скайп! Имам чувството, че никога няма да мога да го разкарам това нещо от машината си! А като че ли не ми стига загубеното време в скайп, та ме осводомиха преди известно време и за това чудо на чудесата "facebook"!

Това е нещо като да си на нисковъглехидратна диета - да ти се яде адски много сладко, но ти в името на тънката талия и стегнато дупе, да се въздържаш! Воля трябва, да, знам, осъзнавам го, ама вече съм толкова "заразена", че връщането назад е много трудно!

Не искам да го включвам тоя скайп всеки път като си включвам компютъра! А за фейсбук да не говорим! Конфигурирала съм го и него в My Morning Goffee и като натисна иконката с кафената чаша и хоп и фейсбук!

Стига! си викам, престани с тези идиотщини, само си губиш времето. Погледай някой хубав филм, прочети нещо интересно, легни си и си почини! Ама не! Не, не и не!

На работа проклетия скайп (да не бях казала, че имам скайп!) постоянно е включен, щото хората ги мързи да ти пращат нещата по outlook, по скайп им е по-лесно... Сигурност, защита ли казахте? Хахахаха - загрижили са се! Дреме му на народа, направо му пука!

Пробвах поне на работа да не го включвам това изчадие на технологичната мисъл "skype", уви! Още на втория час от началото на работния ден ми беше зададен въпросът "Не те виждам в скайп, криеш ли се?" О, да, крия се, крия се... Нали съм престъпник № 1, интерпол, родната милиция, та даже КГБ ме издирват, та се крия! Баси!

Сега постоянно получавам покани за twitter и като видя нещо такова в пощата си, направо ми се изправя косата без да има необходимост от преси, сешоари и лакове за коса!

MSN-a почти го разкарах вече... Ползвам го само като трябва да разговарям с някой много близък човек. Там се справям засега...

Ама тоя скайп и този фейсбук скоро ще ме превърнат в мазохистка! Какво е това нещо - да искаш да се спреш, да не го ползваш, да не го включваш, а да не можеш да се контролираш - като чеил по инерция, по default...

Ааааа не! Стига вече! Направо аман! Социални мрежи, чатове, простотии... На 23 ще стана след има няма месец, аз се занимавам с глупости...

Губя си времето, нали го имам в излишък! Трябва да се взема в ръце и да си губя по-смислено времето...




27 Коментара





Няма начин, и аз съм така.. само скайп слава на Бога, фейсбуук колкото и да ме карат - НЕ НЕ И НЕ

Сподели този коментар


Линк към коментара

Виждам, че съзнаваш неудобствата от този род комуникация - като загубата на време и често неползотворното прекарване на времето. И като виждаш, че си прекарана види се някаква инерция ти пречела. Въпрос на воля е, забелязала си. А волята няма нужда от съюзници. Нито се нуждае от подкрепа в блога, нито природосъобразно намаляване на дозата на този наркотик. Волята реже пъпната връв и толкова.

Знаеш ли, аз нямам вито един недостатък който да ми е извесен. Просто защото обичам да изпитвам волята си. Страхуваш се от миговете на абстиненция когато ще останеш сама, дори да се намираш сред тълпа от поддръжници. Заеби ги тези страхове. Казват, че смелият умира веднъж, а страхливеца 1000 пъти.

До преди няколко години бягах по 30 километра всеки ден. На 3-я - 4-я км имаш чувството, че не можеш да направиш и една крачка. Краката тежат като олово и си мислиш, че не можеш нито крачка повече. След 20 метра в това състояние тялото става леко сякаш тъкмо тръгваш да бягаш. Тялото лъже. Вярвай в себе си, не на симптомите. Това се постига с мигове на огромно свръхнатоварване - като изкачването на висока планина, катастрофа и прочие. Това което други наричат духовно прераждане, проблясък, прозрение е просто съзнаването, че границите са само в твоето съзнание.

Освободи съзнанието си и тялото ти ще го последва...

Сподели този коментар


Линк към коментара

И аз мразя скайп, но се налага да го ползвам, в повечето случаи го скривам при notification area icons и го виждам само ако някой ми пише (във връзка пусната обява или нещо друго спешно). Facebook така и не успя да ме грабне, влизам от време на време, но пак с цел да се чуя с колеги, относно някоя допълнителна работа ;) то... никой не бяга от парите

Ползвам MSN за да се уговарям с моята сладурана и толкова. Нито съм фен на instant messengers, нито на безкрайното говорене по телефона и други подобни.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Страхуваш се от миговете на абстиненция когато ще останеш сама, дори да се намираш сред тълпа от поддръжници. Заеби ги тези страхове. Казват, че смелият умира веднъж, а страхливеца 1000 пъти.

До преди няколко години бягах по 30 километра всеки ден. На 3-я - 4-я км имаш чувството, че не можеш да направиш и една крачка. Краката тежат като олово и си мислиш, че не можеш нито крачка повече. След 20 метра в това състояние тялото става леко сякаш тъкмо тръгваш да бягаш. Тялото лъже. Вярвай в себе си, не на симптомите. Това се постига с мигове на огромно свръхнатоварване - като изкачването на висока планина, катастрофа и прочие. Това което други наричат духовно прераждане, проблясък, прозрение е просто съзнаването, че границите са само в твоето съзнание.

Освободи съзнанието си и тялото ти ще го последва...

Какъв страх от това да остана сама бе!!! Аз мечтая да остана сама! Толкова рядко ми се случва да остана абсолютно сама! Поддръжници не ми трябват - не беше това идеята на публикацията. Идеята е проста, елементарна - да споделя, това което мисля... Аз също тренирам (да, признавам си, че съм несериозна, но като се захвана не се отказвам, докато не постигна целта). Напълно ми е познато това със свръхнатоварването, даже имам пресни спомени от последния уикенд - катерене, спускане - цели 50-60 км, с колело... Ако познаваш Варна, от кв. Левски (Дубровник) до фара на Галата (онзи струтения ресторант) и това в двете посоки, естествено, с колелото... по аспаруховия мост... Затова не ми говори за духовно пробуждане, самота, тълпи от поддръжници, страх... Чувството на страх не ми е особено познато... Относно границите на съзнанието и тялото... Като се има предвид, че ползваме до 10% от капацитета на мозъка си... пределно ми е ясно какво мога... Воля... Имам я... При мен проблема е друг... Навик... Както казах и по-рано - default...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Аз успях с facebook, ICQ, MSN.

Скъпото обаче все още не мога да разкарам - гадната програмка все ми се включва и в къщи, и на работа още със зареждането на windows .

Заради него забравям да си проверявам пощите дори.


Сподели този коментар


Линк към коментара

Супер са,на мен сега това са ми връзката с всички.Но вече не ми се дреми толкова пред компа ,чета 3 книги еднорвеменно,гледам филми и ходя на разходки.

На жиееят комуникациите :yanim:

Сподели този коментар


Линк към коментара
Аз успях с facebook, ICQ, MSN.

Скъпото обаче все още не мога да разкарам - гадната програмка все ми се включва и в къщи, и на работа още със зареждането на windows .

Заради него забравям да си проверявам пощите дори.

Аз настроих skype да не ми се включва със зареждането на ОС, но това не помага особено... Да, до определен момент има ефект... Проверявам си пощите, поглеждам това онова... Но идва един момент и зървам иконката на гадината!

Иначе, по отношение на пощите, MSN е по-доброто зло, тъй като по-новите версии имат toolbars, след инсталирането им, при всяко включване на MSN, "изскача" съобщение за непрочетени, нови писма. Това е удобно от една страна. Но върши работа само за e-mail'a, с който влизаш в MSN (в скайп даже това го няма, баси).

Фейсбук го посещам пък, защото получавам уведомяване по e-mail'a, като някой ми е писал, коментирал моя снимка и т.н. Разковничето е ясно - настройки... Просто настройвам го така, че да не получавам уведомяване по e-mail... Хубаво, ама така пък изпускам "събитията"... Хахаха... Угодия няма! :D

Сподели този коментар


Линк към коментара
Супер са,на мен сега това са ми връзката с всички.Но вече не ми се дреми толкова пред компа ,чета 3 книги еднорвеменно,гледам филми и ходя на разходки.

На жиееят комуникациите :yanim:

Абе, Минкова, как така четеш едновременно три книги?!!!

Аз не казвам, че не ходя на разходки, не чета, още по-малко пък, че не гледам филми... :nono:

Но, прекалено много време губя с тези модерни простотии...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Струва ти се само "че губиш време" .

Времето е за това -да си го прекарваме по начина, който искаме в момента :)

p.s. май ...

Сподели този коментар


Линк към коментара
Струва ти се само "че губиш време" .

Времето е за това -да си го прекарваме по начина, който искаме в момента :)

p.s. май ...

Всъщност си ужасно прав... :lol:

Сега като се замисля... Аз повече време губя на работа - 1/3 от денонощието (без да включвам пътя)... И честно да си призная - провя го с гооооляма неохота... :D

Не че на работа не цъкам в онези неща, които са тема на публикацията де :ph34r:

Сподели този коментар


Линк към коментара
Всъщност .... (без май) ..... правя същите неща като тебе :lol6:

Правят го 90% от хората около мен и явно не само около мен :wors:...

П.П. Излизам в обедна, поне да видя малко слънце и растения... :D

Сподели този коментар


Линк към коментара
' date='01 септември 2009 - 11:51 ']

Абе, Минкова, как така четеш едновременно три книги?!!!

Аз не казвам, че не ходя на разходки, не чета, още по-малко пък, че не гледам филми... :nono:

Но, прекалено много време губя с тези модерни простотии...

За всяко настроение си има книга :lol:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Аз имам късмет да не ползвам нито едно от омразните неща на авторката на темата.

Даже се тренирам да си проверявам и-мейла (основния) само по един път на ден. Ако му трябвам на някого спешно, да ми се обади по телефона, иначе да чака до утре и това е.

Отказването от навик може да бъде улеснено с замяната му с някакъв друг подобен.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не че е за хвалене, но аз нямам скайп, фейсбук, MSN, ICQ и т.н., нямам и GSM и ми е перфектно. Общувам на живо или във форуми, но там мисля си, че е друго. Поне нещо по-смислено е, от колкото писането на шлЬокавица и безмозъчно цъкане на емотикони...

Сподели този коментар


Линк към коментара

pataran, ти пък и без GSM!

Честно казано животът ми бил много сложен без мобилен телефон. Не само личният ми живот, но и работата ми е немислима без телефон.

А за писането на на латиница и с "6" и "4" :) - ми то не си длъжен да пишеш така, винаги имаш право за избор за език.

Иначе си прав за това, че форумите са по-полезни на фона на другите. Разбира се, пак зависи с кого говориш по скайп, примерно.

Сподели този коментар


Линк към коментара

sed_ally[kara], виждам, че не си разбрала думите ми (това не е Bold, получи се при копирането). Страхът ти не е да останеш сама, а сама със страховете си, на място и в ситуация в която друг не може да ти помогне. Аз така го разбирам.

Изказът ти (хмм, оправи се шрифта...) е хаотичен и импулсивен. Сама си противоречиш с това дето си имала воля, пък не можеш да отрежеш някакъв си навик. Съзнаваш ли го?

Воля не е да направиш употребата на Скайп невъзможна, а да е пред очите ти и да не го ползваш и нещо повече - да се научиш и да не искаш.

Доколкото самотата, вероятно имаш нужда от спокойствие, но да отричаш нуждата от поддръжници е съзнателна заблуда. Човекът е групово същество и дори има обществено съзнание.

Онези прословути 5-6 % от мозъчната кора и 15-ина от мускулната енергия са привидно скромни, но присъщи на онези които наричаме гении или чупят световни рекорди в спорта. Границата която има да преодоляваш е друга - праг на търпене. Очевидно твоя е нисък и ти дали се оплакваш/споделяш/търсиш помощ за това няма особена разлика.

Нямам време за повече...

Сподели този коментар


Линк към коментара

онуй дръпнатото, просто ще ти кажа, че си в голяма заблуда...

Сега да тръгна да "се защитавам", че съм еди каква си, а не такава, за каквато ти ме възприемаш - няма да стане. (след 8 мин. ми е края на работното време :D )

Всеки има право да изказва свободно мнението си, ако мислих противното, нямаше да можеш да постнеш коментар на блога ми.

Мисля тука да цитирам Волтер, че е най-удачно "Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш". (ти, сигурно, ще намериш фолософско-интелектуално-социологическо обяснение и на това, но както и да е!)

Енджой! ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара

И аз нямам скайп. Всъщност, имам поне няколко, но на никой от тях вече не си знам паролите :lol: , а и не щА и да ги знам. :wub:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Или не знаеш какво значи "воля" или се заблуждаваш, че притежаваш това което се нарича воля. И изобщо "воля"/"само че"/"обаче", "ама" в едно изречение не може да има. Това ми напомня думите на един дебел съученик който веднъж се изцепи, че бил много добърл футболист, ама бягането му не се отдавало. Та така и ти - силно волева личност, ама неможеш сама да се контролираш и някакъв си навик ти определя как ще живееш.

Какво казва единнаркоман (виж темата ми „Анатомия на любовта", за да не останеш с погрешното впечатление,че това е с негативен смисъл):

Аз мога по всяко време да спра, обаче не искам.

Много лесно могада откажа от наркотика, обаче не съм си го поставял за цел.

Да вземем запример един пушач – мрънка през зимата, че не може да пуше къде да е, хвърлялуди пари за цигари, реди се на опашки, сутрин не може да се изходи безцигжара, скатава се от училище/работа заради цигара… ама може да ги остави повсяко време. Да бе.

Като една млада дама, се стремиж към самостоятелност и независимост. Дали ще излъжеш мен, че ситакава не е проблем. По-страшното е да си повярваш, а да не си готова да бъдештакава каквато искаш. Казваш, че просто си споделяш и не търсиш подкрепа. Адибе. Вярваш ли си? Кой ще си играе да напише какво го вълнува, да го изплющи там където всеки може да го види и със сигурност ще бъде прочетено от някого и нямада му пукало? Ако се замислиш, ще се усетиш, че „споделянето" предполага публика на която да споделяш.

Това ми напомняна момичетата които се контят, ама не го правят заради готините момчета ипрочие, ами за себе си. Смях. Все едно някой ще си сложи високи токчета да муобелят краката, ще се пристегне с ластици и бандажи бюста, до степен в която рака на гърдата се превръща в съвременнна чума, ще се гримира и начерви, сякаш може да се видя отстрани по улицата и ще рече „Ам, то заради себе си само го правя". Та, въпросът е статията си заради себе си ли я написа или разчиташ някой да я прочете. А защо си искала някой да я прочете имам идея но всичко пореда си. И остави празните приказки край моите думи. Приятелите са за да теподкрепят, да ти кажат, че си готина и 100 кг да си, и аз съм го правил и ахада си повярвам даже. Приятелите ще го обърнат на смях, ще поискат нещо, стига ити да го искаш, но няма да се обърнат срещу теб и твоите настроения. Аз нямам оковите от това да съм и приятел, поне за сега. Както един богат мъж никога неможе да е уверен дали жена му не е влюбена само в парите му, така и един човек не знае какво му спестяват приятелите. Е, от мен със сигурност ще чуеш какво мисля. Малко души могат да понесат това и ако го приемеш инфантило, няма да ме изненадаш.

Мисля, че бъркаш енергичността с волята. Патоса с който описваш как от еди къде си до еди къде сикараш колело, ми говори, че се гордееш с това. Брат ми също караше, ама 40 км, ама в едната посока и не за да остане насаме, а за да си спести някой лев и гоправеше с бракма на която ти не би могла да завъртиш педалите. Правиш неща запърви път, но грешката ти е, че се възгордяваш от това. Да вземем една дреболиянаскоро. Познай колко души се изненадаха, че съм успял да снабдя с 4000 линкакъм музика, видео, ноти, програми и книги? А защо? А знаеше ли някой, че след15 часовия работен ден си оставях 3 часа сън за това? Мислиш ли, че акаунтите ми щяха да бъдат затваряни тихомълком, заради принтскрийновете на потулени случаи, ако имах сили и да разменя празни приказки в раздела за забавление? Веднъж писах, че постовете там правят самочувствие, но не и покритието му. И аз съм водил тази върхушка която събуждаше целият форум, но го правих за да забавлявам другите, а не за да се титуловам „помагач" и да се ползвам с респектсред скучаещи хора. Обграждаш се от интересни хора, но се лишаваш от другомислещи като мен. Уюта граден и с шуро-баджанащина, е много лъжлив и подвежда. Той изкривява представите и това което четеш вероятно ще бъде шок затеб. По-лесно е да ти излезе име, че си онуй дръпнатото и луд учен трета класа, отколкото да убедиш някой, че сънува сън.

Мисля, че си импулсивна и не довършваш нещата които започваш. Истината е, че си способна да ги довършваш, но интересите ти се менят твърде динамично. Търсиш отдушник на ежедневието си в което откриваш прекалено тежащи ти отговорности иго откриваш във форума и карането на колело. Смяташ, че заслужаваш повече,отколкото получаваш и привлекателният ти външен вид идва в подкрепа на тази неудовлетвореност. Твоята агресивност е най-големият ти недостатък. Моята –най-голямото ми приемущество. Разликата е, че аз мога да я владея, а при теб тя те владее. Всъщност имаш добра воля и посредствени умения да я насочваш където трябва, а не където искаш.

От това което наблюдавам, ставаш все по-дръзка, а това значи да изискваш повече от другите, вместо и за сметка от себе си. В мига в който остана доволен от себе си ще спра да се развивам. Ти също си наясно, че имаш трески за дялане, но по въпроса имаповече приказки отколкото дела. Настоящата тема е илюстрация на това. Ти имаш нужда от внимание и то специално. Нямаш нужда от самота, а от нечие отсъствие. Смяташ, че света ти дължи нещо и си права, но не се замисляш, че процеса едвупосочен. Добрата новина е, че все още търсиш мястото си на този свят, т.е.млада си и това може да е етап от който да се поучиш. Може да бъде и окончателният ти избор. Каквото и да решиш, изборът ти ще е правилен. От него зависи единствено доколко околните ще бъдат твои жертви. Везните ще бъдат наклонени от твоето самочувствие.

Факта, че си правя труда да напиша това трябва да ти подскаже какво мнение имам за теб. Ако държиш да ти казват само това което искаш да чуеш, значи е било напразно…

Сподели този коментар


Линк към коментара

онуй дръпнатото, много текст си изписал - нямам търпение да го прочета цялото. Пък точно сега и време нямам. Някой път като съм съвсем без работа, мога и да попогледна.

За наркомана не си прав. Наркотичната зависимост не е въпрос само на воля и желание, то вече и физиологическо и психологическо състояние, при което без медицинска намеса и професионална помощ, нещата са доста трудни.

Познавам бивши наркомани. Единият от тях почти не можеш да разбереш, че преди е бил на ръба. Но той самият казва: "Да, аз физически съм се излекувал. Но психологическата наркомания е доживотна. Психиката ми никога няма да е като преди дрогата."

Както е и случаят с "излекуваните" анорексички. Няма такива... Просто телесната им маса е сведена до определени граници, но анорексията е доживотна.

Ти ми говориш за воля... Имам я, стига да си поставя за цел нещо, мога да го постигна. Цената е променлива величина, все пак.

При мен случая със скайп и фейсбук е съвсем друг. Имам роднини, близки, приятели в целия свят (за рамките на Бг не говоря даже). Няма два члена на семейството ми, които да са в един и същи град. Тези средства за общуване, при мен, играят един вид ролята на "съединител". Но покрай това, аз се захласвам и по други странични неща - тестове, снимки, приказки и т.н. Губя мярата, т.е. Дано да си ме разбрал.

Сподели този коментар


Линк към коментара
Ти ми говориш за воля... Имам я, стига да си поставя за цел нещо, мога да го постигна.

Съгласен съм, тъкмо това написах.

За ЛС-то:

Сега ще ти обясня. Миговете на неовладяност, като тези на гняв са малкото в които сме самите себе си. За да влезеш в друг коловоз е нужно първо да дерайлираш. Незнайно защо аз не приемам това си поведение за грубо, а и нося на обиди и простотия, та мога да си позволя да съм искрен без притеснения, че отсреща ще ми се цупят и заобясняват, че не ги разбирам и падам от Марс.

Вероятно стремежът ми да бъда по-добър ме е лишил от способността да бъда посредствен и не мога да гледам на нещата с наивинитета с който други се примиряват.

лек ден, импулсче (:

Сподели този коментар


Линк към коментара

Миговете на неовладяност, като тези на гняв са малкото в които сме самите себе си. За да влезеш в друг коловоз е нужно първо да дерайлираш. Незнайно защо аз не приемам това си поведение за грубо, а и нося на обиди и простотия, та мога да си позволя да съм искрен без притеснения, че отсреща ще ми се цупят и заобясняват, че не ги разбирам и падам от Марс.

Вероятно стремежът ми да бъда по-добър ме е лишил от способността да бъда посредствен и не мога да гледам на нещата с наивинитета с който други се примиряват.

лек ден, импулсче (:

1. Не приемам, че миговете на неовладяност са от миговете, в които съм аз самата. Тц... Изобщо даже... Аз съм усмихнат и весел човек. Мразя истериите, питекантропското поведение и простащината. Мразя и поведението на хората, които не могат да контролират емоциите си. В миговете на неовладяност, човек прави най-големите си грешки и редица простотии, за които после съжалява.

2. Искреността е най-важното нещо за мен в моите взаимоотношения с хората. Ако няма искреност, значи няма нищо. Но тази искреност не трябва да е еквивалент на грубост. Това не са едни и същи неща. Да обиждаш и да караш хората да се чувстват гадно, не означава, че си искрен. Означава, че си нетактичен.

3. Непосредствеността е много хубаво личностно качество. Аз го притежавам, но това не ми пречи да не обиждам хората около мен. Напротив.

4. Относно наивинитета, колкото и неприятно да ми е да го казвам - "Блажени са невежите!"

Сподели този коментар


Линк към коментара

Обичам реда. Поста ти улеснява отговорът ми.

1. В мигове на неовладяност човек сваля маските които носи, защото маските са съзнателно градени роли. Дали това е обичайното ти състояние няма значение.

2. Дали думите ми ще те нагрубят или ще си ми благодарна за тях не се определя от мен, а от теб. Ако си на консервативният етап "отричане" аз съм натрапника който те побутва от матрицата към която си се сраснала и съм нежелан. Ако можеш да оцениш искреността ми и че не казвам онова което ще гали егото ти и лесно би ме направил (псевдо) твой приятел, то аз ще ти бъда близък и скъп. Въпрос на гледна точка. Твоята.

3. Не бих нарекъл думите си непосредствени. Непосредствен съм на живо. Тук мога да пресмислям и редактирам поста си за да се изразя по-добре.

4. Не желая да съм плазмодий без емоции, желания и стремежи, реципрочно и разочарования, неуспехи и мъки. Казват, че всеки отговор поражда многократно повече въпроси. Аз мога да понеса това бреме...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход